Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 31.12.2021 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..........… в
публично заседание …….…..…
на четиринадесети
декември ...............................................................…………..……..……………
през
2021/две
хиляди двадесета
и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….
Павлина Петрова, ….…….……….……….…...
като
разгледа докладваното от .....……………..…. съдията
Виктор Атанасов ........................
административно
дело №284 ....
по описа за ...................... 2021 година ........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на чл.118,
ал.1, във вр. с чл.117, ал.3 от КСО, във връзка с раздел
І/първи/ на глава Х/десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Делото е образувано по жалба, подадена от Н.Х.Х. с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********,
чрез адв.Д.Й.Г. от АК-***, с адрес за получаване па
съобщения и призовки: ***, срещу Решение №2153-08-236 от 29.09.2021 год. на
директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против
Разпореждане №О-08-999-00-********** от 13.08.2021 год. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с което, на
основание чл.40, ал.3 от КСО и 47, ал.1 от НПОПДОО, на жалбоподателката
Н.Х. е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане за
остатъка до 410 календарни дни, по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО.
Жалбоподателката заявява в
жалбата, че счита Решение №2153-08-236 от 29.09.2021 год. на директора на ТП на
НОИ - Кърджали за неправилно, като издадено в противоречие на материалния
закон, съществено нарушение на административно-производствените правила и
немотивирано. В жалбата са възпроизведени възприетите в мотивите към решението
фактически установявания и констатации, както и направените от решаващия орган
изводи, обусловили и постановения със същото краен резултат. Твърди се, че при
издаване на решението си, осигурителният орган не е съобразили разпоредбите на
КСО и Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, съгласно които е предвидена възможност за лице, което се осигурява
за риска общо заболяване и майчинство, да има право да получи парично
обезщетение/помощ за бременност и раждане, за остатъка до 410 календарни дни по
чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО. Сочи се, че към първоначалната жалба са приложени
писмени доказателства/Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин и 4
бр. квитанции за платени осигуровки/, видно от които, жалбоподателката
е имала основание да се самоосигурява, т.к. е била
надлежно регистрирана като земеделски производител и че неправилно и
необосновано е твърдяното в оспореното решение, че жалбоподателката
не притежава качество на „осигурено лице” по смисъла на КСО, независимо от
това, че за нея са внасяни осигурителни вноски, т.к. за процесния
периода реално не била извършвала трудова дейност като земеделски производител.
Сочи се също, че видно от легалното определение, установеното в разпоредбата на
§1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, „Регистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по
установения ред и че видно от приложените писмени доказателства, жалбоподателката реално е внасяла осигурителни вноски за процесния периода, което не се оспорвало и от ответника,
поради което било налице действително изслужено време, т.е първата хипотеза на
§1, ал. 1, т.12 от ДР на КСО, респ., горният период бил действителен стаж по
смисъла на последната разпоредба. Поради това в жалбата се твърди, че по отношение
на жалбоподателката са налице предпоставките на
закона, които й придават качеството на регистриран по установения ред
земеделски стопанин и че ако решаващият орган бил преценил горните
обстоятелства, щял да стигне до съвършено различен извод от този в решението
му, а именно - че жалбоподателката има качеството на
лице, което се осигурява за риска общо заболяване и майчинство, поради което
същата отговаря па законовите изисквания за отпускане на парично
обезщетение/помощ за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по
чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО. Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, с жалбата моли съда да отмени изцяло Решение №2153-08-236 от 29.09.2021 год.,
с което директорът на ТП на НОИ - Кърджали е отхвърлил жалбата на Н.Х.Х. против Разпореждане №О-08-999-00-********** от 13.08.2021
год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията й помощите при ТП на НОИ -
Кърджали, като незаконосъобразно и на основание чл.173, ал.2 от АПК, да върне
преписката на съответния компетентен административен орган за ново произнасяне
в законоустановения срок, със задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
В съдебно
заседание, редовно призована, жалбоподателката Н.Х.Х. от ***, не се явява и
не се представлява. От пълномощника на
същата – адв.Д.Г. от АК-***, преди съдебното
заседание е депозирана молба, като в същата заявява че счита, че от съвкупния
анализ на събраните по делото писмени доказателства се установява, че по
отношение на Н.Х.Х. са налице предпоставките на
закона, които й придават качеството на регистриран по установения ред
земеделски стопанин, поради което жалбоподателката
отговаря на законовите изисквания за отпускане на парично обезщетение за
бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, по чл.50, ал.1 и ал.5
от КСО. Поради това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, моли съда да отмени
изцяло Решение №2153-08-236/29.09.2021 год., с което директорът на ТП на НОИ -
Кърджали е отхвърлил жалбата на Н.Х.Х. против
Разпореждане №О-08-999-00-********** от 13.08.2021 год. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали, като
незаконосъобразно и на основание чл.173, ал.2 от АПК, да върне преписката на
съответния компетентен административен орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. Моли също така, да бъдат присъдени на жалбоподателката направените в настоящото производство
съдебни и деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за
съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощника
на жалбоподателката Н.Х. а именно – на адв.Д.Г., със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-502#1 от 29.09.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.6/,
като е получено от адв.Д.Г. от АК-***, срещу подпис, на
датата 04.10.2021 год., видно от отразеното в представеното по делото заверено
копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243,
с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/на л.9/.
Жалбата против решението е подадена чрез административния орган, чийто акт се
оспорва, до Административен съд - Кърджали, на датата 11.10.2021 год., като е
регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-236#1 от 11.10.2021
год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/. От
това следва, че жалбата е подадена на 7-ия/седмия/ ден след получаването на
решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1
от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът
счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения
в закона ред, в предвидената от закона писмена форма, с необходимото съдържание
и от лице - надлежна страна, която е адресат на административния акт, с който
се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното,
има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената справка 22А – Деклариран вид осигурявяне от самоосигуряващи се
лица/л.24/, жалбоподателката Н.Х.Х. е регистрирана в ТП на НОИ като самоосигуряващо
се лице – земеделски производител, за
фонд „Пенсии” и фонд „ОЗМ”/„Общо заболяване и майчинство”/, с начало на
осигуряването - 14.04.2021 година.
Административното производство, в което е постановено
оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е започнало по повод
представено в ТП на НОИ – Кърджали, от Осигурителна каса „***”, Удостоверение/приложение
№11 към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с Вх.№*** от 03.08.2021 год./л.25/, съдържащо
данни относно правото на парично обезщетение за бременност и раждане за
остатъка до 410 календарни дни, по чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО, считано от
27.07.2021 год., на жалбоподателката Н.Х.Х. Към това
удостоверение е било приложено и заявление-декларация от Н.Х.Х. от ***, за изплащане на парично обезщетение при
бременност и раждане по чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО, за остатъка от 135 до 410
календарни дни, считано от 27.07.2021 год., за детето О. С. С., родено на ***
год./л.26/.
За преценка правото на обезщетение на парични
обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане
на малко дете, с писмо Изх.№9101-08-676 от 11.08.2021 год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.23/, от Областна дирекция „Земеделие” – град Кърджали е
изискано да бъдат предоставени копия на всички налични документи, с които
посочените в писмото единадесет лица, в т.ч. и жалбоподателката
Н.Х.Х., са регистрирани като земеделски стопани по
реда на Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани, включително и справките по чл.5, ал.2 от нея.
По повод това писмо, в ТП на НОИ – Кърджали, с
Вх.№9101-08-676#1/12.08.2021 год., е получено писмо
– справка от ОД „Земеделие” – Кърджали/л.21/, в което е посочено, че
изброените в писмото 11/единадесет/ лица, в т.ч. и Н.Х.Х.,
имат регистрация по реда на Наредба №3/1999 год. като земеделски стопанин и не
са отписани от регистъра на земеделските стопани за област Кърджали до 12.08.2021
год. За дейността като земеделски стопанин на Н.Х.Х. е
приложена Справка - извадка от датата 12.08.2021 год. от Регистъра на
земеделските стопани, за дейността на Н.Х.Х. за
стопанската 2020 – 2021 година, издадена от ОД „Земеделие” - Кърджали/л.22/, в
която е отразено, че същата е с дата на регистрация като земеделски стопанин – 14.04.2021
год., като от същата Справка от датата 12.08.2021 год. от Регистъра на
земеделските стопани е видно, че към този момент същата е заявила засети 0.0100
ха картофи, 0.0100 ха други зеленчуци и с намерение за засаждане на домати –
полски, на площ от 0.0100 ха, в землището на ***.
