Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

19.05.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

13.05

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

11

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от кмета на община Черноочене, против Решение № 410/13.12.2019 г., постановено по АНД № 1168/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-186/03.10.2019 г., издадено от заместник-председател на ДАМТН гр.София, с което на Община Черноочене, с ЕИК ***, по т. 1 на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ и по т. 2 на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ.

Счита, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Излага съображения, че първоинстанционният съд е постановил решението си след превратен анализа на събраните по делото доказателства. При напълно изяснена фактическа обстановка районният съд е извел неправилен извод, че Община Черноочене е извършила процесните административни нарушения.

От съдържащият се в преписката Констативен протокол № ***/*** г. се установявало, че служителите на РО НЯСС „Южна България“ били дали конкретни предписания на общината, със съответните срокове за изпълнение. В тази връзка твърди, че правната квалификация на нарушенията, описани в АУАН и НП се явявала неправилна. Същата била неясна, поради което лишавала нарушителя от възможността да разбере коя конкретна норма е нарушена и съответно да организира защитата си.

На следващо място счита, че приетата от контролните органи правна квалификация не кореспондирала със събраните по административната преписка доказателства. Аргумент в тази насока се явявала разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, съгласно която собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях били длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3. Счита, че в конкретния случай АНО неправилно е ангажирал административната отговорност на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ, а не на релевантната норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ.

По изложените съображения намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на община Черноочене и нарушения на материалния закон, обуславящи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Предвид горното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 410/13.12.2019 г., постановено по АНД № 1168/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови съдебен акт по същество, с който да отмени Наказателно постановление № НЯСС-186/03.10.2019 г., издадено от заместник-председател на ДАМТН гр.София, с което на Община Черноочене, с ЕИК ***, по т. 1 на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ и по т. 2 на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ.

В съдебно заседание не изпраща представител.   

Ответникът по касация – заместник-председател на ДАМТН гр.София, редовно призован не се явява и не се представлява. От юрисконсулт Е. З. е постъпило становище, в което са изложени съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното първоинстанционно решение. Оспорва изцяло въведените в касационната жалба доводи и моли съда да постанови акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които се установявало извършването на процесните административни нарушения.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото и нарушения на съдобпроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-186/03.10.2019 г., издадено от заместник-председател на ДАМТН гр.София, с което на Община Черноочене, с ЕИК ***, по т. 1 на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ и по т. 2 на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ.

Районният съд е приел, че административните нарушения са доказани по несъмнен начин, респ. налице са констатираните от АНО нарушения на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ и чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, изразяващи се в неподдържане на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „***“ в техническа изправност, като при извършената на 05.04.2019 г. проверка на водоема е констатирана техническа неизправност на язовирната стена, преливника, бързотока и основния изпускател на язовира. Изложени са мотиви, че от доказателствата по делото се установява и липсата на оборудване на язовира с контролно-измервателна система/КИС/, респ. задължително необходимите елементи на КИС, визирани в разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. С оглед тяхната липса на контролните органи не са били представени резултати и анализи от наблюдения и измервания с КИС, а според чл. 174, ал. 1 от Наредбата именно техническият мониторинг осигурява информация за оценка на сигурността на малките язовирни стени и съоръженията към тях в експлоатация и възможност своевременно да се идентифицират потенциалните опасности. В заключение съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил процесното административно нарушение, тъй като в качеството си на собственик на язовира не е изпълнил задължението си да осигури използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовирната стена и съоръженията към нея, отговарящи на  Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние.

Първоинстанционният съд е посочил,  че се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, поради което деянието не следва да се доказва от субективна страна. Приел е, че при индивидуализацията на наказанието АНО е спазил изискването на чл. 27 от ЗАНН и законосъобразно е наложил санкция в минимален размер, съответстваща на обществената опасност на деянието и дееца, както и съобразена с смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, включително с това, че не са налице данни за извършени от Община Черноочене други нарушения от този вид.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Община Черноочене, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че нарушението е безспорно установено и е потвърдил НП районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 05.04.2019 г. Община Черноочене, в качеството си на собственик на язовир „***“, находящ се в ПИ № *** в землището на ***, е нарушил нормите на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ и чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, изразяващи се в неподдържане на язовирната стена и съоръженията към нея в техническа изправност, както и липса на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовира и съоръженията към него.  

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите М. К. и Д. К., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Отделно от горното и по отношение на останалите доводи, въведени в касационната жалба и в хода на устните състезания, съдът намира за необходимо да посочи:

На първо място неоснователно се явява твърдението за неправилна квалификация на нарушенията, довело да нарушаване правота на защита. В тази връзка в НП ясно и недвусмислено е посочено, че в конкретния случай се касае за нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, изразяващо се в неподдържане на язовирната стена на язовир „***“, находящ се в ПИ № *** в землището на ***  и съоръженията към нея в техническа изправност, както и нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, изразяващо се в липса на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовир „***“ и съоръженията към него. Приетата от административно наказващия орган правна квалификация на деянията кореспондира със словесното описание на всяко едно от нарушенията и е изцяло в съответствие с констатациите на контролните органи, направени при извършената от тях проверка на горепосочения язовир, осъществена на 05.04.2019 г. В АУАН и НП е описано по какъв начин са осъществени процесните деяния, отнасящи в неизпълнение на задължения за поддържането на язовирната стена на язовир „***“ в техническа изправност и неизграждането на контролно измервателна апаратура във водоема, както и кои са нарушените норми от Закона за водите, поради което са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

На следващо място, АУАН е издаден от компетентен по материя и степен орган, чиято материалноправна компетентност се установява от приложената по делото Заповед № ***/*** г., издадена от председателя на ДАМТН, с които надлежно са делегирани правомощия на посочените в тях лица/измежду които и Маргарита Миткова Караиванова/ да съставят АУАН по ЗВ.

Предвид горното, настоящият състав приема, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на защита, като административното деяние е доказано по безспорен начин. В тази връзка доводите за дадени конкретни предписания с  Констативен протокол № ***/*** г. и срок за тяхното изпълнение, са неотносими към предмета на делото, предвид обстоятелството, че административнонаказателната отговорност на Община Черноочене не е ангажирана за неизпълнение на задължителни предписания по реда на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, а за неизпълнение на задължения, нормативно установени в чл. 141, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВ.

В конкретния случай са констатирани две нарушения и съответно са наложени две имуществени санкции, което е в съответствие с нормата на чл. 18 от ЗАНН, като няма процесуална пречка с едно НП на санкционираното лице да бъдат наложени две или повече административни наказания, поради което изложените в тази връзка доводи на пълномощника на жалбоподателя са неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира за необосновано и голословно и твърдението за неправилно приложение на нормата на чл. 200, т. 38 от ЗВ. В този смисъл с оглед установените нарушения на разпоредбите на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ и чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 200, т. 38 от ЗВ, която предвижда наказание глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 от ЗВ.

За прецизност следва да се посочи, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл, пряка последица от извършените административни нарушения е лошо състояние на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „***“, находящ се в ПИ № ****** в землището на ***, както и липса на контролно измервателна апаратура, следяща за дейността на водоема, което аргументира извода за съществуваща в тази връзка опасност от преливане и разрушаване на язовирната стена, което от своя страна би довело до наличието на непосредствена опасност от увреждане на околната среда, хора и имущество. Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 410/13.12.2019 г., постановено по АНД № 1168/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.