№ 2976
гр. София, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110108891 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Лиляна 2010“ ООД срещу ЗК
„Лев инс“ АД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да
плати на ищеца 16 726,67 лева – неизплатена част от застрахователно
обезщетение за поправка на увредена от гръмотевична буря на 31.08.2023 г.
перка на ветрогенератор „Micon M 750“ с мощност 400 кВ, който се намира
във вятърна електроцентрала в урегулиран поземлен имот V-31 в масив 22 на
местността „М. к.“ в землището на с. Зетьово, общ. Айтос, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2024 г., до
окончателното плащане, и 739,43 лева – обезщетение за забавено плащане на
горепосочената сума в размер на законната лихва за периода от 19.10.2023 г.
до 14.02.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на вятърна
електроцентрала – ветрогенераторен парк в урегулиран поземлен имот V-31 в
масив 22 на местността „М. к.“ в землището на с. Зетьово, общ. Айтос, която е
въведена в експлоатация през 2010 г. Генераторите в централата били
застраховани при ответника с полица № 980122210004595/09.11.2022 г. за
периода от 10.11.2022 г. до 09.11.2023 г. включително, и за увреждания от
гръм. Твърди се, че на 31.08.2023 г. в района на село Зетьово имало
гръмотевична буря, при която светкавица паднала на едно от витлата на
застрахован ветрогенератор „Micon M 750“ с мощност 400 кВ в централата,
при което по него се образуват пукнатини. За да се запази балансът на перките,
било необходимо замяната на всичките три, за което ищецът твърди, че е
заплатил 41 688 лева за замяна на трите витла, от която по претенцията на
1
ищеца ответникът заплатил само 24 961,33 лева на 07.12.2023 г. Ищецът
възразил с писмо до ответника, който на 04.01.2024 г. отговорил, че няма да
плати повече, тъй като имало овехтяване на ветрогенератора, с което намалил
застрахователното обезщетение. Ищецът поддържа, че овехтяването се взема
предвид при определяне на застрахователната стойност като горна граница на
обезщетението, а не на самото обезщетение. Иска се ответникът да заплати
остатъкът от обезщетението в размер на 16 726,67 лева, както и лихва от
датата на заплащане на ремонта от страна на ищеца. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – ЗК „Лев
инс“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен, като
поддържа, че има право да удържи стойността на овехтяване от разходите за
ремонта, и е приел, че има овехтяване от 66,67 %. Поради това и бил изплатил
24 961,33 лева от фактурата.
В съдебното заседание страните поддържат позициите си, в писмени
бележки ищецът посочва съдебна практика, според която при замяна на
повредена вещ обезщетението е равно на разходите за ремонта, но не повече
от застрахователната стойност, която отчитала овехтяването.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението си за насрочване на делото в открито съдебно
заседание съдът е отделил за безспорни между страните фактите, че
ответникът е застраховал към 31.08.2023 г. ветрогенератор на ищеца в с.
Зетьово, общ. Карнобат, за вреди от гръм, като такъв е паднал на посочената
дата и е увредил ветрогенератора; че за поправка на вредите и доставка на
части ищецът е заплатил 41 688 лева; че действителната стойност на
ветрогенератора към датата на падане на мълнията е 88 428,58 лева; че
ищецът е изплатил на ответника 24 961,33 лева на 07.12.2023 г. и го е
уведомил за причините за отказа на 04.01.2024 г.
Съгласно представена на лист 7 от делото и неоспорена застрахователна
полица от 09.11.2022 г. ветрогенераторът на ищеца е застрахован за обща сума
от 250 000 лева, като е посочено, че застраховката е на база „действителна
стойност“ на имуществото.
Общите условия на ответника (в тази си част – на лист 15 от делото),
представени от ищеца, но неоспорени по делото, уреждат уредбата на
изплатеното обезщетение спрямо стойността на вещта доста пестеливо, като
предвиждат:
„8.2. Застрахователна стойност
База за определяне на застрахователната суча е застрахователната
стойност. Всички застрахователни договори по тези Комбинирани общи
условия се сключват на база:
8.2.1. възстановителна стойност
За възстановителна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
2
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка;
8.2.2. действителна стойност
За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество...“ Частта относно надзастраховането буквално преповтаря правилото
на чл. 388 КЗ.
Спорът между страните е изцяло правен.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във връзка с чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на оставаща част
от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка.
Искът се уважава, ако се установи застрахователен договор между
страните, покрит риск по него и вреди за ищеца, причинени от проявление на
риска (застрахователно събитие) в периода на застраховката, като размерът на
вредите определя и за колко ще се уважи искът.
