Р Е Ш Е Н И Е
Номер 208 10.02.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: И. Л.
Прокурор: А.Ч.
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 3195 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на РУ–гр.Айтос при ОД
МВР-гр.Бургас, против Решение № 117 от 22.11.2019г., постановено по АНД № 333
от 2019г. по описа на Районен съд – гр.Айтос.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното
съдебно решение е незаконосъобразно–постановено в нарушение на материалния и на
процесуалния закон. Касационният жалбоподател оспорва изводите на Айтоския
районен съд предпоставили отмяна на наложените административни наказания за
установени нарушения по чл.103 от ЗДвП и по чл.6, т.1 от ЗДвП, като излага съображенията
си за законосъобразност на оспореното наказателно постановление.Сочи се, че актът
за установяване на нарушението и издаденото НП съдържат необходимите реквизити
и правото на защита на подведеното под отговорност лице не било нарушено.
Изтъква се, че за констатираните нарушения на инкриминираната дата и място е
съставен редовен акт, в който са описани всички обстоятелства около проверката
и деянията извършени от водача. Сочи се, че водачът управлявал МПС е възприел
ясно подаденият му сигнал със стоп-палка, за което свидетелстват и възраженията
му обективирани в акта за установяване на нарушение, в който водачът записал „че е валяло и нямало възможност да спре и е
имало предпоставка за ПТП, ако спре“. В случаят, бил подаден ясен и
своевременен сигнал за спиране посредством стоп-палка, от страна на униформен
служител на МВР, на обозначено КПП с ограничена скорост за движение, достатъчно
ширина на пътното платно и всички условия за безопасно спиране, без да е налице
твърдяната от водача опасност от възникване на ПТП в случай, че спре движението
на автомобила. Оспорва се направеният от съда извод за отмяна на наказателното
постановление досежно санкциите за нарушение по чл.103 от ЗДвП, както и по
отношение на другата глоба в размер на 30 лева, която също била отменена.
Според касатора, дори жалбоподателят не оспорил, че е извършил нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП навлизайки по път, в нарушение указанията на пътен знак В-1. Прави
се искане, настоящата инстанция да отмени оспореното решение на РС–гр.Айтос,
респективно да бъде потвърдено наказателното постановление, досежно наложените
наказания за нарушения по чл.103 от ЗДвП и по чл.6, т.1 от ЗДвП. Други процесуални
искания в касационната жалба не са направени.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон, както и в нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание касаторът, не се представлява.
Ответникът по касация– К.С.К. ***, редовно призован, не
се явява и не се представлява. Не взема становище по касационната жалба, няма
искания и не ангажира доказателства.
Представителят на
Окръжна прокуратура– град Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването
и предлага решението на първата инстанция да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
След като прецени доводите и становищата на страните и
събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона Административен
съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – гр.Айтос било
образувано по жалба на К.С.К. ***, против наказателно
постановление № 17-0237-000785 от 28.09.2017г.,
с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
на ответника по касация са наложени административните наказания „глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца“, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП; на основание чл.181,
т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба”
в размер на 20 лв., за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.183,
ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 30 лв.за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Като фактическо основание за налагане на санкциите
наказващият орган посочил, че на 21.09.2017г. около 10.45 часа на територията
на Община Айтос, на път І-ви клас № Е-773, в посока на движение гр.Бургас-
гр.Айтос, в района на КПП „Орловец“, К.К., като водач на собственото си МПС „БМВ
Х 5“, с рег.№ А3637МХ не спрял на ясен сигнал за спиране със стоп-палка по
образец „МВР“, който сигнал бил подаден от полицай В.С.. Освен това,
управляваното от водача МПС не преминало годишен технически преглед, видно от
отразеното в съответния знак за ГТП. Сочи се, че водачът К. е установен 2
минути по-късно, в района на бензиностанция „ЛукОйл“- гр.Айтос, при което с
движението на превозното средство в този участък нарушил и указанията на пътен
знак В-1. При така описаната фактическа обстановка, наказващият орган заключил
че с поведението си водачът нарушил съставите, както следва:
1/ чл.103 от ЗДвП;
С оспореният съдебен акт, Районен съд – гр.Айтос
изменил оспореното пред съда НП, като отменил наказателното постановление, с
което на ответника по касация са наложени, както следва:
„глоба“ в размер на 150 лева и „лишаване
от право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.103
от ЗДвП, наложени, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 30 лева, за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП.
Наказанието „глоба“ в размер на 20 лева, за извършено
нарушение по чл.147, т.1 от ЗДвП, наложено на жалбоподателя К., на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП било потвърдено. В тази част
решението на съда не е обжалвано от страната, която има правен интерес –
наказаното лице К.К., поради което в съответната част съдебният акт е влязъл в
законна сила и не е предмет на касационното производство.
При постановяване на решението съдът приел, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по отношение, които да са основание за отмяна на
наказателното постановление.
Сочи се, че не е установено по категоричен
начин извършването на останалите две нарушения, за които деецът бил наказан, а
именно по чл.103 и по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като липсвали убедителни
доказателства за ясно и недвусмислено възприемане на подадения сигнал със стоп-палка,
респективно да е имал обективна възможност да спре незабавно. От друга страна,
според РС-гр.Айтос веднага след това- 2 минути по-късно водачът преустановил
движението на автомобила и не е осуетил извършването на проверка. При такова
поведение на водача решаващият състав изтъкнал, че не е налице цел за
нарушаване на установения ред на управление, съответно не е установено
извършването на деянието при пряк умисъл. Сочи се, че никой от разпитаните
свидетели- полицейски служители не твърди противното, а обратно, изтъкнали, че
нямат точен спомен пътната обстановка и начина на протичане на проверката,
поради отминалия двугодишен период от време. Като възприел недоказаността на
двете деяния, съдът обосновал извод за незаконосъобразност на наложените административни
наказания и отменил оспореното наказателно постановление в тази му част.
Настоящият
касационен състав счита, че решението на районния съд е незаконосъобразно, в обжалваната част.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК,
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Настоящият касационен състав
споделя изложеното от предходния съд за липса на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при съставяне на акта и издаване на НП, които да обуславят
отмяна на наложените административни наказания. Не се споделят обаче съображенията
на първата инстанция обосновали извод за недоказаност на двете нарушения - по чл.103
от ЗДвП и по чл.6, т.1 от ЗДвП, поради следното:
По делото е безспорно, че на
описаната дата и място водачът К.К. управлявал собствения си автомобил по
процесния пътен участък, в района на КПП „Орловец“. Всъщност, самият факт, че е
подаден сигнал със стоп-палка по образец от униформен служител на МВР също не е
спорен. Както се сочи и в касационната жалба, в писмените си обяснения/възражения при връчване на
съставения на същата дата акт, водачът написал, че възразява срещу така
подадения сигнал със стоп-палка, тъй като валяло дъжд и нямал възможност да спре, съответно имало
предпоставка за ПТП, ако спре. При така направеното изявление, писмено от
самият водач, изводът на решаващият съд за недоказаност на деянието не намира
опора в доказателствата по делото. Вярно е, че двамата изслушани в съдебно
заседание свидетели са заявили, че не си спомнят подробности от случая, като
изминал и период от около две години до разпита им пред съда, но сам по себе си
този факт не означава, че нарушението не е доказано по категоричен начин.
Напротив, налице са писмени признания от самият нарушител, че е извършил
вмененото му нарушение по чл.103 от ЗДвП, като за неизпълнение на даденото му
разпореждане, като са изложени само обяснения, защо не е изпълнено.
