О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 846/21.6.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПАЗАРДЖИК – ХІI-ти касационен състав, в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Пелова к.а.н.д. № 517 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частни касационни жалби вх. №№ 4165, 4166/16.05.2023г. на И.П.С., срещу Разпореждане № 942/25.04.2023г., с
което жалбата му срещу Заповед №
Л-324/10.03.2023г., издадена от началника на Затвора – Пазарджик, е оставена
без движение, на основание чл.151, т.3 от АПК и е указано внасянето на държавна
такса в размер на 10 лева; и срещу Определение № 574/25.04.2023г., с което е
оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса и
предоставянето на правна помощ.
Частният жалбоподател твърди, че постановените съдебни актове са неправилни, тъй като са постановени в нарушение на материалния закон и не са съобразени с представените по
делото докзаталества.
Ответникът – ГДИН, чрез процесуалния си представител, в депозирано
писмено възражение счита подадената жалба срещу Определение № 574/25.04.2023г.
за неоснователна и недоказана, доколкото видно от справката, изходяща от
Затвора – гр. Пазарджик на частния жалбоподател е била преведена сумата от общо
1050 лева по сметките на други лишени от свобода, пребиваващи в едно помещение
с него. Прави искане частната жалба да бъде оставена без уважение.
Административен съд – гр. Пазарджик, ХІI-ти касационен състав, приема частната жалба, срещу Определение № 574/25.04.2023г.,
за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК, а по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Производството пред Административен съд – гр. Пазарджик, е образувано по жалба на И.П.С., срещу Заповед № Л-324/10.03.2023г., издадена от началника
на Затвора – Пазарджик.
Обжалваното определение е постановено по искане на С. за освобождаване
от държавна такса и предоставяне
на правна помощ. Мотивите на съда са, че съобразно наличните данни по преписката, след налагане на
запорите по личната сметка на лишения от свобода, близка на жалбоподателя е
инициирала депозирането на различни парични
суми в общ размер на 1050 лева по сметките на други лишени от свобода,
които пребивават с частния жалбоподател в едно
и също спално помещение, поради което е счел, че не са налице
предпоставките за освобождаването му от внасяне на държавна такса. Приел е, че наличието на горепосочените
парични средства не обосновават извода, че частния жалбоподател не разполага
със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а отделно от това
характера на производството не налага задължително процесуално представителство.
Определението е правилно.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС / което
в съответствие с разпоредбата на чл.130
от ЗСВ е задължително за страните и съдът
/, преценката дали молителят, направил искане
по чл.83, ал.2 от ГПК разполага с материални възможности, средства
и/или имущество за заплащане на дължимите за производството такси и разноски се
прави въз основа на цялостен анализ на данните за имущественото състояние на
лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова
заетост и всички други обстоятелства, които са относими към възможността за
изпълнение на задълженията свързани с упражняваните от него процесуални права,
отнесени към съответния размер на същите и цялостното развитие на
производството. Преценката е винаги конкретна и се извършва в хода на всяко
отделно производство. Тя се основава на декларация, подадена от молителя, на
посочени и представени от него доказателства, като съдът е задължен да изясни
общото имуществено състояние на страната и да го съпостави с пълния размер на
дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства
за заплащането й. При проверката за притежаваното от лицето имущество съдът
може да извършва справка в публичните регистри по собствена инициатива и без
направено от страната искане за това. Изводът не следва да почива на
предположения. В
конкретната хипотеза видно от справката,
изходяща от Затвора - гр. Пазарджик от датата на налагане на запора върху
личната партида на частния жалбоподател, негова позната системно е превеждала
парични средства в обща размер на 1050 лева на други лишени от свобода, настанени в едно и
също помещение със същият, с посочени пояснения – майката на частния
жалбоподател. Първостепенния съд не
се е отклонил от тези правни разрешения. В случая съдът подробно е изследвал
имущественото състояние на молителя към
момента на отправеното искане, като с оглед конкретните обстоятелства, е
направен извод, че частния
жалбоподател разполага с
материални възможности да плати дължимата държавна такса. Извън това, следва да
се посочи, че размерът на таксата е нисък и не би могъл да препятства
упражняването на правата на страната и тяхната защита.
Съдът обосновано е отхвърлил и
искането за предоставяне на правна помощ, основавайки се на принципа на
служебното начало в съдебното производство по административни дела и липсата на
императивно изискване в закона за задължителна правна помощ в случаи като
настоящия, като е отчел
и наличието на разполагаеми финансови средства, които частния жалбоподател по
свое усмотрение и преценка може да
използва за ангажирането на договорна защита.
Изрично трябва да бъде посочено, че в конкретния случай и интересите на
правосъдието по аргумент от чл. 23, ал. 2 от
Закона за правната помощ не налагат
за разрешаването на правен казус
от настоящия характер да се ползва системата
за безплатна правна помощ.
По горните съображения съдът е извършил правилна преценка,
че в настоящия случай не са налице
процесуалните предпоставки за освобождаването на И.С. от заплащане на държавна
такса и интересите на правосъдието не
налагат предоставянето на правна помощ под формата на процесуално
представителство по смисъла на чл. 21, т. 3 от
ЗПП.
С оглед на изложеното съдът е постановил правилно
определение, което следва да бъде оставено в сила.
Жалбата на И.П.С., срещу Разпореждане № 942/25.04.2023г.
следва да се остави без разглеждане, доколкото постановения съдебен акт излиза
извън императивно посочените в разпоредбата на чл.229 от АПК, като подлежащи на
проверка по реда на касационния контрол.
Водим от
горното, и на
основание чл.229 от АПК,
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр.ПАЗАРДЖИК – ХІI-ти касационен състав
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 574/25.04.2023г.,
постановено по адм.дело № 323/2023г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.П.С., срещу Разпореждане
№942/25.04.2023г., постановено по горепосоченото дело, като процесуално
недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/