Решение по дело №279/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на М. П. С., [ЕГН], от [населено място], обл. Р., действаща чрез упълномощен адв. К. К., АК – Разград, съдебен адрес: гр. Разград, бул. “България“ № 36, етаж 2, офис 8, против Решение № 1012-16-86/1 от 27.11.2024г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-409 от 21.10.2024г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ за отказ за отпускане от 04.07.2024г. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на жалбоподателката. В жалбата и по същество се твърди, че така постановените актове са незаконосъобразни, постановени при неправилно прилагане на материалното право, като единственото възражение е, че неправилно административният орган не е зачел като действителен осигурителен стаж периода от 01.01.1996 г. до 27.10.2000 г., през който жалбоподателката е полагала грижи за детето си, родено с тежко заболяване – церебрална парализа и инвалидизирано, считано от датата на раждането – 09.11.1988г., със 100 % степен на увреждане. От съда се иска да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и да върне преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия. Пред пенсионния орган е поддържала съображения, че при зачитане на този стаж ще придобие право за заплащане на недостигащ стаж, което ще позволи отпускането на исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира за присъждане от съда на разноски по списък по чл.80 от ГПК, включващ заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Ръководител на ТП на НОИ – гр. Разград не представя писмен отговор на жалбата в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК. В съдебно заседание чрез упълномощения юрисконсулт ангажира становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение. Не оспорва фактите, че жалбоподателката е имала дете с увреждания и е полагала грижи за това дете през спорния период, но счита за недоказано, че реално детето е имало нужда от постоянна чужда помощ поради здравословното си състояние през целия този период, който е следвало да се зачете като стаж на майката.

Окръжна прокуратура - Разград, редовно уведомена, не се представлява в съдебно заседание и не заявява становище по жалбата.

Административен съд - Разград, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ 2170-16-32 от 04.07.2024 г. от М. П. С., същата поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по реда на чл. 68, ал. 1 и чл. 9а, ал. 2 от КСО.

Въз основа на представените от лицето документи, както и служебно събраната от пенсионния орган информация от Регистъра на осигурените лица на НОИ при пенсиониране – обобщени суми по осигурители, години и трудови договори, е констатирано, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателката е имала навършена възраст 62 години и 2 месеца и зачетен осигурителен стаж по категории, както следва: от втора категория труд - 00 година, 00 месеца и 13 дни, включващ периода от 01.05.1987г. до 14.05.1987г. и от трета категория труд – 30 години, 3 месеца и 9 дни, или общ осигурителен стаж чрез превръщане към трета категория от 30 години, 3 месеца и 25 дни, на основание чл. 104 от КСО. От него като действителен осигурителен стаж, съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, са признати 21 години, 11 месеца и 21 дни, без периодите от време, през които лицето е получавало обезщетение за безработица и времето през което лицето е гледало малко дете (майчинство).

За стаж на основание чл. 43 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е зачетен периода от 27.10.2000г. до 01.10.2003г. – 2 години, 11 месеца и 4 дни и на основание чл. 43а от същата Наредба е зачетен периода от 11.11.2004г. до 01.03.2005г. – 3 месеца и 20 дни.

При горните данни, с Разпореждане № 2140-16-409 от 21.10.2024г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ е отказано отпусне на исканата пенсия, считано от 04.07.2024г. по отношение на заявителката (жалбоподател в настоящото производство). Изчислен е недостигащ осигурителен стаж към посочената дата от 6 години, 2 месеца и 5 дни.

В мотивите на Разпореждането е направен извод, че не са налице основания за придобиване право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, тъй като М. П. С. има навършена необходимата възраст за 2024г. от 62 години и 2 месеца, но няма необходимия осигурителен стаж от 36 години и 6 месеца.

При преценяване правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО е обсъдено, че заявителката има необходимия действителен осигурителен стаж от 15 години, но няма навършена необходимата възраст от 67 години.

