№ 2893
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110109512 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против М. Л. Т. положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата
в размер на 1392.06 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.4.2021 г. ведно със законна лихва от
23.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 197.61 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 08.08.2022 г., сумата от 45.54 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
от 9.28 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 45483/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като собственик на жилище в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна
станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, както и услугата дялово разпределение, като ответницата
е използвала доставената топлинна енергия до апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.
к. „Христо Смирненски“, бл. 67, вх. А, ет. 2, абонатен № 283359 през процесния период,
както и услуга за дялово разпределение и не е погасила задълженията си за същите. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството,
като твърди, че ответницата е изпаднала в забава. Във връзка с горното ищецът предявил
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата. Била издадена такава
заповед срещу последния като съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в
едномесечен срок, предвид възражението на длъжника. Претендират се и съдебни разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата не е депозирала в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор. В
заповедното производство е подадено възражение от ответницата ,в което същата е
1
оспорила сумите начислени за доставената топлинна енергия до имота.В с.з. се представлява
от процесуален представител,който в становище от 04.12.2023год. моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Установява се по делото въз основа на НА за покупко-продажба на недвижим имот
от 24.04.2007год. ,че М. Л. Т. е придобила правото на собственост на недвижим имот,ап.11,в
гр.София,ж.к.“Христо Смирненски“,бл.67,вх.А,ет.2.
На М. Л. Т. служебно е открита партида при „Топлофикация София“ЕАД ,с
абонатен № 283359.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2019год. до
30.04.2021год., М. Л. Тошева е потребител на топлинна енергия,т.е. битов клиент и между
страните е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове,тъй като същата е собственик на недвижим
имот ,жилище в сграда – етажна собственост ,което е топлоснабдено,като това
обстоятелство не се и оспорва от ответника.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на
партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези
отношения се презумират от закона.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
2
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно Договор от 06.11.2012год.,сключен между ЕС и „Топлофикация
София“ЕАД ,въз основа на Протокол от 19.09.2022 г. на Общото събрание на етажната
собственост на адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 67, вх.“А“ , услугата дялово
разпределение се извършва от „Топлофикация София“ЕАД .
По делото не е представен валиден договор между етажните съсобственици и ищеца
за процесния период .В този случай обаче както по ЗЕ (отм.); и Наредба № 2 за
топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването, а и Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от
12.03.2020год.фе предвиден ред за отчитане на доставената и потребена от етажните
съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение в разрез със
задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на предходния е
изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че същите нямат
задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай доставчикът на топлинна
енергия е длъжно да отчита само потребените количества топлоенергия по реда предвиден в
чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички случаи е предвиден механизъм на
изчисляване на потребената топлинна енергия.
От представените по делото индивидуални справки за отопление и топла
вода,както и отчети от 20.05.2021год. и 12.06.2020год.,подписани от клиент, заключението
на допуснатата по делото техническа експертиза се установява, че дяловото разпределение
в процесния период е било извършвано от „Топлофикация София“ЕАД.
Съгласно заключението по СТЕ,количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията се отчитат в началото на всеки месец по електронен път,чрез
преносим терминал,с който се снема показанието на ТЕ на първо число от месеца.
Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от
ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение ,ищецът е извършвал
разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
3
водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите.
За процесния период по време на отчетите са попълнени документи за главен
отчет,които са подписани от потребител,същите са коректно отразени в изравнителните
сметки.В имота са монтирани две отоплителни тела ,съответна два бр. топлоразпределя ,като
има щранг лира в банята,за която се начислява служебна ТЕ.Ползва се топла вода ,като има
водомер ,по който се отчита разхода.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по
проект 124м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също
така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
Така вещото лице сочи ,че за процесния период ,задълженията за ТЕ за сградна
инсталация са в размер на 163,04лв.,ТЕ за отопление на имот – 682,42лв.,за ТЕ за
подгряване на топла вода – 546,62лв. или задължението за реално потребена топлинна
енергия е в общ размер от 1392,08лв.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по съдебно-техническата експертиза
като обективно и компетентно изготвено, от лице разполагащи с нужните специални
познания и опит в областта.
