Р E Ш Е Н И Е
№ 574
гр. Плевен, 08.11.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на втори ноември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като
разгледа докладваното от Николаев касационно административно дело № 794 по описа на Административен
съд - Плевен за 2021 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М.С.Й.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора – Плевен, чрез процесуалния
му представител адв. Р.М. ***, срещу Решение № 61/25.01.2021 г., постановено по адм. дело № 793/2019
г. по описа на Административен съд – Плевен,
с което е отхвърлена исковата молба,
подадена по реда на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието, с която се претендира
заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинени неимуществени
вреди (паника, депресия, нарушено достойнство, страх от смърт вследствие ПТП)
за периода 17.04.2014 г. – 06.02.2019 г., поради превозването на ищеца с
необезопасени в случай на ПТП конвойни автомобили на Главна дирекция „Охрана“,
които не са били оборудвани със седалки и колан за безопасност, при
конвоирането му за участие по съдебни дела.
В жалбата се
излагат твърдения, че решението е
незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че в противоречие с чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА съдът е
приел, че разпоредби на подзаконови нормативни актове приети от Министъра на
правосъдието, следва да се прилагат въпреки, че противоречат на разпоредби на
Директива ЕС 2015/413 от 11.03.2015 г., както и на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП и чл. 76 от ЗАвП. Навеждат се доводи, че съдът
не се е съобразил с обстоятелството, че автомобилите, с които е превозван Й.
през процесния период са били без авариен изход в случай на ПТП, въпреки че
това е предвидено в приетите от министъра правила. Счита се, че превозът в
заключена клетка на автомобила, без да има авариен изход, също е допринесло за
негативните психически изживявания на касатора. Сочи се, че липсата на дръжки
за задържане по време на превоза, въпреки че са предвидени в правилата, също са
причина за страхови преживявания на Й.. Твърди се, че премахването на седалките
и предпазните колани на автомобилите, поставянето на клетки и неподвижни пейки,
е промяна на конструкцията и лишаване от средствата за безопасност на
пътниците, което води до предвидима и сигурна опасност за живота и здравето им
в случай на ПТП.
Постъпило е
писмено становище по касационната жалба от ответника Министерство на
правосъдието – София, чрез процесуалния представител на министъра на
правосъдието Ж. М., в което се излагат доводи, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно. Твърди се, че не са налице елементите от фактическия състав на
чл. 1, ал. 1, от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Министерство на
правосъдието за претендирания период. Сочи, се, че редът за конвоиране на
задържани лица и лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода е уреден в
Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от
служителите на ГД „Охрана“, утвърдени със Заповед ЛС-04-1994/15.11.2012 г. на
министъра на правосъдието/отменени/ и Правила за условията и реда за
осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД „Охрана“ (Правила),
утвърдени със Заповед ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието. Твърди се,
че специализираните автомобили, е които е конвоиран М.Й. са
регистрирани в КАТ - София съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. Сочи се, че
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 на
Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните
пътни превозни средства, издадена от Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, тази наредба не се прилага за
автомобили проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на
лица с постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража” или на лица,
изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Твърди се, че при конвоирането на М.Й.
разписаните нормативни правила са били спазени.
Редовно
призован за съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника по
делото адв. М., който не сочи нови доказателства, няма доказателствени искания
и по същество поддържа доводите, изложени в касационната жалба.
Ответната страна – Министерство на правосъдието –
София не се представлява.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура –
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред първостепенния съд М.С.Й. е предявил иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 100
000 лв. за неимуществени вреди (паника, депресия, нарушено достойнство, страх
от смърт вследствие ПТП) за периода 17.04.2014 г. – 06.02.2019 г., поради
превозването му с необезопасени в случай на ПТП конвойни автомобили на Главна
дирекция „Охрана“, които не са били оборудвани със седалки и колан за
безопасност, при конвоирането му за участие по съдебни дела.
При анализа на събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел, че
при
конвоирането на касатора разписаните
нормативни правила са били спазени и предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от нарушения на чл. 1 от ЗОДОВ, е неоснователен и го е отхвърлил. За да обоснове
този извод, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата
претенция факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните,
свидетелските показания и приложимата правна уредба. Установил е, че
специалните автомобили на ГДО, с които Й. е бил конвоиран за исковия период са
били снабдени с неподвижно закрепени места за сядане от незапалим материал, по
начин, непозволяващ демонтирането на детайли, не са снабдени с обезопасителни
колани. Отчел е обстоятелството, че не във всички случаи касаторът е бил
конвоиран със специален колан с белезници на ръцете и краката и при
конвоирането лицата имат възможност да се държат за клетките на автомобила,
поради това страховете му, че при евентуално настъпване на ПТП ще бъде наранен
не произтичат от незаконосъобразна административна дейност. Съдът се е
мотивирал, че специализираните автомобили на ГДО са автомобили със специално
предназначение и затова правилата на Закона за автомобилните превози относими
към превозвачите при превоз на пътници са неотносими.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачите и
пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В
мотивите си съдът е изложил аргументи, че в случая автомобилите на ГДО са
регистрирани съгласно Наредба № I-45/24.03.2000 г.
за регистрирането на МПС. В чл. 2, ал. 1, т. 5 на Наредба № Н-3/18.02.2013 г.
за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства се
посочва, че тя не се прилага за автомобили, проектирани и произведени за
конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Приел
е, че специализираните автомобили на ГДО, с които е бил конвоиран касаторът, са
оборудвани от производителя и са регистрирани
съгласно нормативните изисквания.
Те не са снабдени с обезопасителни колани, тъй като са съобразени със
специалната цел, за която са предназначени – за превозване на опасни лица, и за
да се избегне риск от възможно бягство, нараняване и самонараняване местата за
сядане са изработени от незапалими материали и са неподвижно закрепени по
начин, непозволяващ от тях да се демонтират детайли, което означава, че се
изключва възможността за оборудването с обезопасителни колани, защото те
съдържат такива елементи. Задължението за ползване на обезопасителни колани по
време на движение, произтичащо от чл. 137а, ал. 1 ЗДвП се отнася само за
автомобили, които са оборудвани с такива. Съдът е изложил аргументи, че Директива ЕС 2015/413 от 11.03.2015 г., на която се
позовава Й., няма директен правен ефект, а съдържа общи правила, принципи и
препоръки към държавите членки на ЕС, които те следва да съобразят във
вътрешното си законодателство и са намерили израз в националното
законодателство в чл. 137а от ЗДвП. Приел е, че в случая не са налице
елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на Министерство на правосъдието за претендирания период –
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностни лица, претърпени неимуществени вреди от касатора и причинна връзка
между тях. Счел е, че не е налице незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на ответника при конвоирането на Й. със специализираните автомобили
на ГДО, поради което исковата
претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е
неоснователна и недоказана.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата касационна инстанция споделя
установената от административния съд фактическа обстановка и направените въз
основа на нея правни изводи за липсата на всички материалноправни предпоставки
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Министерство на правосъдието за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица,
като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск
предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя
кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно
действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на
държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод
изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да
е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е
налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата
на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Практиката на административните съдилища
в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този
сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с
необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, ищецът не се е
справил с възложената му от закона доказателствена тежест.
За да отхвърли иска за неимуществени вреди, административният съд
обосновано е приел в мотивите си, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона
отговорност за неимуществени вреди. Доводите изложени от М.С.Й. в жалбата за необоснованост и
незаконосъобранност на решението са неоснователни. Доказателствата по делото не
установяват наличието на кумулативно-необходимите предпоставки за ангажиране
отговорността на Министерство на
правосъдието, а именно – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен
орган или длъжностни лица, реално
настъпили неимуществени вреди от този
акт на ответника при конвоирането на Й. със специализираните автомобили на ГДО,
както и пряка и непосредствена причинна
връзка между последната и претендирания вредоносен резултат
С оглед на гореизложеното касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в
касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 61/25.01.2021 г., постановено по адм. дело № 793/2019
г. по описа на Административен съд – Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/