О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е-254
Гр.В.
12.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – В. гражданско ОТДЕЛЕНИЕ
на
..............................ноември
две хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.
ЧЛЕНОВЕ: С. С.
Г. Й.
Секретар
..........................................
като
разгледа докладваното от съдията Й. Ч.гр.д
№ 446 по описа за 2019 година и за
да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава 21 ГПК.
Делото е образувано по частната жалба вх.№
3483/22.03.2019 г. на Л. С.
Т.,ЕГН **********-длъжник и на С.М.К., ЕГН ********** – длъжник чрез адвокат М. Т. – САК ,адрес за кореспордениция:
гр. С., ул..
против Разпореждане от 06.11.2018г. за
допускане на изменение на влязлата в сила Заповед за изпълнение на парично задължение
още на 22.08.2018г.
Частните жалбоподатели твърдят ,че не са доволни от разпореждането на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от дата 22.08.2018г. и от Разпореждане от
06.11.2018г. за допускане на изменение на влязлата в сила Заповед още на
22.08.2018г., с което се уважава Заявлението за незабавно изпълнение и молбата
за поправка на техническа грешка от ищеца, тъй като Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от дата
29.04.2015г. била нищожна, незаконосъобразна и в противоречие с материалния и
процесуалния закон и задължителната практика на ВКС.
Поддържа се ,че на 17.04.2015г. заявителят Б. "Д."
ЕАД, регионален център П. подал Заявление вх. № 3023453/17.04.2015г. за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против наследниците, като длъжници на лист 2
от Заявлението били само двама от наследниците -Л.С.Т. и С.М.К.,а по- нататък в Заявлението се четял и следващия
наследник К. М.К., но последният не бил вписан първоначално като длъжник на лист 2,следователно
задължителните реквизити липсвали при първоначално подаденото Заявление. Видно било, че заявителят "Д." ЕАД
бил заявил като длъжник не титуляра по кредита, а наследници на
титуляра.Според чл.5 от ЗН и ТР от 18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС
наследниците носели отговорност според дяловете. Това означавало, че
отговорността е разделна, а не е солидарна и че атакуваната Заповед редакция от
22.08.2018г. била нищожна и незаконосъобразна и следвало да бъде отменена.
Съдът бил формирал воля и бил присъдил, както е
преценил в атакуваната заповед редакция от 22.08.2018г. Недоволен от този факт,
заявителят не обжалвал заповедта пред
въззивна инстанция, а искал поправка на техническа грешка, с която изцяло се
променяло присъденото и вида на отговорност. Заявителят нямал други искания, а
искал само поправка на
техническа грешка.Първоинстанционният
съд не извършвал процедура по чл.247 от ГПК, каквато по принцип нямало в Заповедното
производство в ГПК, не били изпратени
преписи на тримата ответници и те не били дали писмен отговор.
С Разпореждане от 06.11.2018г. първоинстанционният съд
допускал изменение на влязлата в сила заповед още на 22.08.2018г., като
цялостно променя заповедта, което било противозаконно .
На следващо място се сочи ,че издаването на Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение предпоставяло редовност на документа от външна страна -
чл.418, ал.2 ГПК. В извлечението от сметка, като основание за издаване заповед
за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ като длъжници трябвало
да се посочат не само имената на наследниците на кредитополучателя, но и да се
направи разграничение на сумите, които дължи всеки един от наследниците.
Документът - извлечение от сметка трябвало да удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника, като проверката за редовността на документа било служебно задължение на сезирания със
заявлението съд. Това се налагало от
изискването на чл. 412, т. 6 ГПК за съдържанието на Заповедта за изпълнение. В
заповедта за изпълнение съдът трябвало да посочи длъжника и задължението ,което
трябвало да изпълни, а това не би могло да стане, ако документът - извлечение
от сметка не посочвал сумите, които наследниците дължат спрямо наследствените
си права. Извлечението от сметка не показвало какви суми до момента са преведени по кредита
и какви суми остават т.е. извлеченито от сметка било разпечатка на сметката, по
която били превеждани сумите. Така представеното извлечение от сметка не сочело
преведени суми и колко са преведени, а по - скоро въвеждало в заблуждение за
представено доказателство ,касаещо изискването на закона.В този смисъл била
съдебната практика на касационната инстанция -Определение № 4 от 7.01.2010 г.
