Решение по дело №2287/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  260528

 

                                       Гр.Пловдив, 10.12.2020 г.

 

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 10.11.2020 г. в състав:

 

                                               Председател: АННА ИВАНОВА

                                                      Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                        ИВАН АНАСТАСОВ

при участието на секретаря Валентина Василева, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2287 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез юрисконсулт П.П. против решение №2770/03.08.2020 г. по гр.д.№9653/2019 г. на ПРС, 13 гр.с., в частта, с което е признато за установено по отношение на дружеството, че Е.П.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи поради погасяване по давност на сумата от 1 341,21 лева, представляваща 1/2 част от общото задължение на наследодателката  на ищеца – Л. Ж. Р. ЕГН ********** по изпълнителен лист издаден на 01.02.2012 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение  № 14027/21.11.2009 г. по ч.гр. д. № 20579/2011 г. по описа на ПРС, за събирането на задълженията по който е образувано изпълнително дело № 20128290400040 по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег. № 829 при КЧСИ, с район на действие ОС – Пловдив,с което е осъден да заплати на ищеца  направените по делото разноски от 55,64 лв.,а на пълномощника му мл. адв. Р.Н.Г. ***, сумата от 220,47лв. - адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв.

Моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят. Претендира за разноски.

Въззиваемият  Е.П.Р. ЕГН **********, представлявана от мл.адв. Р.Н.Г. - счита жалбата за неоснователна. Претендира за разноски.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Въззиввникът счита, че по отношение на процесното вземане давността е 5 годишна; че съгласно мотивите на ВКС, ОСГТК на ТР № 2/26.6.2015 г. - т.14, заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 – не прекъсва давността  - тя се прекъсва с предявяването на иска по чл.422 ГПК; давността се счита прекъсната и със стабилизиране на ЗИ, т.е. вл.с. ЗИ – прекъсва давността – о. №214/15.5.2018 г. по ч.гр.д.№1528/2018 г. на ВКС,4 ГО, от което прави извода, че стабилизираната ЗИ по чл.410 ГПК има за последица на съдебно решние по см. на чл.117,ал.2 ГПК;

Счита, че ТР №2/2013 г. от 26.6.2015 г. на ОСГТК на ВКС има действие занапред, като до тази дата следва да намери приложение ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което давност не тече по време на изпълнителния процес.Взискателят е овластил ЧСИ с правомощията по чл.18 ЗЧСИ,наложени са запори на 19.3.-2013 г. и на 25.11.2013 г., насочен е опис на движими вещи от 31.1.2014 г., които прекъсват давността;

Счита, че достатъчно условие за прекъсване на срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК е предприемането на изпълни действия по инициатива на взискателя или на СИ. В случая взискателя е възложил на ЧСИ извършването на и.д. по чл.18,ал.1 ЗЧСИ. Счита, че по ИД са предприети следните изпълнителни действия, прекъсващи давността: на 21.02.12 г.- образуване на ИД 40/12 г. на ЧСИ З.Добринова; на 19.3.12 г. наложен запор върху пенсията на длъжника; на 25.11.2013 г.- ЧСИ насрочва опис на дв.в. в дома на длъжника; 09.06.2014 г. - наложен запор от ЧСИ върху пенсията на длъжника; 03.06.2015 г. - ЧСИ насрочва опис на дв.в. в дома на длъжника; на 08.06.2015 г. – молба от взискателя за насрочване опис на дв.в. в дома на длъжника; на 15.08.2016 г. - молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия;на 08.02.2017 г.- ЧСИ налага възбрана върху 3 ПИ на длъжника; на 25.04.2017 г. – ЧСИ насрочва опис на 3 възбранени имота; на 15.06.2017 г.- ЧСИ насрочва ПП на 3 възбранени имота; на 25.8.2017 г.- 3-те имота са продадени; на 05.09.2017 г. – ЧСИ издава постановление за възлагане; на 28.09.2017 г. – молба на взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; на 06.12.2017 г. - постъпила сума за погасявена на задължнието; на 15.10.2018 г. -  молба на взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; на 10.04.2019 г. – ЧСИ конституира наследниците на починалия дължник. счита, че вземанията не са погасени по давност и иска по чл.439 ГПК е неоснователен.

