№ 26
гр. Свиленград, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200013 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №21-1253-001586 от
04.11.2021година на Началника група към ОД на МВР Хасково, Сектор
Пътна полиция Хасково , с което Ф. В. Ч. с ЕГН ********** от село
*****,общ.********* ****,ул.***** ****** № ** за нарушение на чл.140,ал.
1от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 7месеца .
Жалбоподателят Ф. В. Ч. в законно предвидения срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в
жалбата,че при издаване на НП били допуснати съществени процесуални
нарушения , както на процесуалният ,така и на материалният закон. Счита,че
описанието на нарушението в АУАН и в НП съществено се
разминавали,което затруднявало защитата на наказаното лице. Отделно от
това не ставало ясно въз основа на АУАН или постановлението на прокурора
било издадено обжалваното НП.Оспорва извършеното нарушение,като
твърди,че същото не било извършено виновно от негова страна. С оглед на
изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
1
Претендира се присъждане на направените по делото разноски за адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява .За
него се явява адв.Й.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Претендира присъждане на разноски по делото, като представя списък на
същите.
Административнонаказващият орган/АНО/- Група към ОД на МВР
Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково , не изпраща представител и не
взема становище. В придружителното писмо до съда,моли съда да остави
жалбата без уважение
Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Т. Р. Т. и Кр. М. Т. се установява, че на 02.05.2021година
свидетелят Т. Р. Т. съвместно с колегата си св. Кр. М. Т., при изпълнение на
служебните си задължения на АМ Марица при км.94 +143 в община
Свиленград в посока София около 16.50часа спрели за проверка движещият
лек автомобил марка БМВ 318 И с рег.№ СА 4232 СК,управляван от
жалбоподателя.
При извършената проверка полицейските служители установили,че
лекият автомобил бил собственост на Милен Асенов Йорданов с ЕГН
**********, но МПС не било регистрирано по надлежния ред,тъй като
регистрацията му била прекратена по реда на чл.143,ал.15 от ЗДвП.
Полицейските служители приели,че имало извършено нарушение от
страна на жалбоподателят по чл.140,ал.1от ЗДвП,поради което на
02.05.2021год. съставили акт за установяване на административно нарушение
на водача,като Акта бил предявен и връчен лично на жалбоподателят , който
не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило
възражение.
По случая са изготвени докладна,като е предложено АНПр да се
прекрати и материалите да се изпратят на прокуратурата за ангажиране на
2
наказателната отговорност на жалбоподателя и на 10.06.2021г. АУАН е бил
прекратен на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН,относно нарушението по
чл.140,ал.1 от ЗДвП,като материалите са били изпратени на съответната
прокуратура.
С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
01.11.2021г. ,прокурор от РП Хасково отказал да се образува досъдебно
производство,като е прекратил преписката и е изпратил материалите на АНО
за ангажиране на адм.наказателната отговорност на жалбоподателя.
Процесното е получено в регистратурата на АНО на 03.11.2021г.,като на
03.11.2021г. е резолирано за отношение.
Въз основа на Постановлението е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.140,ал. 1от ЗДвП ,поради което на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 300лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 7месеца .
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач,видно от която същият е многократно наказван за
извършени от него нарушения .
Приложена по АНПр е и справка за процесния лек автомобил,видно от
която на 07.04.2021г. е прекратена регистрацията на МПС на основание
чл.143,ал.15 от ЗДвП,като е посочено ,че в системата е регистриран договор
за продажба и МПС не е непререгистрирано,а преобретател на автомобила
било лицето Красимир Руменов Хаджиев.
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
По делото от страна на процесуалният представител на жалбоподателя
бяха представени и приети като доказателства по делото международна карта
за автомобилна застраховка валидна от 21.04.2021г. до 20.07.2021г.,както и
удостоверение за техническа изправност на ППС ,като видно от последното
МПС е минало технически преглед на 22.10.2020г. и подлежи на преглед до
22.10.2021г.
3
По делото бе представено и прието като доказателство обжалваното НП в
оригинал,ведно с разписка за връчването му,като видно от същото, то е
връчено на жалбоподателя на 02.12.2021г.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Т.
Р. Т. и Кр. М. Т., така също и от приетите писмени доказателства –докладни
,писма,постановление на РП Хасково,Заповед №8121з-515 от
14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач , справка по история за процесното ППС ,справка промяна
на регистрация на МПС , международна карта за автомобилна застраховка
валидна от 21.04.2021г. до 20.07.2021г.,както и удостоверение за техническа
изправност на ППС последните приобщени по надлежния процесуален ред на
чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Т. Р. Т. и Кр. М. Т., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Група към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
4
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от
тях през процесният ден.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283
НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник на Група
към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, не се оспорва
по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-
515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на
определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е
делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от
които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й
компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на
службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните
постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В
процесният казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от
службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения
по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4
5
от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи
(заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
При издаването на НП ,съдът намира,че са нарушени сроковете по чл. 34
ЗАНН по следните съображения.
На 02.05.2021год. е съставен АУАН серия АА № 187516 за нарушението,
описано в процесното НП.
По случая са изготвени докладна,като е предложено АНПр да се
прекрати и материалите да се изпратят на прокуратурата за ангажиране на
наказателната отговорност на жалбоподателя и на 10.06.2021г. АУАН е бил
прекратен на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН,относно нарушението по
чл.140,ал.1 от ЗДвП,като материалите са били изпратени на съответната
прокуратура.
Според тази правна норма когато се установи, че деянието, за което е
образувано административнонаказателно производство, съставлява
престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на
съответния прокурор.
С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
01.11.2021г. ,прокурор от РП Хасково отказал да се образува досъдебно
производство,като е прекратил преписката и е изпратил материалите на АНО
за ангажиране на адм.наказателната отговорност на жалбоподателя.
Процесното е получено в регистратурата на АНО на 03.11.2021г.,като на
03.11.2021г. е резолирано за отношение.
Процесното НП е издадено на 04.11.2021година .
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се
прие, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, както и че е недопустимо
административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна
несигурност в правния мир.
От същественото значение в настоящото производство е въпроса дали е
6
спазен 6 – месечния срок за издаване на НП по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН.
Въззивната инстанция намира, че в случая процесното НП е издадено
извън регламентирания срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН.
При така описаната фактология настоящият съдебен състав намира, че
е изтекъл преклузивният срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, според която
нормативна разпоредба образуваното административно-наказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта.
В случая АУАН е издаден на 02.05.2021 г., а наказателното
постановление е издадено на 04.11.2021г ,но срокът за издаване на НП
изтича на 02.11.3021 г., с оглед на което от следващата дата производството
е следвало да се прекрати, а НП да не се издава.
Срокът не е прекъсван, нито спиран с резолюция на АНО, поради което
следва да се счита за изтекъл.
Разпоредбата на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН визира отклонение от правилото
по ал.1, че административнонаказателната преписка се образува със
съставянето на АУАН, като обхваща случаите, когато производството е
прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. Тази
хипотеза в настоящия случай не е налице.
Действително е подаден сигнал до РП-Хасково, но по него не е
образувано наказателно производство, а единствено проверка, приключила с
отказ за образуване на такова. Тази проверка не може да се приравни на
действия на надлежните органи, предприети за наказателно преследване
спрямо лицето – нарушител, поради което и по смисъла на ТР №12/1982 г. на
ОСГК на ВС срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН не е спрял да тече.
Разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН регламентира започването на
административнонаказателното производство единствено в случаите на
прекратяване на производството от съда или прокурора, без да урежда
случаите на отказ за образуване на производство. С оглед забраната за
разширително тулкуване на наказателните норми, вкл. и
административнонаказателните такива, въззивната инстанция приема, че
наказващият орган няма правно основание да приравнява постановлението за
отказ и постановлението за прекратяване на наказателното производство
7
досежно възможността за започване на административнонаказателна
процедура по реда на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН.
Поради това и в процесния случай, настоящата инстанция намира,че
срокът за издаване на НП ,започва да тече от тази на съставяне на АУАН,а не
от датата на получаване на процесното постановление за отказа да се образува
наказателно постановление.
Затова и АНО е следвало да реализира процедурата по чл. 52 и сл. от
закона/преди изменението му/, като първо е бил длъжен да се произнесе по
административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й.
Срокът е инструктивен, но другият, 6-месечният, за който се говори по-горе и
който е изтекъл, не е. Актът е бил предявен на нарушителя, поради което ал. 2
не намира приложение в случая. Според чл. 53 от закона когато се установи,
че нарушителят е извършил деянието виновно, ако няма основание за
прилагането на чл. 28 и 29, наказващият орган издава наказателно
постановление, с което налага на нарушителя съответно административно
наказание и това е негово правомощие, което включва задължение за този
орган той да постъпи именно по този начин.
Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна
предпоставка за законосъобразното развитие на производството по
реализирането й.
Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че срокът за
издаване на наказателното постановление в случая е изтекъл на 02.11.2021г.,а
процесното обжалвано НП е издадено 2дни след изтичането на срока за това,а
именно на 04.11.2021г./така и Решение № 185/21.06.2011г.постановено по
канд № 157 по описа за 2011 година по описа на АС Хасково/.
Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по
налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално
нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на
административнонаказателно производство и води до отмяна на постановения
акт.
Издаденото след срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН наказателно
постановление е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен по
изложените по горе доводи при съдебното обжалване, без да се разглежда
8
спора по същество.
За пълнота на съдебният акт ,следва да се посочи,че хипотетично ако се
приеме,че липсва допуснато от страна на АНО горепосоченото процесуално
нарушение,съдът би приел,че по делото не е спорно обстоятелството, че на
посочените в наказателното постановление дата и място жалбоподателя е
управлявал лек автомобил БМВ 318И , рег.№ СА 4232 СК, собственост на
трето лице, като е безспорно и че този лек автомобил е бил управляван по
път, отворен за обществено ползване, както и че към датата на управлението
същото МПС е било със служебна прекратена регистрация, считано от
07.04.2021г.
Няма спор и че прекратяването на регистрацията на описания лек
автомобил е извършено по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП - служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, а и това изрично е
отбелязано в наказателното постановление. Прекратяването на регистрацията
в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните
органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна
сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143,
ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата
на чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.
На всеки водач на МПС е вменено задължението да управлява по
пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.
Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не
освобождава водача от тази му отговорност. Действително с оглед
разпоредбата на чл.14, ал.2 във вр. с ал.1 от НК незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото
незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният автомобил е
със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача
непредпазливост под формата на небрежност, като същият не е съзнавал и не
е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е
9
могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост.
По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не
е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено
непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, лицето следва да
носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови
разпоредби обосновават извод, че жалбоподателя е осъществил виновно
вмененото му нарушение. Като водач, той е приел да управлява лек
автомобил, на който не е бил собственик, но е бил длъжен именно в
качеството си на водач да се осведоми от собственика на автомобила или от
лицето, което му го предоставя за управление, дали автомобилът има
действаща регистрация.
На практика е следвало да провери предадените му с автомобила
документи и конкретното за случая - свидетелство за регистрация на
процесното МПС, като установи и си изясни данните, вписани относно
собствеността на автомобила.
При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му
предоставя автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи това
несъответствие. Като не е сторено това, то водачът е проявил небрежност, а
това обосновава и вината му. Независимо, че същият не е бил собственик на
автомобила, а само го е управлявал, той е бил длъжен да знае предвидените в
ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира новият собственик.
Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери,
че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали
управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка ГО и други.
Именно в посока на това задължение е и разпоредбата на чл.100, ал.1 от
ЗДвП, съгласно която водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за
10
управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него;
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, и за тегленото от него
ремарке; документ за сключена задължителна застраховка ГО на
автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, и за
тегленото от него ремарке; превозните документи, определени от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията; при напускане
на територията на страната - валиден международен сертификат за ГО на
автомобилистите за чужбина /Зелена карта/; документ, отразяващ датата за
извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата
изправност, удостоверяващ, че МПС, което управлява, и тегленото от него
ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване.
Така може да бъде направен обоснован извод, че в настоящия случай е
имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат водача да
прояви активност, като установи дали управляваният процесен автомобил е
редовно регистриран.
Независимо обаче от така изложеното, но и като се има предвид вече
посоченото относно наличие на съществено процесуално нарушение при
издаване на наказателното постановление, то наказателното постановление,
следва да бъде отменено по изложените по горе доводи.
Относно разноските в настоящото производство :
По делото се претендират разноски от страна на жалбоподателя,за което
е представен и списък на същите в размер на 300лева.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 300лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №21-
1253-001586 от 04.11.2021година на Началника група към ОД на МВР
Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково , с което Ф. В. Ч. с ЕГН **********
от село *****,общ.********* ****,ул.***** ****** № ** за нарушение на
11
чл.140,ал. 1от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 7месеца .
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище
и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА ЗАПЛАТИ на Ф.
В. Ч. с ЕГН ********** от село *****,общ.********* ****,ул.***** ******
№ **,сумата в размер на 300 лв. , представляваща адвокатско
възнаграждение по АНД №13/2022г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12