на ВКС по ч. т. д. № 610/2009 г., II т. о., ТК; Определение № 116 от 11.02.2013
г. на ВКС по ч. т. д. № 46/2013 г., II т. о., ТК; Определение № 746 от
31.10.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3833/2013 г., I т. о., ТК, постановени по
реда на чл.274, ал.З ГПК и имащи задължителен характер.
В настоящия случай в извлечението от сметка като
длъжници били посочени наследниците на кредитополучателя, без обаче да са
разграничени дължимите суми от всеки поотделно и не се посочвали сумите, които наследниците дължат
спрямо наследствените си права.Такова разграничение не се правело и в самото
Заявление за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист. В
заповедта от 22.08.2018г. се посочвала солидарна отговорност, а във редкацията
на Заповедта от 06.11.2018г. изцяло неправилно се посочавала разделна
отговорност при обща квота 1/3, което било още едно основание за отмяна на
атакуваната заповед и в двете редакции.
На следващо място се твърди ,че при депозиране на
Заявлението за издаване на Заповед за изпьнение на парично задължение било представено
Удостоверение за наследници с изтекъл срок на годност. Една година преди да
бъде входирано Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
било издадено удостоверението за наследници, което било със срок на годност
шест месеца, поради което следвало да
бьде отказано издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение.
Поддържа се ,че Разпореждане
от 06.11.2018г. за допускане на изменение на влязлата в сила заповед още на
22.08.2018г. било нищожно и незаконносъобразно и следвало да се отмени като такова.
Заповедта от 22.08.2018 също била нищожна и незаконносъобразна и в двете си
редакции и следвало да се отмени като такава.
В атакуваният акт въззивният съд (както и
първоинстанционния) не бил изпълнил служебното задължение на съда да проверява
за неравноправни клаузи, съгласно влезли в сила решения на СЕС, което не
било
направено от първоинстанционния съд. Неизпълнението на това задължение било фатален
порок и основание за отмяна на атакуваният акт.
Съгласно
чл. 288 от ДФЕС правото на ЕС всички решения на СЕС в Л. и чл.20 „Равенство
пред закона" и чл.47 „Право на ефективни правни средства за защита и на
справедлив съдебен процес" от Хартата на основните права в ЕС
били императивни, касаели
правата на всички
граждани в ЕС и
били задължителни за всички национални съдилища и други юрисдикции.В решението
по дело С-243/08 на СЕС се сочело ,че неравноправните клаузи в потребителските
договори не обвързвали потребителя и за това не било необходимо той
предварително да е оспорил успешно такава клауза и че националният съд бил
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато
били налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. ".
На основание на гореизложеното се иска да се обяви
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от дата 22.08.2018г. и Разпореждане от 06.11.2018г. за допускане на
изменение на влязлата в сила Заповед още на 22.08.2018г., с което се уважава
заявлението за незабавно изпълнение и молбата за поправка на техническа грешка
от ищеца, като нищожни, незаконосъобразни в противоречие с материално правния и
процесуално правния закон и задължителната практика на ВКС, както и в
противоречие с норми на правото на ЕС и акт на Върховния съд на ЕС в Л. -
Решение на Върховния съд на Европейската общност в Л. от 14.03.2013г.
/Приложение 3/, както и в противоречие с чл. 47 от Дял VI правосъдие" на
Хартата на основните права в Европейския Съюз „Право на ефективни правни
средства за защита и на справедлив съдебен процес " от Хартата на
основните права в ЕС, преповтаряща нормите на чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС и да се
обезсили двете редакции на Заповедта за
изпълнение от 22.08.2018г., поправена на 06.11.2018г. и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист ,като съдът се произнесе, че отхвърля като недопустимо искането на Д. ЕАД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК
против тримата наследници при солидарна отговорност в първа редакция и при
разделна отговорност квота 1/3 при втората редакция на изменената Заповед с
Разпореждане.
