Присъда по дело №986/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви
към Присъда №96/09.11.2021г.
по НЧХД № 986 по описа за 2021 година
на Варненския районен съд, наказателна колегия
На 25.02.2021год. в РС-Варна е постъпила частна тъжба вх.№1692 от П. Я. С.,
ЕГН **********, депозирана чрез повереник –адв.П.Д. срещу В. П. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, кв. „Трошево“, бл.19, вх.А, ет.5, ап.59 с оглед данни за
обстоятелства на престъпление, което се преследва по частен ред.
Въз основа на нея и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63 от
2017г., в сила от 05.11.2017г./, на 10.03.2021г. е образувано производството по
настоящото НЧХД.
С разпореждания на съдията-докладчик от 11.03.2021г. на частния тъжител, е
дадена възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да приведе
частната тъжба в съответствие с разпоредбата на по чл.81, ал.1 от НПК като посочи
обстоятелствата на престъплението, досежно време, място и начин на неговото
извършване. На 23.03.21г. /в дадения 7- дневен срок/ по делото е постъпило уточнения
към тъжба вх.№3014/23.03.2021г., с което нередовностите са отстранени.
Въз основа на частната тъжба и уточнението към нея, с разпореждане от
23.03.2021. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание. Производството е
образувано срещу подс. В. П. Г. с оглед описани в тъжбата обстоятелства на
престъпление, което се преследва по частен ред, а именно: престъпление по чл.182,
ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 20.12.2020г. до 10.01.2021г.
включително, в гр. Варна, съответно на датите 20.12.2020г., 16.12.2020г. и 10.01.2021г.
В съдебното производство, частният тъжител участва лично и се представлява от
повереник - адв. П.Д., АК – Варна, който поддържа тъжбата и уточнението към нея.
Във фазата по съществото на делото адв.Д. сочи, че обвинението е доказано по
несъмнен начин и моли подс. Г. да бъде призната за виновна. Счита, че от събраните
доказателства по делото се доказа, че и на трите дати посочени в тъжбата - на
20.12.2020г., на 26.12.2020г. и на 10.01.2021г. подсъдимата не е изпълнила посоченото
в обвинението съдебно решение като по този начин е осуетила възможността на
частния тъжител да проведе среща с детето си в режим на лични отношения. Счита, че
със своите действия подсъдимата при всички тези случаи е създавала една обстановка,
при която да осуети режима на лични отношения като е действала и против интересите
на детето. Позовава се на решение на ОС-Варна, според което частният тъжител не бил
извършил акт на домашно насилие, а подсъдимата използвала Закона за домашно
насилие като средство за събиране на доказателства за бъдещи и висящи искове между
страните и нейните действия подлагали на съмнение до колко добросъвестно е
упражнила предоставените родителки права и можели да се приемат като насочени
срещу висшия интерес на детето. За първия случай на 20.12.2020г. не се доказало
тъжителят да прави снимки на подсъдимата, а обратно. Не се доказало, че и в дома на
тъжителя било мръсно, студено. Сочи, че на тази дата подс. поканила в дома си своята
приятелка св. Д. и приятеля си св. Б., с което създала предпоставка за осуетяване на
личните отношения между бащата и детето. За следващата дата 26.12.2020г. – Коледа,
сочи, че подсъдимата е отказала под предлог, че тя не иска да присъства на срещата и
щяла да даде писмено съгласие за осъществяване на режима на лични отношения като
1

той де се осъществи без нейно присъствие. Акцентира, че в съдебното решение било
посочено, че до 6-годишна възраст срещите с детето трябва да се провеждат в нейно
присъствие. Частният тъжител отказал, тъй като съдебното решение било ясно и
категорично. За последния случай, рождения ден на детето били налице свидетелски
показния на свидетелите С. и М.. Твърди, че частният тъжител отново не е имал
възможност да осъществи срещата с детето, защото точно в този часови диапазон, в
който той е трябвало да осъществи тази среща подсъдимата е организирала
празненство в нейния дом. Счита, че всички тези доказателства водят до единствения
извод, че това са умишлени действия от страна на подсъдимата. С тези и други
аргументи моли подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде наложено
справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимата адв. В.Д. в пледоарията си по съществото на делото
пледира за оправдателна присъда. Позовава се на становището си депозирано в отговор
на тъжбата. Сочи, че съобразно представеното по делото съдебно решение на РС-
Варна, 31 състав, с което е одобрено постигнатото между страните по делото
споразумение за уреждане на режим на личен контакт между бащата и детето изрично
било записано, че за дата 10.01. бащата не осъществява режим на личен контакт, а има
само право да види детето в определен часови порядък и само на това основание
обвинението било недоказано. За конкретните дати по обвинението не било спорно, че
бащата не е реализирал режим на личен контакт с детето. Затова счита, че спрямо
конкретния случай била напълно допустима разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, а
именно подсъдимата да признае определени факти, за които да не събират
доказателства. Изтъква, че безспорно установеният факт, че бащата не е реализирал
режима на личен контакт в първите два дни и не е присъствал по време на целия
рожден ден на детето на 10.01.2021г. се дължи на три обективни причини, които
изключвали всяка една по себе си възможността подсъдимата да е действала
умишлено. Първата причина била, че бащата в присъствието на детето след като през
месец август 2020 година той е разбрал, че В.Г. има нов партньор е започнал да се
държи агресивно и неуважително спрямо нея в присъствието на детето. Втората
причина била, че именно в резултат на това поведение В.Г. изпитвала основателен
страх от него. Следващата причина, била, че П.С. до месец август 2020 година,
свободно и самостоятелно е упражнявал режим на личен контакт с детето П., без
присъствието на майката, въпреки съдебното решение, с което е утвърдено
споразумение подписано между страните. Акцентира, че волята на страните по повод
провеждане на режима на личен контакт между тях във връзка с детето е отразена в
подписаното от тях споразумение. В подписаното споразумение, било посочено, че при
осъществяване на режима на личен контакт между бащата и детето е налице
възможност майката да не присъства. Поради това счита, че липса умисъл у
подсъдимата. Извън така посочените три причини се сочи, че за дата 20.12.2020г. е
имало уговорка между майката и детето режима на личен контакт да се осъществи в
нейния апартамент. За дата 26.12.2020г. било установено, че подс. е подготвила детето
за среща с баща му и за тази дата тя му е предложила писмено да подпише декларация,
че е съгласна той да осъществи режим на личен контакт без нея. Сочи се, че майката
обезпечила възможността бащата да реализира режим на личен контакт с детето, но
неговото нежелание да бъде с детето без присъствието на майката е довело до това той
да не осъществи режим на личен контакт. За дата 10.01.2021г., се сочи, че бащата
съобразно диспозитива на съдебното решение няма предоставено право за
осъществяване на режим на личен контакт, но има право да види детето и да присъства
на неговия рожден ден. От събраните гласни доказателства било категорично
2