Доказателства опровергаващи тезата за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП не
са налице. Несъстоятелно е заявеното от лицето, че имало предпоставки за
възникване на ПТП, което е очевидна защитна теза и точно тази теза остава
недоказана в процеса. Подобно възражение не би могло да се приеме за достоверно
още повече, че мястото, където следвало да спре водача е в района на пътен
участък с обособено КПП, поради което липсват доказателства, че е била налице
обективна невъзможност за спиране на водача при подаден такъв сигнал, при
достатъчна ширина на пътния участък в района на КПП „Орловец“, което нареждане водачът
очевидно не изпълнил. Необосновани са и аргументите на решаващият съд, че 2
минути по-късно лицето било установено и по никакъв начин не осуетило
проверката, поради което липсвали данни за извършено нарушение, при пряк
умисъл. Фактът, че това лице е установено скоро след това въобще не се дължи на
поведението на водача. Напротив, същият продължил движението на автомобила си и
не само, че отказал да изпълни подаденото му с конклудентни действия нареждане,
а и извършил поредно нарушение, като продължил да управлява автомобила си и в
нарушение на пътен знак В-1, обстоятелство което и самият водач не оспорва. Нарушителят
спрял, защото от страна на контролните органи са предприети действия за
установяването му, тъй като същите са го последвали с патрулен автомобил със
специален режим на движение, с включени светлини и звуков сигнал и едва, когато
бил застигнат от полицейските служители водачът спрял. Следователно,
поведението на водача и в частност заявеното от самия него недвусмислено сочи,
че лицето умишлено не е изпълнило даденото му по-рано разпореждане със
стоп-палка, съответно не са ангажирани доказателства за наличие на обективна
невъзможност да спре движението, още по-малко да извършил движението си в
нарушение на пътен знак В-1, поради някакво непреодолимо препятствие, за да се
обоснове извод за липса на виновно поведение и по отношение на нарушението по
чл.6, т.1 от ЗДвП.
При разглеждане на жалбата срещу
процесното НП, съдът е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила.
От една страна, съдът намерил делото
за изяснено от фактическа страна, видно от мотивите обективирани в съдебния
протокол от проведеното публично заседание, когато е заличен в качеството на
свидетел служителят В.С.. Именно този свидетел, според описаното в акта и в НП,
е полицаят отправил нареждането за спиране със стоп-палка. При това положение, В.С.
не само е очевидец, което обстоятелство ясно е посочено и в съставения акт, но
е най-важният свидетел, с чиито показания следва да се установи факта на
възприемане на сигнала от страна на водача, тъй като подателят на нареждането
със стоп-палка следва зрително най-добре да е възприел поведението на водача,
при положение че отправя сигнал за спиране на управляваното от него моторно
превозно средство. Вместо да бъде изслушан хода на съдебното следствие, макар и
в момента да е отсъствал от населеното място, този така важен свидетел е бил
заличен от страна на съда, поради факта, че делото е изяснено от фактическа
страна. Същевременно, в мотивите си първоинстанционният съд се позовава на
заявеното от двамата други свидетели, че не си спомняли за този случай, поради
изтеклия период от време, а накрая е обоснован извод и за недоказаност на
деянието. Съдът е следвало да предприеме необходимото за изслушване на
свидетеля В.С., в изпълнение на правомощията си обективно, пълно и всестранно
изследване на обстоятелствата и събиране на необходимите доказателства за
разкриване на обективната истина, съгласно основните принципи в процеса, но не
го е сторил и е постановил съдебен акт при съществено нарушение на
процесуалните правила и неизяснена фактическа обстановка.
По отношение на другото вменено на
ответника по касация нарушение, с правна квалификация по чл.147, ал.1 от ЗДвП, съдебното
решение е влязло в сила, тъй като не е оспорено потвърждаването на глоба в
размер на 20 лева за това нарушение и не е предмет на производството
понастоящем.
Обобщено, подадената касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде
уважена. Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично НЕЗАКОНО-СЪОБРАЗНО,
с оглед изложеното по-горе.
Следва актът на съда в обжалваната
част да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
РС-гр.Айтос за разглеждане на жалбата против НП, в частта, в която е наложена
глоба в размер на 30 лева, за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 150 лева, както и
„лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по
чл.103 от ЗДвП, за да бъде изслушан в качеството на свидетел подателя на
сигнала със стоп-палка – служителя В.С. и да бъде направен обективен и
всестранен анализ на доказателствата по делото при последващото решаване.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.222, ал.2, вр. с чл.218
от АПК и чл.63,
ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 117 от 22.11.2019г.,
постановено по АНД № 333 от 2019г. по описа на Районен съд – гр.Айтос, В ЧАСТТА, в която е отменено НП №
17-0237-000785 от 28.09.2017г., с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ на ответника по касация са наложени
административните наказания „глоба” в
размер на 150 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца“, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 30 лв.за нарушение
по чл.6, т.1 от ЗДвП.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд- гр.Айтос, в посочената част, при спазване на дадените
в обстоятелствената част на решението указания.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.