Р Е Ш Е Н И Е
№ 410
град Бургас,
29.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански
състав
на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия:
Пламен Дойков
при
секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 1988 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3 , представлявано от
инж. Ганчо Тенев, чрез юриконсулт Десислава Златева против О.И.Ц., ЕГН **********,***. Ищецът претендира да се признае за установено, че
ответната страна дължи сумата от 292.28лева, представляваща сбор от главница в
размер на 250.42лева и лихва в размер на 41.86лева, за доставена, отведена и
пречистена вода за периода 08.09.2016г. до 28.08.2017г. Относно задължението в
периода 25.10.2016г. до 30.08.2017г. са били издадени единадесет фактури.
Ищецът сочи, че между него и ответника е било налице валидно правоотношение с
предмет на доставка ВиК услуги. Твърди се, че Ц. е абонат на дружеството и
съгласно Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВИК системи е „потребител” на водоснабден обект
в гр. Б….. Съгласно Общите условия на оператора за надлежното водене и
остойностяване на потреблението в обекта е заведена партида с абонатен №730384.
Измерването е ставало посредством два водомера, монтирани съответно в санитарния
възел и кухнята на жилището. В периода 25.10.2016г. до 30.08.2017г. са били
издадени фактури, които не са били заплатени в срок. По същите задължението на Ц. възлизало на 250.42лева,
като сумата била за потребена доставена, отведена и пречистена вода за периода 08.09.2016г.
до 28.08.2017г. Върху сумите по фактурите
ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в общ размер на 41,86лева
за периода 26.11.2016г. до 06.11.2018г. По повод на тези незаплатени суми било
образувано ч.гр.д. № 8361/ 2018г. по описа на Районен съд гр. Бургас и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК-
Заповед № 4232/ 14.11.2018г. По заповедното производство Ц. не е намерен на
адреса му и при работодател, като заповедта е връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, а на заявителя е указано да предяви иск за вземането си.
Претендират се разноски по воденото ч.гр.д. № 8361/ 2018г. по описа на Районен
съд гр. Бургас и настоящото производство.
Направени са доказателствени искания за назначаване на експертизи –
съдебно – икономическа и съдебно – техническа експертиза, както и за разпит на
свидетел.
В срока за отговор по исковата молба е постъпил такъв
от адв. М.В.,*** – особен представител на ответника, назначен по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК. Исковата молба се счита, за допустима и основателна, но се
оспорва размера на предявения иск. Приемат се представените писмени
доказателства. Приема се искането за назначеване на експертизи. Прави се искане
за представяне на фактурите в оригинал.
Предявените
искове са с материалноправно основание в чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв. Йорданка Попова,
АК Бургас , упълномощена. Исковата молба се поддържа , като се представят и
писмени доказателства.
Ответникът,
редовно призован не се явява, представлява се от явилия се особен представител.
Депозираният писмен отговор се поддържа.
В хода на съдебното дирене с изрична молба са
представени писмени доказателства, във връзка оспорването от страна на
ответника на иска. Представен е нотариален акт за покупко – продажба на
процесния водоснабден недвижим имот – апартамент в гр. Б…. Имотът е закупен от
ответника през 2007г. , а след това на 22.06.2009г. Ц. е поискал да бъде
разкрита партида на негово име . Видно от представеното копие на заявлението и
отбелязванията върху него , на адреса на ответника е извършен монтаж на два
водомера по посочения абонатен номер. Представени са протоколи за липса на
достъп до водомерите, като през 2015г., 2016г. и 2017г. многократно не е било
възможно да се запишат показанията на уредите.
Разпитан е и свидетел – Ж.П.К.,
служител на ищеца, на длъжност отчетник измервателни уреди. К. сочи, че е
отчитала показанията на водомера през 2016/ 2017г. Сочи, че в момента него
отчита , понеже има нов района на работа, но й е известно и че имотът има нов
собственик. Сочи, че отчитането става с мобилни устройства. В разпита си К.
