№ 19079
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две Х.яди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110132543 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена от И. К. К., искова молба насочена
против „********* **“ ****, с която са предявени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, с искане да се постанови решение, с което да се
признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено от ответника със Заповед №
1/12.04.2023г. и Заповед № 1/18.05.2023г. и същият да бъде възстановен на заеманата
преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
15.11.2021г., е получил оферта от ответника за заемане на юридическа длъжност, като
сочи, че на 29.11.2021г. „********* **“ **** пренасочва ищеца към фирма ****** с
цел формализиране на договорните отношения. Твърди се, че след проведени
разговори на 01.01.2022г. ищецът е назначен на длъжност „юрисконсулт“ във фирма
„****“. Навеждат се доводи, че с писмо от 30.01.2023г., служител на ответника
уведомява ищеца, че фирмата е учредила местно юридическо лице и преминава към
модел на пряко назначаване на служителите, поради което се твърди, че трудовото
правоотношение с „****“ *** е прекратено на 22.03.2023г., по взаимно съгласие на
страните, като между ищеца и ответното дружество на 15.03.12023г. е сключен трудов
договор. Релевират се съображения, че със Заповед № 1/12.04.2023г., трудовото
правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в срока
на изпитване. На следващо място се сочи, че с втора Заповед № 1/18.05.2023г., връчена
на ищеца чрез ******* **** трудовото правоотношение е прекратено за втори път,
като на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Излагат се подробни
съображения за незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение
между страните.
В срока за отговор по делото е постъпил такъв от ответното дружество, с който
исковите претенции се оспорват, като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството,
че между страните са били налични трудови правоотношения. Не се оспорва и факта,
че ответното дружество е издало заповед № 1/12.04.2023г., с която трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 71 КТ. Сочи се обаче, че работодателят
е отменил заповедта на основание чл. 344, ал. 2 КТ със Заповед от 19.04.2023г. Твърди
се, че с оглед отменителната заповед е направен опит за онлайн връзка с ищеца, по
1
време на която същият да бъде запознат със заповедта, с която е отменена заповед №
1/12.04.2023г. и връщането му на работа. Твърди се, че на 20.04.2023г., ищецът е
изпратил имейл, с който отказва среща, поради което се твърди, че на 24.04.2023г.
служителят на ответника ***** ********* е уведомила И. К. за отменителната заповед
и за това, че същият следва да възобнови изпълнението на служебните му задължения.
Твърди се, че на 25, 26 и 27.04.2023г., три последователни работни дни служителят не
се е явил на работа, като на 27.04.2023г. било стартирано дисциплинарно производство
и на служителя била изпратена покана за даване на обяснения, каквито се твърди, че
същият не е дал нито в определения му за това срок нито към настоящия момент.
Релевират се съображения, че с оглед изложеното със заповед за дисциплинарно
наказание – уволнение, трудовото правоотношение е прекратено, считано от
01.06.2023г., на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 188, т. 3 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по подадена от И. К. К., искова молба насочена
против „********* **“ ****, с която са предявени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, с искане да се постанови решение, с което да се
признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено от ответника със Заповед №
1/12.04.2023г. и Заповед № 1/18.05.2023г. и същият да бъде възстановен на заеманата
преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че е прекратил
трудовото правоотношение законосъобразно със Заповед № 1/18.05.2023г., при
спазване на формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност
/наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил наказанието, спазване на
предвидените срокове, изискване на обяснения преди връчване на заповедта за
налагане на дисциплинарно уволнение/, както и че ищецът виновно е извършил
нарушения на трудовата дисциплина, индивидуализирани в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение и наложеното за него наказание се явява съответно,
както и че със Заповед № 1/19.04.2023г., на основание чл. 344, ал. 2 КТ е отменил
Заповед № 1/12.04.2023г., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 71, ал. 1 КТ.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че страните са
били в трудовоправни отношения, породени от сключен на 15.03.2023г. трудов
договор, че на 12.04.2023г., ответното дружество е издало Заповед № 1/12.04.2023г., за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, както и че
от страна на „********* **“ **** е издадена и втора заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, а именно – Заповед № 1/18.05.2023г., за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 188, т. 3 и чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ връчена на ищеца чрез „******* ****“.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ досежно Заповед №
1/12.04.2023г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
71, ал. 1 КТ.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното дружество е издало
Заповед № 1/12.04.2023г., с която трудовото правоотношение между страните е
прекратено от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
В материалноправната разпоредба на чл. 344, ал. 2 КТ е законоустановено, че
2
„работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до
предявяването на иск от работника или служителя пред съда. След предявяването на
иска и до влизането в сила на съдебното решение той може да отмени заповедта за
уволнение с писменото съгласие на работника или служителя.“
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ точно определя пределният срок, в който
работодателят има право сам да отмени постановеното уволнение. Това е денят, в
който уволненият работник или служител да потърси правата си за защита срещу
уволнението в съда.