При така установените данни, ръководителят по изплащането
на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали е постановил Разпореждане №О-08-999-00-**********
от 13.08.2021 год./л.17/, с което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47,
ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното и обществено
осигуряване/НПОПДОО/, на жалбоподателката Н.Х.Х. е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност
и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО, с
мотив, че същата не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин и
съответно, че тя не е осигурено лице по смисъла на КСО за общо заболяване и
майчинство и не отговаря на условията на чл.48а от КСО и няма право на парично
обезщетение за периода от 135 до 410 календарни дни.
В разпореждането е посочено, че осигурено лице по
смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното
прекратяване и че на основание §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители” са физически лица, които произвеждат
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са
регистрирани по установения ред. В разпореждането е прието, че от събраните
доказателства може да се направи обоснован извод, че лицето не отговаря на
изискванията на регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО, тъй като не
е възможно в периода от 14.04.2021 год. до 27.07.2021
год., да е упражнявало трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с
производството на растителна продукция, предназначена за продажба, още повече,
че площ в декларирания размер се счита за „семейна градина”, която е
предназначена за отглеждане на земеделска продукция за лично потребление на
земеделския стопанин и неговото домакинство. Прието е, че регистрацията като
земеделски стопанин е направена единствено с цел получаване на осигурителни
права, а не с цел реално упражняване на дейност и реализация на продукцията и следователно,
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице” по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски
стопанин, като произвежда продукция предназначена за продажба, както и че ежемесечното
внасяне на осигурителни вноски без лицето реално да упражнява трудова дейност,
само по себе си не е правопораждащ факт.
Това разпореждане е получено лично от жалбоподателката Н.Х.Х. на датата
19.08.2021 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.18/.
Против това разпореждане, от Н.Х.Х.,
чрез пълномощник – адв.Д.Г. от АК-***, е била
подадена жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали, регистрирана с
Вх.№1012-08-502 от 01.09.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.10-л.11/.
В жалбата са изложени доводи и съображения, идентични с доводите и
съображенията, развити в жалбата, подадена до Административен съд – Кърджали,
по повод която е образувано и настоящото съдебно производство. С жалбата е
поискано, на основание чл.117, ал.3 от КСО, да бъде отменено Разпореждане
№О-08-999-00-********** от 13.08.2021 год. на ръководителя по изпращане на
помощите и обезщетенията и органът да псе произнесе по същество, с оглед
правилното определяне и отпускане на парично обезщетение/помощ за бременност и
раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО на жалбоподателката. Към тази жалба са били приложени Анкетната
карта за регистрация на земеделски производител от датата 14.04.2021 год. на Н.Х.Х., с Вх.№3485 на ОД „Земеделие” - Кърджали /л.13-л.15/,
в която същата е заявила засети 0.0100 ха картофи, 0.0100 ха други зеленчуци са
приложени и 4/четири/ броя квитанции към приходен касов ордер, с печат на
Осигурителна каса – ***, за внесени осигурителни вноски за месеците 04, 05, 06
и 07.2021 год./л.16/.
Така, по повод тази жалба с Вх.№1012-08-502 от
01.09.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали, е постановено и оспореното в
настоящото производство Решение №2153-08-236 от 29.09.2021 год. на директора на
ТП на НОИ – Кърджали/л.7-л.8/, с което е отхвърлена жалбата на Н.Х.Х. срещу Разпореждане №О-08-999-00-********** от 13.08.2021
год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
Кърджали, като неоснователна.
За да постанови този резултат, директорът на ТП на НОИ
- Кърджали е описал установените факти и обстоятелства, като е изложил подробни
мотиви, както от фактическа, така и правна страна, които са обусловили и постановеният
от него краен резултат.
При анализа на фактите
и обстоятелствата, отнесени към приложимата правна уредба, решаващият орган е
извел извод, че предвид изложеното в мотивите следва да се приеме, че липсват
доказателства, установяващи от една страна, че Н.Х.Х.