установено, че на тази дата бащата е видял детето си. Майката осигурила възможността
на бащата да присъства на рождения ден, поканвайки го по-рано и той действително
бил присъствал. С тези и други съображения счита, че обвинението е несъстоятелно и
моли подсъдимата да бъде призната за невиновна. Моли за присъждане на разноските.
В обясненията си дадени пред съда в хода на съдебното следствие подсъдимата В.Г.,
счита, че по никакъв начин не е възпрепятствала частния тъжител П.С. да упражнява
режима на личен контакт с детето. Излага своето виждане за отношенията си с
тъжителя. Сочи, че от момента на раздялата им подписали споразумение, в което той
ще взема детето с нея или без нея, като така се било случвало до края на месец август
2020г., когато тъжителят разбрал, че тя има нов партньор. Твърди, че от месец
септември дъщеря им започнала да се прибира разстроена от срещите с баща си,
поради което и тя решила да присъства на тези срещи. Впоследствие подала молба за
защита от домашно насилие и била издадена заповед за защита, като на 14.12.2020г.
отпаднали ограничителните мерки. Сочи, че на 19.12.202г. била първата среща между
тях след отпадане на мерките. Срещата се състояла в жилището на тъжителя, като там
присъствал и неговия брат. Излага виждането си за обстановката в дома на тъжителя.
Твърди, че за 20.12.2020г. се били разбрали срещата да се проведе в нейния дом, като
детето изпратило видео съобщение на баща си, за да го покани. Твърди, че на тази дата
дъщеря им стояла на столче пред входната врата и чакала баща си, за да си играят, но
тай не дошъл, а извикал полиция. Сочи, че за 26.12.2020г. му казала да вземе детето
без нея и писмено му дала съгласие за това. Тъжителят отказал да го подпише и
настоял да дойде полиция. Наложило се на Коледа да отидат в полицейския участък,
където разминавайки се в коридора тъжителят и се изплюл в лицето.
За 10.01.- рождения ден на детето сочи, че съобразно споразумението бащата
имал право да вижда детето . Твърди, че на 04.01.2021г. поканила тъжителя да отиде с
другото си дете и бъдат част от празника на дъщеря им. Сочи, че П.С. отказал да бъде
част от тържеството, като през цялото време й пишел, че ще вика полиция.
В последната си дума подс.Г. сочи, че в нито един момент не била ограничавала,
нито забранявала на П.С. да вижда детето, поради което моли да бъде призната за
невинна.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата В. П. Г. е родена на 20.05.1986г. в гр. Търговище. Тя е българка, има
българско гражданство и е с висше образование. Не е омъжена и не е осъждана.
Работи по трудово правоотношение. Притежава ЕГН **********.
Подс. В.П. и частният тъжител П.С.а живели на семейни начала в периода от 2014г.
до средата на 2019г.. От фактическото им съжителство, те имат едно малолетно дете -
П.П.С.а, родена на 10.01.2016г.
От средата на 2019год. частният тъжител и подсъдимата били във фактическа
раздяла, като детето живеело с майка си в гр.Варна, кв.“Трошево“, бл.19, вх.А, ет.5,
ап.59. В същия жилищен блок, в съседен вход живеел и частният тъжител П.С..
След раздялата им през 2019г. подсъдимата Г. и тъжителят С. сезирали РС-Варна със
споразумение относно уреждане на въпросите по чл.127 от Семейния кодекс, касателно
упражняването на родителските права спрямо роденото през времетраенето на
3

съжителството им ненавършило пълнолетие дете, за определяне на режима на лични
контакти на бащата и за дължимата издръжка. По повод депозираното споразумение в
РС-Варна било образувано гр.дело №10888/2019г. по описа на съда.
С Решение №4397/18.10.2019г. постановено по гр.дело №10888/2019г., състав на
ВРС приел, че споразумението между частният тъжител и подсъдимата удовлетворява
изискванията на СК, не противоречи на закона и морала, съблюдава и защитава
интересите на детето. Поради това с горепосоченото решение било утвърдено
постигнатото между страните споразумение. С него упражняването на родителските
права по отношение на роденото от съжителството им дете било предоставено на
майката В. П. Г., като местоживеенето на детето било определено на нейния адрес - в
гр.Варна, кв.“Трошево“, бл.19, вх.А, ет.5, ап.59. Бил определен и режим на лични
отношения на бащата П.С. и детето П.С.а. Режимът давал възможност на частния
тъжител да вижда и взема децата, както следва:
- До навършване на 10г. възраст всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч.
до 17ч. без приспиване и на рождения ден на бащата от 10ч. до 18ч., като до
навършване на 6г. режимът на личен контакт, ще е само в присъствието на майката;
- След навършване на 10г. бащата ще може да вижда и взема детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 17ч. в неделя с преспиване, на
рождения ден на детето от 10ч. до 18ч., два пъти по 10 дни в периода от 1 юли до 15
септември с преспиване, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и
последните три дни от зимната ученическа ваканция от 10ч. на първия ден до 17ч. на
третия ден с преспиване;
- Бащата ще може да взима детето при себе си до навършване на 10г. възраст и на
Коледните празници на 26 декември от 10ч. до 18ч., на новогодишните празници на 1
януари от 10ч. до 18ч. в присъствието на майката, а след навършване на 10г. възраст на
Коледните празници – 26 декември от 10ч. до 18ч., Новогодишните празници на 1
януари от 10ч. до 18ч., втория ден на Великденските празници от 10ч. до 18ч., след
навършване на 10г. на детето в четна календарна година на коледните празници на 25
декември от 10ч. до 18ч., на новогодишните празници на 31 декември от 10ч. до 10ч. на
1 януари с преспиване, първия ден на Великденските празници от 15ч. до 18ч. и на
третия ден от Великденските празници от 10ч. до 18ч.;
- Освен това бащата ще може да вижда детето и на рождения ден на същото, 3 март, 24
май, 1 юни, на имения ден на детето и първия учебен ден за времето от 10ч. до 17ч.
Решението влязло в сила на 06.11.2019г.
След влизане в сила на съдебното решение, двамата родители не срещнали
трудности във връзка с изпълнението му. В определените в режима седмици и дни, а и
извън тях, частният тъжител С. вземал детето при себе си, дори с приспиване, като
нямал претенции майката да присъства при упражняване на личните му контакти с
детето и срещите се осъществявали без нея.
През есента на 2020г. тъжителят разбрал, че бившата му съжителка и майка на
детето му – подсъдимата Г. има връзка с друг мъж- св.С.Б.. От този момент
отношенията между бившите съжители се влошили. По повод това, подсъдимата
започнала да присъства на срещите между детето и неговия баща. При тези срещи
детето П. ставало неволен свидетел на актове на агресия между родителите си.
На 08.10.2020г. подсъдимата Г. сезирала РС-Варна с молба за защита от домашно
насилие. В същата било посочено, че на 27.09.20г., при провеждане на режим на лични
4