сочи начина за работа с апарата, както и записванията по представените справки
– извлечения представени по делото.
По делото са представени писмени
доказателства – справки- извлечения; фактури съставени от дружеството ищец; копие
на заявление за откриване на партида на абонат; протоколи за неосигурен достъп
до водомер; копие на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот акт
№.., том ..от...; материалите по ч.гр.д. № 8361/ 2018г. на
РС гр. Бургас.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, че между ищецът е ответника са били налице валидно
обвързващи ги облигационни правоотношения. Ответникът О.И.Ц. е бил потребител
на „Водоснабдяване и канализация” за водоснабден обект в гр. Б….., за който
дружеството е разкрило партида с № 730384. Видно от събраните по делото
доказателства, за периода 08.09.2016г. до 28.08.2017г. в апартамента е ползвано
водоснабдяване, което е било отчитано посредством два водомера. Устройствата са
били регулярно отчитани и данните са послужили за издаване на процесните
фактури. Видно от справката приложена по делото, в повечето случаи показанията
на водомера са служебно записани , но крайните данни за периода са записани от
служител на дружеството. От свидетелските показания и писмените доказателства
става ясно, че апартамент в гр. Б… е бил собственост на ответника в процесния
период и същият се е намирал в облигационно правоотношение с ищеца. Във връзка
с така заявената претенция от страна на ответника е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като срещу О.Ц. е издадена
посочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предвид
така изложеното, могат да се направят следните изводи.
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение.
Заповедта е била редовно връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обосновава интереса на ищеца да предяви иска си в настоящото
производство, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставяне, отвеждане и пречистване на вода за
периода 08.09.2016г. до 28.08.2017г. Не се представиха доказателства, които да оспорят
правото на собственост на ответника в този период, както и липсата на
облигационно правоотношение между страните. Както се посочи, задължението на Ц.
е за реално потребена услуга, предоставена му от ищеца, което се установи от
посочените гласни и писмени доказателства. От тях категорично се установи
наличие на неизпълнено парично задължение от страна на ответника към ищеца, за
което е била издадена и посочената заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 от ГПК- Заповед № 4232/ 14.11.2018г. по ч.гр.д. № 8361/
2018г. на БРС. Водим от горните правни и фактически съображения, настоящия
състав намира предявеният иск за допустим, доказан и основателен.
Следва,
съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по воденото
производство и тези сторени в заповедното такова да бъдат присъдени в тежест на
ответника. По настоящото дело ищецът е сторил разноски: за доплащане на
държавната такса в размер на 75.00лева, за особен представител в размер на 150.00лева
и за призоваване на свидетел – 20.00лева. Следва да се уважи искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания размер от 150.00лева, а
за сумата от 100.00лева. Следва да се присъдят и разноските от заповедното
производство – сумата от 75.00лева за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Общо за двете производства следва да се присъди сумата от 420.00лева
разноски за водене на производството.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че О.И.Ц., ЕГН **********,***, на основание чл. 422 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, представлявано от
Ганчо Тенев, сумите от 250.42лева/ двеста и петдесет лева и четиридесет и две
стотинки/ – неплатена стойност на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена
и пречистена вода в периода от 08.09.2016год. до 28.08.2017год.
до имот с аб. № 730384 в гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 82, ет. 6,
ап. 15, сумата от 41.86лева/четиридесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 26.11.2016г.
до 06.11.2018г., законна лихва от 13.11.2018г. – датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 4232/14.11.2018г. по ч.гр.д. № 8361/ 2018г.
на Районен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА О.И.Ц., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, представлявано от Ганчо Тенев, сумата от общо 420.00лева/ четиристотин и двадесет лева/ представляваща деловодни разноски – общо 75.00лева за внесената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 8361/ 2018г. на Районен съд гр. Бургас и сумата от общо 345.00лева/ триста четиридесет и пет лева/ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.