След като взе предвид постъпилата жалба и събраните по
делото доказателства ,Окръжен съд –В. приема ,че частната жалба е недопустима и
поради това следва да бъде остовена без разглеждане.,тъй като с частната жалба се обжалва издаването на
заповед за изпълнение и последваща заповед за измененение на първоначалната
,като се изразяват подробни доводи относно незаконосъобразността на тези
заповеди за изпълнение на парични задължения въз основа на документ. Съгласно
императивната разпоредба на чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи
на обжалване, освен в частта за разноските. Разпореждането, с което се отхвърля
изцяло или частично заявлението подлежи на обжалване от заявителя, като не се
връчва препис от жалбата на другата страна (арг. чл.413, ал.2 ГПК).
В конкретния случай не се обжалва заповедта в частта
за разноските ,а по същество ,поради което частната жалба се явява недопустима.
Законът е предвидил друг съдопроизводствен ред за
разглеждане на изразените от частните жалбоподатели правни доводи .
По делото е депозирана и жалба вх.№7592/28.06.2019 г./получена
по пощата на 27.06.2019 г./от С.М.К. с ЕГН ********** чрез адвокат М. Т. - САК адрес за кореспонденция:
гр. С., ул.. срещу получено на 21.06.2019 год. Разпореждане от 17.05.2019 год.,
по гр.дело № 1863 / 2018 год. ГК по описа на РС – В. с което се врьща възражение на Л. С. и С.М. против Заповед № 1652/ 22.08.2018
год./л.36-37 от делото/.Прави се възражение за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на Разпореждането
и се твърди,че е издадено изцяло в противоречие с процесуалния и
материалния закон.
Поддържа се ,че в мотивите към Разпореждането от 17.05.2019
година противоправно съдът се бил произнесъл, като приел, че възражението е
входено с вх.№ 848 на 07.03.2019 год. в Окръжен съд – В. Умишлено и противно на
закона Видинския районен съд бил изопачил фактите и доказателствата, знаейки,
че в случая е валидно пощенското клеймо, а то било с дата 05.06.2019 год.
Действително Заповедтта за изпълнение на парично
задължение била връчена на длъжниците на 18.02.2019 год., видно от приложеното
по делото ПДИ, но поради обстоятелството, че Видинския районен съд не бил
работил своевременно и входил
Възражението с по - късна дата, не следвало да се смята, че възражението е извън срока .
Пощенското клеймо на плика било с дата 05.03.2019 год., както и касовата
бележка за плащане на сумите по изпращане на писмото, което било препоръчано с
обратна разписка. Обратната разписка била получена обратно на 06.03.2019 год.
Предвид горното се поддържа,че Разпореждане от 17.05.2019 год., по гр.дело №
1863 /2018 год. ГК по описа на РС –В., с което се врьща възражение на Л.С. и С.М.
против Заповед № 1652 / 22.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
изменена с Разпореждане от 06.11.2018 год. като просрочено било
незоконосъобразно, неправилно и необосновано,поради което се иска да се отмени
и Окръжен сьд –В. върне делото за разглеждане,евентуално се произнесе по същество.
Претендират се разноски .
По делото е депозирана и жалба вх.№7593/28.06.2019
г./получена по пощата на 27.06.2019 г./от Л.С.Т. с ЕГН ********** /л.50-51 от делото/ чрез адвокат М. Т. - САК адрес за кореспонденция:
гр. С. ул.. срещу получено на 21.06.2019 год. Разпореждане от 17.05.2019 год.,
по гр.дело № 1863 / 2018 год. ГК по описа на РС – В. с което се врьща възражение на Л. С. и С.М. против Заповед № 1652/ 22.08.2018
год./л.36-37 от делото/.Прави се
възражение за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
Разпореждането и се твърди,че е издадено
изцяло в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Поддържа се ,че в
мотивите към Разпореждането от 17.05.2019 година противоправно съдът се
бил произнесъл, като приел, че възражението е входирано с вх.№ 848 на 07.03.2019
год. в Окръжен съд – В. Умишлено и противно на закона Видинският районен съд
бил изопачил фактите и доказателствата, знаейки, че в случая е валидно
пощенското клеймо, а то било с дата 05.06.2019 год.
Действително Заповедта за изпълнение на парично задължение била
връчена на длъжниците на 18.02.2019 год., видно от приложеното по делото ПДИ, но
поради обстоятелството, че Видинския районен съд не бил работил своевременно
и входил Възражението с по - късна дата,
не следвало да се смята, че възражението
е извън срока .