е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, а от
друга и такива, че е произвеждала продукция, предназначена за продажба, което
пък навежда на извода, че регистрацията на лицето като самоосигуряващо
се лице и регистрацията като земеделски стопанин са направени фиктивно само и
единствено с цел получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО. В мотивите е обосновано, че предвид посочените данни
за засятата площ и земеделските култури, същите по никакъв начин не водят до извод Н.Х. реално е упражнявала
трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производство на растителна
продукция, предназначена за продажба. Посочено е, че с оглед заявения размер на
площта, на която ще се отглеждат домати-полски - 0.0100 ха, както и засадените
вече площи от 0.0200 ха с картофи и други зеленчуци, не обосновава намерение за
производство на растителна продукция, предназначена за продажба, а напротив -
че аргументират обичайна за едно домакинство растителна продукция, с цел
задоволяване на лични нужди, както и че съобразно разпоредбите на §1, ал.1, т.3,
във връзка с §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, в кръга на осигурените по КСО лица
попадат само земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да
произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани
за това по установения ред. Прието, че продажба на продукция от земеделско
стопанство, каквото е това на жалбоподателката, състоящо
се от картофи, други зеленчуци и домати, на обща площ от 0.0300 ха, в резултат
на което да се реализират доходи и такива, които да формират печалба, като по
този начин да се стимулирала дейността на земеделския стопанин ежегодно, по
никакъв начин не е житейски и финансово-икономически обосновано, поради което е
прието, че правилен е и извода на органа, издал оспореното разпореждане, че в
случая не се касае за производство на продукция с цел продажба по смисъла на
§1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.
Във връзка с горното,
решаващият орган е посочил, че не без значение е и обстоятелството, че когато жалбоподателката се е регистрирала като земеделски стопанин
и е заявила, че ще упражнява трудова дейност като самоосигуряващо
се лице в това й качество - 14.04.2021 год., същата вече е била в изключителна
напреднала бременност, като на 28.04.2021 год. същата е родила детето, за което
е поискано изплащането на обезщетението, предмет на настоящото производство.
Прието е, че независимо, че за Н.Х. липсва удостоверена временна
неработоспособност поради бременност и раждане чрез издаването на съответните
болнични листове по чл.26, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, крайно
необосновано и нелогично от житейска гледна точка е да се приеме, че в периода
след раждането на детето си, жалбоподателката е
упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, тъй като това е период,
през който жената, която е родила дете, възстановява работоспособността си,
като същевременно полага и необходимите грижи за детето си.
В мотивите към
оспореното решение е посочено, че представените с жалбата като доказателства,
Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин и 4 броя квитанции за
внесени осигурителни вноски, по никакъв начин не разколебават горните изводи,
нито пък доказват и установят релевантния за случая факт, че Н.Х.Х. реално е упражнявала някаква трудова дейност като
земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Посочено е също
така, че за възникване на осигуряването съобразно чл.10, ал.1 от КСО, във
връзка с §1, ал.1, т.3 и §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, е необходимо да е налице
реално упражняване на трудова дейност - полагане на личен труд на някое от
основанията, посочени в чл.4 от КСО, като в настоящия случай дейността като
земеделски стопанин е свързана с производството на растителна продукция
предназначена за продажба, но че в наличните по преписката данни липсват
такива, които да установяват и доказват този факт, както и е отбелязано, че
внасянето на осигурителни вноски не е достатъчно основание за възникване на
осигуряването, ако реално не е упражнявана трудова дейност по чл.4 от КСО.
В решението е изведен и
извод, че от изложеното следва, че по отношение на Н.Х.Х.
е било налице условието, като земеделски стопанин, да е регистрирана по
установения ред, но не е било налице другото условие, изискуемо по §1, ал.1,
т.5 от ДР на КСО - да се произвежда растителна продукция, предназначена за
продажба, което обстоятелство не обуславя възникването на осигурително
правоотношение и че липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да
получи осигурителни плащания, в това число и парично обезщетение по глава IV,
раздел II от КСО.
При тези мотиви директорът на ТП на НОИ – Кърджали е
приел, в крайна сметка, че Разпореждане №О-08-999-00-********** от 13.08.2021
год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ -
Кърджали е правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на
материалния закон и на база представените и налични писмени доказателства, с
оглед на което същото следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО, в приложимата й
редакция (Изм.
