Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „В“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 2988
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 555087 от 06.12.2018 г., постановено по гр.д. № 44203/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 60 – ти състав, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Б.И. дължи
на „Т.С.” ЕАД следните суми: 1670,10 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.04.2012
г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******,
абонатен № 241727, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
подаване на заявлението – 22.05.2015 г. до изплащане на вземането, както
и
сумата от 299,81 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 31.05.2012 г. до
24.04.2015 г., които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 18.04.2016 г., по ч. гр. д. № 28290/2015
г. по описа на СРС, ГО, 60-ти състав, като исковете са отхвърлени, както
следва: по отношение на главницата – за разликата над уважения размер от
1670,10 лв. до пълния предявен размер от 1769,37 лв. и относно лихвата за
забава – за разликата над уважения размер от 299,81 лв. до пълния предявен
размер от 304,99 лв. С решението ответницата И.Б.И. е
осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от
618,11 лева, представляваща разноски в заповедното и първоинстанционното
производство по компенсация.
Срещу
решението в частта му, в която предявените искове са
уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника И.Б.И., чрез адв. Д.Ч.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното
решение е неправилно в обжалваната част, поради необоснованост
на формираните от СРС изводи и допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че липсвали достатъчно убедителни писмени
доказателства, които да обосноват извод у съда за дължимост на претендираните
суми. По делото нямало представен протокол за неосигурен достъп до имота, за да
се оправдае служебното начисление на енергия. Било налице и ново обстоятелство,
а именно Решение № 4777 от 13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. по описа на
ВАС, с което се отменяла методиката за дялово разпределение, т.е. начислението
на топлинна енергия до момента било погрешно. От страна на ищеца не били
ангажирани и доказателства за извършено отчитане на индивидуалните
разпределители или за пречки в абоната, поради което било възпрепятствано
такова отчитане, като основание за служебно начисляване на задълженията. При
липсата на отчетни документи и с оглед изричното оспорване от страна на
ответницата, било безпредметно да бъдат обсъждани приетите по делото
експертизи. Ето защо моли въззивния съд да отмени решението на СРС в
обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Решението
в частта, в която исковете за главници са отхвърлени за разликата над сумата от
1670,10 лв. до пълния предявен размер от 1769,37 лв. – за топлинна енргия и за разликата над сумата
от 299,81 лв. до пълния предявен размер от 304,99 лв. - обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия, не е обжалвано от ищеца, поради което в
тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне по него.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя-ответник, че не са заплатени изцяло държавните
такси за разглеждането на предявените искове. От доказателствата по делото е
видно, че е заплатена държавна такса както за исковете за главница, така и за
исковете за мораторна лихва, като част от сумата е била заплатена в заповедното
производство, а останалата част – в образуваното исково производство пред СРС.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, предявен
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК:
Установено
е по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съобразно
действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството
потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с
ползването на имота.
Доказано
е също така, че ответникът И.Б.И. е собственик на процесния имот с абонатен №
241727, находящ се в гр. София, ж.к. „****** - това обстоятелство се установява
от приложения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
40, том LLXVII,
н.д. № 23481/1995 г. на I нотариус при Софийски районен съд. Отделно
от това, по делото е представена и молба – декларация за откриване на партида,
подадена от И.Б.И. през 1996 г., от която се установява, че посоченото лице е
подало искане да бъде открита партида на негово име за процесния имот. Ето
защо, въз основа на гореизброените доказателства по делото следва да се приеме,
че И.Б.И. e била потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с
ищеца за исковия период, без да е било необходимо сключването на договор в
писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. Следователно посоченото лице е задължено да
заплаща стойността на доставената топлинна енергия за битови нужди.
Допълнителен източник на отношенията между главните страни са публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД,
действали през исковия период /чл. 150 ЗЕ/. В този смисъл доказано е
основанието /източниците/ на вземанията, предмет на предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2
от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и И.Б.И. са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения.