отношения с бащата, тя и детето станали жертва на домашно насилие. По подадената
молба в РС-Варна било образувано гр.д.№12629/20г., като на 09.10.20г., състав на ВРС
издал Заповед за незабавна защита. Със същата били постановени мерки за закрила на
основание чл.18 от Закона за защита от домашното насилие, като частният тъжител С.
бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо подсъдимата и тяхното дете.
Със заповедта на тъжителя било забранено да приближава на по-малко от 100 метра
подсъдимата и детето П.С.а, жилището им, местоработата на майката и детската ясла
на детето. С решение от 14.12.20г., постановено по гр.д.№12629/20г. състав на ВРС
задължил тъжителя С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
подсъдимата и тяхното дете. Била издадена и Заповед за защита в същия смисъл.
Решението било обжалвано от частния тъжител пред ОС-Варна.
Междувременно, след образуване на делото за домашно насилие, частният тъжител
сезирал ВРС с искане за промяна на режима на лични отношения с детето, като
поискал личният му контакт с П.С.а да се осъществява без присъствието на майката.
По този повод в РС-Варна било образувано гр.д. №13358/2020г.
На 19.12.2020г., била първата събота след отпадане на ограничителните мерки,
наложени спрямо частния тъжител. Поради това той поискал да види детето си и
подсъдимата го завела в дома му. В дома на частния тъжител бил и св.С.С. - брат на
тъжителя. По време на престоя им в жилището на тъжителя, подсъдимата общувала по
телефона, чрез изпращане на съобщения, със своя приятел С.Б. и с приятелката си В.Д..
С тях споделила, че в жилището на тъжителя е мръсно, студено и няма коледна украса.
В този ден, частният тъжител предложил на 20.12.2020г. да отидат заедно с детето на
СПА комплекс „AQUAHOUSE Thermal & Beach“. Подсъдимата не се съгласила като
изтъкнала като причина зимния сезон и спазване на мерки по предпазване от
заболяването Ковид 19. Предложила на частния тъжител контактът с дете му да се
състои в жилището й.
На следващия ден – неделя 20.12.2020г., частния тъжител поиска да осъществи
режим на лични отношения с детето си, в присъствието на неговата майка. За целта,
около 10.00ч. той се свързал с подсъдимата, която го поканила да отиде в дома й. По
това време в дома на подсъдимата били свидетелите Н.В. и С.Б.. Частният тъжител
отказал да отиде в жилището на Г., като й казал, че ще извика полиция. В 10:02ч. той
позвънил на тел.112 като съобщил, че подсъдимата отказва да му даде детето за
осъществяване на режима му на личен контакт с него.
Междувременно детето било въодушевено от предстоящата среща с баща си, като го
чакало в дома си, за да си играят. Поради това св.В. отишла при частния тъжител и му
казала, че детето го чака в дома на подсъдимата. Тъжителят отказал да отиде в дома й,
като казал, че е извикал полиция и подсъдимата трябва да слезе пред блока, за да му
даде детето.
В 10:48ч. на тел.112 позвънила и подсъдимата Г., която уведомила оператора за
проблема, като съобщила, че е поканила тъжителя да се качи в дома й, но той отказал.
Операторът от тел.112 й обяснил, че за случая е подаден сигнал от бащата и към тях е
насочен екип на полицията.
Около 11:00ч. на място пристигнал екип на трето РУ-Варна в състав свидетелите К. К.
и П. М.. На тях частният тъжител обяснил, че подсъдимата не му дава детето
съобразно режима на личен контакт с него. Служителите на реда отишли до жилището
на подсъдимата, заедно с тъжителя. Там те провели разговор и с подсъдимата, която им
казала, че е поканила тъжителя в жилището си, но той отказал да отиде там.
5

Многократно пред полицейските служители Г. поканила тъжителя в дома си, но той не
се съгласил да влезе в жилището. Тогава подсъдимата заявила, че му дава детето без
нейно присъствие, но той отново не се съгласил. При това положение органите на реда
насочили тъжителя към РУ, тъй като той поискал да подаде жалба срещу майката.
На 21.12.2020г. подсъдимата подала жалба в Трето РУ-Варна, като посочила, че П.С.
упражнява психически тормоз над нея и детето й, като описала случилото се на 19 и
20.12.20г.
По повод подадената от Г. жалба, на 21.12.2020г. полицейски орган при Трето РУ-
Варна съставил протокол за полицейски предупреждение, като предупредил С. да се
въздържа от домашно насилие спрямо подсъдимата и детето им, както и да спазва
заповедта за защита по гр.д.№12629/2020г.
На 26.12.2020г. /втория ден от Коледните празници/, съгласно установеният в
съдебното решение режим на лични отношения, частният тъжител имал право да
вземе детето при себе си, от 10ч. до 18ч., в присъствието на майката В.Г.. На същата
дата, около 10.00ч. подсъдимата извела детето П. пред блока, където ги очаквал
частният тъжител. Г. била придружавана от св.Ст.Б., а частният тъжител-от брат си
св.Ст.С.. Предварително подсъдимата подготвила декларация, в която декларирала, че
е съгласна режимът на личен контакт между бащата и детето да се проведе без нейно
присъствие. Подсъдимата дала детето на бащата, като му предала и декларацията.
Частният тъжител не се съгласил да вземе детето без присъствието на майката, като в
10:07ч. в присъствието на подсъдимата подал сигнал на тел.112. На оператора
тъжителя съобщил, че Г. отказва да му даде детето. Дежурният оператор го
посъветвал да подаде сигнал в съда, като на място бил изпратен и екип на полицията,
обслужващ територията на Трето РУ-Варна. Около 10:15ч. служителите на реда –
свидетелите В.С. и П.Н. пристигнали на място и установили родителите пред блока.
Осведомили се за ситуацията и установили, че подсъдимата Г. дава детето на баща му,
но отказва да отиде с него. От своя страна тъжителят не бил съгласен да вземе детето,
без присъствието на майка му. Тъй като не се стигнало до разбирателство между
родителите, те били насочени към Трето РУ-Варна за изясняване на случая. На същата
дата, подсъдимата и тъжителя, придружавани от малолетното си дете П.С.а, посетили
полицейския участък, където дали сведения по случая.
На 10.01.2021г. детето П.С.а имало рожден ден, като ставало на пет години. Поради
това подсъдимата подготвила празник в дома си, като ангажирала аниматор и поръчала
торта с любим герой на детето. В следобедните часове организирала и конна езда. Тъй
като на този ден, съгласно режима на лични отношения, бащата П.С. имал право да
вижда детето в часовия интервал от 10:00 ч. до 17:00ч., няколко дни по-рано
подсъдимата го поканила да присъства на всички организирани от нея мероприятия.
От своя страна, за рождения ден на детето частният тъжител поканил гости в дома
си- родители и деца, с които да бъде отпразнувано събитието. Там били брат му с
детето си, св.Д.М. с децата си, както и други деца на възраст около 10г. След
пристигане на гостите частният тъжител се свързал с подсъдимата, като поискал от нея
да заведе детето в дома му. Последната отказала, като съобщила, че е организирала
тържество в своя дом. Около 11:30ч. П.С. завел поканените от него гости в дома на
подсъдимата, за да подарят подаръци на рожденичката. Детето П. ги посрещнало на
вратата, придружено от подсъдимата. Гостите пели песни, поднесли подаръци и след
около 10 минути си тръгнали. Частният тъжител тръгнал с тях, като не пожелал да
влезе в дома на подсъдимата.
6