Разпореждането на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО пред Ръководителя на ТП на НОИ - Разград, който с Решение № 1012-16-86/1 от 27.11.2024г. го е потвърдил и това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

В своето решение административният орган е възприел фактическите констатации относно признатия и недостигащ осигурителен стаж на заявителката, като едва в това решение са изложени факти относно приложението на чл. 43 и чл. 43а от НПОС. Обсъдено е, че заявителката е майка на дете с увреждания, родено на 09.11.1988г., което е освидетелствано от ТЕЛК – гр. Разград с Експертно решение № 2229 от 27.10.2000г., с определени 100 % намалена работоспособност и нуждаещо се от чужда помощ, с дата на инвалидизиране – от датата на раждане ******** и срок на инвалидизиране - до 01.10.2003г., на което основание на майката (заявителка) е зачетен осигурителен стаж за периода от 27.10.2000г. до 01.10.2003г. Със следващо Експертно решение № 3749 от 11.11.2004г., издадено от ТЕЛК – гр. Разград са определени срок на инвалидизиране на същото дете, както и нужда от чужда помощ пожизнено, като на майката е зачетен осигурителен стаж за времето от 11.11.2004г. до 01.03.2005г.

Посочено е, че признаването на осигурителен стаж преди 2000г. е предмет на правна уредба в отменената към настоящия момент разпоредба на чл. 95, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - отм. ДВ бр. 21/2000г., в сила от 01.01.2000г.), съгласно която за трудов стаж от III категория се зачита времето след 1 януари 1996 г., през което родител или осиновител на дете инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово правоотношение и не е бил осигурен, като по силата на ал. 3 от същата разпоредба обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се установява с решение на лекарска консултативна комисия (ЛКК) при детско отделение на съответната обединена районна болница или на специализирана болница, или на отделение по профила на заболяването. Цитираната норма действа до 31.12.1999 г., като след тази дата е в сила чл. 43 от НПОС - с идентично съдържание, като регламентира, че за осигурителен стаж се зачита времето след 1 януари 1996 г., през което родител или осиновител на дете с трайно увреждане е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или служебно правоотношение и не е бил осигурен, и детето не е настанено в лечебно или социално заведение, а установяването на необходимостта от полагане на постоянни грижи за детето е възложено на ТЕЛК (ал. 3).

Съобразно горната нормативна уредба е направен извод от административния орган, че на майката (заявител) не е зачетен периода от 01.01.1996г. до 27.10.2000г. за осигурителен стаж – грижа за инвалид с чужда помощ, тъй като детето й е освидетелствано на 27.10.2000г. от ТЕЛК – гр. Разград.

От материалите, приложени към административната преписка, се установяват категорични данни, необсъдени в обжалваните административни актове, че заявителката М. П. С. е майка на две деца - първородна дъщеря П. С. М., родена на [дата]. и втора дъщеря Ц. С. Ц., родена на [дата]. и починала на *******г.

Във връзка с раждането и отглеждането на двете деца, в приложения Опис на осигурителния стаж на заявителката, са отразени периоди на майчинство, както следва: от 13.07.1987г. до 09.11.1988г. – 1 година, 3 месеца и 26 дни; от 09.11.1988г. до 13.07.1989г. – 8 месеца и 4 дни и от 22.07.1989г. до 09.11.1991г. – 2 години, 3 месеца и 17 дни.

В обсъдените горе Решения на ТЕЛК – гр. Разград е вписана водеща диагноза на освидетелстваното дете Ц. С. Ц., инвалидизирано от датата на раждането му (09.11.1988г.) – ******, общо заболяване – *****, Тежка спастична [жк], *****.

В хода на съдебното производство е новопредставено от жалбоподателката Удостоверение № 235 от 17.02.1997г., издадено от специализирана ЛКК при Обединена районна болница – гр. Разград, което установява, че детето Ц. С. Ц., родена на [дата]., боледува от ****** – *******, чието състояние изисква постоянно гледане и придружаване. Изрично е отбелязано, че документът се издава на С. Ц. С. (очевидно бащата на детето), работещ в ТВД – гр. Разград като механик РТВ – за изплащане на месечните добавки в двоен размер за посоченото дете, като важи за срок от две години, считано от датата на освидетелстването – 17.02.1997г. Въпреки предоставената от съда възможност за събиране на допълнителни писмени доказателства в тази насока, касаещи периода 1994г. - 2000г., при проведената кореспонденция с Регионална картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) към РЗИ – Разград, с Дирекция „Социално подпомагане“ – Разград, с ТЕЛК към МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – гр. Разград и след това Неврологично отделение към същата Болница, с Национален архивен фонд – гр. София и последно с „ДКЦ 1 – Разград“ ЕООД – гр. Разград, не бяха установени запазени документи.