Според
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Установено
е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде
кредитирано, че начисляваните суми за топлоенергия за
абонатен № 241727,
за процесния период м.04.2012 г. – м.04.2014 г. в технически аспект /методология,
алгоритъм и изчислителна база/ са били начислени съобразно изискванията на
действащата към процесния период нормативна уредба /като са съобразени
обстоятелствата, че: ищецът е отчислявал за своя сметка технологични разходи на
абонатната станция; отчетената
енергия е за подгряване на битова вода; отопляемият обем на имота е 141м3, каот
в процесната сграда не се ползва ТЕ за отопление; дяловото разпределение на ТЕ
за ЕС през процесния период се е извършвало от „Т.С.“ ЕАД; за абоната се
разпределя ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер или на
база 2 броя потребители; количествата топлинна енергия за подгряване на битова
вода били изчислени съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването; за исковия
период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми за
доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата
сума по фактури в размер на 1837,07 лева не включвала просрочени суми за
периоди преди процесния; изравняването на сумите за абонатен № 241727 било
извършено съгласно действащите през съответния период цени на топлинната
енергия и възлизало общо на -166,97 лева /за получаване/ за целия исков период;
измерването
на потребеното количество топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост през процесния период било извършвано в една абонатна станция от
два общи топломера за търговски цели за двукръгова инсталация; общите топломери
били обект на метрологичен контрол и първоначална и последващи периодични
проверки от лицензирани лаборатории през м. 05.2010 г., м. 09.2012 г. и м.
08.2014 г. за първи кръг на инсталацията и през м. 12.2011 г., м. 09.2012 г. и
м. 07.2015 г. за втори кръг на инсталацията; уредите били
технически годни; проверките били извършвани от оправомощени лица, а демонтаж и
монтаж на уредите били осъществявани от служители – монтьори на ТР Люлин. В проведеното
на 06.12.2017 г. пред СРС открито съдебно заседание вещото лице заявява, че в
сградата, в която се намира процесният апартамент, имало само битово горещо
водоснабдяване. Данните от общия топломер се снемали по електронен път и след
това тази информация се обработвала и предлагала на потребителите. Вещото лице
уточнило още, че на база реален отчет била начислена енергия само за един месец
– м. 04.2012 г. За останалата част от процесния период топлинна енергия била
начислена при липса на възможност за отчет – служебно, на база 2 броя
потребители. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото
потребената от ответника топлоенергия в определено количество.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че служебно начислените суми следва да бъдат
обявени за недължими. Количеството на доставената топлинна
енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното
заключение по СТЕ, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно
изготвено. Вещото лице сочи, че през процесния период разпределението е
извършвано в съответствие със Закона и Наредбата, както и с общите условия на ищеца,
като са били отчислени и количествата топлинна енергия за технологични разходи
на абонатната станция. Установява се също, че изправността на топломерите и
данните при демонтаж са били документирани съгласно изискванията със
свидетелства за проведените изпитания и протоколи, като за измервателните
средства са били представени документи от последващи проверки, а изпитанията са
били проведени в лицензирани лаборатории и уредите са били технически годни.
Относно възражението на жалбоподателя за отмяна на методиката за дялово
разпределение следва да се отбележи, че съгласно нормата чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт /какъвто е НТ и приложението към нея/ се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, с оглед на което
посоченото административно производство няма отношение към дължимостта на
сумите през исковия период по настоящото дело. С оглед
гореизложеното съдът намира за доказана доставката на топлинна енергия за
процесния имот и период.
По
отношение на дължимия размер на претендираната главница настоящият съдебен
състав приема, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на
съдебно – техническата експертиза, като от сумите за прогнозно потребление е
извадил изравнителните сметки за възстановяване и е прибавил тези за доплащане,
като общият размер на задължението за главница възлиза на 1670,10 лв.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК:
Доколкото
ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане в общ размер на 1670,10
лв. и при липсата на самостоятелни оплаквания срещу първоинстанционното решение
в частта му по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд приема, че акцесорните претенции за
периода от 31.05.2012 г. до 24.04.2015 г. се явяват основателни за сумата от 299,81
лв.
В
този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при
съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба,
регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, законосъобразно първинстанционният съд е приел, че
претенциите за главница и обезщетение за забава са основателни до посочените
размери, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По
разноските:
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 555087 от 06.12.2018 г., постановено по гр.д. № 44203/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 60 – ти състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
в останалата необжалвана част е влязло в сила.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/