№ 12
гр. Стара Загора, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана М. Мавродиева
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
в присъствието на прокурора Е. В. В.
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело №
20235500100599 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от М. Т. И. от гр.С.З., чрез
адв. Л. Б. от САК против Прокуратурата на Република България, гр.София, с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с цена на иска 50 000 лева.
Ищецът М. Т. И. твърди в исковата молба, че на 01.01.2017г. му било
повдигнато обвинение от Районна Прокуратура Стара Загора затова, че
извършил престъпление по чл. 354а, ал.3 НК, а именно, че на 31.12.2016г. в гр.
С.З. държал високорискови наркотични вещества - метамфетамин с нетно тегло
10.6363 грама и канабис с нетно тегло 0,3721 грама. С постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 01.01.2017г. на
Районна Прокуратура Стара Загора ищецът бил задържан за срок от 72 часа,
считано от 01.01.2017г. С определение от 04.01.2017г. Районен съд - Стара
Загора взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на
И.. На 11.01.2017г. Окръжен съд - Стара Загора потвърдил мярката „задържане
под стража“. С постановления за привличане на обвиняем от 03.04.2021г.,
28.04.2017г. и 21.06.2017г. обвинението срещу И. било прецизирано. С
определение от 26.06.2021 г. Районен съд - Стара Загора отново потвърдил
първоначално взетата мярка „задържане под стража“ след депозирана от
служебен защитник молба за изменение на мярката. На 30.06.2017г. Окръжен
съд - Стара Загора също потвърдил мярката. На 07.07.2017г. бил изготвен
Обвинителен акт от Районна Прокуратура- Стара Загора, внесен на
10.07.2021г., с който И. бил обвинен по чл. 354а, ал. 3 от НК за държане на
наркотични вещества - амфетамин с нетно тегло 12.143 грама на стойност
366.60 лв. и канабис с нетно тегло 0,3721 грама на стойност 2,23лв. С
1
Разпореждане от 19.07.2017г. на Районен Съд - Стара Загора било насрочено
НОХД № 2068/2017г. за първото заседание на 24.08.2017г. След седем
заседания с Присъда от 07.06.2018г., Районен Съд Стара Загора признал за
невиновен М. И. и го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по
чл. 354а, ал. 3 от НК и го признал за виновен за престъпление по чл. 354а, ал 5
от НК, като му наложил наказание „глоба“ в размер на 500 лв. След
постановяване на Присъдата, съдът служебно на основание чл. 309 от НПК
изменил взетата по отношение на И. мярка „задържане под стража“ в по-лека
такава, а именно „подписка“ до приключване на производството,
разпореждайки И. да бъде освободен незабавно. Срещу Присъдата били
депозирани въззивна жалба от адв. Л. Б., както и протест от Районна
Прокуратура - Стара Загора. С Решение № 138/20.11.2018г. на Окръжен Съд -
Стара Загора първоинстанционната присъда била потвърдена.
Ищецът счита, че първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 354а,
ал. 3 от НК било неправилно, но било повдигнато, прецизирано, внесено в съда
и поддържано през цялата досъдебна, съдебна и въззивна фаза на процеса
срещу И.. Неправилността му се коренила в една основна причина -
изготвените за целите на досъдебното производство Експертна справка
№1/01.01.2017г и Физико-химическа Експертиза от 03.01.2017г. на БНТЛ към
ОДМВР-Стара Загора, от заключението по които се извеждала тезата, че
веществото, открито в И. е наркотично, а именно амфетамин. Оттук
прокуратурата извела заключението за високата степен на обществена
опасност на деянието, поради което изискала първоначално задържане за срок
от 72 часа, като в последствие - постоянното задържане на И., което Районен и
Окръжен съд определили. В съдебната фаза на процеса, адв. Б. изискал от съда
назначаването на нова физикохимична експертиза, която да бъде извършена от
Научноизследователски Институт по криминалистика - МВР и по делото била
назначена, изготвена и приложена такава експертиза от 26.04.2018г., в
заключението на която било посочено, че инкриминираното вещество
всъщност е смес от фенилетиламин, кофеин и парацетамол, като никое от
изброените не влиза в списък I „ Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредбата за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. Ищецът сочи, че
в заключението се твърдяло, че веществото фенилетиламин имало сходна
структура с веществото амфетамин, но не е забранено, води се за хранителна
добавка и се предлага свободно в аптеките. Оттук идвали противоправните
последици срещу него, който прекарал времето от 01.01.2017г. до 07.06.2018г.
в Старозагорския Централен затвор с мярка задържане под стража. Тази мярка
била изменена от Районен съд - Стара Загора с присъда от 07.06.2018г. в
„подписка“. Въпреки, че И. бил оправдан по първоначално повдигнато
обвинение по чл. 354а, ал. 3 от НК, сочи, че бил осъден на основание чл. 354а,
ал.5 от НК на глоба от 500лв, заради минимално количество канабис, намерено
в него с нетно тегло 0,3721 грама на стойност 2,23лв. като „маловажен случай“.
