№ 109
гр. Плевен, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430202360 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0938-00272750 от
30.07.2021 година на Началник сектор към ОДМВР - Плевен, сектор ПП -
Плевен, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на Г. С. З. от
***, ЕГН ********** е наложено административно наказание, както следва:
глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 137 А, ал. 1 от
ЗДвП, както отнемане на 6 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. на МВР.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява и не се
представлява. В депозираната по реда на чл. 59 ЗАНН жалба оспорва така
установената в хода на административно наказателното производство
фактическа обстановка. Представя писмени доказателства за влошеното си
здраве, което не позволява използването на обезопасителен колан по
медицински причини. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наложената му глоба.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по основателността на така депозираната
жалба. В придружаващо жалбата писмо с рег. № 316000-44621/08.12.2022
1
година моли съда да остави жалбата без уважение, а при направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение същото да бъде съобразено с
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от представената по делото в заверено ксерокс
копие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че Н-ците сектор ПП при ОД на МВР- Плевен са
овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по
ЗДвП.
На 24.07.2021 година в ***, *** Л. Ц. и Н. Г. изпълнявали служебните
си задължения по контрол за спазване правилата за движение по пътищата в
същия град. Около 20:25 часа патрулният автомобил бил разположен на
улиците *** в същото населено място.
Около 20: 25 часа на горната дата, двамата *** непосредствено
възприели движението на Лек автомобил „ *** с рег. № *** който се движел
по улица „ *** в посока към улица „ ***“ в ***. С приближаването към тях на
същото моторно превозно средство, двамата *** лично възприели, от близко
разстояние, че водачът на моторното превозно средство не ползва
обезопасителен колан. Това ги провокирало да спрат водача за проверка. В
хода на същата установили самоличността на водача в лицето на
жалбоподателя Г. З.. Изискали му редица документи за проверка в това
число свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.
За така установеното в хода на проверката, в присъствието на
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение: нарушение по чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП – непоставяне на
обезопасителен колан при управление на МПС. Жалбоподателят подписал
акта без възражения.
Впоследствие е издадено атакуваното наказателно постановление,
2
което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 50 лева за извършено
нарушение по чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП, както отнемане на 6 контролни точки,
което е предмет на обжалване.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства, а именно: акт за
установяване на административно нарушение № 362450 от 24.07.2021 година
на *** при ОДМВР - Плевен, сектор ПП; наказателно постановление № 21-
0938-00272750 от 30.07.2021 година на Началник сектор към ОДМВР -
Плевен, сектор ПП - Плевен; справка за нарушител на името на
жалбоподателя Г. С. З.; Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 година на
Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на възприетата от съда и изложена по горе фактическа
обстановка са събраните гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Л. Ц. и Н. Г.. Показанията и на двамата са последователни,
вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, поради което и
съдът ги възприе като достоверни и безпристрастни.
В хода на въззивното производство са представени от страна на
жалбоподателя и приети към доказателствата по делото следните писмени
доказателства: заверено копие от епикриза на името на жалбоподателя Г. С. З.
от 03.07.2019 година, изходяща от УМБАЛ ***; заверено копие от
амбулаторен лист № 000792 от 30.03.2020 година на името на
жалбоподателя Г. С. З.; заверено копие от фиброгастроскопия на името на
жалбоподателя Г. С. З. от 20.07.2020 година; заверено копие от амбулаторен
лист № 000660 от 10.09.2020 година на името на жалбоподателя Г. С. З.;
заверено копие от документ за платен преглед № 000108 от 25.02.2021
година на името на жалбоподателя Г. С. З.; заверени копия от амбулаторни
листове № 196 и № 197 от 25.02.2021 година на името на жалбоподателя Г. С.
З.; заверено копие от абдоминална ехография от 25.02.2021 година на името
на жалбоподателя Г. С. З.; заверено копие от абдоминална ехография от
12.04.2022 година на името на жалбоподателя Г. С. З.; заверено копие от
документ за платен преглед № 000223 от 17.02.2022 година на името на
жалбоподателя Г. С. З.; заверено копие от документ за платен преглед №
000238 от 18.02.2022 година на името на жалбоподателя Г. С. З.; заверено
копие от документ за платен преглед № 000058 от 04.03.2022 година на името
3
на жалбоподателя Г. С. З.; заверено копие от епикриза на името на
жалбоподателя Г. С. З. от 05.08.2022 година, изходяща от МБАЛ ***. Така
посочените по горе писмени доказателства установяват, че в края на месец
август на 2021 година жалбоподателят провел лечение по повод Ковид 19.
Имал епизоди на пробождане в областта на гърдите често при стрес. След
проведени консултации с пулмолог, кардиолог и гастроентеролог не били
установени органични увреждания освен Гастроезофагиална рефлуксна
болест/ ГЕРБ/ без езофагит. Жалбоподателят се оплаквал от задух,
сърцебиене, паник атаки след трагичен инцидент в семейството.
Неколкократно, през периода 30.03.2020 г до 04.03.2022 година
жалбоподателят търсел медицинска помощ във връзка със сипмтомите си на
безпокойство и периодично изявяваща се болка зад гръдния кош.
Назначените му обстойни изследвания не установили конкретно медицинско
заболяване или физиологично увреждане на някой от органите му. Бил
препоръчан консулт с психиатър.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административно наказателното производство въвежда строги
правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
4
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от *** в рамките на неговата материална и
териториална компетентност, съставянето на акта е извършено в
присъствието на жалбоподателя и връчен му лично.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Като правилни и законосъобразни съдът възприе и изводите на
наказващият орган за осъществено от страна на жалбоподателя нарушение по
чл. 137 А, ал. 1 ЗДвП. Те намират опора както в писмените доказателства по
делото /като част от административнонаказателната преписка/, така и в
гласните такива обективирани в показанията на свидетелите Л. Ц. и Н. Г..
Същите са последователни, еднопосочни, непротиворечиви, поради което и
съдът ги възприе като достоверни. В противовес на същите по делото не се
събраха каквито и да е други доказателства.
Съдът не възприе като основателни възраженията на жалбоподателя и
неговият представител, че е налице причина от здравословен характер,
препятстваща обективно използването на обезопасителен колан от страна на
З.. Представените писмени документи, изходящи от медицински специалисти
от УМБАЛ *** и ДКЦ *** не установяват физическо състояние на З. към
момента на проверката да не е позволявало да използва обезопасителен колан,
каквото изключение предвижда хипотезата на чл. 137 а ал. 2 т. 2 ЗДвП. В
същите писмени документи няма и подобна препоръка към лекувания
пациент, а констатация единствено за ГЕРБ, от която безспорно З. страда.
Съдът намери, че наказващият орган правилно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от ЗДвП, която е
приложима в конкретния случай. Наказанието е определено като вид глоба и
то в конкретно посочен размер от 50 лева. Отнемането на контролните точки
5
е естествена последица от факта на извършеното нарушение по силата на
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита
че, наказателно постановление № 21-0938-00272750 от 30.07.2021 година на
Началник сектор към ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен, с което на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на Г. С. З. от ***, ЕГН **********
е наложено административно наказание, както следва: глоба в размер на 50
лева за извършено нарушение по чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП, както отнемане на 6
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР е
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е издадено в съответствие
както с материалният, така и с процесуалният закон. Наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото съдът намери, че направеното искане за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и следва
да бъде отхвърлено като такова.За процесуална чистота следва да се
отбележи, че делото липсват доказателства за размера на направените от
страна на З. разноски, в това число и адвокатско възнаграждение на адвокат
М. Б., ПлАК изготвила жалбата.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0938-00272750 от
30.07.2021 година на Началник сектор към ОДМВР - Плевен, сектор ПП -
Плевен, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на Г. С. З. от
***, ЕГН ********** е наложено административно наказание, както следва:
глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 137 А, ал. 1 от
ЗДвП, както отнемане на 6 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. на МВР.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искане от Г. С. З. от ***, ЕГН
********** за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на
адвокат М. Б., ПлАК.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7