Пощенското клеймо на плика е било с дата 05.03.2019
год., както и касовата бележка за плащане на сумите по изпращане на писмото,
което било препоръчано с обратна разписка. Обратната разписка била получена
обратно на 06.03.2019 год.
Предвид горното се поддържа,че Разпореждане от 17.05.2019 год., по гр.дело №
1863 /2018 год. ГК по описа на РС –В., с което се врьща възражение на Л.С. и С.М.
против Заповед № 1652 / 22.08.2018 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, изменена с Разпореждане от 06.11.2018 год. като просрочено било
незоконосъобразно, неправилно и необосновано,поради което се иска да се отмени
и Окръжен сьд –В. върне делото за разглеждане,евентуално се произнесе по същество.
Претендират се разноски .
За да се произнесе по постъпилите жалби вх.№7592/28.06.2019
г./на С.М.К. и вх.№7593/28.06.2019 г. от
Л.С.Т.,*** прие за установено следното :
Със Заповед № 1652 от 22.08.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК изменена с
разпореждане от 06.11.2018г. съдът е разпоредил длъжникът Л.С.Т.-И. с ЕГН **********
***, длъжникът С.М.К. с ЕГН ********** *** и длъжникът К. М. К. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТЯТ всеки един от тях по 1/3 ид.ч. кредитора „Б. Д." Е АД с
ЕИК. гр. С. район., ул., представлявано от В. М. С. - главен изпълнителен
директор и Д. Н. Н.- изпълнителен директор, чрез пълномощника Л. Ц. Л. от
следните суми: 6732,86 /шест хиляди седемстотин тридесет и два лева и осемдесет
и шест ст./ лева - главница, 120,00 /сто и двадесет/ лева - такса изискуемост,
47,70 /четиридесет и седем лева и седемдесет ст./ лева -такси и разноски,
1524,54 /хиляда петстотин двадесет и четири лева и петдесет и четири ст./ лева
- договорна лихва за периода от 07.01.2017г. до 11.07.2018г. вкл., 156,88 /сто
петдесет и шест лева и осемдесет и осем ст./ лева - наказателна лихва за
периода от 07.02.2017г. до 11.07.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 12.07.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумите 171,64 /сто седемдесет и
един лева и шестдесет и четири ст./лева -разноски за платена държавна такса и
100,00 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
Вземането е удостоверено с извлечение от счетоводните
книги на „Б. Д." ЕАД към 12.07.2018г. по Договор за кредит от 21.03.2012г.
Заповедта е връчена на длъжниците на 18.02.2019г.,
видно от приложените по делото ПДИ.
С писмо изх. № 96/2019г. от 16.04.2019г. ОС – В. е
изпратил по компетентност на РС – В. „възражение" на Л.С.Т. и С.М.К.. От
възражението, е видно, че същото е входено в Окръжен съд – В. под № 848 на
07.03.2019г. Длъжникът е следвало да подаде възражение по чл. 414 от ГПК в
двуседмичен срок от връчването на заповедта. Същата е връчена, видно от ПДИ на
18.02.2019г. Районният съд е приел,че длъжниците е следвало да подадат
възражение най-късно в срок до 05.03.2019г. включително / поради това, че
04.03.2019г. е бил почивен ден/ и че възражението е входено в регистратурата на
Окръжен съд – В. на 07.03.2019г. - два дни след изтичане на преклузивния срок.
При това положение районният съд е приел,че възражението като просрочено ще следва да бъде
върнато и е разпоредил да се върне възражение на Л.С.Т. и С.М.К., чрез адв. М.
Т. от САК против Заповед № 1652 от 22.08.2018г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ изменена с разпореждане от 06.11.2018г. като
просрочено.
Окръжен съд-В. приема ,че жалбите са допустими,тъй
като съгласно 5.а. Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, Съдът следи служебно за спазване на
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК, поради
което длъжникът трябва да представи доказателства за спазването му. Ако такива
не са ангажирани с възражението, съдът следва да даде указания на длъжника за
представянето им или да поиска тези данни от съдебния изпълнител.Преценката на
заповедния съд, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е
подадено след срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК, следва
да е обективирана в разпореждане за връщане на същото. Този съдебен акт подлежи
на обжалване с частна жалба от длъжника, тъй като прегражда развитието на
производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. В хипотезата на чл. 410 ГПК липсва правен интерес от самостоятелна защита срещу тази преценка на
заповедния съд, тъй като защитата на длъжника се реализира по реда на чл. 407 ГПК.