От въззиваемият е постъпил отговор,  в който са изложени доводи за правилност и законосъобразност на решението на ПРС. Изложени са съображения, че с ТР от 2015 г. не се създава нова правна уредба , а се дава разрешение от датата на постановяването му как следва да се тълкува и прилага конкретната правна норма; Счита, че давността за вземанията на ЕВН като периодични плащания се погасява с изтичане на 3 годишна погасителна давност, а вземането на взискателя не е установено със СПН, тъй като ЗИ по чл.410 ГПК има изпълнителна сила, но не и СПН, т.к. заповедното производство е приравнено на производствата по издаване на ИЛ на несъдебно изпълнително основание по ГПК/отм./, цит.съд.практика – ТР от 18.05.2012  по т.д.№3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, р.№94/27.7.2010 г. по т.д.№943/2009 г. ,1ТО на ВКС, р.42/26.2.2016 г. по гр.д.1812/2015 г. на ВКС,4 ГО, р.139/28.8.2013 г. по т.д.№98/2012 г. на ВКС,2 ГО и ТР №2/2013 г. на ОСГТК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, останало недоволно от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Предявен е иск с пр.осн. чл.439 ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК -отрицателен УИ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 2353,14 лева главница-неплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.11.2011 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 162,81 лева, разноски в размер на 50,32 лева –ДТ и 215,48 лв.-юр.възнаграждение, за които суми е издадена ЗИ 14027/2011 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20579/2011 г. по описа на ПРС-20 гр.с., по образувано ИД №40/201 г. на ЧСИ Зорница Добринова,рег.№829, поради погасяването им по давност.

Между страните не се спори, че в полза на ответника срещу наследодателката на ищцата, на 01.02.2012 г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20579/2011 г. по описа на ПдРС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за следните вземания: 2 353,14 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2011 г.; 162,81 лева – обезщетение за забава за периода 01.12.2010 г. – 16.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 17.11.2011 г. до окончателното погасяване и разноски от общо 265,80 лева, за които суми е образувано ИД №40/2012 г. на ЧСИ З.Добринова. На 21.02.2012 г. е образувано ИД и е връчена на длъжника Л. Р. ПДИ.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е по ИД предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.

Тъй като вземането произтича от неплатена доставена топлинна енергия, която представлява периодично плащане по смисъла на ЗЗД, приложима е разпоредбата за 3-годишна погасителна давност за главницата и лихвите и поради това, че вземането на взискателя не е установено със СПН, тъй като ЗИ по чл.410 ГПК има изпълнителна сила, но не се ползва със СПН, в каквато насока е и задължителната практика на ВКС.

В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди  спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на изпълнителното производство.

За да уважи иска, РС е приел, че от датата на образуване на изпълнителното дело на 21.02.2012 г. до датата на изтичане на двугодишния срок на 21.02.2014 г., взискателят не е поискал извършване на никакви изпълнителни действия.

Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се прекъсва. В т.5 от ТР №2/26.5.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ВКС  е казано, че присединени по право са тази взискатели, чиято възбрана върху имота е вписана преди  тази  на конкуриращия взискател, както и че кредитор с обезпечен иск  е присъединен по право в изпълнителното производство без да е необходима изрична молба за присъединяването му. Съгласно чл.457 ГПК – присъединилият се кредитор има същите права, като и първоначалният взисател и се ползва от извършените процесуални действия, а в т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е казано, че давността се прекъсва с насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана /от момента на вписането на възбраната в Агенцията по впивания/, с присъединяването на кредитор, с насрочванетето и извършването на публична продан и изпълнителните действия след нея до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети ЗЛ.

ПОС намира, че давностният срок не е текъл до постановяване на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС след като в т.10 на ТР е обявено, че предходното Постановление №3/18.11.1980 г. е изгубило действието си, тъй като тълкувателните актове имат обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна материя вече е било постановено задължително тълкуване, което се изменя с ново тълкувателно решение.

В тази насока е и съдебната практика – р.170/17.9.2018 г. по гр.д.2382/2017 г. на 4 ГО докладчик съдията Д. Д.; р.51/21.2.2019 по д.№2917/2018 на ВКС,ГК 4ГО, където в производството по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980, извършена с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г.- от датата на постановяване на т.д.№2/2013 г. До 26.6.2015 г. е в сила тълкуването, дадено с ППВС №3/18.11.1980 г. на ВС и то задължава съда да приеме, че докато трае изпълнителното производство давността за вземанията, предмет на ИД не тече. Следователно, даденото с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешение  се прилага от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент ИД, но не и към тези, които са приключили преди това.

В тази връзка ПОС намира, че по ИД №40/2012 г. на ЧСИ З.Добринова са извършени следните изпълнителни действия, които прекъсват давността:

Първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността след 26.6.2015 г.,  е от 15.08.2016 г. –молба на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника /л.108 от д.РС/.

Следващите изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност на вземането са:

на 08.02.2017 г.- ЧСИ налага възбрана върху 3 ПИ на длъжника /л.203-212 от д.РС/;

на 21.03.2017 г. –ЧСИ насрочва опис на 1/12 ид.ч. от ниви на длъжника /л.218 от д.РС/ и налага възбрана върху ниви на длъжника /л.257-269,л.272,274-279/

на 25.04.2017 г. – ЧСИ насрочва опис на 3 възбранени имота/л.288-292 от д.РС/;

на 15.06.2017 г.- ЧСИ насрочва ПП на 3 възбранени имота за периода 24.07.-24.08.17 г./л.316 от д.РС/;

 на 25.8.2017 г.- 3-те имота са продадени. ./л.316 от д.РС/;

 на 05.09.2017 г. – ЧСИ издава постановление за възлагане/л.402 от д.РС/;

 на 28.09.2017 г. – молба на взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника/л.412 от д.РС/;

на 15.10.2018 г. -  молба на взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника/л.439 от д.РС/;

на 16.08.2019 г. -молба на взискателя за налагане на запор върху ТВ,банковите сметки и МПС, опис на движими вевщи и възбрана върху недвижимите имоти на Е.Р., конституирана като наследник на починалата на 23.12.2018 г. длъжница Л. Р./л.477 от д.РС/;

на 19.08.2019 г.- р. на ЧСИ за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Е.Р. /л.493-495 от д.РС/;

Горното налага извода, че не е налице 2-годишен срок на бездействие на взискателя и ЧСИ,  т.е. не е настъпила перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, където е казано, че когато не са извършени изпълнителни действия, които да прекъснат давността в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява.

От горното следва, че последното валидно изпълнително действие, за което са приложени доказателства по делото,  е от 16.08.2019 г.,  т.е. давността за вземанията още не е изтекла.

С оглед изложеното съдът намира, че в изпълнителното производство взискателят не е бездействал, а е поддържал висящността му, като своевременно е отправял искани за извършване на изпълнителни способи.

Ето защо ПОС намира, че ищецът не е доказал твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимите вземания на взискателя по ИЛ. От друга страна възивникът доказа съществуването на задължението и прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

          С оглед изложените съображения, съдът намира отрицателния установителен иск за неоснователен, поради което и същият следва да се отхвърли. Тъй като първата инстанция не е достигнала до същите правни изводи, съдебното решение като неправилно и незаоносъобразно -следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с отхвърлителен диспозитив.

       Въззивникът претендира разноски по делото пред КРС и ПОС, които с оглед изхода на спора такива се присъждат в размер на 377,82 лв., съгласно приложения на л.42 от д.ПОС списък на разноските, неоспорен.

      С оглед цената на исковете – решението е окончателно.

С оглед изложеното, съдът

                                                  Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ решение №2770/03.08.2020 г. по гр.д.№9653/2019 г. на ПРС, 13 гр.с. в частта, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че Е.П.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи поради погасяване по давност на сумата от 1 341,21 лева, представляваща 1/2 част от общото задължение на наследодателката  на ищеца – Л. Ж. Р. ЕГН ********** по изпълнителен лист издаден на 01.02.2012 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение  № 14027/21.11.2009 г. по ч.гр. д. № 20579/2011 г. по описа на ПРС, за събирането на задълженията по който е образувано изпълнително дело № 20128290400040 по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег. № 829 при КЧСИ, с район на действие ОС – Пловдив,с което е осъдено дружеството да заплати на ищеца  направените по делото разноски от 55,64 лв.,а на пълномощника му мл. адв. Р.Н.Г. ***, сумата от 220,47лв. - адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.П.Р. ЕГН **********, с адрес: *** против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 иск да се признае за установено по отношение на дружеството, че Е.П.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи поради погасяване по давност на сумата от 1 341,21 лева, представляваща 1/2 част от общото задължение на наследодателката  на ищеца – Л. Ж. Р. ЕГН ********** по изпълнителен лист издаден на 01.02.2012 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение  № 14027/21.11.2009 г. по ч.гр. д. № 20579/2011 г. по описа на ПРС, за събирането на задълженията по който е образувано изпълнително дело № 20128290400040 по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег. № 829 при КЧСИ, с район на действие ОС – Пловдив.

ОСЪЖДА Е.П.Р. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 377,82 лв.-направени разноски по делото пред ПРС и ПОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.