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 68 от
25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 33/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 502 от 15.07.1998 г.
на ВКС по гр. д. № 1484/97 г., III г. о., Определение № 601 от 19.10.2011 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 508/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 304 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1265/2011 г., IV г. о., ГК с отмяната на уволнението работодателят признава
същото за незаконно и възстановява работника на работа. Следователно, ако е
сторил това преди сезиране на съда с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, липсва
правен интерес за работника от търсене на съдебна защита. Не е нужно
правораздавателният орган да отменя заповед, която вече е отменена от
работодателя и да възстановява работника на заеманата преди уволнението
длъжност, след като същият е имал възможност да се яви на работното си място
/чл. 345, ал. 1 КТ/. В Решение № 502 от 15.07.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1484/97 г., III г.
о. е прието, че ирелевантно за извода за липса на правен интерес за работника е
узнаването от негова страна, че работодателят е отменил уволнението.
В процесния случай от материалите по делото се установява, че исковата молба,
инициирала настоящото производство е депозирана на 13.06.2023г.
От приложеното на л. 94 по делото копие на Заповед № 1/19.04.2023г., се
установява, че преди образуване на настоящото дело, работодателят е отменил Заповед
№ 1/12.04.2023г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено от
работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ, поради което за ищеца не е налице правен
интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, респективно в
тази част производството по настоящото дело следва да се прекрати, поради
недопустимост на иска.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, досежно Заповед
1/18.05.2023г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
190, ал. 1, т. 2 КТ.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелство: че страните са били в
трудовоправни отношения, породени от сключен на 15.03.2023г. трудов договор, че на
12.04.2023г., ответното дружество е издало Заповед № 1/12.04.2023г., за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, както и че от страна на
„********* **“ **** е издадена и втора заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно – Заповед № 1/18.05.2023г., за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 188, т. 3 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
връчена на ищеца чрез „******* ****“.
От приложеното на л. 94 по делото копие на Заповед № 1/19.04.2023г., се
установява, че преди депозиране на исковата молба, инициирала настоящото
производство, ответникът работодател, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК е отменил
Заповед № 1/12.04.2023г., с която трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 71, ал. 1 КТ.
От приложеното на л. 29 по делото копие на трудов договор от 15.03.2023г., в
частност чл. 25 от същия се установява, че страните са постигнали съгласие размяната
и връчването на документация, свързана с отношенията по трудовия договор да бъде
3
извършвана по електронен път.
От приложения на л. 99 превод на електронна кореспонденция се установява, че
на мейла на ищеца И. К., от който същият е осъществявал комуникация с представител
на ответника / виж л. 95 пратен от ищеца мейл / същият е получил съобщение, с което
е уведомен, че Заповед № 1/12.04.2023г., с която трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ е отменена и следва да се яви на работа. В
подкрепа на извода, че ищецът е уведомен за обстоятелството, че е възстановен на
работа, са и показанията на разпитания по делото свидетел ***** *********, която по
време на разпита си /протокол л. 147/ заяви, че кореспонденцията с ищеца във връзка с
процесните заповеди е осъществявана по електронен път, като същият е получил
Заповед № 1/19.04.2023г., както и е бил уведомен за това, че е възстановен и следва да
се яви на работа.
Въпреки връчването на заповедта, настоящият съдебен състав намира, че
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 1/18.05.2023г., е незаконосъобразно,
поради следните съображения.
В материалноправната разпоредба на чл. 345, ал. 1 КТ е прието, че „при
възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от
работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този
срок не бъде спазен по уважителни причини.“.