Разпитаните пред съда свидетели Т. В. П. и П. Ц. С., двете от [населено място], дават категорични и непротиворечиви показания, че детето Ц. е било с парализа и на легло от раждането си, като се е нуждаело от пълни и постоянни грижи. Двете жени съобщават преките си и непосредствени впечатления относно нуждите на детето и неговото обгрижване, като първата свидетелка твърди, че е работила в системата на социалното подпомагане от м. януари 1985г. до пенсионирането си в края на 2015г. и в това си длъжностното качество - като социален работник, е посещавала лично и многократно дома на детето, а втората свидетелка е близка на жалбоподателката – сестра на съпруга й. По този начин дават показания, че детето не е било настанявано в институция и детско заведение за отглеждане, като от раждането до смъртта му през 2017г. единствено майката М. П. С. е полагала непрекъснати и много добри грижи за детето си.

Същите факти заявява пред съда и лично жалбоподателката, като обяснява, че детето й Ц. от раждането си е със симптоми на тежкото увреждане, никога не прохождала, не е проговорила, не е можела да се храни сама.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество - жалбата е основателна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Решението е постановено от оправомощен административен орган - материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО – Директора на ТП на НОИ – Разград, в изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, форма и съдържание, мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила.

Неправилно, обаче, е приложен материалния закон.

По фактите между страните няма спор, че жалбоподателката М. П. С. е майка на дете с тежко увреждане – *******, родено на ******. и починало на ******, както и че майката е гледала детето си през спорния по делото период. Тези факти са признати от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 06.02.2025г., като до приключване на съдебното производство поддържа становището, че спорът се ограничава до това дали реално детето е имало постоянна нужда от чужда помощ поради здравословното си състояние.

Обективно в Разпореждането на пенсионния орган не са изложени никакви аргументи за незачетен осигурителен стаж на жалбоподателката във връзка с периода на отглеждане на болното й дете. Едва при оспорването по административен ред на това Разпореждане, в Решението на горестоящия орган са изложени мотиви в тази насока и е отграничен като непризнат осигурителен стаж периодът от 01.01.1996 г. до 27.10.2000 г. Решаващият орган се позовал на разпоредбите на чл. 43 от НПОС и чл. 95 от ППЗП (отм.) и на факта, че детето Ц. е освидетелствано едва на 27.10.2000г. от ТЕЛК – гр. Разград, т.е. чисто формално за спорния период жалбоподателката не разполага с решение на ЛКК или ТЕЛК, удостоверяващо обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи.

Съдът счита, че буквалното прилагане на посочените норми е неправилно като при тълкуването им административният орган не е съобразил и други относими за случая законови правила, уреждащи в процесния период реда и начина за освидетелстване на лицата с увреждания и в частност на децата.

Така с разпоредбата на чл. 9 от КСО, който е в сила от 01.01.2000 г., е определено времето, което се зачита за осигурителен стаж. Отделно от това, според § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. С оглед на това за периода 01.01.1996 г. – 01.01.2000 г. приложение намират разпоредбите на отменените вече Закон за пенсиите и Правилника за приложението му, а за периода 01.01.2000 г. – 27.10.2000 г. – нормите на КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

В тази връзка в оспореното Решение административният орган правилно се е позовал на съответно приложимите по време разпоредби на чл. 95, ал. 1 от ППЗП (отм.), действала до 31.12.1999 г. и действаща след това разпоредба на чл. 43 от НПОС с идентично съдържание.

Анализът на цитираните норми сочи, че за да бъде зачетен стаж на едно лице на посоченото основание, то на първо място следва да е полагало грижи за дете инвалид (с трайно увреждане), за което медицински орган – ЛКК или ТЕЛК са определили, че има нужда от постоянни грижи.

В настоящия случай административният орган счита, че за процесния период липсва решение от съответните медицински органи – ЛКК и ТЕЛК и от този факт е извел извод, че липсва необходимост от полагане на постоянни грижи за болното дете на жалбоподателката за обсъждания период. Този извод на административния орган, съдът счита за необоснован и некореспондиращ със събраните в хода на делото доказателства. В хода на административното производство, както и след това пред съда са представени достатъчно официални медицински документи, удостоверяващи степента на увреждане на детето Ц. и факта, че същото се нуждаело постоянно от чужда помощ от момента на раждането си и пожизнено.

