№ 12312
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110112427 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца Е. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1
ГПК, срещу ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по
давност, следните суми: сумата 12571,70 лв., представляваща главница по договор за
кредит, сумата 1562,85 лв. договорна лихва и сумата 676,49 лв. разноски, за които е
издаден изпълнителен лист от дата 18.06.2007 г. по ч. гр. д. № 5545/2007 г. по описа на
СРС, поради погасяване на вземането по давност.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
срещу него и в полза на ответника „Банка ДСК“ АД е издаден изпълнителен лист от
дата 18.06.2007 г. по ч. гр. д. № 5545/2007 г. по описа на СРС, за сумата 12571,70 лв.,
представляваща главница по договор за кредит, сумата 1562,85 лв. договорна лихва и
сумата 676,49 лв. разноски. Поддържа, че въз основа на този изпълнителен лист
„Банка ДСК“ АД е образувало изпълнително дело № 20078410400817 по описа на ЧСИ
Неделчо Митев, рег. № 841 на КЧСИ, което с постановление на съдебния изпълнител
от 06.06.2018 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че след
прекратяването на изпълнителното дело до предявяване на иска не са извършвани
никакви изпълнителни действия, поради което вземането на ответника е погасено
поради изтекла 5 – годишна давност. Въз основа на тези факти моли съдът да установи
в отношенията между страните недължимостта на вземанията на ответника по
посочения изпълнителен лист.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника „Банка ДСК“ АД, в който признава предявения иск. Сочи, че след
прекратяване на изпълнителното дело не е образувал ново дело и не е предприемал
никакви действия за неговото събиране, поради което счита, че не е дал повод за
завеждане на делото и моли разноските да бъдат присъдени в тежест на ищеца. Прави
възражение за прекомерност на уговореното и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска.
С отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, надлежно
упълномощеният представител на ответника е заявил, че признава иска. Ищецът е
направил искане за постановяване на решение съобразно заявеното признание. Не са
налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Предвид гореизложеното, решението по делото следва да се постанови при условията
на чл. 237 ГПК – при признание на иска.
По разноските:
По отношение на отговорността за разноските, съдът намира, че право на такива
има ищецът, доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира
приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,
когато искът е уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ищецът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да
се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата
е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито
е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени
правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи
ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.
78, ал. 2 ГПК. Такъв именно е и настоящият случай, в който ищецът е предявил иск, с
който по съществото си оспорва правото на принудително изпълнение. След като
изпълнителното дело е висящо, дори ответникът да твърди, че не е предприемал
действия по принудително изпълнени, то същият с поведението си дава повод за
завеждане на иска. В този смисъл са Определение №1220/05.12.2023 по дело
№1809/2023 г. на ВКС, 2 ТО, Определение №694/25.09.2023 по дело №1325/2023 г. на
ВКС, 2 ГО и много друи.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК, а именно 592,44 лв. платена държавна такса и 2500
лв. платено адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е релевирал
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане същото да бъде
редуцирано до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съдът като съобрази, че делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност, не са събирани други
доказателства, освен писмените, представени от страните и то в минимален обем,
защитавания материален интерес и конкретно проявената процесуална активност на
адвоката, намира възражението за основателно. След като прецени посочените
обективни критерии, съдът намира, че съответно на тях е адвокатско възнаграждение в
минимален размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на сключване на договора
за предоставяне на безплатна правна помощ, в какъвто смисъл е и искането на
ответника, а именно в размер на 1733 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
2
ПРИЗНА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Е. К. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *****, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответника „Банка ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №
19, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради
погасяването им по давност, следните суми: сумата 12571,70 лв., представляваща
главница по договор за кредит, сумата 1562,85 лв. договорна лихва и сумата 676,49 лв.
разноски, за които е издаден изпълнителен лист от дата 18.06.2007 г. по ч. гр. д. №
5545/2007 г. по описа на СРС, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 ДА ЗАПЛАТИ на Е. К. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2325,44
лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3