Както се посочи по-горе в изложението съобщението от ответника до ищеца, че
е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, е изпратено по електронен
път на 24.04.2023г., видно от приложения на л. 99 превод на електронно съобщение.
Този извод намира опора и в твърденията на ответното дружество, формулирани с
отговора на исковата молба, като под т. 12 в същия е посочено, че на 24.04.2023г.,
***** ********* е уведомила служителя чрез и-мейл, че е възстановен на работа.
По аналогия от Тълкувателно решение № 3 от 2.12.2021 г. на ВКС по т. д. №
3/2019 г., ОСГК, в процесния случай двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ е
започнал да тече на 24.04.2023г. и е изтекъл на 08.05.2023г.
С процесната Заповед 1/18.05.2023г. трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, а именно неявяване на работа в течение на три
последователни работни дни 25, 26 и 27 април 2023г.
Така изложеното обуславя извода, че работодателят е прекратил трудовото
правоотношение за нарушение - неявяване на работа в три последователни дни на 25,
26 и 27 април 2023г., преди за ищеца да е изтекъл двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1
КТ, в рамките на който законът предоставя възможност да се яви на работа, който
двуседмичен срок е изтекъл на 08.05.2023г.
Така изложеното обуславя извода, че на ищеца не може да се вмени нарушение,
изразяващо се в три последователни дни неявяване на работа, доколкото тези три дни
са преди изтичане на двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, в който същия има
правна възможност да се яви след получаване на съобщението, че е възстановен на
работа.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателна, доколкото от страна на ищеца не се доказа
пълно и главно, че е прекратил трудовото правоотношение законосъобразно със
Заповед № 1/18.05.2023г., на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
4
Основателността на иска се обуславя от незаконността на прекратяване на
трудовото правоотношение. Доколкото съдът достигна до такъв фактически и правен
извод, както и предвид обстоятелството, че трудовият договор е за неопределено
време, искът за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност следва да бъде
уважен, респективно ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „Юрисконлуст ****“.
По разноските.
Предявени са три неоценяеми искови претенции, а именно два иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като
една от претенциите с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява недопустима, а
останалите два иска са основателни.
Ищецът е сторил разноски за адвокат в размер на 1700.00лв. / договор и разписка
л. 144, 145/.
Доколкото не е посочено каква част от възнаграждението е по всеки отделен
иск, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да
заплати на ищеца разноски за адвокат в размер на 1133.33лв. / 2/3 от 1700.00лв./,
представляващи адвокатско възнаграждение за уважените искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
От страна на ответника се претендират разноски за преводач в размер на
250.00лв., като с оглед извода за недопустимост на една от претенциите с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника 1/3 от сумата или 83.33лв.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на
СРС, държавна такса в общ размер на 160.00лв. / по 80.00лв. за исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ /
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК подадената от И. К. К., ЕГН **********,
Искова молба вх. № 166351/13.06.2023г., в частта, с която е предявен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед
№ 1/12.04.2023г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл. 71, ал. 1 КТ, поради недопустимост на иска, КАТО ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото гр.д. № 32543/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав, в тази му част.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ,
уволнението на И. К. К., ЕГН **********, извършено със Заповед № 1/18.05.2023г.,
на управителя на „********* **“ ****, ЕИК **********, на основание чл. 190, ал. 1,
т. 2 КТ – неявяване на работа в три последователни работни дни.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, И. К. К., ЕГН
**********, на заеманата преди уволнението във „********* **“ ****, ЕИК
**********, длъжност „Юрисконсулт ****“
ОСЪЖДА „********* **“ ****, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на И. К. К., ЕГН **********, сумата от 1133.33лв. – разноски.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да
заплати на „********* **“ ****, ЕИК **********, сумата от 83.33лв. - разноски
ОСЪЖДА „********* **“ ****, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 160.00лв. –
5
държавни такси.
Решението, по аргумент от чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от
страните, в двуседмичен срок от датата на която съдът е посочил, че ще го обяви -
24.11.2023г., пред Софийски градски съд. В частта, с която производството по делото
се прекратява на основание чл. 130 ГПК, решението има характер на определение,
което подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред
СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6