Освидетелстването на лицата с цел установяване на уврежданията на здравето им, включително и необходимостта им да ползват чужда помощ, се извършва чрез експертиза на трудоспособността. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (отм.) – ППЗНЗ, приложим за периода до 2000 г., експертизата на трудоспособността е неразделна част от лечебно-профилактичната дейност и включва определянето на временна или трайна загуба на трудоспособността. От своя страна, съгласно чл. 6, ал. 2 от ППЗНЗ (отм.), в редакция на нормата преди 2000 г., експертизата на трайната нетрудоспособност се осъществява от ТЕЛК и ЦТЕЛК и включва определянето на: група инвалидност, дата на инвалидизирането, срок на инвалидността, причинна връзка и трудонасочване. Съгласно чл. 53, ал. 1 от действащата към същия период Наредба № 36 за експертизата на трайната нетрудоспособност (отм.), при определяне на първа група инвалидност ТЕЛК трябва да се произнесе дали инвалидът постоянно се нуждае от чужда помощ. В тези случаи чужда помощ се определя на инвалиди, които се нуждаят от всекидневни систематични грижи, помощ или надзор независимо от това, къде и от кого се осъществяват. Под всекидневни систематични грижи и помощ на инвалиди от първа група инвалидност следва да се разбират постоянната грижа за битово обслужване, набавяне и приготвяне на храна, хранене, извършване на личния тоалет, обличане, както и придружаване на слепите и оказване постоянна помощ на инвалида от първа група в евентуално упражнявана трудова дейност. Постоянна чужда помощ под формата на надзор следва да се определя на психично болни, които не могат да контролират действията си.

Цитираните разпоредби, обаче, очевидно не намират приложение относно освидетелстване на деца, доколкото се отнасят за оценка на трудоспособността, която при децата обективно е изключена. Освен това установяването на обстоятелството, че детето е с увреждане и има нужда от постоянни грижи по смисъла на чл. 95 от ППЗП (отм.) се извършва за целите на зачитането на стаж при пенсиониране на родителя, полагащ грижи и доколкото нормата на чл. 95 от ППЗП (отм.) възлага това установяване на ЛКК, то очевидно се различава от освидетелстването при извършване на експертизата на трайната нетрудоспособност. Изричен ред за освидетелстване на деца е въведен с приемането на Наредба № 19 от 03.10.2000 г. за експертизата на инвалидността при децата до 16-годишна възраст (обн., ДВ, бр. 84 от 13.10.2000 г. и действала до 31.12.2004г.). Съгласно чл. 2, ал. 1 от тази Наредба медицинската експертиза на инвалидността при децата се осъществява от районните експертни лекарски консултативни комисии (РЕЛКК) и Централната експертна лекарска консултативна комисия (ЦЕЛКК). На основание чл. 23 от Наредбата, при определяне на степента на инвалидността РЕЛКК се произнася и по необходимостта от постоянна чужда помощ - за хранене, обличане, личен тоалет, придружаване, надзор, възможност за отглеждане на детето в детско заведение и др. РЕЛКК определя необходимостта от постоянна чужда помощ, когато тя е обусловена от уврежданията на детето, а не от възрастта му. В същото време по силата на § 1 от ПЗР на Наредба № 19/03.10.2000 г. в срок една година от влизането в сила на наредбата децата, които са освидетелствани при условията на Указа за насърчаване на раждаемостта, се преосвидетелстват, т.е. преди действието на тази Наредба освидетелстването на деца е следвало да се извършва при условията на Указа за насърчаване на раждаемостта (отм.). Разпоредбата, касаеща деца с увреждания, в този Указ е тази на чл. 2, ал. 2, според която за децата с физически и душевни недъзи, установени с решение на лекарска консултативна комисия, добавките по предходната алинея се изплащат в двоен размер.