На 25.02.2021год. П.С. подал тъжба в РС-Варна против подсъдимата В.Г., в която
посочил, че същата не изпълнява съдебното решение, с което е уреден режимът му на
личен контакт с детето П.С.а. По повод на тази тъжба било образувано настоящото
НЧХД.
В хода на съдебното следствие съдът изиска и приобщи заверени за вярност копия
от преписки водени в РП-Варна по сигнал на страните по делото, а именно: заверени
за вярност копия от материалите по прокурорска преписка № 1073/2021. на РП – Варна
и прокурорска преписка № 1022/2021г. по описа на РП- Варна. Същите послужиха като
ориентир за хода на съдебното следствие.
По делото бяха изискани и приобщени справки от „Национална система 112“, ведно
с СД дискове съдържащи регистрирани обаждания от страна на частния тъжител С. и
подсъдимата Г. от дати 20.12. и 26.12.2020г.
Предвид липсата на представен към тъжбата надлежен препис от Решение
№4397/18.10.2019г. постановено по гр.дело №10888/2019г., /приложеното към тъжбата
копие е нечетимо и съдържа печат вярно с оригинала без отбелязване, кой е направил
заверката за вярност/, съдът изиска и приобщи заверен препис от решението по това
дело.
Съдът изиска и приобщи по делото заверени за вярност преписи от: Решение №
261669 от 14.12.2020г. по гр. дело № 12629/2020г. по описа на РС - Варна, 11 състав,
заповед за защита № 260058 от 14.12.2020г. по гр. дело № 12629/2020г. по описа на РС
- Варна, 11 състав, Решение № 1347 от 27.07.2021г. по гр. дело № 331/2021г. по
описана Окръжен съд –Варна.
Съдът в изпълнение на задължението си по дирене на обективната истина, изиска
справки от Трето РУ-Варна за полицейските служители посетили подадените сигнали
на 20.12.2020г. и 26.12.2020г., като след установяване на полицейските органи, ги
призова и разпита по делото.
От приетите по делото справки съдимост за подс.В.Г. е видно, че същата не е
осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност.
Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от
гласните, писмени и веществени доказателства по делото, а именно: обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите С.С., Д.М., Н.В., В.Д., С.Б., К. К., П. М., В.С.
и П.Н., заверено за вярност споразумение от 13.05.2019г. между П.Я. С. и В. П. Г.,
заверен за вярност препис от Решение №4397/18.10.2019г. постановено по гр.дело
№10888/2019г. на ВРС, заверено за вярност копие от социален доклад изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна за детето П.П.С.а, заверени за вярност
преписи от: Решение № 261669 от 14.12.2020г. по гр. дело № 12629/2020г. по описа на
РС - Варна, 11 състав, заповед за защита № 260058 от 14.12.2020г. по гр. дело №
12629/2020г. по описа на РС - Варна, 11 състав, Решение № 1347 от 27.07.2021г. по гр.
дело № 331/2021г. по описана Окръжен съд –Варна; писмо от РП - Варна №
1073/2021г. от 07.06.2021г. ведно със заверени за вярност копия от материалите по
прокурорска преписка № 1073/2021г. по описа на РП – Варна, писмо от РП - Варна №
1022/2021г. от 04.06.2021г. ведно със заверени за вярност копия от материалите по
прокурорска преписка № 1022/2021г. по описа на РП - Варна/послужили като
насочващи факти по отношение на хода на съдебното следствие/; писмо от
„Национална система 112“ гр. Варна рег. № 105820-214 от 04.06.2021г., ведно с 1 брой
СД диск, съдържаш звукозаписи, писмо от „Национална система 112“ гр. Варна рег. №
105820-289 от 07.07.2021г., ведно с 1 брой СД диск,съдържащ звукозаписи; писмо от
7

Трето РУ при ОД на МВР - Варна № 439000-14800 от 09.07.2021г. ведно със заверено
за вярност копие от доклад за проверени лица и превозни средства за дейността на АП-
393 за времето от 07.00 до 19.00 часа на 26.12.2020г.; писмо от Трето РУ при ОД на
МВР – Варна № 439000-22180 от 07.10.2021г. ; справка за съдимост на подс. Г. и др.
писмени доказателства, като в своята съвкупност така посочените доказателства са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят до различни правни изводи.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът не намери опора в закона, за да проведе
съкратено съдебно следствие по настоящото НЧХД, в хипотезата на чл.371, т.2 от
НПК, както поиска защитата. Съкратеното съдебно следствие в производството пред
първата инстанция е една от шестте диференцирани процедури, предвидени по НПК.
Прилагането й има факултативен характер - зависи от волята на участващите в процеса
лица. Съкратеното съдебно следствие, обаче, е приложимо само по делата от общ
характер. Това е видно както от систематическото място на разпоредбата в закона, така
и от граматическото и логическото тълкуване на разпоредбите на гл.27 от НПК. С
нормите на чл. 371, т. 2 и чл. 372, ал. 4 НПК законодателят предписва развитие на
наказателното производство в съдебната му фаза като съкратено следствие, когато на
предварително изслушване подсъдимият признае фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, изразявайки съгласие да не се събират
доказателства за тях, и първостепенният съд прецени, че са налице визираните от
процесуалния кодекс условия. Съгласно чл.372, ал.1 от НПК съдът разяснява на
подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се
ползват при постановяване на присъдата. Цитираните по-горе разпоредби категорично
сочат, че съкратено съдебно следствие е възможно и допустимо само и единствено по
дела от общ характер, тъй като само при тях се провежда досъдебно производство, и
само при тях сезираща роля за съда има обвинителния акт изготвен от представител на
държавното обвинение - прокурор. В този смисъл е и ТР №1/06.04.2009г. на ОСНК на
ВКС.
Съдът кредитира обясненията на подс. В.Г. дадени пред съдебния състав относно
описаните в тъжбата факти, тъй като те кореспондират и се подкрепят от останалите
кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
Принципно обясненията на подсъдимата, като устно доказателсвено средство имат
двояка природа – източник на доказателства и средство за защита. Давайки обяснения
по предявеното обвинение, подс. има възможност да изрази своето отношение към
обвинението, да го отхвърли и изясни истината за своята дейност, да защити своите
права и законни интереси. Последица от визираното обстоятелство е и правото й да не
дава обяснения, както и да избере момента, в който да депозира такива.
В случая подсъдимата Г. избра да даде своите обяснения по повдигнатото с тъжбата
обвинение в началото на съдебното следствие. С тях същата изрази своето отношение
към обвинението, като посочи своето виждане относно отношенията с бившия й
партньор и относно спазването на режима на лични контакти с детето, в това число и
относно датите 20.12.20г., 26.12.20г. и 10.01.2021г.
Обясненията на подсъдимата за влошените отношения с частния тъжител се
подкрепят както от гласните доказателства по делото, така и от писмените такива, в
това число и водения между страните процес за домашно насилие, отразеното в
социалните доклади и сигналите до различни държавни органи и институции.
Твърденията на подсъдимата, че спрямо нея е упражнявано физическо и психическо
8

