О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.
Ловеч, 07.10.2019 г.
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на седми октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ………………. и като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д.№
532 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе съобрази:
Подадена е частна жалба №8630/01.08.2019 г. от „Бест Файненс"ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.София,ж.к.”Манастирски ливади”,
к-с „Бокар”, чрез пълномощник адв.М.С.-САК,
с адрес ***, офис 4, против Разпореждане 13.06.2019г./ съдът приема,че се касае
до техническа грешка при изписване на датата, тъй като разпореждането е от
10.07.2019 г./,пост.по ч.гр.д.№1134/2019г. на РС-Ловеч в частта, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендиралите неустойка и разходи за събиране и връчване на документи.
Жалбоподателят посочва, че съдебния акт е неправилен, постановен в нарушение на
съдопроизводствените правила н незаконосъобразен. Заявява,че отхвърлената
претенцията за неустойка в размер на 490 лв.,е уговорена за неизпълнение на
задължението по договора да се осигури поръчител по кредита, в уговорения между
страните срок. Приема, че задължението има обезпечителна и обезщетителна
функция, разглежда се и като предварително определен размер на обезщетението
при неизпълнение, с оглед риска и вредите, които кредиторът претърпява при
предоставяне на необезпечен кредит за конкретния кратък срок. Позовава се на чл.4
от Договора,съобразно който страните са се съгласили, че неизпълнението на
задължението на кредитополучателя, посочено в този член, ще причини вреди на „Бест Файненс" ООД, за които
се дължи неустойка като обезщетение. Посочва,че неустойката е в размер на 0,5%
дневно върху усвоената сума на кредита за всеки ден, за който кредитът е без
обезпечение, за целия срок на договора за кредит. Твърди, че неустойката се
дължи само за периоди, в които кредитът е бил без обезпечение,разяснена ена длъжника в подробния погасителен план, и е неразделна
част от сключения договор. Обсъжда
уговорката между страните,че общо дължимата сума по кредита /главница +
лихва + неустойка/, когато не е осигурен поръчител, възлиза на 1790.44лв. Твърди,че
неустойката се начислява и се дължи от кредитополучателя в случай, че в
1-дневен срок от получаване на сумата по кредита не предостави поръчител
съгласно Общите условия и Договора за кредит,начислява се ежедневно и
пропорционално към всяка вноска по кредита.В жалбата се изтъква,че ако се
предостави поръчител след срока, упоменат в Договора и Общите условия, тази
сума ще бъде преизчислена само за дните, в конто не е бил предоставен
поръчител. Неустойката се начислява за периода на договора - от 04.07.2018r.
/първата падежна вноска/ до 10.10.2018 г. /последната падежна вноска/,
ежемесечно като сума от 70 лв. и в този смисъл твърди,че има горна граница.