2
Първоначално повдигнатото обвинение, поддържано от РП Стара Загора
било неправилно, поради грешна оценка на доказателствата по делото и
поради това ищецът И. бил лишен от свобода с мярка „задържане под стража“
за значителен период от време. Счита, че ако първоначално му било повдигнато
правилно обвинение по чл. 354а, ал. 5 от НК, мярката му за неотклонение
нямало как да бъде най-тежката, а именно „задържане под стража“, защото
степента на обществена опасност щяла да е толкова ниска, с оглед нищожното
количество канабис, че дори досъдебното производство можело да бъде
прекратено. Счита тази грешка на прокуратурата за толкова съществена, че
довела до повече от година и половина фактическо му лишаване от свобода.
Твърди, че самият Районен съд - Стара Загора отчел тази ниска степен на
обществена опасност, изменяйки мярката за процесуална принуда в подписка в
първия момент, когато било доказано, че първоначалната експертиза била
грешна. Районна Прокуратура Стара Загора внесла протест срещу
първоинстанционната присъда, искайки отново прилагането на чл. 354а, ал. 3
от НК и наказание лишаване от свобода, което И. да търпи ефективно. С
Решение № 138/20.11.2018г. на Окръжен Съд - Стара Загора
първоинстанционната присъда била потвърдена, а протеста - отхвърлен.
Друг фактор, който РП - Стара Загора не отчитала било наличието на
психично заболяване на И. - „Разстройство вследствие употреба на алкохол.
Синдром на зависимост“. В досъдебното производство била приложена
документация, касаеща това заболяване и съпътстващите го симптоматики -
абстинентни състояния, усложнение на абстиненция с припадъци и делир.
Лекуван бил многократно в психиатрични заведения. Въпреки тези данни още
в досъдебното производство, РП не считала психичното му заболяване за
пречка за участие в наказателното производство, още повече, че в целия си
престой в ареста, не му била оказана медицинска помощ. Първите месеци от
задържането му, И. получавал постоянни пристъпи и абстинентни състояния,
суицидни мисли и депресия. От лошите условия в ареста се увредило зрението
му, подложен през цялото време на луминесцентна светлина, имал сериозни
проблеми със зъбите, като не му било осигурено адекватно лечение. Ако му
била определена първоначална мярка за неотклонение „подписка“ И. щял да
има възможност да лекува зависимостта си, както и да нормализира живота си,
можел да работи, което да го откъсне от тази порочна практика. Поради
неправилното обвинение И. изгубил връзка с майка си, която след като
разбрала за задържането му, отказала да го вижда и му забранила в бъдеще да
живее на адреса, на който живеели, което практически го правило бездомен.
След освобождаването му И. за този голям период, в който бил задържан,
изгубил връзка с близки и познати и не можел правилно да се социализира в
обществото. Под постоянен страх, че отново можел да бъде задържан и съден,
без да има причина за това, той напуснал България и отишъл да живее в
Испания. Случаят му придобил сериозен обществен отзвук, като след
оправдаването му участвал в редица интервюта в медии, които били трогнати
от съдбата му, както и предизвикали сериозно обществено възмущение към РП
3
- Стара Загора и методите на работа на прокуратурата.
В исковата молба се посочва, че производството срещу него продължило
от 01.01.2017г. до окончателното Решение № 138/20.11.2018г. на Окръжен съд -
Стара Загора, като през този период били проведени 9 съдебни заседания, а на
досъдебна фаза на три пъти било прецизирано обвинението срещу него, един
значителен период от време, в който той търпял неимуществени вреди
вследствие на неправилното обвинение срещу него. И. твърди, че за периода от
повдигането на обвинението живял в постоянен стрес и уплах, че може да
последва ефективна присъда срещу него, заради която да прекара години в
затвора, както и нови репресии от страна на органите на властта срещу него в
бъдеще. За периода до оправдаването му по първоначално повдигнатото
обвинение, сочи, че живял с мисълта, че бил държан без причина в ареста и
щял да бъде осъден за притежание на хранителна добавка, която закупил в
аптеката, което също му нанесло тежка психическа травма. Изпитвал
непрестанно чувство за несправедливост по отношение на него, като мисълта,
че прекарал повече от година и половина в ареста, както и че тепърва му
предстои да прекара още няколко години в затвора, изиграли тежка роля върху
лабилната му психика, допринасяйки за тотално отчаяние, и разпад на
психиката и духа му. Дори след освобождаването му, чувството за страх от
бъдещи подобни репресии не отминало, което го принудило да напусне
държавата, търсейки спокойствие и ново начало. Отчуждил се от семейство и
приятели, живеейки с мисълта, че те не искат да имат нищо общо с него
занапред, загубил дома си и доверието на майка си. Ищецът посочва, че се
усамотил, променил изцяло тертипа си на живот и това довело до психически
срив в него. Притеснявал се и от угрозата, че при подобен нов случай, в който
може да бъде замесен, го чака затвор. Твърди, че дори след
първоинстанционната присъда, стресът и уплахата не били намалели, защото
прокуратурата упорито продължила да иска той да бъде осъден, протестирайки
присъдата на PC - Стара Загора. До излизането на решението на Окръжен съд -
Стара Загора реално, той не знаел дали ще бъде оправдан, като целият този
период бил белязан от тежкото му психическо състояние.