насилие от страна на тъжителя съставлява субективна нейна преценка и не би могло да
се отхвърли само на базата на влязло в сила решение на ВОС по ВГД №331/21г., с
което е отхвърлено искането й за постановяване на мерки по ЗЗДН. Това е така и тъй
като в цитирания съдебен акт е посочено, че са налични данни за неуважително
поведение от страна на тъжителя към подсъдимата, от една страна, а от друга страна
безспорно един акт би могъл да се възприеме като домашно насилие в субективните
представи на конкретно лице, а дали този акт удовлетворява юридическите критерии за
такова насилие е правен въпрос. Ето защо тези нейни твърдения бяха преценени през
призмата на останалите гласни доказателства по делото – показанията на свидетелите
Б. и Д., които са категорични, че агресивно и неуважително поведение е проявявано от
страна на частния тъжител спрямо подсъдимата. Така например и двамата свидетели
сочат, подкрепяйки твърденията на подсъдимата, че на 26.12.2020г., в сградата на
полицията, тъжителят е заплюл в лицето Г., който акт безспорно съставлява проява на
неуважително отношение към друг човек. Двамата свидетели също сочат, че тъжителят
е упражнявал агресия към подсъдимата. Св.Б. в показанията сочи „започна да й прави
проблеми, от типа посяга й…..“, а свидетелката Д. твърди, че е ставала свидетел на
грубо отношение към подсъдимата, както и че последната се страхува от тъжителя. Ето
защо, съдът прецени тези твърдения на подсъдимата, като такива безспорно
разкриващи влошени отношения с тъжителя.
Обясненията на подсъдимата, че на 20.12.2020г. е поканила тъжителя да осъществи
режим на лични отношения с детето им в нейния дом се подкрепят от показанията на
св.Н.В., св.Ст.Б., както и от приобщения по делото звукозапис от тел.112. Най-вече те
са в унисон с показанията на полицейските служители посетили сигнала и в частност с
тези на св.К. К., който е категоричен, че подсъдимата многократно е канила тъжителя
да влезе в дома й, като дори е искала да му даде детето без нейно присъствие, но той
не се съгласил.
По отношение на твърдението на подсъдимата, че е поискала срещата между
бащата и детето да се проведе в дома й, тъй като в дома на тъжителя било студено,
мръсно и неукрасено, противопоставимо на твърденията на св.Ст.С. и Д.М., че това не
е било така съдът намира, че до колкото се касае до твърдения които съставляват
субективна преценка на всеки човек съобразно неговите виждания и разбирания за тези
понятия, то това не са факти които подлежат на доказване.
Обясненията на подсъдимата, че на 26.12.2020г. е предоставила детето на неговия
баща, като е искала той да го вземе без нейно присъствие, че е подготвила декларация,
с която е дала съгласие режимът да се проведе без нейно присъствие, се подкрепят от
всички гласни доказателства по делото, а именно от показанията на св.Ст.Б., от
показанията на св.Ст.С. /брат на тъжителя/, от показанията на полицейските органи,
пристигнали на място по подадения от тъжителя сигнал. Прочие тези нейни обяснения
са в противоречие единствено със съобщеното от тъжителя на тел.112, където в
разговор с оператора същият съобщава, че В.Г. не му дава да вземе детето. Безспорно,
обаче, по делото е установено от всички гласни доказателства, в това число и от
незаинтересованите от изхода на делото показания на полицейските органи, както и от
посочения от тъжителя свидетел Ст.С.- негов брат, че този подаден от него сигнал не
отговоря на обективната истина.
Твърденият на подсъдимата, че е поканила тъжителя на рождения ден на детето, че е
споделила с него, че организира празненство с аниматор и конна езда дни преди
събитието, че в самия ден отново е поканила тъжителя в дома си се подкрепя от
показанията на свидетелите Б., В. и Д.. Нещо повече, че бащата е видял детето на
9

рождения му ден, който всъщност факт е от значение по настоящото дело се подкрепя
и от показанията на водените от тъжителя свидетели Ст.С. и Д.М..
Ето защо съдът напълно кредитира обясненията на подсъдимата, депозирани в хода
на съдебното следствие.
По отношение на показанията на свидетелите Н.В. и В.Д. съдът отчете
подразбиращо се съмнение в тяхната безпристрастност, предвид фактът, че двете
свидетелки са приятелки на подсъдимата. Въпреки това техните показания са в унисон
с установената от съда, на базата на останалите кредитирани доказателства,
фактическа обстановка. Обстоятелството, че двете свидетелки са приятелки на
подсъдимата не би могло да компрометира показанията им изначално и същите да
бъдат отхвърлени априори. Това е така, тъй като на първо място на свидетелите бе
разяснено задължението да говорят истината и двете депозираха показания пред съда
под страх от наказателна отговорност. На следващо място както бе посочено по-горе
техните показания кореспондират с останалите кредитирани от съда доказателства,
така, че за съда не възниква съмнение, че показанията им са искрени и достоверни.
Както бе споменато по-горе автоматичното изключване на показания е недопустимо, а
тяхната достоверност следва да се цени и бе преценена по настоящото дело с оглед
съвкупния анализ на доказателствата. Показанията на свидетелите, че родителите са с
влошени отношения, че имат спор относно начинът на упражняване на родителските
права, че подсъдимата е съгласна режимът на лични отношения да се осъществява без
нейно присъствие се подкрепят от останалите доказателства по делото. Ето защо и
съдът няма основание да се съмнява в тяхната достоверност.
Що се касае до показанията на С.Б., съдът подходи по аналогичен начин, като
изходи от позицията, че свидетелят е новият партньор на подсъдимата. Показанията на
този свидетел бяха ценени на плоскостта на кореспонденцията им с останалите гласни
и писмени доказателства. Показанията му за отношението между родителите се
подкрепят от показанията на останалите свидетели по делото, както и от обясненията
на подсъдимата. Показанията му, че на 20.12.2020г. подсъдимата е поканила тъжителя
да отиде в дома й с оглед осъществяване на личен контакт с детето, както и че той е
отказал се подкрепят както от обясненията на подсъдимата, така и от показанията на
св.Н.В.. Най-вече те са в унисон с показанията на полицейските служители посетили
сигнала и в частност с тези на св.К. К., който е категоричен, че подсъдимата
многократно е канила тъжителя да влезе в дома й, като дори е искала да му даде детето
без нейно присъствие, но той не се съгласил. Показанията му, че на 26.12.2020г.
подсъдимата е искала да предостави детето за личен контакт с бащата, като за целта е
попълнила декларация, че е съгласна режимът да се осъществи без нейно присъствие,
както и че тъжителят е отказал и е извикал полиция се подкрепят от всички гласни
доказателства по делото, в това число и от показанията на св.Ст.С. и от показанията на
органите на реда. Показанията на този свидетел за организацията на 10.01.21г.-
рождения ден на детето, за това, че тъжителят е бил поканен, че е отишъл пред дома на
подсъдимата и не е влязъл в жилището се подкрепят от всички гласни доказателства по
делото. Ето защо съдът няма основания да се съмнява в показанията на св.Ст.Б..
Подразбиращо се съмнение относно безпристрастност съдът отчете и при оценка на
показанията на свидетелите С.С. и Д.М.- съответно брат на частния тъжител С. и
негова приятелка. Двамата свидетели изложиха своята гледна точка относно
отношенията между бившите съпрузи, както и относно отношението им относно
тяхното дете. Показанията им относно значимите по делото факти, касателно
инкриминираните дати, кореспондират помежду си и с останалите по делото
10

кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. От показанията на св.М. съдът
не кредитира единствено частта, в която същата сочи, че режимът на лични отношение
между бащата и детето винаги се бил осъществявал в присъствие на майката. В тази
част показанията й са в противоречие с останалите кредитирани от съда гласни
доказателства, дори и с показанията на св.Ст.С., който е категоричен, че брат му е
вземал детето и без неговата майка. Съдът намира, че показанията на тази свидетелка,
в тази им част, сочат, че тя няма непосредствени впечатления от отношенията на
бившите партньори след раздялата им и това е обяснимо предвид факта, че
свидетелката живее и работи в друго населено място.
Като достоверни, добросъвестни, логични и взаимнодопълващи се бяха оценени и
показанията на служителите на реда К. К., П. М., В.С. и П.Н.. Съдът намира, че
четиримата свидетели са непредубедени и са случайни очевидци на фактите, които
споделят. Между тях, от една страна и подсъдимата и частния тъжител, от друга, не се
установиха предходни отношения, които да хвърлят съмнение върху
непредубедеността им. Четиримата свидетели свидетелстват за възприетото от тях по
повод подадени сигнали от частния тъжител. Съдът отчете, че тези свидетели като
служители на реда, които ежедневно имат сблъсък с подобен род прояви е напълно
логично и житейски правдоподобно да не помнят в подробности посетени сигнали през
декември 2020г. към момента на с.з.- 29.09.21г. т.е. девет месеца по-късно.
Съдът напълно кредитира и писмените доказателства по делото, приобщени по чл.
283 от НПК, които не се оспорват от страните, непротиворечиви са по отношение на
фактите, подлежащи на доказване и допринасят за изясняване на обективната истина.
Кредитира и звукозаписите предоставен от Дирекция „Национална система 112-МВР“,
като кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.
По отношение на искането на защитата за оглед на мобилния телефон на
подсъдимата и приобщаване на съдържащия се на него звукозапис, за който се твърди,
че съдържа заплахи и закани от страна на частния тъжител към подсъдимата, съдът
отказа да го приобщи в настоящото наказателното, по следните съображения:
Частният аудио запис съдържащ се на записващото устройство – мобилен телефон
на подсъдимата, съдът счете за недопустимо доказателствено средство по смисъла на
чл.105, ал.2 от НПК, тъй като не е било събрано и изготвено по реда и условията
предвидени в НПК. На първо място следва да се посочи, че този запис е направен в
пълно противоречие с нормата на чл. 32, ал.2 от Конституцията на Република България
съгласно която „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван
или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото
изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи“. За целите на
наказателното производство тези случаи са уредени в два нормативни акта – НПК,
глава ХІV, раздел VІІІ „Специални разузнавателни средства“ и ЗСРС като
приложението им е допустима интервенция в личното пространство на лицето, но при
строга законова регламентация. Точно затова и резултатите от тях инкорпорирани във
ВДС могат да бъдат използвани за установяване на конкретни доказателства с оглед
нуждите на наказателния процес. В конкретния случай няма никакво съмнение, че
записът направен със записващото устройство – телефон от подс.Г. не представлява
такова доказателствено средство, което да е събрано или изготвено по реда на НПК,
поради което и същото е недопустимо по силата на чл.105, ал.2 от НПК. В случая
очевидно са заобиколени изричните правила предвидени в глава ХІV, раздел VІІІ от
НПК - чл.172 и сл. И доколкото процесуалната допустимост на доказателствените
средства произтича от закона, а не от неговото заобикаляне коментирания по-горе
11

запис и свързаното с него веществено доказателство не могат да бъдат приети и ценени
по настоящото дело.
Безспорно в редица свои решения ВКС застъпва становището, че снимките и
записите от видеокамери и пр. поставени на обществени места могат да бъдат
третирани като веществени доказателства в наказателния процес. Без съмнение, обаче,
в тези решения става въпрос за „случайно“ създадени записи. Съобразно константната
практика на ВКС, например Решение № 269/2013г. на ВКС ІІ н.о. и Решение №
456/14.11.2012г. на ВКС І н.о., в които детайлно е изследван въпросът за случайността
на записи или снимки, както и Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о. решение №
390 от 02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС, напълно възможно е
към доказателствената съвкупност да се приобщят случайно създадени записи, като
материалните им носители бъдат приети като веществени доказателства, след като
обаче бъдат изискани или предадени от съответната институция, лице, дружество.
Пример за един такъв случайно създаден звукозапис е този изготвян при регистрирано
обаждане на единен тел.112. Ноторно известно е освен това за всички, че обажданията
на този телефонен номер се записват. Нещо повече, в чл. 15, ал.1 от Закона за
националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е
регламентирано, че входящите и изходящите повиквания в центровете 112 се записват
автоматично в електронен регистър на спешните повиквания. Ето защо и тези записи,
каквито бяха приобщени и по настоящото дело, са годно доказателствено средство и
като такова бяха ценени от съда от към автентичност и съдържание.
Различна е ситуацията, когато записът е създаден преднамерено, както посочи
подсъдимата, без да предупреди частния тъжител, защото я било страх от него. Т.е.
записът е бил създаден без знанието и съгласието на участващия в него. Когато записът
не е случаен, а е създаден нарочно, целенасочено, в нарушение на чл.32, ал.2 от КРБ и
при явно заобикаляне на закона той е негоден, недопустим по смисъла на чл.105, ал.2
от НПК. В този случай съответния звукозапис, според практиката на ВКС не може да
има характера на годно доказателствено средство в наказателния процес. С оглед
гореизложеното и съдът не прие и приобщи по делото този звукозапис.

След като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в
тяхната съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване
на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна
следното:

Подсъдимата В. П. Г. - родена на 20.05.1986г. в гр. Търговище, българка, българска
гражданка, с висше образование, неомъжена, неосъждана, работи, ЕГН ********** не
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
182, ал.2 вр. чл.26,ал..1 от НК, за което й е било предявено обвинение с частната
тъжба, а именно за това, че в периода от 20.12.2020г. до 10.01.2021г. включително, в
гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, с три отделни деяния,
извършени съответно на датите 20.12.2020г., 26.12.2020г. и 10.01.2021г., като родител
на детето П.П.С.а, родена на 10.01.2016г. не изпълнила и осуетила изпълнението на
съдебно решение №4397 от 18.10.2019г. по гр.дело № 10888/2019г. по описа на
Районен съд Варна, влязло в сила на 06.11.2019г. в частта му относно определения с
решението режим на лични контакти на детето П.П.С.а с неговия баща П. Я. С..
До този извод съдът достигна след като прецени всички събрани по делото
12

доказателства и в частност тези, които съответстват на разпоредбите на НПК.
След пълен анализ на доказателствата съдът намира, че деянието на подсъдимата не
осъществява от обективна и субективна страна признаците на престъпление от частен
характер, в частност такова визирано в разпоредбата на чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от
НК, като споделя и становището на защитата в този аспект.
Престъплението по чл. 182, ал. 2 НК е поместено в Глава четвърта „Престъпления
против брака, семейството и младежта“, Раздел I
„Престъпления против брака и семейството“. Съставът на това престъпление създава
гаранция за своевременно изпълнение на съдебните решения относно упражняване на
родителските права и лични контакти между децата и родителите, които са разделени
или са в бракоразводен процес. Осигурява ефикасна наказателноправна защита на
интересите на децата с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за
тяхното отглеждане и правилно възпитание. От друга страна, непосредствен обект на
защита са и правата на родителите за редовни контакти с децата, оставени за
отглеждане и възпитание на другия родител.
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, е
необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не
изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение
относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.
Обективната съставомерност на деянието по този законов текст изисква да е налице
влязло в сила решение относно упражняване на родителски права или относно лични
контакти с дете. Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните две
форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната норма -
неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение.
Неизпълнението на съдебно решение, като форма на изпълнителлното деяние е
формално престъпление. То може да се състои в непредаване на детето или във
фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични контакти.
Другата форма на изпълнително деяние по чл. 182, ал. 2 НК - осуетяване на
изпълнението, се осъществява чрез създаване на обстановка, съпроводена със спънки,
за да не може да бъде изпълнено решението и нейното осъществяване съставлява
резултатно престъпление.
От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл - деецът
следва да съзнава, че упражняването на родителските права или правото на лични
контакти с детето са уредени със съдебно решение, да предвижда осуетяването на
изпълнението на това решение или неговото неизпълнение, като иска или допуска
това.
В конкретния случай безспорно по делото се установи, че подсъдимата е родител -
майка на детето П.П.С.а, родена на 10.01.2016г. Безспорно се установи и че с Решение
№4397/18.10.2019г. постановено по гр.дело №10888/2019г. по описа на Районен съд
Варна, влязло в сила на 06.11.19г. е бил определен описаният по-горе режим на лични
отношения между тъжителя- баща на детето и малолетната П.С.а.
Установи се също така, че на инкриминираните в частната тъжба дати – съответно
20.12.2020г. и на 26.12.2020г. бащата не е осъществил лични контакти с детето си, а на
10.01.21г. го е видял за около десет минути пред жилището на подсъдимата.
Както бе посочено обаче по-горе съгласно определения в решението режим бащата и
частен тъжител е имал право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета
седмица от месеца в съботния ден от 10:00 сутринта до 17:00 часа на същия ден, без
13