Начислените задължения включват топлинна енергия за отопление с 1 бр. щранг-
лира , за "сградна инсталация" и задължения за топла вода.
По силата на § 1, т. 37 от ДР на Закона за енергетиката, щранг-лирите са
отоплителни тела ,тъй като според дефиницията , "Отоплителни тела" са тръбните
отоплителни тела и щранг-лири и други посочени, които са конструктивни елементи ,и в
случите, когато за тях няма техническа възможност за монтаж на уреди за дялово
разпределение и регулиране, отдадената от тях топлинна енергия се определя по
изчислителен път.Те не са елемент от сградната инсталация, а общо отоплително тяло за
апартаментите от вертикалата. Не е доказано демонтиране на щранг - лирите, както и не е
доказано ,че тръбите ,преминаващи в процесното жилище не са щранг –лири.
Отдадената от щранг – лира топлинна енергия,след като няма уред за отчитане ,
няма как да бъде изчислена по друг начин, освен по изчислителен път – на база мощност.
Относно "сградната инсталация",нейна основна функция не е отопление, а
свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция, което следва от чл. 140,
ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год. : сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
4
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект (изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за
топлоснабдяването.Вещото лице е посочило,че процесният имот има отопляем обем по
проект 124м3 и на база този обем е била разпределена топлинната енергия ,отдадена от
сградната инсталация ,
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период задълженията на ищеца за
доставената реално от него ТЕ възлиза на 1392,08лв.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2019год. – 30.04.2021год.
Стойността на тази услуга съда възприема на стойност 45,54лв.,предвид издадените
фактури за услугата дялово разпределение /справка на стр.32/.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
в съда,23.08.2022год. ,до окончателното им заплащане.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от
2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2
ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на
реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение
за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят
задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки
фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се
приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период,
а не от изтичането на периода. В настоящия случай фактурата, обективираща
задълженията за отчетен период м. 05. 2019 г. - м. 04. 2020 г. е издадена на 31.07.2020 г.,а за
м.05.2020год. – м.04.2021год.,на 31.07.2021год.Поради това съдът намира, че обезщетението
за забава следва да бъде изчислено за периода от 15.09.2020 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до
08.08.2022 г. ,което върху уважената главница от 1362,06лв. ,изчислено от съда ,възлиза по-
голям размер от претендирания ,но съдът не може да се произнесе свръх петитум,поради
което се дължи сумата от 197,61лв.
5
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
9,28лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в исковото производство и заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 82,89лв. ,от
които съразмерно уважените му претенции се следва сумата от 82,42лева.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от
474,61лв. – 74,61лв. д.т. ,300лв. – депозит за вещо лице и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определен от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПк вр. чл ЗПП.Съразмерно
уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер
на 471,93лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответницата има право на разноски ,съобразно
отхвърлената част от претенциите на ищеца,като такова искане не е било своевеменно
заявено по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ , че М. Л. Т. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Христо
Смирненски“,бл.67,вх.А,ет.2,ап.11 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на 1392.06 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.4.2021 г. ,за топлоснабден имот с адрес в гр.София,ж.к.“Христо
Смирненски“,бл.67,вх.А,ет.2,ап.11,аб.№283359 ,ведно със законна лихва от 23.08.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 197.61 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2020 г. до 08.08.2022 г., сумата от 45.54 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
45483/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу М. Л. Т. ,ЕГН : **********,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД ,за
съществуването на задължение в размер на 9.28 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за услуга дялово разпределение за период от 31.08.2019 г. до 08.08.2022
г.,за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 45483/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА М. Л. Т. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Христо
Смирненски“,бл.67,вх.А,ет.2,ап.11 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 471,93лв. ,разноски по исковото производство и сумата в размер на 82,42лева
,разноски в заповедното производство,съобразно уважената част от исковете.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7