Ищецът счита, че е налице причинно-следствена връзка от образуването
на наказателното производство до приключването на същото и разглеждането
му в двете инстанции на съда и постановяването на оправдателната присъда по
първоначално повдигнатото му обвинение за нанесени вреди от Прокуратурата
на Република България на М. Т. И. по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ, отговорност
за нанесени неимуществени вреди, причинени в това, че същият е бил с
висящо производство, в което е бил задържан, което е възпрепятствало да
реализира нормално житейски отношения, да изгради трудови
правоотношения, да може да лекува психичното си заболяване, да може да се
придвижва свободно, притесненията и страха от случилото се и преживяното,
които е изпитал, отразили се изключително негативно на личния му живот и
психическото му състояние, както и публичният отзвук от делото, които оценя
на 50 000 лева.
4
Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на
Република България да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 01.01.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендира разноски за оказана безплатна правна помощ в минималния
размер, определен в адвокатската тарифа.
В съдебно заседание адв. Б. поддържа аргументите в исковата молба и
счита, че претенцията е доказана в пълен размер. Представя писмена защита.
Ответникът Прокуратурата на Р България, чрез прокурор Я.К. –
прокурор в СГП – София оспорва исковата претенция като неоснователна и
недоказана по основание и размер. Твърди, че ищецът не обосновал
претенцията си по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като към исковата молба не
приложил доказателства за влизане в сила на оправдателна присъда.
Твърди, че с окончателен съдебен акт, ищецът бил признат за виновен и
му било наложено наказание. В конкретния казус не се касало за оправдаване
по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а за изменение на квалификацията на
обвинението. В този смисъл не бил налице един от елементите на фактическия
състав на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, както и отсъствали
доказателства органи на ПРБ да били извършвали други действия освен правно
регламентираните в Наказателния процес. Твърди се, че в тежест на ищеца било
да докаже твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с
процесното обвинение, както и техния размер. Относно продължителността на
производството сочи, че делото в досъдебната му фаза протекло в разумни
срокове, като наказателното производство през значителна част от времето
било в съдебна фаза, за което органите на Прокуратурата на РБ не носили
отговорност. Не били налице доказателства, които да установяват
действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението. Счита, че били недоказани и твърденията за ограничаване на
контактите с близки и приятели, нарушеното доверие в обществото за
причинено уронване на доброто име и достойнството, възникналите
здравословни и психични проблеми в причинна връзка с процесното
обвинение. Счита, че нямало данни лица от състава на ПРБ да са изнесли
информация пред медиите относно воденото наказателно производство, а
освен това всеки бил невинен до влизане на осъдителна присъда в сила. С
оглед на свидетелството за съдимост на ищеца, ответникът сочи, че следвало
да се има предвид, че ищецът бил осъждан на лишаване от свобода и не
можело да се направи извод, че вредите били от обвинението посочено по-
горе. Сочи, че категорично не можело да се твърди, че ищецът се ползвал с
добро име в обществото, авторитет и уважение, които пострадали от
посоченото по-горе обвинение. Освен това не били приложени никакви
доказателства за трудова заетост и професионална квалификация на ищеца и че
същите били засегнати от воденото наказателно производство.
Прокуратурата оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди,
като недоказан по основание и по размер. Претендираното обезщетение за
5
неимуществени вреди не било съобразено с икономическия стандарт в
страната, като освен основателността на претенцията си, в тежест на ищеца
било да докаже наличието на твърдените неимуществени вреди,
непосредствената им причинно-следствена връзка с незаконното обвинение за
престъпление от общ характер, както и техния размер. Ищецът не представил
доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и
за реално претърпени вреди, които били пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Неимуществените вреди се изразявали в засягане на
нематериални блага и личната сфера на правните субекти, каквито са
личността и достойнството, търпенето на болки, страдания, негативни
физически и психически преживявания. Неимуществените вреди подлежали на
доказване, а не се предполагали. Те трябвало да се установят с конкретни
доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини, тъй като за всеки
отделен човек те били индивидуално определяеми и съдът не можел да
предполага тяхната наличност. Претенцията за претърпени неимуществени
вреди в размер на 50 000 лева била силно завишена и не съобразена с принципа
заложен в чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика. При определяне размера на
обезщетението се вземали предвид характерът на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, взета мярка за
неотклонение и също така обстоятелството, че наказателното производство
било внесено в съда в разумен срок, по какъв начин същите се отразили върху
ищеца, до каква степен била засегната личната и професионалната сфера,
имало ли настъпили трайни последици от здравословно или друго естество и
т.н. Освен това в тежест на ищеца било да докаже твърдените вреди и техния
размер. Предявеният срещу Прокуратурата на Република България иск за
обезщетяване на неимуществени вреди бил в изключително завишен размер и
не отговарял на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България и на
съдебната практика по аналогични случаи / включително тази на ЕСПЧ/.
Прави възражение относно съдебното минало на ищеца, който бил
осъждан, което налагало вреди с по-нисък интензитет, каквато била трайната
съдебна практика.
Възразява срещу искането за присъждане на законна лихва върху
търсеното обезщетение от момент, който предхождал влизането на присъдата в
сила /т.4 на ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС/.
Прави възражение за частично погасяване по давност на вземането за
лихва на осн.чл. 111 ,б“в“ от ЗЗД.
Поради горните обстоятелства счита, че исковата претенция на М. Т. И.
спрямо Прокуратурата на Република България за обезщетение за
неимуществени вреди и лихви в размер посочен по-горе следва да бъде
отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана по основание и размер.
