Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, …08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на двадесети юли двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 16072 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Л.
2013“ ООД срещу протоколно решение от 19.05.2016г.
на СРС, 62 състав по гр.д. № 50386/2015г., с което е осъдено дружеството – жалбоподател да
заплати на Р.М.С. на основание 128 КТ, сумата от 960 лв. – незаплатени трудови
възнаграждения за периода 07.10.2013г. - 12.12.2013г., ведно със законната
лихва от 25.08.2015г. до датата на изплащане, както и разноски в размер на 1860
лв.
Въззивникът „Л. 2013“ ООД твърди, че са
налице съществени процесуални нарушения от СРС, тъй като обжалваното решение е постановено
като неприсъствено без направено искане в тази връзка, както и в открито
съдебно заседание, без да има регламентираното в чл. 236 ГПК съдържание относно
форма и реквизити. Сочи, че обжалваният акт има характер на определение по
своето съдържание. Излага съображения, че не е бил редовно призован за о.с.з.,
на което е постановено обжалваното решение. С оглед така заявените доводи, моли
съда решението да бъде прогласено за нищожно, отделно за неправилно, поради
нарушения на материалния и процесуалния закон.
Въззиваемата Р.М.С. не заявява становище
по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Оплакванията в жалбата за извършени
процесуални нарушения поради постановяване на решението като неприсъствено, без
да са налице предпоставките за това, са неоснователни, тъй като постановеното
решение не е постановено по реда на чл.
239 ГПК, а по общия ред, но в открито съдебно заседание, в присъствие на
пълномощник на ищцата и в отсъствие на представител на ответника. По делото не
е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.
Неоснователни са доводите и за липса на
реквизити на решението по чл. 236 ГПК, тъй като същото притежава всички
изискуеми реквизити, включително и мотиви, макар и кратки.
По същество решението е частично неправилно
като краен резултат.
Предявен
е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата 910 лв. ,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 07.10.2013г.
-12.12.2013г.
Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ, работодателят
е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл.128, т.2
от КТ, в тежест на работника /служителя/ е да установи, че претендираното от
него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя,
че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и че реално е
престирал уговорената работа, доколкото от тези положителни факти работникът
черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
По делото е установено, че между страните
е възникнало и съществувало през процесния период трудово правоотношение по
силата на сключен между тях трудов договор от 07.10.2013г. със срок за
изпитване в размер на 3 месеца в полза на работодателя, както и че уговореното
основно месечно трудово възнаграждение за този период, дължимо на въззиваемата
– ищца, на длъжността „главен счетоводител“, е в размер на сумата 455лв.
Възражението на жалбоподателя, че по делото не е доказано реално
престиран труд за процесния период, съдът намира за неоснователно.
Съгласно представената по делото в цялост преписка по административно
производство по извършена проверка на „Л. 2013“ ООД по спазване на трудовото
законодателство от ИА „ГИТ“, приключила с протокол с изх. № ИТ
–П-14612/04.12.2014г., в представената ведомост за заплати за м. октомври
2013г. е начислено и изплатено на ищцата срещу подпис възнаграждение
пропорционално на отработеното време. Видно е от самата ведомост, че е налице
получена нетно сума 308. 14 лв. за м. октомври 2013г., след приспадане на данък
и осигуровки. Подписът, положен за Р.С. за получил сумата /л. 35 от преписката/
не е оспорен от последната. Предвид изложеното, за м. октомври 2013г. е налице
реално престиран труд, но възражението на жалбоподателя – ответник за плащане е
основателно и доказано и искът за посочения период е неоснователен.
За
останалия процесен период съгласно констатациите на Диреция „Инспекция по
труда“, не са налице издадени ведомости за начислено и изплатено трудово
възнаграждение, като за посоченото нарушение на работодателя е дадено
задължително за изпълнение предписание. В административната преписка е налице
подадена молба от ищцата от 25.11.2013г. до управителя на ответното дружество
да й бъде разрешено ползването на 1 ден платен годишен отпуск, върху която има
резолюция „Да, съгласна“. Ето защо възражението на въззивника – работодател за
липса на реално престиран труд от ищцата и за останалия процесен период, е
неоснователно. Липсата на издадени разплащателни ведомости в нарушение на
трудовото законодателство не може да се тълкува в негова полза. За посочения
период липсва точно установен броя на отработените дни, но при условията на чл.
162 ГПК, искът следва да бъде уважен за сумата 455 лв. – брутно трудово
възнаграждение за един месец.
Поради частичното несъвпадение
на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта за уважаване на иска за разликата над
сумата 455 лв. до пълния присъден размер от 910 лв., а в останалата част следва
да бъде потвърдено.
Решението следва да
бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ищцата разноски над сумата
930 лв. до пълния присъден размер от 1860 лв.
Въззивникът не
претендира разноски и такива не следва да бъдат присъдени за настоящата
инстанция.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, въззивникът –ответник следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС – съответна
държавна такса, поради пропуск на първоинстанционния съд да я събере, в размер
на сумата 25 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ протоколно решение от
19.05.2016г. на СРС, 62 състав по гр.д. № 50386/2015г. в частта за уважаване на иска
над сумата 455 лв. до пълния присъден размер от 910 лв., както и в частта за
присъдените в полза на Р.М.С. разноски над сумата 930 лв. до пълния присъден
размер от 1860 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.С.,
ЕГН ********** срещу „Л. 2013“ ООД, ЕИК ********иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
разликата над сумата 455 лв. до
пълния присъден размер от 910 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
решение от 19.05.2016г. на СРС, 62 състав по гр.д. № 50386/2015г.
в останалата част.
ОСЪЖДА „Л. 2013“ ООД ЕИК
********да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата 25
лв. – държавна такса
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.
3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.