- ДВ, бр.99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) регламентира, че паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и
изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по
декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на
банкова сметка International Bank Account
Number – IBAN), водена от доставчик на платежни
услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на
платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната. Ако лицето
няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, издава разпореждане за отказ.
Обжалваното Разпореждане №О-08-999-00-********** от
13.08.2021 год. е издадено от В. М. – *** в ТП на НОИ – Кърджали, на когото,
със Заповед №1015-08-81 от 07.06.2016 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/на л.19/,
с която е изменена Заповед №1015-08-53 от 14.04.2016 год. на директора на ТП на
НОИ – Кърджали/л.20/, т.1 от същата, на основание чл.29, т.1 от Правилника
за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено
да издава и подписва разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетения и помощи
от ДОО, в т.ч. и при временна неработоспособност, по чл.40, ал.3 от КСО, т.е.
разпореждането е издадено от компетентен по място, материя и степен орган,
съобразно хипотезата на чл.40, ал.3 от КСО.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1,
т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ
за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І/който раздел І
регламентира обезщетенията при временна неработоспособност/ и ІІ/който раздел
ІІ регламентира обезщетенията за майчинство, в т.ч. за бременност и раждане/
или помощи, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3
от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
Предвид това съдът приема, че оспореният пред съда административен акт е
издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на
предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и
териториална компетентност.
Оспореното решение е издадено в посочения едномесечен
срок/жалбата против разпореждането е подадена на 01.09.2021 год., а решението е
постановено на 29.09.2021 год./, като освен това, същото е издадено при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалба срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО или, съдът намира, че не
са налице нарушения, свързани с компетентността на органите, формата,
съдържанието и сроковете и правилата за издаване на оспорения административен
акт, т.е. по отношение на същия не са налице отменителните
основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Разгледан по същество, оспореният административен акт
е законосъобразен, като съдът намира, че същият е издаден в съответствие и с
приложимите материалноправни разпоредби на закона, по
следните съображения:
Ясно е, че правото на парично обезщетение за бременност
и раждане е признато, съгласно нормата на чл.48а oт КСО, на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Анализът на посочената
разпоредба безспорно сочи, че за да придобие право на обезщетение, следва по
отношение на съответното лице, при условията на кумулативност,
да са налице две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено за съответния
осигурителен риск към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2.
лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за тези социални
рискове.
Същевременно, „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1,
т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски, като осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност, съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9,
ал.2, т.1 - 3 и т.5, а самоосигуряващите се лица се
смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни
вноски по чл.6, ал.8. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а,
ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава
до прекратяването й.
На следващо място, следва да се посочи също така, че
според разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители” са
физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред. Редът за
регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999
год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като обаче,
понятията „регистриран земеделски стопанин” по посочената наредба и
„регистриран земеделски стопанин” по смисъла на цитираната по-горе разпоредба
от КСО, не са тъждествени. По отношение на последното понятие е ясно, че лицето,
освен че трябва да е регистрирано по установения ред, а това както се посочи
по-горе е редът, регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани, същото следва и да произвежда
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. По аргумент на противното, от изложеното следва, че
лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, т.е. че е
произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има
качеството „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, т.е.
изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО е
лицето реално да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда
продукция, предназначена за продажба.
Съдът в настоящия състав намира, че при обсъдените
по-горе доказателства и установените с тях данни, правилно и обосновано е
прието от административния орган, че жалбоподателката
Н.Х.Х. не е упражнявала трудова дейност като
регистриран земеделски производител по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО,
поради което същата не следва да се счита за осигурено лице, както и намира за
правилен извода, че от всички представени доказателства и установени с тях
факти, във връзка с поисканото от жалбоподателката Н.Х.
парично обезщетение/помощ за бременност и
раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО, липсват такива, които да доказват, че същата реално е
упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин и че е произвеждала
някаква растителна продукция, предназначена за продажба.