В съдебно заседание процесуалният представител на ПРБ – прокурор Е.
В. взема подробно становище по съществото на спора. Прави допълнително
възражение за изключителна вина на ищеца за претърпените вреди,
алтернативно, че значително е допринесъл за увреждането. Заявява, че делото
6
не е с фактическа и правна сложност, поради което в случай на уважаване на
иска не следва да се присъждат разноски, превишаващи минималните размери
на адв. възнаграждения и следва да се съобразят с уважената част от иска.
Представя писмена защита.
Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения иск.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235
ГПК намира за установено следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ.
От приложеното НОХД № 2068/2017г. по описа на РС – Стара Загора и
ДП № 8245зм- 1161/2016г. на Второ РУ – Стара Загора се установява, че на
01.01.2017г. ищецът М. Т. И. е привлечен като обвиняем с Постановление на
разследващ полицай от ІІ РУ – Стара Загора за престъпление по чл. 354а, ал.3
НК, че на 31.12.2016г. в гр. С.З. е държал високорискови наркотични вещества -
метамфетамин с нетно тегло 10.6363 грама и канабис с нетно тегло 0,3721
грама. С постановление от същата дата – 01.01.207г. на Районна Прокуратура
Стара Загора, ищецът е задържан за срок от 72 часа, считано от 01.01.2017г. С
определение от 04.01.2017г., Районен съд - Стара Загора е взел мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на И.. С протоколно
определение от 11.01.2017г., Окръжен съд - Стара Загора е потвърдил мярката
„задържане под стража“. С постановления за привличане на обвиняем от
03.04.2017г., 28.04.2017г. и 21.06.2017г. обвинението срещу ищеца е
конкретизирано. С определение от 26.06.2021 г. Районен съд - Стара Загора е
потвърдил първоначално взетата мярка „задържане под стража“ по повод на
молба от служебния защитник на ищеца за изменение на мярката. На
30.06.2017г. Окръжен съд - Стара Загора е потвърдил мярката. На 07.07.2017г.
е изготвен Обвинителен акт от Районна Прокуратура- Стара Загора, внесен на
11.07.2021г. в РС – Стара Загора и е образувано НОХД 2068/2017г. по описа на
съда, по обвинение на М. И. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от
НК за държане на наркотични вещества — амфетамин с нетно тегло 12.143
грама на стойност 366.60 лв. и канабис с нетно тегло 0,3721 грама на стойност
2,23лв. С Разпореждане от 19.07.2017г. Районен съд - Стара Загора е насрочил
НОХД № 2068/2017г. за първо съдебно заседание на 24.08.2017г. След седем
проведени открити съдебни заседания, с Присъда от 07.06.2018г., Районен съд -
Стара Загора е признал за невиновен М. И. по първоначално повдигнатото
обвинение по чл. 354а, ал. 3 от НК за държане на високорискови наркотични
вещества - амфетамин на обща стойност 364.37 лв. и го оправдал по това
обвинение. Признал го е за виновен за държане на канабис на стойност 2.23 лв.
за престъпление по чл. 354а, ал 5 от НК – „маловажен случай“, с наказание
„глоба“ в размер на 500 лв. След постановяване на Присъдата, съдът служебно
на основание чл. 309 от НПК е изменил взетата по отношение на И. мярка
7
„задържане под стража“ в по-лека такава - „подписка“ до приключване на
производството и е разпоредил И. да бъде освободен незабавно. Срещу
Присъдата е подаден протест от Районна Прокуратура - Стара Загора. С
Решение № 138/20.11.2018г., по ВНОХД № 1206/2018г. на Окръжен Съд -
Стара Загора първоинстанционната присъда е потвърдена.
От приложеното по ДП Свидетелство за съдимост на ищеца М. И. се
установява, че по НОХД № 1811/2006г. на РС- Стара Загора със Споразумение
от 27.11.2016г. е осъден за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 във вр. чл. 55,
ал.1 ,т.1 НК на шест месеца „лишаване от свобода“, на което изтърпяването е
отложено за срок от три години. По НАХД № 565/2014г. на РС – Казанлък, с
Решение от 02.07.2014г. е признат за виновен в престъпление по чл. 354а, ал.5,
във вр. чл. 354а, ал.3 т.1 , пр.2 НК и на осн. чл. 78а НК е освободен от
наказателна отговорност с наложена глоба в размер на 1000 лв. Със
споразумение от 15.04.2016 по НОХД № 187/2016г. на РС – Чирпан ищецът И.
е признат за виновен в престъпление по чл. 354в, ал.1, чл. 54, ал.1 НК и е
осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода“, отложено за срок
от четири години и глоба в размер на 5000 лв.
За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати гласни
доказателства. От показанията на свидетеля М. А. Б., който познава М. Т. от
повече от 15 години, във връзка е общото им участие в проекти и интереси в
музиката, рисуването, изкуството, се установява, че ищецът е бил задържан в
затвора и през цялото време е бил измъчван от чувство за несправедливост,
бил е депресиран. Били са близки приятели и все още са близки приятели с М..
Той е бил държан в Затвора около година и половина за хранителни добавки.
Когато са го освободили и преди да замине за чужбина са се видели. М. не се е
чувствал добре, имал е чувство за несправедливост, че някои му е направил
нещо лошо, че го е вкарал несправедливо в затвора и е лежал през цялото това
време. Споделил е, че в Затвора е бил депресиран, имал е безпокойство,
безсъние го е мъчило през цялото това време. Не е бил лекуван. След като са го
освободили е казал на свидетеля, че има проблеми със семейството си, майка
му не го приема и той не може да се прибере вкъщи, защото е заклеймен за
нещо, което не е извършил и това е така и до сега. Свидетелят установява, че
ищецът в момента пребивава в Испания. Живее на остров Т. от около 5 години.
Когато свидетелят го е посетил, е видял, че живее в скотски условия. Живее на
палатка и все още има чувство за несправедливост, страхува се да се върне в
България, за да не го вкарат отново за нещо подобно в затвора. Изглеждал е
стресиран, уплашен и депресиран, и сега той се страхува да се върне в
родината си, депресиран е и не желае да се върне в България, предпочита да
живее на палатка на Т..
Свидетелят твърди, че здравословно ищеца след излизането му от
Затвора не е изглеждал добре, бил е депресиран, затворен в себе си, приличащ
на човек, който не е спал дълго време. Страдал е от безсъние. Според
свидетеля Б. на Т. поне безсънието е изчезнало, но все още той има това
чувство за несправедливост, все още е депресиран от ситуацията със
8
семейството му, че не може да се прибере обратно вкъщи, уплашен е и не
желае да се върне обратно в България, за да не бъде репресиран от полицаите
или от системата.
Свидетелят твърди, че здравословното и психическото състояние на
ищеца преди затвора е било чудесно, не знае да е страдал от зависимости.
Живеел е тогава в с.В., при баба си. Майка му е живяла в града. В момента и
при баба си не може да се върне, защото и баба му не го иска. Преди престоя в
затвора свидетелят не знае ищецът да е бил осъждан за престъпление, нито за
неприятности с други право охранителни органи преди задържането. Не знае
ищецът да е употребявал спиртни напитки или високорискови наркотични
вещества. Не е виждал ищецът да държи такива. По време на престоя му в
ареста, той му се е обаждал по телефона. Веднага след излизането му от
Затвора/ареста са се видели. Свидетелят се е бил върнал от чужбина. Няколко
пъти са се видели преди да замине за 2-3 часа.Свидетелят твърди, че през март
месец е посетил ищеца в Т. и ходи да го вижда на всеки 2 години. Три пъти е
бил вече при него на Т.. Състоянието му не е много стабилно след затвора,
опитва се да си намери работа. Занимава се с изкуство, рисува и с това се
прехранва. Живее на палатка. Свидетелят е останал около една седмица там
при ищеца в палатката. Ищецът не е употребявал алкохол в негово присъствие
и не го е виждал пиян. Палатката се намира в Т., на диво място, в пустинята,
По- далеч от плажа.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на разпитания по
делото свидетел, тъй като почиват на неговите непосредствени впечатления и
не се опровергават от други, събрани по делото доказателства.
За изясняване на делото от фактическа страна по делото са назначени
съдебно – психиатрична и съдебно – психологична експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно – психиатричната
експертиза се установява, че при започване на наказателното производство
осв. М. Т. И. е страдал от: Разстройство вследствие употреба на алкохол;
Синдром на алкохолна зависимост. По време на наказателното производство,
задържането му под стража в Ареста и престоя в Затвора гр. С.З. е имал
негативни емоционални преживявания на неудобства, притеснение,
неудовлетвореност и дискомфорт, довели до невротични оплаквания с
безсъние. За тези оплаквания е посещавал многократно Медицински център
по собствено желание и са назначени медикаменти - Стрезам, Невролакс.
Констатираните негативни емоционални преживявания на осв. са
нормалпсихологично обусловени и адекватни на условията в Затвора и не са
болестна психопатология.
Относно наличното психично заболяване - Разстройство вследствие
употреба на алкохол, Синдром на алкохолна зависимост, престоят в Затвора
Стара Загора се явява защитена среда - не е имал достъп до алкохол, което е
спомогнало за овладяване синдрома на алкохолна зависимост.
От медицинските прегледи няма данни да значими физически и
9
психични увреждания. Осв. И. не е имал нужда от психолого-психиатрична
помощ. Психичното му състояние не е налагало консултация с психиатър или
лечение в специализирано лечебно заведение.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице Д-р З. М. Д. по
назначената съдебно - психиатрична експертиза уточни, че при психично
заболяване „Разстройство вследствие употреба на алкохол“ може да се прояви
като психична симптоматика или състояние т.нар. абстиненция, която
възниква при намаляване приема на алкохол или спиране. В епикризите има
отразено, че той действително е изпадал в такива абстинентни състояния, но
те възникват непосредствено след намаляване или спиране на алкохола.
Абстинентното състояние е краткотрайно и продължава от 3 до 5 дни и след
преодоляване на абстиненцията, човек постига психичното си стабилизиране
и ако не приема повече алкохол няма как да настъпи последващо влошаване в
психичното състояние. Разстройството вследствие употреба на алкохол не
изисква контролни прегледи, ако лицето няма конкретни, ясни психични
оплаквания. Абстиненцията е в рамките на няколко дни, задържайки го, той
няма възможност да приема алкохол. Ако е имал абстинентно състояние, то се
преодолява за от 3 до 5 дни и след това изпитва отново непреодолимо желание
да приема алкохол, но тъй като той е в такава среда, той не може да приема в
тази среда алкохол и няма други съпътстващи психични проблеми.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно –
психологична експертиза, след извършено психологическо изследване на
освидетелстваното лице М. Т. И. по видео – конферентна връзка се
установява, че преживяна „Остра стресова реакция“ от ареста и престоя в
затвора е довела до нарушаване на психо- емоционалното му състояние.
Понастоящем в емоционален и психичен план се отчита наличието на
емоционална и психична изразеност на психична травма- несправедливост,
унижение, изоставяне, отхвърляне, както и на негативни емоционални
преживявания като страх, мъка, гняв и тъга. Според вещото лице С. Д. може
да се допусне, че дългият престой в ареста и затвора е довел до
психологически травми, които пораждат кумулативен стрес, водещ до
емоционално и физиологическо изтощение, съпроводени от повишена
тревожност, страх и здравословни проблеми, промяна в социалния статус и
социалните роли, т.е загуба на социална идентичност.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че е категорична в извода, че
дългият престой в затвора е довел до психологически травми, позовавайки се
на скала на стреса на Томас Холд и Ричард Рае.
При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се
направят следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
10
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Не се спори, че на ищеца е било повдигнато обвинение за тежко престъпление,
за което НК предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години.
Безспорно е също, че наказателното преследване срещу ищеца е започнало на
01.01.2017г., с привличането му като обвиняем в наказателно производство и е
приключило на 20.11.2018г., с потвърждаване на присъдата, съгласно която
подсъдимият М. Т. И. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за тежко престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК за държане на
амфетамин. Със постановеното по наказателното дело присъда ищецът е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.5, във вр. ал.
3, т. 1, във вр. чл. 54 НК – „маловажен случай“ за държане на канабис, за което
е осъден на глоба в размер на 500 лв. Съгласно чл. 93, т.7 и т.9 НК „тежко
престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна, а "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
Мярката за неотклонение на ищеца М. Т. И. по наказателното
производство от началото му 01.01.2017г. до постановяването на присъда от РС
- 07.06.2018г. е била „задържане под стража“. Тъй като ищецът е оправдан по
повдиганото му от ПРБ обвинение за тежко престъпление и е осъден за
престъпление, представляващо маловажен случай, съдът намира че е налице
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – лицето е оправдано. Това е така и
защото ако ПРБ е била повдигнала на ищеца правилното обвинение в
престъпление, представляващо маловажен случай, за него не би съществувала
опасност да бъде наказан с ефективно наказание „лишаване от свобода“ и той
не би бил задържан под стража по време на наказателното производство до
неговото приключване с присъда от първата инстанция. Ето защо съдът
намира, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - незаконно
обвинение в извършване на тежко престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностно лице. В хода на делото се установи от събраните доказателства, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него
незаконно наказателно производство по обвинение в извършване на тежко
престъпление. Установи се по делото, че периодът, в който е започнало и
11
приключило наказателното производство срещу ищеца И., с влязъл в сила акт е
01.01.2017г.– 20.11.2018г. – почти две години. Установи се по делото, че
повдигнатото незаконно обвинение в тежко престъпление, проведеното
наказателно производство и налагането на най – тежката мярка за отклонение
„задържане под стража“ до постановяването на оправдателна присъда са
причинили на ищеца значителен стрес, дискомфорт, неудобство, притеснения,
негативни преживявания, депресивни състояния и страх от бъдещи репресии.
Ищецът е изпитвал чувство на несправедливост, унижение, отхвърляне от
обществото и близките си, изоставане, страх за бъдещето. Преживял е остра
стресова реакция, която се е отразила на психо – емоционалното му състояние
и на здравето му. И към момента в емоционален и психичен план при ищеца М.
Т. И. се отчита наличие на емоционална и психична изразеност на психична
травма. Дългият престой в ареста и затвора са довели до психологични травми,
които пораждат кумулативен стрес, водещ до емоционално и физиологично
изтощение, съпроводени с повишена тревожност, страх и здравословни
проблеми, като и до промяна в социалния статус и социалните роли, загуба на
социална идентичност. В резултат на незаконното обвинение в тежко
престъпление ищецът трайно е прекъснал връзка с най – близките си
родственици и семейството си.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди
следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането, и техният размер се определя според вида и характера
на упражняваната процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Задължително се отчита общата продължителност и предмета на наказателното
производство, наложената мярка за неотклонение и нейната продължителност,
поведението на страните и на техните представители, поведението на
останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други
факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи. Безспорно се установи по делото, че
Прокуратурата на Република България е извършила противоправно деяние
като незаконно е повдигнала и поддържала обвинение срещу М. Т. И. за
извършено тежко престъпление по чл. 354а, ал.3 т.1 НК, от първоначалното му
привличане като обвиняем по ДП – 01.01.2017г., до приключването му с влязъл
в сила съдебен акт, с който ищецът е оправдан по това обвинение - 20.11.2018г.
е изминал период от почти две години. Ищецът е обвинен в извършването на
тежко престъпление по смисъла на НК, съгласно което е предвидено наказание
“лишаване от свобода“. По отношение на обвиняемия – ищец по време на
воденото наказателно производство за изключително дълъг период от време -
почти година и половина /18 месеца/ е наложена най- тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“. През този период съществено са
засегнати основните права на ищеца - правото му на свободно предвижване, на
упражняване на труд и на осъществяване на социални контакти и др.
От показанията на разпитания по делото свидетел и заключението по
12
съдебно – психологичната експертиза се установи, че повдигнатото обвинение
е оказало съществено негативно въздействие върху личния и социалния живот
на ищеца И.. Повдигнатото обвинение е повлияло значително върху
психическото му състояние, преживял е силен стрес, тревожност, отчаяние,
притеснение за бъдещето си. Изпитвал е чувство на несправедливост, страдал е
от безсъние и депресивни състояния. Бил е отхвърлен от най - близките си
роднини, прекъснал е трайно контактите си със семейството си и близките си.
В резултат на незаконното наказателното преследване, продължило почти 2
години, ищецът е преживял силни по интензитет негативни емоции - силен
стрес, притеснение, дискомфорт, негативни преживявания, депресивни
състояния, страх от бъдещи репресии и за бъдещето си. Ограничаването на
свободата му за дълъг период от време е довело до прекъсване на социални
контакти, загубване на ежедневната комуникация с близки и познати, до
значителна промяна в социалния му статус и загуба на идентичност. Дългият
период в затвора на ищеца е довел до психологически травми, проявяващи се в
кумулативен стрес, емоционално и физиологическо изтощение, повишена
тревожност и страх.
Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при
определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства,
които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди - това
са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените
принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на
душевните болки, страдания и неудобства, с оглед тежестта и характера на
обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. Присъденото
обезщетение за неимуществени вреди следва да отговаря на критерия за
справедливост, с оглед данните по делото и конкретните обществено-
икономически условия в страната. Незаконно повдигнатото обвинение в тежко
престъпление безспорно се е отразило негативно върху психиката на ищеца.
Понятието неимуществени вреди, съгласно практиката на ВКС включва всички
телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на
психиката, но и на социалния дискомфорт за определен период от време.
Критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Видно от
доказателствата по делото, ищецът М. И. е обвинен в извършването на тежко
престъпление по смисъла на НК, за които законът предвижда наказание
лишаване от свобода до 1 и до 6 години. Наказателното производство срещу
него е продължило почти 2 години и е взета най – тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“, продължила почти година и половина.
От събраните доказателства по делото става ясно, че в резултат на воденото
13
срещу него незаконно наказателно производство за извършено тежко
престъпление, ищецът е търпял интензивни душевни болки и морални
страдания за продължителен период от време, продължава да търпи такива и
към момента. Преживял е психична травма от ограничаването на свободата му
за изключително дълъг период на време, което е довело до натрупване
кумулативен стрес, емоционално и физиологическо изтощение, повишена
тревожност и страх. Изпитвал е чувство на несправедливост, унижение,
отхвърляне, както и негативни емоционални преживявания – страх, мъка, гняв
и тъга. Загубил е социалната си идентичност и възможността да се
социализира в обществото.
В случая обаче трябва да се вземат предвид и обстоятелствата, че преди
образуването на незаконното наказателно производство по отношение на И.,
същият е осъждан по още три наказателни производства. По едното от тях, по
обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 НК е осъден на шест месеца
„лишаване от свобода“, на което наказание изтърпяването е отложено за срок
от три години. По второто е освободен от наказателна отговорност за
престъпление по чл. 354а, ал.5, във р. чл. 354а, ал.3 т.1 , пр.2 НК, на осн. чл. 78а
НК с наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. По третото НП е признат за
виновен в престъпление по чл. 354в, ал.1, чл. 54, ал.1 НК и е осъден на две
години и шест месеца „лишаване от свобода“, отложено за срок от четири
години и глоба в размер на 5000 лв. Тези последни посочени обстоятелства,
преценени в съвкупност обуславят по – нисък интензитет на негативните
емоции и преживявания на ищеца И., произтичащи от конкретното незаконно
наказателно производство, но не и от налагането на мярка за неотклонение
“задържане под стража“. В същия смисъл следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че ищецът е признат за виновен за престъпление по чл. 354а,
ал. 5 НК и е осъден на глоба в размер на 500 лв.
С оглед предназначението на обезщетението да поправи конкретно
установените по делото значителни по интензитет болки и страдания,
негативни емоции и преживявания от незаконното преследване на М. И., като
се отчете тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното производство и взетата най – тежка мярка за процесуална
принуда за дълъг период от време, времето и продължителността на
следствените действия, наличието на други наказателни производства за
подобни престъпления в предходен период от време, по които има
постановени присъди, съдът намира, че следва да бъде определено
справедливо обезщетение в размер на 18 000 лв. Моралните вреди са
индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им, и няма да е пряка проява
на справедливост, а ще бъде в дисхармония със справедливостта определяне
на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства,
обосноваващи размера на обезщетението. При определяне на дължимото
обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените
14
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-
икономически условия на живот. В този смисъл е решение № 123/23.06.2013 г.
по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО. Ето защо, съдът намира, че в
посочения размер от 18 000 лв., предявения иск е основателен и доказан, а в
останалата си част до размера на 50 000 лв., предявения иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Възражението на ответника за приложение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ,
доколкото е направено в хода по същество на делото, съдът намира, че е
преклудирано. За пълнота на спора обаче, съдът намира че следва да се
произнесе и по същество. Това възражение е неоснователно по следните
съображения: Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.,
постановено по тълк. д. № 3 по описа за 2004 г. на ВКС, ОСГК, за да се приеме
наличието на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ следва поведението на пострадалия да е
единствен каузален фактор - единствена причина за повдигане на
обвинението. Държавата може да бъде освободена от отговорност при
условията на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, само ако поведението на пострадалия е
единствената причина за увреждането. Отговорността на Държавата може да
бъде намалена при условията на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, когато е налице
съпричиняване на вредоносния резултат- при наличието на причинно-
следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат.
За освобождаване на Държавата от отговорност или за намаляване
отговорността на Държавата, при хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДЗОВ,
следва да са налице: недобросъвестно набедяване на пострадалия от самия
него в извършване на престъпление; когато пострадалият е неправил
неистински признания пред органите на разследването за авторството на
престъплението; когато пострадалият е въвел органите на разследването в
заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или
опорочи разследването; когато пострадалият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане или поддържане на незаконно обвинение или за да се забави или
опорочи разследването. Във всички случаи единствения каузален фактор за
повдигане на незаконното обвинение трябва да е поведението на пострадалия
или той виновно да е допринесъл за повдигане на обвинението. От приетите
по делото доказателства не се установява да е налице поведение на увреденото
лице, което да представлява самостоятелно основание за повдигане на
обвинението и следователно да изключва отговорността на държавата. В този
смисъл е Решение № 244 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2012 г., IV г.
о., ГК. Обремененото съдебно минало на пострадалия от незаконно обвинение
не е фактор, имащ отношение към хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ -
съдебното минало на лицето няма отношение към законността на действията
на правозащитните органи при привличане на едно лице към наказателна
отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда. В този
смисъл са Решение № 51 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2015 г., III
ГО и Решение № 112 от 14.06.2011г. по гр.д.№ 372/2010г., ІV ГО на ВКС.
15
Предходните осъждания на лицето следва да се вземат предвид при преценка
и определяне размера обезщетението за обезвреда на причинените от
незаконното наказателно производство болки и страдания, които следва да се
приемат като такива с по – нисък интензитет, отколкото при случай, в който
лицето е с чисто съдебно минало. В случая обаче, особеното в настоящото
наказателно производство е прилагането на най – тежката мярка за
процесуална принуда „Задържане под стража“ за продължителен период от
време - почти година и половина, което е оказало значително неблагоприятно
въздействие върху психо- физическото състояние на пострадалия, ограничило
е в значителна степен за дълъг период основни права на ищеца и е променило
за дълъг период от време обичайния начин на живот на лицето.
Обезщетението за обезвреда на причинените неимуществени вреди е
дължимо заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на акта на
съда, с който лицето е оправдано – 20.11.2018г. Предвид възражението на
представителя на ПРБ за частично погасяване на вземането за законна лихва по
давност, които съдът намира за основателно, обезщетението за неимуществени
вреди следва да се присъди считано от три години назад от завеждане на
делото пред първоинстанционния съд – 01.06.2020г. до окончателното
заплащане на сумата.
По делото липсват данни за внесена държавна такса от ищеца при
образуване на делото пред СГС, поради което разноски на ищеца не следва да
се присъждат.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски по делото,
представляващи възнаграждение на един адвокат на ищеца, съразмерно на
уважената част от иска на основание чл. 36, ал.3, във вр. чл. 38 ЗА, съответно
на положения от пълномощника на адвоката труд по делото, в размер на 1700
лв. на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. ПРБ следва да бъде осъдена да заплати
разноските по делото за експертизи в размер на 1000 лв., както и държавна
такса в размер на 10 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.С., ***, Булстат ***
да заплати на М. Т. И., ЕГН **********, от гр.С.З., ***, чрез адв. Л. Н. Б., с
адрес: гр. С., *** сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени значителни психически и морални страдания, вследствие
неоснователно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № 8245зм-
1161/2016г. на Второ РУ – Стара Загора, с постановена мярка за отклонение
„задържане под стража“ за периода 01.01.2017г. до 07.06.2018г., по
образуваните НОХД № 2068/2017г. по описа на РС – Стара Загора и ВНОХД №
1206/2018г. по описа на ОС – Стара Загора, по които е постановена
16
оправдателна присъда на ищеца за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК,
влязла в сила на 20.11.2018г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.06.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част за размера над 18 000
лв. до претендирания размер 50 000 лв., както и в частта относно
претендираната законна лихва, считано от 01.01.2017г. до 31.05.2020г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.С., ***, Булстат ***
да заплати на адв. Л. Н. Б., с адрес: гр. С., *** сумата 1700 лв. /хиляда и
седемстотин лева/, представляващи адвокатско възнаграждение по 38 ЗА,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.С., ***, Булстат
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Старозагорския окръжен съд сумата от 10 лв. / десет лева /, представляваща
дължимата по делото държавна такса и сумата 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща направени разноски в производството за експертизи.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Апелативен съд - Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
17