Тази горна граница защитава интереса на насрещната страна и е пречка за
създаване на предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, противно
на това, което е приел районният съд. Заявява,че вземането за неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е надлежно
индивидуализирано от заявителя, приложени са документите, удостоверяващи
произхода му и налице пълна яснота за длъжника относно начина на формиране
размера на неустойката и какво дължи.Обсъжда се погасителния план срокът на кредита е 8
седмици и счита за абсолютно логично и обосновано кредиторът да изисква
обезпечение с оглед риска си. С оглед на изложеното не споделя становището на първонистанционния съд, че същата излиза извън присъщите й
по закон функции. За жалбоподателя сумата от 840 лв.-разходи за събиране на просрочените
вземания по кредита, включително направени към трети страни е упомената в
Тарифа на „Бест Файненс"
ООД и изразява готовност да предостави и съответните документи, удостоверяващи
извършването им - товарителници, договори с колекторски
дружества и др. Акцентира на чл.10.3. от ОУ при забава на една или повече
погасителни вноски, при неплащане или частично плащане на задължение за лихва
н/или главница по кредит „BestCredit до заплата"
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
наказателна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за
телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или
други действия, извършени по преценка на "Бест Файненс" ООД до окончателното изплащане на
задължението.В жалбата не се споделят твърденията на съдебния състав за
противоречие на отхвърлените претенции със закона и добрите нрави. Намира,че те
са неправилни и предубедени с оглед наложилата се масова практика да се
асоциират кредитните институции непременно и несъмнено с нарушения на Закона за
потребителския кредит. Жалбоподателят твърди,че следва да се отчита всеки
конкретен случай, като се анализират приложените доказателства, а не шаблонно
да се отхвърлят паричните претенции, тъй като при утвърждаване на такава
практика ще се създаде нестабилност в гражданско-правните отношения, касаещи
потребителското кредитиране. Изтъква, че заявителят е финансова институция по
смисъла на ЗКИ, вписано в регистъра на финансовите институции, воден от
Българска Народна Банка (БНБ) и дейността му по предоставяне на финансовите
услуги е обект на особен надзор от БНБ. Позовава се на чл.9, ал. 4 от ЗКИ, тъй
като предоставя потребителски кредити в рамките на своята професионална и
търговска дейност.В жалбата се заявява,че при сключване на договора за кредит
процесните вземания са били разяснени на длъжника и с приемането на Общите условия потребителят
е потвърдил, че е осведомен за съпътстващите кредита задължения, които могат да
се отразят негативно на икономическото му състояние; че лихвите, е възможно да
са по-високи от тези, предлагани от други предприятия, предоставящи
потребителско и микро кредитиране. Обсъжда се от
жалбоподателя,че лихвите са разумни и отговарят на пазарните условия; че е
разяснило съпътстващите сключването на Договора задължения и е предоставило
цялата задължителна по закон договорна и преддоговорна
информация, свързана с дадения Договор; че не смята условията на Договора за
себе си като крайно неподходящи и не
споделя становището на съда, че се цели заобикаляне на закона. В частната жалба
се посочва,че в облекчения ред по чл.410 от ГПК не се проверява дали вземането
съществува и преценката на се ограничава единствено до наличието на надлежна
индивидуализация на вземането съобразно изложените от заявителя факти, а
основателността на претенцията е предмет на евентуалния исков процес . Според
жалбоподателя съда установява в това производство доколко има
индивидуализирано, спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана
и доказана в друг евентуален процес - исковият. Жалбоподателят приема,че първоинстан-ционния съд като е обсъдил по същество
обстоятелство, което стои извън предмета на проверка в заповедното
производство, е превишил своите правомощия.
Моли да се отмени разпореждането по ч.гр.д.№1139/2019 г. на ЛРС, в
частта, с която се отхвърля искането за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на вземания за неустойка в размер 490 лв. и 840 лв.- разходи за
събиране,като се постанови друго, с което се уважи искането и за тези вземания
и се издаде заповед за изпълнение, а разпореждането относно сумата 10.90 лева
не е обжалвано/тъй като липсва посочването и в частната жалба /.