Съвкупният анализ на всички цитирани по-горе разпоредби сочи, че до 2000 г. (до приемане на Наредба № 19/03.10.2000 г.) децата с увреждания е следвало да бъдат освидетелствани от ЛКК, като това е ставало за целите на определяне на размера на семейните добавки за деца. С приемане на разпоредбата на чл. 95 от ППЗП (отм.) – ДВ бр. 97/1996 г. е възприето, че и за целите на признаване на трудов стаж на полагащия грижи родител се изисква решение на ЛКК. Доколкото в Правилника не се предвижда отделна нова процедура по освидетелстване на деца, то до 2000 г. това следва да е освидетелстването при условията на Указа за насърчаване на раждаемостта. В настоящия случай детето на жалбоподателката е освидетелствано при тези условия, което се установява от представеното в хода на съдебното производство Удостоверение № 235 от 17.02.1997г., издадено от специализирана ЛКК при Обединена районна болница – гр. Разград, в което изрично е посочена диагнозата на детето, необходимостта от постоянно гледане и придружаване, както и датата на освидетелстването и неговия срок – две години от датата на освидетелстването. При това положение, макар и озаглавен като „удостоверение“, посоченият документ по правната си същност и последици представлява решение на ЛКК, с което се установява обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи по смисъла на чл. 95, ал. 1 и ал. 3 от ППЗП (отм.). Чисто формално представеното Удостоверение на ЛКК касае само 2-годишен период от освидетелстването на детето, но релевантните обстоятелства, а именно, че детето е с увреждане, налагащо полагане на постоянни грижи и необходимост от придружител от датата на раждането му и пожизнено, се установяват и от останалите приложени по преписката документи – предвид обсъдените горе Решения на ТЕЛК. Същите, макар и да са издадени при освидетелстване на детето на жалбоподателката по реда на Наредба № 19/03.10.2000 г. за експертиза на инвалидността на децата до 16 годишна възраст (отм.), то недвусмислено установяват като начална датата на инвалидизиране на детето Ц. рождената му дата – ******* и пожизнено, при определени 100 % трайна неработоспособност и нужда от чужда помощ. Следва да се отчете като общоизвестен факт и естеството на конкретното заболяване – ******, което е нелечимо. Същото засяга частта от мозъка, която контролира движението на мускулите и се проявява в ранна детска възраст. Трайно засяга движението на тялото, мускулната координация и баланса, като по-голямата част от децата с церебрална парализа се раждат с него, какъвто е и случаят с детето на жалбоподателката при наличие на безспорни доказателства за това. По този начин съдът счита, че за спорния период от 01.01.1996г. до 27.10.2000г., когато е първото освидетелстване на детето Ц. по реда на цитираната Наредба № 19/03.10.2000 г., са налице достатъчно валидни доказателства за релевантните обстоятелства по чл. 95, ал. 1 от ППЗП (отм.) и при наличие на декларация от страна на жалбоподателката, че за същото време не е работила по трудово правоотношение и не е осигурявана, както и че детето не е настанявано в детско или социално заведение, то посочения период следва да бъде зачетен за осигурителен стаж.

Отделно от горното, съдът счита, че неправилно административният орган е преценил, че не са действителен осигурителен стаж и периодите на майчинство (бременност, раждане и отглеждане на малко дете) по отношение на жалбоподателката, като майка на две деца. Това са периодите от 13.07.1987г. до 09.11.1988г. – 1 година, 3 месеца и 26 дни; от 09.11.1988г. до 13.07.1989г. – 8 месеца и 4 дни и от 22.07.1989г. до 09.11.1991г. – 2 години, 3 месеца и 17 дни по обсъдения в обстоятелствената част на решението Опис на осигурителния стаж на заявителката.

Както беше посочено и по горе, предвид разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, преценката за тези периоди, които са признати от административния орган за общ осигурителен стаж, но не и за действителен такъв, следва да се извърши съобразно правната уредба до 31.12.1999г.

Съгласно чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн. ДВ изв.бр. 5 от 17.01.1958 г., в сила до 01.01.2000 г., когато е отменен), се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. В периода, относим към датите на раждане на децата на жалбоподателката, вече е в сила Кодексът на труда от 1986г., който регламентира зачитането на трудовия стаж за времето, през което е съществувало трудово правоотношение, като изчерпателно са изброени и изключенията, при които за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, вкл. и времето, през което майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст - чл. 354, т. 6 в редакцията от ДВ, бр. 27 от 1986 г.

Жените-майки, независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената закрила на Държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 7, предл. 2 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, предл. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Следователно, и при отменената, и при действащата правна уредба законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Горните изводи са в съответствие с установената трайна практика на ВАС по обсъждания материалноправен проблем.

Като не е съобразил действителния смисъл на приложимите материалноправни разпоредби, административният орган е издал решението си в противоречие с тях и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Ето защо това Решение, както и потвърденото с него Разпореждане, следва да бъдат отменени, а преписката върната на Ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявлението на М. П. С. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При новото произнасяне пенсионният орган следва да изчисли придобития от жалбоподателката осигурителен стаж, съобразявайки задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото решение, след което да извърши нова преценка относно възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и при зачитане на правото й по чл. 9а от КСО за заплащане на недостигащ стаж, при зачитане на спорните периоди.

Съобразно изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера от 600.00 (шестстотин) лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2024г., за които страна представя и Списък за разноски.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Разград

ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-86/1 от 27.11.2024г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-409 от 21.10.2024г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“.

ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград ДА ЗАПЛАТИ на М. П. С., [ЕГН], от [населено място], обл. Р., сумата от 600.00 (шестстотин) лева – направени от страната деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.