О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4834 30.04.2019г. , гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13417 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* против Х.П.К., ЕГН ********** ***,
по чл.422 ГПК, с която е направено искане за постановяване на решение, с което
да се установи съществуване на вземане в полза на ищеца в размер на
1 859.34 лв. неизплатено парично задължение – номинал по договор за
потребителски кредит № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК.
С разпореждане от *** исковата молба е била оставена без движение, за
отстраняване на констатирани нередовности, като по делото е постъпила
уточнителна молба, според която в цената на иска от 1 859.34 лв. са
включени главница от 860.14 лв., договорно възнаграждение в размер на 170.46 лв.
и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 828.74 лв.
Съдът, след преценка на доводите на ищеца,
както и предвид направените с отговора на исковата молба възражения намира, че
в конкретния случай предявеният установителен иск е недопустим, поради
следното:
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е
налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по
основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява
дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и
за които е издадена заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното
установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство
дълг. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално
субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора,
съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се
извършва въз основа на заявените основание и петитум. В настоящия случай такъв идентитет
не е налице. От приложеното ч.гр.дело № 3626 по описа на ПРС за 2018г. се
установява, че е разпоредено заплащането на сумата от 1 859.34 лв.
главница по договор за потребителски кредит № *** от ***, лихва за забава в
размер на 14.99 лв. от *** до ***, ведно със законната лихва от *** до
окончателното изплащане на главницата. С оглед на изложените в исковата молба и
уточняващата молба от дата ** твърдения се налага извод, че сумата от
1 859.34 лв. представлява не само главница, както е посочено в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, а представлява сбор от главница договорно
възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Следователно не е налице идентитет на претенциите, заявени в двете производства
по основание и по размер – доколкото в заповедното производство, ищцовото
дружество изрично претендира процесно вземане да е в размер на 1 859.34
лв. – главница, а в исковото производство претендира вземания – други,
акцесорни такива, които не са били предмет на заповедното производство – 170.46
лв. договорно възнаграждение и 828.74 лв. възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги.
Ето защо съдът намира, че е налице разминаване между основанието и
размера на вземанията по издадената заповед за изпълнение и тези в исковото
производство, поради което и на основание чл. 130 ГПК производството по делото
следва да се прекрати, тъй като така предявеният иск е недопустим.
Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при
сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист
по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на
чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е
постановил определението за прекратяване. Ето защо следва да бъдат обезсилена
издадената по ч.гр.д .№ 3626 по описа на ПРС за 2018г. Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК 2148 от 07.03.2018г.
По изложените съображения съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 13417 по описа на ПРС за 2018г.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 2148 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.03.2018г., издадена по
ч.гр.дело № 3626 по описа на ПРС за 2018г.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив
в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.