На жалбоподателят
е съобщено за изготвяне на съдебния акт на 27.07.2019г, а частната жалба е
подадена на 31.07.2019 г./видно от пощенското клеймо/. Следователно е спазен
законовоустановения срок и
производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на
жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По
заявление №6495/11.06.2019 г. „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД -София е предявило
вземане срещу С.В.А., за главница от 881.81лв., представляваща неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит „BestCredit на
вноски” № 3000263/20.06.2018 г., лихва
за забава в размер на 57.14 лв., неустойка за неизпълнение на задължение за
осигуряване на поръчител- 490 лв., наказателна лихва – 61.90 лв., разходи за
събиране на документи-840 лева, 10.90 лева-разходи за изпращане на документи,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата и направените разноски за държавна
такса-46.62 лв. и 311.58лв.-за адвокатски хонорар. „Бест
Файненс”ООД-в качеството на кредитор е предоставило потребителски
кредит в размер на 1000 лв., при връщането му на 8 равни двуседмични вноски,с конкретизирани
в договора и погасителния план условия,с последна падежна дата 10.10.2018г. В
т.7.1-7.12,раздел V на договора е
постигнато съгласие, че при неизпълнение кредитора може да изиска предсрочно
погасяване на предоставения кредит,да го обяви за предсрочно изискуем,с
последица възникване на задължение на кредитополучателя незабавно да погаси
всички свои задължения. Заявителят посочва,че като кредитор е изпълнил всички
свои задължения по договора,като на 20.06.2018 г. е изплатил сумата 1000лв.по по
банкова сметка *** „Банка ДСК”ЕАД-София..Заявява,че към момента на подаване на
заявлението задължението е изискуемо ,тъй като част предоставената сума не е
издължена-881.81 лева, като в резултат на това длъжникът дължи и лихва за
забава в размер на 57.14 лв., 490 лв.,наказателна
лихва в размер на 61.90 лв., направените разноски за събиране на дълга в размер
на 840 лева и разноските по делото.
Ловешки
районен съд е произнесъл разпореждане №2455/10.07.2019 г. по гр.д. №1134/2019
г., с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК относно 490 лева- неустойка за неизпълнение, 840 лева-разходи за
събиране и 10.90 лева-разходи за изпращане на документи, а в
останалата част е уважил претенцията по заявлението.
Съдът приема, че искането на заявителя за
заплащане на сума 490 лева – неустойка е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Неустойката съставлява
установена отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си и в
казуса, предвид твърденията на заявителя, се касае за договорна неустойка.Една
от целите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на
задължението. С оглед уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да
изпълни точно и качествено. Същевременно тя обуславя и заплащане на обезщетение
на кредитора без доказване на вредите за него. Настоящата инстанция обаче съобрази,че
страните са уговорили неустойка за непредоставяне на поръчителство от длъжника
в един дневен срок от получаване на сумата и намира, че по естеството си тази
сума не съставлява неустойка-чл. 2,р.ІV
на договора.Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната
престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от
неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника. Нейното заплащане не е
свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а
възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Следователно
при действие на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК процесния договор в частта за
неустойката е нищожен. В този смисъл съжденията на жалбоподателя относно
приложимостта на съдебната практика, цитирана в жалбата са несъстоятелни, тъй
като са неотносими към казуса.
Настоящият състав на съда преценява, че сумата в размер на 840 лева
– разходи за събиране на дълга не се дължи от длъжника. В
императивната норма на чл.10а, ал.2
от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Сумата за
извънсъдебно събиране на дълга е обусловена от забава на плащане и също е
фиксирана по размер към момента на
сключване на договора. Следователно тази сума не попадат в хипотезата на чл.
10а, ал.1 от ЗПК. Възражението на жалбоподателят, че кредитора трябва да
предприеме ангажиране на колекторски дружества/конкретизация
по писмена молба №7657/09.07.2019 г., за съда съставлява дейност по управление
на кредита в противоречие с чл. 10а,ал.1 от ЗПК-чл. 10а,ал.2 от ЗПК. В такава
насока съдът възприема и искането за присъждане в размер на сумата 840 лева и
счита,че също не се дължи. Механизмът на формирането на претенциите обосновава
извода на съда, че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на
основание чл. 21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора в
тези му части. Заповедният съд анализира претенцията при действие на чл.
411,ал.2, т.2 от ГПК в рамките на обхвата на неговата дейност в заповедното
производство и счита, че исканията следва да бъдат отхвърлени.
Ловешки окръжен
съд намира, че изводите на двете инстанции относно неоснователност на искането
по заявление №6495/11.06.2019 г. „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД – София против С.В.А.,в частта за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно вземания за неустойка в размер на сумата
490 лв. и разходи за събиране-840 лева са идентични и атакуваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2455/10.07.2019 г. по гр.д.
№1134/2019 г. на Ловешки районен съд, в атакуваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.