РЕШЕНИЕ
№ 3719
гр. Варна, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20253110107748 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. Ш. С., в
качеството й на майка и законен представител на детето С. Д. М. иск срещу
ответника Д. А. М. за изменение на присъдената месечна издръжка в полза на
детето С. Д. М., определена с решение № 3894 от 09.12.2022 г., постановено
по гр. д. № 7212/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, платима от бащата
чрез неговата майка и законен представител – С. Ш. С. от 250 лева на 450 лева
/съобразно увеличаване на цената на иска в о.с.з. от 17.10.2025 г./, считано от
датата на подаване на исковата молба – 13.06.2025 г. до настъпване на
обстоятелства, погасяващи това задължение, с падеж пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на
основание чл. 150 от СК.
В исковата молба се излагат доводи, че с решение № 3894 от
09.12.2022 г., постановено по гр. д. № 7212/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна родителските права по отношение на детето С. Д. М. са предоставени
на майката – С. Ш. С., на бащата е определен режим на лични отношения, като
последният е осъден да заплаща издръжка в полза на детето чрез неговата
1
майка в размер на 250 лева месечно. Твърди, че от първоначалното определяне
на издръжката е изминал значителен период от време, налице са настъпили
нови обстоятелства, както и промяна в социално-икономическите условия в
страната. Сочи, че потребностите и нуждите на детето са увеличени предвид
израстването му. Излага доводи, че определената издръжка е под
законопредвидения минимум по чл. 142, ал. 2 от СК. Твърди, че бащата е в
работоспособна възраст, няма задължение за издръжка към други
непълнолетни лица и има възможност да заплаща по-висок размер от
определената издръжка. Моли за уважаване на иска и увеличаване на
присъдената издръжка в полза на детето на 400 лева месечно. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. А. М. излага доводи за
допустимостта и частичната основателност на иска. Не оспорва претенцията
за увеличаване на издръжката до размера на законопредвидения минимум от
270 лева. Претендирания размер от 400 лева намира за прекомерен и
необоснован. Счита, че закупените стоки, за които са представени писмени
доказателства към исковата молба не касаят детето му. За необосновани
намира разходите, свързани с ароматизиран пясък, шноли, плажна чанта и
други. Оспорва представените документи за направата на разходи за спортни
обувки за джогинг, потник за момче, мини джип, велосипед и други. Твърди,
че е назначен на трудово правоотношение на 4 часа, както и че получава
основен размер на трудово възнаграждение от 550 лева. Счита, че
представените разходи са целенасочени и са сторени в рамките на един месец,
преди завеждане на настоящото производство. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
В проведеното на 17.10.2025 г. открито съдебно заседание ищцата,
редовно уведомена, явява се лично и се представлява от адв. С. Д..
В о.с.з. ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
В о. с. з. е допуснато изменение на иска посредством увеличаване на
размера на претендираната издръжка от 400 лева на 450 лева, по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
2
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а и от представеното копие на удостоверение за раждане
/л.7 от делото/ се установява, че страните имат общо дете – С. Д. М., родена на
****г., малолетно към настоящия момент.
С решение № 3894 от 09.12.2022 г., постановено по гр.д . № 7212/2022
г. по описа на Районен съд – Варна е прекратен бракът между страните,
упражняването на родителските права по отношение на детето С. Д. М. е
предоставено на майката – С. Ш. С., на бащата е определен режим на лични
отношения, като последният е осъден да заплаща издръжка в полза на детето
чрез неговата майка в размер на 250 лева месечно.
От постановяване на предходното решение са изминали около три
години, който период съъдт намира, че е достатъчен да обуслови наличието на
основание за изменение на определената издръжка, доколкото последната към
настоящия момент е и под законоустановения минимум.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142,
ал. 1 от СК/. В чл. 142, ал. 2 от СК е определен минималният размер на
издръжката на едно дете /1/4 от размера на минималната работна заплата/,
която към настоящия момент е 269.25 лв., а от м. януари 2026 г. – 303,25 лева.
Не е спорно между страните, че детето С. М. посещава детска градина
„Д.Г.“ в с. Е..
Към настоящия момент майката работи по трудово правоотношение с
„П.ТЕЦ – Е.“, считано от 07.08.2024 г., като получава месечен доход от 699
лева до 1873 лева, в зависимост от броя на дните, в които не е ползвала отпуск
за временна неработоспособност. Майката не получа помощи от ДСП – Девня.
Бащата представя трудов договор от 24.03.2055 г. с „МЦ –С.“ ООД за
изпълнявана длъжност общ работник, на четиричасов работен ден и
получавано месечно трудово възнаграждение от 550 лева. От служебно
изисканата справка от НАП – Варна се установява, че бащата е получил доход
и от „Е.200 В.“ за 2024 г. от 251 лева, от „К. С.“ от 186 лева, както и доходи от
В. L. за 2024 г. от 12 582 лева и от У. Б. О. за 2024 г. от 19 802 лева.
От изисканите справки е видно, че родителите не притежават
3
недвижими имоти, както и че майката притежава два леки автомобила, а
бащата – един.
В производството са представени множество писмени документи –
рецепти, фактури и касови бонове за закупувани дрехи, обувки, лекарствени
средства, играчки, стол за кола, матрак и други.