Окръжен съд-В. приема,че разгледани по същество
,жалбите се явяват неоснователни ,макар и по други съображения ,различни от
изложените от районния съд.Документ вх.№848/07.03.2019 г. действително е
подаден в последния ден на срока-05.03.2018 г. чрез куриер –„Е. Е.“,видно от
оригиналния плик—л.18 от ч.гр.д.95/2019 г.Той обаче не отговаря на изискването
за възражение срещу заповед за незабавно изпълнение.
Съгласно 5.б. от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В.
и Т. К. „ възражение е налице винаги, когато е попълнен и подаден в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК съответния образец, утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на
министъра на правосъдието. “Според утвърдените образци за заповед за
изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се
връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването й, вкл. за
необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи
изрично.
Видно от приложените към делото писмени доказателства
,на частните жалбоподатели са връчени и образци от възражението ,но същите не
са използвани ,а е депозирано „възражение“ в свободен текст ,което съгласно
дадените по-горе от ВКС указания не следва да се счита за възражение поради
нарушаване на установената от закона форма за извършване на процесуални
действия.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. В.в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА
частната жалба вх.№ 3483/22.03.2019 г.
на Л. С.
Т.,ЕГН **********-длъжник и на С.М.К., ЕГН ********** – длъжник
чрез адвокат М. Т. – САК ,адрес за
кореспордениция: гр. С. ул.. против Разпореждане от 06.11.2018г. за допускане
на изменение на влязлата в сила Заповед за изпълнение на парично задължение още
на 22.08.2018г.,с която частна жалба се иска се обяви Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от дата
22.08.2018г. и Разпореждане от 06.11.2018г. за допускане на изменение на
влязлата в сила Заповед още на 22.08.2018г., с което се уважава заявлението за
незабавно изпълнение и молбата за поправка на техническа грешка от ищеца, като
нищожни, незаконосъобразни в противоречие с материално правния и процесуално
правния закон и задължителната практика на ВКС, както и в противоречие с норми
на правото на ЕС и акт на Върховния съд на ЕС в Л. - Решение на Върховния съд
на Европейската общност в Л. от 14.03.2013г. /Приложение 3/, както и в
противоречие с чл. 47 от Дял VI правосъдие" на Хартата на основните права
в Европейския Съюз „Право на ефективни правни средства за защита и на
справедлив съдебен процес " от Хартата на основните права в ЕС,
преповтаряща нормите на чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС и да се обезсилят двете редакции на Заповедта за изпълнение от
22.08.2018г., поправена на 06.11.2018г. и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист ,като съдът се произнесе, че отхвърля като недопустимо искането на Д. ЕАД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК
против тримата наследници при солидарна отговорност в първа редакция и при
разделна отговорност квота 1/3 при втората редакция на изменената Заповед с
Разпореждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх.№7592/28.06.2019 г./получена по пощата на 27.06.2019 г./от С.М.К. с ЕГН **********
жалба вх.№7593/28.06.2019 г.от Л.С.Т. с
ЕГН ********** срещу Разпореждане от 17.05.2019 год., по гр.дело № 1863 /2018
год. ГК по описа на РС –В, с което се връща възражение на Л.С. и С.М. против
Заповед № 1652 / 22.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
изменена с Разпореждане от 06.11.2018 год.
Определението в частта му ,в която е
оставена без уважение жалба
вх.№7592/28.06.2019 г./получена по пощата на 27.06.2019 г./от С.М.К. с ЕГН **********
жалба вх.№7593/28.06.2019 г.от Л.С.Т. с
ЕГН ********** срещу Разпореждане от 17.05.2019 год., по гр.дело № 1863 /2018
год. ГК по описа на РС –В., с което се връща възражение на Л.С. и С.М. против
Заповед № 1652 / 22.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
изменена с Разпореждане от 06.11.2018 год. подлежи на обжалване пред ВКС с
частна жалба по реда на Чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
В останалата част определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.