преспиване в присъствието на майката. Съдът намира, че датите 19.12. и 20.12.2020г.
не са нито първа, нито трета събота и неделя от месец декември 2020г., когато според
посочения в съдебния акт режим бащата е имал право да вижда и взема детето. ВКС е
имал повод да посочи в свои решения как се изчислява броенето на сроковете по ГПК
и в частност касателно режима на лични отношения между родители и деца. Така в
Решение № 188/ 20.06.2013г. по гр.д. № 25 по описа за 2013г. на ІІІ г.о.
е изяснен смисъла на израза: ”първа и трета седмица от месеца”, като е посочено, че
при определен режим всяка първа и трета седмица от месеца - първата /съответно
третата седмица/ се броят от първия /съответно третия/ понеделник на месеца и
изтичат в първата /съответно третата/ неделя на месеца. В решението изрично е
отбелязано, че при определен режим от две седмици /първата и третата/ не е възможно
той да се изпълнява в по-широк обхват дори и когато в месеца има повече от четири
седмици. Аналогични са и мотивите на ВКС, посочени в Определение
№1086/02.10.2015 по дело №3459/2015г. на ВКС, с което не е допуснато касационно
обжалване на решение № 545/25.3.2015 г по гр.дело № 2340/13 г на Пловдивски
окръжен съд, въззивно гражданско отделение. В контекста на гореизложеното първата
седмица от м.12.2020г. е била от понеделник 07.12. /първият понеделник на месеца/ до
неделя 13.12.2020г. /вкл./., а третата седмица е била от понеделник 21.12. /третият
понеделник на месеца/ до неделя 27.12.2020г. /вкл./ т.е. както към 19.12.20г., така и към
инкриминираната дата 20.12.2020г. подсъдимата не е имала задължение да изпълнява
съдебното решение, тъй като този ден не е попадал сред определения режим на лични
контакти, понеже е бил втора неделя от месеца. Нещо повече, видно от кредитираните
от съда гласни и писмени доказателства подсъдимата е направила всичко възможно да
бъде осъществен контакт между бащата и детето в този ден, който е извън режима на
лични контакти. Поканила е тъжителя в дома си, както лично, така й чрез свидетелката
Н.Василева, която е разговаряла с тъжителя и му е казала, че детето го чака в дома на
майката. В присъствието на полицейските органи отново е поканила тъжителя да
влезе в дома й, като дори е изразила съгласие той да вземе детето без нейно
присъствие. От друга страна отказът на подсъдимата да отиде в СПА център в зимния
сезон с толкова малко дете и то при наличието на Ковид пандемия съставлява
отговорно отношение на родител загрижен за здравето на своето дете. Ето защо съдът
прие, че не е налице нито обективна, нито субективна, съставомерност на деянието за
тази дата.
По отношение на датата 26.12.2020г. – част от Коледните празници и изрично
посочена в цитираното по-горе съдебно решение, по делото бе установено, че бащата
не е осъществил режим на личен контакт с детето, в присъствието на неговата майка в
часовия интервал от 10:00ч. до 18:00ч. Не се доказа обаче причината за това да се
корени в поведението на майката, като от събрания по делото доказателствен материал
не може да се направи извод, че подсъдимата не е изпълнила съдебното решение или
че е осуетила изпълнението му. Доказателствата събрани за тази дата, както по
инициатива на страните, така и служебно от съда са еднопосочни, че детето е било
подготвено от подсъдимата за осъществяване на режим на личен контакт с бащата,
като същата е изявила съгласие режимът да се осъществи без нейно присъствие, а за
сигурност на тъжителя е подготвила и декларация в тази посока. Горното
обстоятелство е заявено и пред отишлите на място служители на реда, но предвид
отказа на бащата да вземе детето без присъствието на неговата майка се е наложило
родителите и детето да посетят полицията на втория ден от Коледа. Съдът намира, че
подсъдимата с действията си на тази дата по никакъв начин не е пристъпила съденото
решение. Това е така на първо място защото доказателствата по делото са категорични,
че след влизане в сила на съдебното решение бащата е вземал детето и без нейно
присъствие, в какъвто смисъл е била уговорката помежду им, видно дори от внесеното
14

в съда споразумение относно родителските права. Вярно е, че в съдебното решение,
което е обвързващо за страните е вписано, че до навършване на шест годишна възраст
на детето режимът ще се осъществява в присъствието на майката, но преди влошаване
на отношенията между родителите през есента на 2020г., този режим не се е
изпълнявал стриктно от тях . На второ място режимът е бил формиран с оглед
обстоятелството, че детето е в ниска възраст, но от доказателствата по делото е
безспорно видно, че тъжителят се е справял успешно с грижите за малолетната, в това
число и оставайки да преспива при него. На следващо място подсъдимата е направила
всичко зависещо от нея, за да гарантира осъществяването на режима, в това число и
декларирайки писмено, че е съгласна да се осъществи без нейно присъствие. Нещо
повече, предвид влошените отношения между двамата родители, в следствие на
воденото дело за домашно насилие, последвано от завеждане на дело за промяна на
режима на лични отношения е било немислимо, а и против интересите на детето този
режим да се осъществи в присъствието на майката. Всъщност проявената от тъжителя
упоритост да не вземе детето на тази дата е станало причина малолетната П.С.а, на по-
малко от пет години, да прекара часове от християнския празник в полицейски
участък. При положение, че сам тъжителя е инициирал производство за промяна на
съдебното решение относно режима на лични отношения, искайки, видно от исковата
молба приложена по делото, режимът да се осъществява без присъствието на майката,
буди недоумение поведението му на 26.12.2020г. и отказът от негова страна да вземе
детето. Ето защо съдът намира, че подсъдимата не е осъществила съставът на
престъплението по чл.182, ал.2 от НК и на тази дата.
Относно повдигнатото с частната тъжба обвинение за дата 10.01.2021г.- рожденият
ден на детето, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно установения в
съдебното решение режим на лични отношения бащата П.С. има единствено право да
вижда детето в часовия интервал 10:00-17:00ч. Никъде в съдебното решение не е
определена възможност той да взима детето в този ден, а има единствено право да го
вижда. Това право е реализирано на процесната дата, доколкото същият е отишъл в
дома на подсъдимата, заедно с поканени от него гости и е видял детето.
Обстоятелството, е виждането не е осъществено изцяло часовия интервал 10:00-
17.00ч., а само в рамките на около 10 минути не се дължи на виновно поведение на
подсъдимата. Доказателствата по делото сочат, че тя е поканила тъжителя в дом си на
рождения ден на детето, като го е поканила да присъства и на всички мероприятия
организирани по повод този рожден ден. Организираното от него тържество в дома му
с деца и родители, без предварително съгласуване с другия родител е ирелевантно в
случая, при положение, че е нямал право да взема детето при себе си през този ден.
Отказът на подсъдимата да заведе детето в дома му в този ден не представлява
нарушение на съдебното решение, тъй като частният тъжител е нямал право да взема
дето, а само да го вижда каквато възможност му е била осигурена от подсъдимата. Ето
защо и по този пункт от тъжбата обвинението остана недоказано.
Поради всичко гореизложено съдът намира, че деянието на подсъдимата не
съставлява престъпление, тъй като не е осъществено от обективна и субективна страна.
При липсата на доказателства, установяващи обективната и субективната страна на
престъплението, обсъждането на наличието на квалифициращия признак по чл.26, ал.1
от НК е безпредметно.
Съдът намира за нужно да отбележи, че съдебният акт относно определения режим
на лични отношения на детето с неговия баща принципно трябва да бъде спазван.
Намира, обаче, за необходимо да посочи, че остана с убеждение, че действителната
подбуда за иницииране на настоящото производство не съставлява обстоятелството, че
15