От свидетелските показания на свидетеля – М.Я.Д. се установява, че
грижите и издръжката за детето са поети от майка му, която има подкрепата
на семейство си. Споделя, че в последните няколко години не е виждала
бащата на детето, както и че последният не е вземал детето. Сочи, че детето
ходи на уроци по англисйки и естетична гимнастика по веднъж всяка седмица,
за което се заплаща по 10 лева седмично.
При изслушването майката на детето е посочила, че бащата заплаща
издръжката по предходното съдебно решение от 250 лева, че не е вземал
детето, както и че не е правил допълнителни разходи за отглеждането му.
Сочи, че освен детските надбавки не получава други социални помощи, както
и че детето не страда от заболявания.
След съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства относно актуалното имуществено състояние на двамата
родители и получаваните от тях доходи и след като взе предвид възрастта на
детето С. – 3 г., обичайните му нужди от храна, отопление, транспорт,
лекарства и облекло /изключителни нужди и налични заболявания не се
изтъкват, съответно доказват/, необходимостта периодично да му бъдат дрехи
предвид израстването му, допълнителните разходи в детската градина за
английски език и естетична гимнастика, обичайните разходи за забавление,
както и икономическата обстановка в страната, съдът приема, че общо
дължимата от родителите месечна издръжка следва да бъде определена в
размер на по 680 лв., от която бащата следва да заплаща сумата от 370 лв., а
майката – по 310 лв. Преимущественото парично участие на бащата е
обусловено от обстоятелствата, че детето живее при майката, която полага
непосредствени грижи за отглеждането му. Като съдът съобрази, че и двамата
родители не полагат гружи за други техни низходящи. Следва да се отбележи
още, че бащата е в трудоспособна възраст, работи, не се изтъкват доводи да е
във влошено общо здравословно състояние, което буди недоумение за
полагането на труд от същия при намалено работно време от 4 часа. Отделно
4
от горното, за определяне на възможностите на бащата съдът съобрази и
получения от последния доход от залози. С така определения размер на
месечната издръжка съдът приема, че могат да бъдат задоволени доказаните
потребности на малолетното дете и е достатъчна да му осигури такива
условия на живот, каквито то би имало, ако родителите му живеят заедно.
Както е разяснено в ППВС № 5/1970 г., размерът на издръжката
следва да съдейства за правилното развитие на децата, а не да ги стимулира
към обществено неполезен начин на живот и неоправдан лукс. Предвид
горепосоченото, съдът приема, че месечната издръжка от 370 лв. може да
бъде заплащана от бащата, без това да му създава затруднения по смисъла на
закона, както и че с този размер могат да бъдат задоволени потребностите на
С., свързани със закупуване на храна, обувки и дрехи, предвид растежа, в
който се намира, разходи при за допълнителни дейности – английски и
естетична гимнастика, както и забавления.
По изложените съображения съдът намира, че до посочения размер от
370 лв. месечно в полза на детето иска за заплащане на издръжка е
основателен и следва да бъде уважен. За разликата над 370 лв. до
претендираните 450 лв. претенцията се явява неоснователна, поради което
същата следва да бъде отхвърлена. Съдът намира, че като падеж на
задълженията за заплащане на издръжката следва да бъде определено 5-то
число на текущия месец.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта в издръжката.
По отношение на съдебно-деловодни разноски:
Съобразно изхода от спора съдебно-деловодни разноски са дължими
на страните по съразмерност.
Ответникът не представя доказателства за направата на такива,
поради което и не следва да бъдат възмездявани, като ако са сторени такива
следва да останат в тежест на страната.
Ищцата претендира съдебно-деловодни разноски в общ размер на 825
лева, от които 800 - лева адвокатско възнаграждение и 25 лева – държавна
такса. Доколкото в производството предвид вида на защитата не е заплащана
предварително държавна такса, искането за възмездяването й в полза на
5
ищцата не следва да се уважава. Съобразно изхода от спора в полза на ищцата
са дължими съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение от
657.80 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса
съобразно уважената част от иска за издръжка в полза на Районен съд – Варна
в размер на 532,80 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 69, ал. 1, т.
7 от ГПК, вр. с чл. 1 от ТДТССГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с Решение № 3894 от
09.12.2022 г., постановено по гр. д № 7212/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна, дължима от бащата Д. А. М., ЕГН: ********** в полза на детето С. Д.
М., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител С. Ш. С.,
ЕГН: **********, като увеличава същата от 250 лева на 370 лева /триста и
седемдесет лева/ месечно, платима по банков път по банковата сметка в
„Банка ДСК“ АД, IBAN: ****, с падеж пето число месеца, за който се дължи,
считано от датата на исковата молба – 13.06.2025 г., ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, на основание чл. 150 от СК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдените 370 лева /триста и седемдесет лева/ до
претендираните 450 лева /четиристотин и петдесет лева/.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението относно издръжката.
ОСЪЖДА Д. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г. да заплати на С. Ш.
С., ЕГН: **********, с адрес: с. Е. сумата от 657.80 лева /шестотин петдесет и
седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г. да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна
такса по иска за издръжката в размер на 532,80 лева /петстотин и тридесет и
два лева и осемдесет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 7 от ГПК, вр. с чл. 1 от ТДТССГПК.
6
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7