Страните не спорят за настъпилия застрахователен риск, както и че
ответникът отговаря по застраховката. Спорът е само как следва да се
определи обезщетението по договора, като ответникът поддържа, че следва да
изплати само такъв процент от разходите за ремонт, направени от ищеца,
какъвто процент от стойността на новата вятърна турбина тя е имала към
датата на застрахователното събитие, като се вземе предвид овехтяването.
Тази теза не е правилна – съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението по
застраховката е в размер на действително претърпените вреди, като по
аргумент от чл. 400, ал. 3 КЗ и чл. 407 КЗ това означава, че абсолютния праг
на отговорността на застрахователя е уговорената в договора стойност –
възстановителна или действителна, а се заплащат всички разходи за ремонт до
този праг, без да се отчита овехтяване на ремонтираните части. В случая
договорът е при действителна стойност на турбината като максимална
застрахователна стойност, т.е. праг на обезщетението. Следователно
ответникът е длъжен да заплати всички разходи за ремонт до установената
действителна стойност на ветрогенератора към датата на застрахователното
събитие, като в този смисъл е налице богата практика на Върховния
касационен съд – сред която са и цитираните от ищеца Решение №
209/30.01.2012 г. по търг. дело № 1069/2010 г., II ТО; Решение № 79/02.07.2009
г. по търг. дело № 156/2009 г., I ТО; Решение № 115/09.07.2009 г. по търг. дело
№ 627/2008 г., II ТО, които, макар и постановени при уредбата на КЗ (отм.), се
прилагат и към настоящата, която буквално преповтаря разпоредбите на чл.
386 и 440 от сега действащия КЗ, а това е препотвърдено и с Решение №
60135/15.11.2021 г. по търг. дело № 1821/2020 г., II ТО.
Следователно в случая ответникът е следвало да заплати всички разходи
за ремонти до действителната пълна стойност на ветрогенератора към датата
на събитието – 88 428,58 лева, като заплатените разходи за поправка от ищеца
3
са били на стойност 41 688 лева (призната и от ответника в описа му на щети –
лист 68 от делото), от които ответникът е изплатил 24 961,33 лева, като не са
платени останалите 16 726,67 лева, за които ответникът следва да бъде
осъден. Искът следва да се уважи изцяло, със законната лихва от деня,
следващ датата на плащането от страна на ответника – 19.10.2023 г.
(признание за дължимост на обезщетение) до 14.02.2024, която по изчисление
на съда по чл. 162 ГПК с калкулатора на НАП – единствен такъв на държавна
институция, възлиза на 739,40 лева, като този иск следва да се уважи за тази
сума и да се отхвърли за разликата между нея и поисканите 739,43 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК (искът се отхвърля за 3 стотинки от над 17 000 лева, което ще
даде разлики под една стотинка).
Същият е доказал разноски в размер на 698,64 лева – държавна такса, и
2640 лева – адвокатски хонорар по договор от 08.02.2024 г. (на лист 48 от
делото), изплатен по банков път (на лист 50 от делото), поради което следва да
му се присъдят общо 3338,64 лева разноски. С оглед на цената на иска
(представляваща риска, който адвокатът поема по делото и според преценката
на съда – част от преценката за възнаграждение) и това, че делото показва
известна необходимост от интерпретация на факти, съдът няма да намалява
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
405, ал. 1 КЗ ЗК „Лев инс“ АД, с ЕИК:*********, и адрес на управление:
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, да заплати на „Лияна 2010“ ООД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: Сливен, ж.к. „Българка“, бл. 23, ет. 7,
ап. 35, сумите 16 726,67 лева (шестнадесет хиляди седемстотин двадесет и
шест лева и 67 стотинки) – неизплатена част от застрахователно обезщетение
за поправка на увредена от гръмотевична буря на 31.08.2023 г. перка на
ветрогенератор „Micon M 750“ с мощност 400 кВ, който се намира във вятърна
електроцентрала в урегулиран поземлен имот V-31 в масив 22 на местността
„М. к.“ в землището на с. Зетьово, общ. Айтос, ведно със законната лихва от
16.02.2024 г., до окончателното плащане, и 739,40 лева (седемстотин тридесет
и девет лева и 40 стотинки) – обезщетение за забавено плащане на
горепосочената сума в размер на законната лихва за периода от 19.10.2023 г.
до 14.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва за забава за
разликата над присъдените 739,40 лева до пълния предявен размер от
739,43 лева (седемстотин тридесет и девет лева и 43 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „Лев инс“ АД, с
ЕИК:*********, и адрес на управление: София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67а, да заплати на „Лияна 2010“ ООД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: Сливен, ж.к. „Българка“, бл. 23, ет. 7, ап. 35, сумата от 3338,64
4
лева (три хиляди триста тридесет и осем лева и 64 стотинки) – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5