е налице неизпълнение на постановеното съдебно решение, а в съществуващият и
задълбочаващ се конфликт между двамата родители, който несъмнено нанася сериозни
вреди на общото им дете. Двамата родители следва да са наясно, че техните лични
взаимоотношения и отношението им един към друг не са от значение, тъй като с
поведението си, с открито демонстрираната си нетърпимост един към друг /
обстоятелство което стана ясно дори по време на съдебния процес/, те вредят на детето
си, като нарушават психическия му комфорт в тази ранна детска възраст и го поставят
в недопустимото положение да избира между двамата си родители.
Настоящият съдебен състав не се съмнява нито в загрижеността, нито в обичта на
двамата родители към детето им. Категорично, обаче, счита, че липсата на нормален
личен контакт между тях е във властта на всеки един от тях, а не на държавните
органи. Липсата на компромиси и отстъпки в отношенията им касателно детето на
практика травмира самото дете, което както се установи по делото заради
неотстъпчивостта на тъжителя е прекарало част от Коледа в полицейско управление,
което е недопустимо за дете на тази възраст. Нещо повече със задълбочаващия се
конфликт между двамата родители на практика единствено се уврежда психиката на
детето им в тази крехка възраст, в която същото следва да изгради модел на поведение,
на уважение и разбирателство в семейството независимо от обстоятелствата, на
зачитане на семейните традиции и ценности, така щото да стане пълноценен член на
обществото.
Тук е мястото да се отбележи, че според чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на
детето, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г.,
висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни лица,
от съдилищата, административните или законодателните органи, а чл. 3, т. 1, т.3 от
ЗЗДет прогласяват принципа на зачитане и уважение на личността на детето, както и
осигуряване най-добрия интерес на детето. В тази връзка интересите на детето в
конкретни моменти са от първостепенно значение. Ето защо и провеждането на режим
на личен контакт с детето без присъствието на майката несъмнено е в интерес на
детето предвид влошените отношения между двамата родители, тъй като това би го
предпазило да стане свидетел на недопустима агресия между двамата.
Поради всичко гореизложено съдът прецени, че инкриминираното в тъжбата
поведение на подс.В.Г. не съставлява престъпление по смисъла на чл. 182, ал.2 вр.
чл.26, ал.1от НК, поради което на основание чл.304 от НПК я оправда по възведеното
й с частната тъжба обвинение, признавайки я за невинна.

По отношение на разноските по делото.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, съгласно която, когато
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. На това основание, съдът
възложи в тежест на частния тъжител да заплати на подс. В. П. Г., ЕГН **********
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000
/хиляда / лева. Съдът съобрази, че от защитника на подсъдимата изрично е направено
искане за присъждане на разноски. От материалите по делото се установява също така,
че в хода на съдебното производство, защитникът на подсъдимата е представил
договор за правна защита и съдействие № 069333/14.05.2021г. /л.54 от СД/, с
пълномощно /л. 35 от СД /, в които изрично е отбелязано, че е за процесуално
представителство на подс.В.Г. по НЧХД №986/21г. на ВРС, както и че е договорено
16

плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева е заплатено в брой. При
това съдържание на договорите за правна защита и съдействие и с оглед
задължителните указания на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6
ноември 2013 г. по т. д. № 6 от 2012 г., ОСГТК, ВКС, следва да се приеме, че тези
разноски действително са направени, а договорът за правна защита и съдействие се
явява документ, удостоверяващ извършването на плащането. Съгласно посоченото
тълкувателно решение, когато е договорено заплащане по банков път, то следва да
бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, тъй
като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение. С оглед на това,
при съобразяване на разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК, в конкретния случай в полза
на подсъдимата се следва сумата от 1 000 лева, тъй като в този размер възлизат реално
направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с
производството по делото, а заплащането на тази сума следва да бъде възложено в
тежест на частния тъжител, каквито са разпоредбите на българското законодателство в
случай на оправдаване на подсъдимия.
Макар от страна на частния тъжител, чрез неговия повереник да не е ангажирано
становище относно искането за разноски, направено в с.з., съдът за прецизност следва
да обърне внимание, че в наказателното производство разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от
ГПК, предвиждаща възможност за намаляване на претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, не може да бъде прилагана. Това е така, тъй
като НПК предвижда възможност за субсидиарно прилагане на ГПК единствено
относно реда за разглеждане на гражданския иск, съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК, но не и
по въпроса за произнасянето и присъждането на разноски в производството по
наказателни дела. Отделно от това посоченият по-горе въпрос не съставлява част от
реда за разглеждане на гражданския иск, а възниква за решаване едва след
произнасянето на съда по основателността на исковата претенция и е последица от
това произнасяне. Ето защо, няма как да се приеме, че на основание чл. 88, ал. 1 от
ГПК в наказателното производство може да се прилага чл. 78, ал. 5 от ГПК и на това
основание съдът да намалява размера на претендирано адвокатско възнаграждение.
При положение, че към настоящия момент законът не овластява наказателния съд с
подобно правомощие, то няма как такова правомощие да бъде упражнено дори при
направено искане на страните. В този смисъл е и Становище от 11.02.2016г. на Общото
събрание на наказателната колегия на ВКС, в което върховните магистрати са
посочили, че в наказателното производство е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.5
от ГПК и следователно не следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на
разноските.
При наличието на тези обстоятелства, настоящия състав намери, че частният
тъжител следва да бъдат осъден да заплати сумата от 1 000 /хиляда / лв. в полза на
подсъдимата В. П. Г. за сторените от нея разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, заплатени на основание процесуално представителство, защита и
съдействие на подсъдимия по НЧХД№986/2021г. по описа на ВРС.
По отношение на веществените доказателства по делото:
Съдът постанови веществените доказателства по делото: 1 брой СД диск с надпис
105820- 214/04.06.2021г. и 1 брой СД диск с надпис 105820-2893/07.07.2021г.,
съдържащи записи от телефон 112, както и 1 бр. лист формат А4, съдържащ
фотоснимка да останат към материалите по делото.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
17

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
18

Номер на акта:	96
Дата:	9 ноември 2021 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия:	Ивелина Христова Желева

Дело:	20213110200986
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	10 март 2021 г.

Присъда по дело №986/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите