Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
гр.Плевен, 18.02.2016год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично заседание на 01.02.2016
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. № 3674 по описа за 2015 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ №2 против З.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди
следното: ищецът изплатил на основание чл.288 ал.1 т.2 б. „а“ от КЗ, по щета
№110074/22.01.2009г., обезщетение за имуществени вреди, установени, описани и
остойностени в техническа експертиза на фонда в размер на 527,75лв. Посочва се,
че обезщетението е за увреда при пътнотранспортно произшествие на лек автомобил
на *** от гр. София, настъпило на 16.08.2008г.
Твърди се, че виновен за катастрофата е
ответникът З.Д.Д., който управлявайки л.а. марка „БМВ 318“, ДКН ЕН 9823 ВА,
негова собственост, на прав участък и поради движение на заден ход, без да
осигури безопасността на маневрата, ударил паркираното МПС и напуснал мястото
на произшествието.
Посочва се, че ответникът, в нарушение
на чл.259 от КЗ управлявал автомобила си без сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът твърди, че ответникът бил
поканен да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но плащане не било извършено.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.28, ал.12 от КЗ да осъди
ответника да заплати на Гаранционен фонд сумата в размер 527,75лв.,
представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение, ведно със законната
лихва.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът,
чрез назначения му особен представител –адв.Е.Р. от ПлАК, е депозирал писмен
отговор, с който искът изцяло се оспорва
- изрично е заявено, че се оспорва
механизмът на настъпилото пътнотранспортно произшествие, респ. вината на
ответника. Оспорва се и вида, обема и стойността на уврежданията. Наведени са
подробни доводи.
В о.с.з. ищцовото дружество се
представлява от адв.К., който поддържа иска. Представя писмена защита.
Ответникът се представлява от адв.Р., оспорваща иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
ищеца, намира за установено следното:
На
първо място следва да се отбележи, че въпреки разяснената на страните
доказателствена тежест с определението
на основание чл.140 от ГПК, както и въпреки изложеното в писмения
отговор, ищецът не е направил искания за попълване на делото с доказателства. Нещо
повече, изложени са твърдения в писмен вид едва в представената писмена защита,
които съдът не намира за основателни. Оспорването, което е направено с писмения
отговор е своевременно - в срока за отговор
по чл.131 от ГПК. Въпреки оспорения механизъм на ПТП-е /производство по чл.193 от ГПК не е откриване, т.к. не се оспорва
истинност на документа, предвид вида на същия/, ищецът не е направил искания по
доказателствата в тази връзка - като разпит на свидетели, назначаване на експертиза
и т.н. По отношение размера и вида на щетите също няма искания по доказателствата, още повече,
че ответната страна изрично навежда
довод, че има разминаване между
констатациите в Протокола за ПТП относно щетите и впоследствие отразените
такива при тяхното оценяване. В обстоятелствената част на исковата молба е
посочено, че ответникът е напуснал мястото на произшествието. Видно от
протокола за ПТП е, че в същия е вписано, че ответникът е отказал да го
подпише, поради което това е удостоверено от свидетели. С оглед липсата на
проявена процесуална активност от страна на ищеца, съдът намира, че по делото
не е доказан механизмът на ПТП-е, както
и броя, вида и размера на щетите, които да са в пряка връзка с произшествието.
Следва да се отбележи, че действително е изминал дълъг период от време между
момента на настъпване на произшествието и
момента на съставянето на протокола за ПТП /почти пълни 4 месеца/, което
обосновава основателност на твърденията на ответника, че е възможно така
констатираните щети по автомобила да са настъпили след произшествието и без да са последица от
същото.
Що се отнася до вината на ответника,
то по делото също не са налице
доказателства за това. На л.5, 6 и 7 от делото са приложени писма от ОД на МВР-Плевен до ищеца, в които е
упоменато, че срещу ответника е издадено наказателно
постановление №9904/2008год. за нарушение по Закова за движение по пътищата, влязло
в сила – за това, че няма валидна ГО към
датата на ПТП; НП №9895/2008год. В последното писмо е посочено, че първото НП
не е връчено на ответника, което поставя под въпрос и влизането му в сила.
Самите наказателни постановления не са представени от ищеца, нито има искане в тази връзка, поради което фактът на самото им издаване /без да е ясно за вида и времето
на извършване на нарушението/ не
обосновава вина на ответника в процесния случай.
С оглед изложеното, предявеният иск
е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на претенцията
произтича и от направеното възражение за изтекла давност. Съдебната практика
приема, че съгласно разпоредбата на чл.288 ал.1 КЗ, Фондът изплаща обезщетения
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в
посочените от нея случаи, което означава, че за вземанията на пострадалите лица
по чл.288 КЗ се прилага погасителната давност, предвидена за вземанията по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а именно
- петгодишната давност по чл.197 КЗ, която като продължителност съвпада с
общата давност по чл.110 ЗЗД. Началният момент, от който започва да тече тази
давност, е уреден в чл.197 КЗ - датата на настъпване на събитието, при което са
причинени подлежащите на обезщетяване вреди /16.08.2008год./. Законодателното
разрешение в чл.197 КЗ относно началния момент на давността кореспондира с
общото правило на чл.114 ал.1 ЗЗД, според което погасителната давност започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземанията срещу Фонда
по чл.288 КЗ стават изискуеми от момента на възникването им, който съвпада с
момента на осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане, от
когато започва да тече петгодишната погасителна давност за тяхното упражняване
и съдебна защита. Предвидената в Кодекса за застраховането процедура по
уреждане на претенции на пострадалите лица към Гаранционен фонд касае реда за
реализиране на вземанията няма отношение към възникването и изискуемостта на
вземанията като отправна точка за началото на давностния срок. Исковата молба е
подадена в съда на 03.08.2015год., поради което претенцията се явява и погасена
по давност, дори и да беше основателна.
При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ №2 против З.Д.Д., ЕГН **********, адрес: *** иск на основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.288 ал.12 от КЗ за сумата 527,75лв. - претендирано обезщетение, изплатено
по щета №110074/ 22.01.2009г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
и като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: