Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 13.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в открито заседание на четвърти март през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря С.Атанасова
и с участие на прокурор Я.Николова от ШОП
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 50 по описа за 2020г. на
Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба от Д.П.И. с ЕГН: ********** *** срещу
Решение № 23/14.01.2020г., постановено по ВНАХД № 1537/2019г. по описа на
Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърден пункт първи от Наказателно
постановление № 17-0869-000045 от 30.01.2017г. на Началник сектор „ПП“ към ОД
на МВР – гр. Шумен, с което на катора е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
4 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДв.П за нарушение на чл.103 от ЗДв.П.
В останалата си част Решението, с което се отменя пункт втори и трети от Постановлението
за налагане на “глоба” и „лишаване от право да управлява МПС“ на основание
чл.175 ал.2 вр. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 прл.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДв.П не е било обжалвано и
е влязло в законна сила. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил
правилно материалния закон, понеже санкционираното деяние не осъществява
състава на чл.103 от ЗДвП, посочен като относим, а на друг текст в закона, а
именно чл.6 т.2, регламентиращ общото задължение на водачите да изпълняват
разпорежданията на органите за контрол на движението по пътищата. С оглед на
тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение в обжалваната част, както и да отмени потвърденото с
него наказателно постановление по пункт 1. В открито съдебно заседание не се
явява представител.
Ответникът по касация- ОД на МВР-гр.Шумен не изпраща процесуален
представител в открито съдебно заседание и не изразява становище.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за
процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага
то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата
и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210
ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното
решение е потвърден пункт първи от Наказателно постановление № 17-0869-000045
от 30.01.2017г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на
катора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца на основание чл.175
ал.1 т.4 от ЗДв.П за нарушение на чл. 103 от ЗДв.П и отменени следващите пункт
втори и трети.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
06.01.2017г. предвид усложнена зимна обстановка били затворени някои от
пътищата в област Шумен. Служители в сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен,
изпълнявали служебните си задължения на КПП, затварящо пътя към АМ Хемус, на
етапна връзка, където спирали движещите с в посока Варна автомобили. На
посочената дата преди 15,50 часа на КПП-то спрял лек автомобил „Сузуки Витара“
с рег. № |*&**, собственост на трето лице, управляван от водач- касатора,
като му било разяснено, че не може да продължи движението си по път I-2. Въпреки указанията,
автомобилът потеглил по пътя, в посока гр.Варна, като бил последван от патрулен
автомобил със специално движение, в който се намирали свидетелите С.К. и Г.Г..
В близост до разклона за с.Мадара, полицейският автомобил застигнал и подал
сигнал за спиране на водача на лекия автомобил „Сузуки“. Била осъществена
проверка на документите на водача и на автомобила и било дадено разпореждане на
водача да се върне на КПП. Касаторът не изпълнил разпореждането на контролните органи
и продължил с автомобила, в посока към гр.Варна, по стария път, като
документите му останали в полицейските служители. Била изготвена докладна
записка № 869р-150 от 10.01.2017г., в която подробно са описани нарушенията от
страна на жалбоподателя. На 10.01.2017г. жалбоподателя се явил в сектор „ПП“
към ОД МВР гр.Шумен, където бил запознат с докладната записка. За установеното
нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия
Г, бл. № 642882 от 10.01.2017г., в който по отношение на процесното деяние-
неизпълнение на разпореждане и привеждане автомобила в движение в забранена
посока, като нарушена била посочена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя
и бил подписан без възражение. Впоследствие не било депозирано писмено
възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, Началник сектор в сектор ПП“ към ОД МВР-
Шумен, на 30.01.2017г. издал процесното Наказателно постановление №
17-0869-000045 от 30.01.2017г., с което на катора е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 4 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.
103 от ЗДвП.
Въззивният съд е установил, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна по пункт първи. Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в
наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са
били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. В хода на съдебно следствие в
първа инстанция са приобщени гласни доказателствени средства- разпит на
служители на КАТ ПП, от които безспорно е установено административното нарушение.
Настоящият съдебен състав споделя, както установената от съда фактическа
обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи, които не следва
да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Наложената санкция е над средния размер, правилно
определена от административно наказващия орган, съобразно тежестта на
нарушението, което е поставило в пряка опасност живота на водача, двете
пътнички в колата и на други участници в движението.
Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението. Съгласно чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Касаторът не оспорва, че не е изпълнил
разпореждане на служителите на КАТ ПП, по който начин е осъществил нарушение на
ЗДвП. Основният аргумент на предприетото оспорване е, че приложимата като
нарушена норма е тази на чл.6 т.2 от ЗДвП. Не се споделят от касационна
инстанция изложените възражения в жалбата в тази насока, понеже видно от
систематичното място на текста на чл.6 в раздел „Общи правила“ от закона, същата урежда задължението на
всички участници в движението да изпълняват с преоритет разпорежданията на
органи регулиращи движението пред налични светлинни сигнали, пътни знаци,
маркировка и правила за движение. Такава фактическа обстановка не е била
налице. В настоящия казус, административно-наказващия орган правилно е посочил
относимата за процесното нарушение разпоредба, а именно чл.103 от ЗДвП, понеже от
полицейски служител е бил подаден сигнал за спиране, възприет от водача и след
спиране на автомобила, същия не е изпълнил дадените указания, а е продължил
движението си в забранена посока.
Ограничен
в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23 от 14.01.2020г., постановено по
ВНАХД № 1537/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърден
пункт първи от Наказателно постановление № 17-0869-000045 от 30.01.2017г. на
Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на катора е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 150 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 4 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДв.П за
нарушение на чл.103 от ЗДв.П.
В останалата си част Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.03.2020г.