Съдът в настоящия състав намира, че при
обсъдените по-горе доказателства и установените с тях данни, правилно и
обосновано е прието от административния орган, че е обективно невъзможно Н.Х.,
въпреки че е регистрирана като земеделски производител по установения ред,
реално да е упражнявал трудова дейност като земеделски
производител и да произвела селскостопанска продукция, предназначена за
продажба. При анализа и преценката на събрания по делото съвкупен доказателствен материал, и според съда с основание може да
се приеме, че Н.Х. не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин и
най-вече, че не е осъществявала производство на земеделска продукция
предназначена за продажба. Анализът на събраните доказателства и установените факти
във връзка с поисканото от Н.Х.Х. парично обезщетение/помощ за бременност и раждане за остатъка до 410
календарни дни по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО, сочи, че
липсват такива, които да категорично установяват и доказват, че в периода 14.04.2021
год. – датата на регистрацията й като земеделски производител, до датата 28.04.2021
год., когато е родила детето О. С., т.е. в период от 14/четиринадесет/ календарни
дни, когато безспорно е била в изключително напреднала бременност, жалбоподателката реално да е упражнявала трудова дейност
като регистриран земеделски стопанин и това най-малкото е така, тъй като
предвид състоянието й, това е било обективно невъзможно през този период. Същото
в пълна степен се отнася и за периода от 28.04.2021 год. до 27.07.2021 год., посочена
като начална дата, считано от която се иска изплащане на обезщетението,
съгласно представеното в ТП на НОИ - Кърджали удостоверение /приложение
№11 към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с Вх.№*** от 03.08.2021 год./л.25/, съдържащо
данни относно правото на парично обезщетение за бременност и раждане за
остатъка до 410 календарни дни, по чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО. В тази връзка
съдът намира за правилни изводите на решаващия орган, че е крайно необосновано
и нелогично от житейска гледна точка да се приеме, че в този период,
непосредствено след раждането на детето, жалбоподателката
Н.Х. е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин и е произвела
селскостопанска продукция, предназначена за продажба, като се споделя напълно и
посоченото в мотивите към оспореното решение, че това е период, през който
жената, която е родила дете, възстановява работоспособността и същевременно
полага необходимите грижи за новороденото дете. Тук следва да се посочи, че от оспорващата не са ангажирани
доказателства, които да установяват упражняването на заявената от нея дейност
като земеделски производител в периода от
регистрацията й като такъв - 14.04.2021 год., до 27.07.2021 год., като са
представени доказателства, свързани единствено с регистрацията й – приложената
анкетна карта от 14.04.2021 год. и за внесени осигурителни вноски за този
период от четири месеца – от м.април до
м.юли 2021 год. вкл. и нищо повече. Следва да се отбележи, че дори и в първоначално
подадената жалба против разпореждането, до директора на ТП на НОИ – Кърджали и
впоследствие, в подадената жалба до съда, против решението на директора на ТП
на НОИ – Кърджали, дори не се съдържат твърдения, жалбоподателката
реално да е упражнявала такава трудова дейност като регистриран земеделски
стопанин и да е произвела някаква селскостопанска продукция, предназначена за
продажба. Отделно от това следва да се посочи, че е безспорно, че производството
на растителна продукция е продължителен процес, който включва различни дейности
- подготовка на почвата за сеитба, сеитба, валиране, копаене, торене, поливане,
прибиране на реколтата, но от приобщените по делото доказателства по никакъв
начин не се установява жалбоподателката Н.Х. да е
осъществяла такива дейности, още по-малко пък може да се установи и да се
приеме, че е била произведена някаква селскостопанска продукция, която да е
била предназначена за продажба или да е била продадена.
От всичко изложено по-горе съдът намира,
че с основание да се приеме, че регистрацията на жалбоподателката
Н.Х.Х. като земеделски стопанин е направена само и
единствено с цел получаване на парични обезщетения, в случая - обезщетение
за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, по чл.50, ал.1 и
чл.51 от КСО, от фондовете на
ДОО, като в този контекст следва да се посочи също така, че стопанската година
започва на 1 октомври на текущата година и завършва на 1 октомври на следващата
година, при което е нормално един същински земеделски стопанин да бъде такъв
целогодишно, а не само непосредствено преди или при настъпване на осигурително
събитие и получаването на парични обезщетения от фондовете на ДОО, както е в
случая. Ясно е, както бе обосновано и по-горе, че наличието само на регистрация
като земеделски стопанин и внасянето на няколко осигурителни вноски, не е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение с произтичащите от
него права на обезщетение и че съобразно §1, ал.1, т.3, във връзка с §1, ал.1,
т.5 от ДР на КСО, в кръга на осигурените по КСО лица попадат само земеделски
стопани, за които, на първо място, се изисква да бъдат регистрирани за това по
установения ред и на следващо място, се изисква да произвеждат селскостопанска
продукция, предназначена за пазара. От приложената по делото анкетна карта за
регистрацията на жалбоподателката Х. като земеделски
стопанин става ясно, че в конкретния случай се касае за отглеждане на зеленчуци
на площ от 0.0200 ха/като за останалите 100 кв.м., за които е заявено намерение
да бъдат засети, няма доказателства или дори твърдения, че това е сторено/, т.е.
става дума за зеленчукова градина от 200 кв.м., в която се отглеждат обичайните
зеленчуци за всяка градина на средностатистически гражданин. Според настоящия
съдебен състав, това определено сочи, че дори и да е налице производство на някаква
растителна земеделска продукция, то тя ще се ползва за собствена консумация в
семейството, респ. в домакинството на земеделския стопанин, но по никакъв начин
не може да се приеме, че се касае за продукция в обеми и количества,
предназначени за продажба. Близко е до ума, че продажба на растителна продукция
от толкова незначително по площ стопанство, в резултат на което да се
реализират доходи и такива, които да формират печалба, като по този начин да се
стимулира ежегодно дейността на земеделския стопанин, е крайно несъстоятелно и
нелогично.
От всичко изложено дотук с основание може
да се приеме, че жалбоподателката Н.Х.Х. е нямала никакви намерения да отглежда въпросните
зеленчуци, т.е. да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, като
произвежда продукция предназначена за продажба, като се налага извода, че
същата не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на
§1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което не се явява осигурено лице по смисъла
на закона. Осигурителното правоотношение е проекция на реално упражнявана
трудова дейност, в случая трудова дейност като земеделски стопанин и липсата на
такава трудова дейност лишава от основание осигурителното правоотношение, респ.
липсата на осигурително правоотношение дефинитивно изключва правото на лицето
да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по глава
IV, раздел II от КСО.
При така установените факти и горните изводи,
изплащането на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни,
по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО,
законосъобразно и правилно е било
отказано. Това е така, защото няма никакви данни жалбоподателката
да е започнала осъществяване на заявената трудова дейност като земеделски
производител, като следва да се отбележи, че при така установените факти е без
значение обстоятелството, дали Н.Х.Х., като самоосигуряващо се лице, е внасяла осигурителни вноски.
Така, след като е установено, че жалбоподателката Н.Х.
не е извършвала трудова дейност като земеделски производител и не е имала
качеството „осигурено лице” по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО при настъпването
на осигурителния риск – раждане, то законосъобразно и правилно й е било
отказано изплащането на парично обезщетение за бременност и раждане за
остатъка до 410 календарни дни, по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО, т.е. изводът е, че оспореното решение е издадено в
съответствие и с приложимите материалноправни
разпоредби на закона.
Така, с оглед всички изложени по-горе съображения,
съдът в настоящия състав намира, че оспореният в настоящото производство
административен акт е постановен от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание, при спазване
на установените административно-производствени правила, при правилно приложение
на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие с целите
на закона и съответно, не са налице основания за отмяната му. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от Н.Х.Х. с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, срещу Решение
№2153-08-236 от 29.09.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ – град
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №О-08-999-00-**********
от 13.08.2021 год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане й е отказано отпускане на парично
обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, по чл.50,
ал.1 и ал.5 от КСО, за неоснователна и недоказана, поради което и с решението
по настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора по настоящото дело, съдът не
следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не
са претендирани от ответника по жалбата, а и реално,
такива не са сторени от него в хода на проведеното съдебно производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Х.Х. с постоянен адрес: ***,
с ЕГН **********, срещу Решение №2153-08-236 от 29.09.2021 год., издадено от
директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против
Разпореждане №О-08-999-00-********** от 13.08.2021 год. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с което, на
основание чл.40, ал.3 от КСО и 47, ал.1 от НПОПДОО, на жалбоподателката
Н.Х.Х. е отказано отпускане на парично обезщетение за
бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, по чл.50, ал.1 и ал.5
от КСО.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението,
съгласно разпоредбата на чл.119, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.„е”
от КСО, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване или протестиране.
С
Ъ Д И Я: