№ 875
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501364 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.01.2022г по т.д. № 27/2021г СОС,ТО, 1 състав е осъдил
ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве”АД да заплати на М. П. П. сумата от 5 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени от ПТП, настъпило на
11.08.2019г, реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на
осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата до 26 000лв, частично претендирани от 200 000лв.
Съдът е приел, че по делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна
на ищеца. Съобразил е и направено плащане в размер на 3 000лв от ответника на
ищеца. С решението си съдът е възложил разноските по делото.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за
сумата до 2 500лв- обезщетение за неимуществени вреди.
Решението на СОС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М.П.,
представлявана от адв. Д., в отхвърлителната му част за сумата до 13 000лв, с
оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият
размер на обезщетението от 16 000лв го удовлетворява, но не следва да се разделя
1
обезщетението спрямо вината на различните водачи, участвали в ПТП. Въззивникът
моли решението на СОС да бъде отменено в обжалваната част и искът на ищцата да
бъде уважен за сумата до 13 000лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗАД”ДаллБогг:
Живот и здраве”АД в осъдителната част за сумата над 2 500лв , с твърдение за
неправилност. Въззивникът поддържа, че СОС неправилно е приложил материалния
закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, сочи,че е заплатил
доброволно и сумата от 2 500лв и счита, че над посочената сума решението на СОС
следва да бъде отменено.
С решението си съдът е възложил разноските по делото.
В о.с.з. страните не се представляват.
Въззивникът – ищец М.П., представлявана от адв. Д., депозира писмено
становище, с което заявява, че поддържа жалбата си и оспорва въззивната жалба на
ответника. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и на ищцата
да бъде присъдено обезщетение от още 8 000лв. Претендира разноски съобразно
представени списъци по чл.80 от ГПК. Прави под евентуалност възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако се претендира такова от
насрещната страна.
Въззивникът ответник ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД депозира писмена
молба, с която се моли решението на СОС да бъде отменено в обжалваната част.
Претендира разноски съобразно представен списъц по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на разноските, които се претендират от насрещната
страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са и дадените указания от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР
№1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично
неправилно, по съображения изложени във въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
2
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец, пострадало лице / по
смисъла на чл. 478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между
ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор
за застраховка ГО, както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т. е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото в осъдителната му
част / решението е влязло в сила за 2 500лв присъдено обезщетение за вреди от
процесното ПТП / се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО.
Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве АД дължи на ищеца заплащане на обезщетение за вредите,
претърпени при ПТП, настъпило на 11.08.2019 г от водач ползващ се от застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена с ответника.
Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищеца
обезщетение, определен по реда на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на 17
години.
От изслушаната СМЕ, изготвена от в. л. д-р Т. и неоспорена от страните се
установява, че следствие на ПТП ищцата е получила контузия на корема, контузия на
тялото и навяхване на шията, охлузвания в областта на шията вляво, хълбочното
бодило вдясно и ляв долен крайник, кръвонасядания на тялото. Според вещото лице
най-продължителен период на болки и страдания е причинила шийната травма, като
болезнеността е продължила в рамките на около месец. Според вещото лице
травматичните увреждания на ищцата са от такова естество, че отзвучават без да
останат трайни или постоянни последици.
В о.с.з. на 08.10.2021г е изслушана свидетелката Д.а, майка на ищцата, която
установява , че първата нощ се наложило ищцата да остане в болницата и свидетелката
останала с нея , за да я обслужва. Установява, че ищцата е престояла в болницата три
дни , болките й били ужасни. Установява, че ищцата била уплашена и постоянно
3
плачела. Наложило се да купят яка за врата, ищцата я носила два месеца. Според
свидетелката ищцата все още има болки във врата от време навреме. Свидетелката
установява, че ищцата не е губила съзнание, не е оперирана в болницата , но е пиела
обезболяващи всеки ден. Според свидетелката ищцата тръгнала на 15-ти септември на
учебни занятия, но с яка и болкоуспокояващи. Свидетелката установява, че ищцата е
била много изплашена, поне една седмица сънят й беше много неспокоен и много
плачела. След месец на преглед в Пирогов лекарят казал, че стомахът на ищцата се е
оправил, но вратът - не. Казал й да си почива повече и да лежи.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и дават
информация за факти, лично възприети от свидетеля.
Съдът като съобрази претърпените от ищцата травми- множество контузии,
охлузвания, кръвонасядания, като съобрази продължителността на възстановителния
период- около месец на засилени болки, продължително носене на ортопедична яка,
преживяния стрес, установен от свид. Д.а, продължаващите прояви на болки, но и като
съобрази, че според вещото лице ищцата подлежи на пълно възстановяване съдът
приема, че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени
неимуществени вреди възлиза на сума от 12 000 лв. При определяне на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се съобрази момента на настъпване на увреждането,
както и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях
да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната към момента на
настъпване на увредата, доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
Без значение в случая е дали има и други виновни за настъпване на ПТП
участиниц в движението. Съгласно чл.53 от ЗЗД при деликт, ако увреждането е
причинено от неколцина, то отговорността им е солидарна. Следователно , ищцата има
право да търси пълния размер на обезщетението за причинените й вреди на деликтно
основание от всеки един от увреждащите лица/ чл.122 от ЗЗД/ , а те , ако желаят, имат
право да уреждат имуществените си права съобразно вътрешните си отношения.
Съдът следва да съобрази доброволно платената от застрахователя сума от
3 000лв, поради което приема, че ответникът дължи на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от процесното ПТП в размер на 9 000лв. До
посочената сума предявеният иск се явява доказан и основателен.
Пред настоящата инстанция застрахователят не оспорва извода на
първоинстанционния съд за липса на съпричиняване на увреждането и съответно- не
поддържа възражението си за съпричиняване.
Не се оспорва пред въззивната инстанция и началния период на дължимост на
4
лихва за забава, поради което съдът не дължи служебно проверка на решението в
посочената част.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата над 5 000 лв до 9 000 лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен, като върху присъдената главница се дължи лихва за забава,
считано от 18.02.2021 г. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде
изменено в частта за разноските.
Против размера на възприетите от СОС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл. 248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължат разноски пред
СОС в размер на още 33.46лв, до пълният размер на дължимо се възнаграждение от
453.46лв.
Решението следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати
разноски на застрахователя за сумата над 522.11 лв.
Застрахователят дължи държавна такса по сметка на СОС в размер на още
160лв, а по сметка на САС- 80лв.
Пред настоящата инстанция право на разноски претендират и двете страни.
На ищеца се дължат заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 323.81лв. Ищцата доказва реално направени разноски от 850лв,
материалният интерес по делото пред настоящата инстанция е 10500лв, а защитеният
от ищцата интерес е в размер на 4 000лв.
На застрахователят не се дължи заплатената държавна такса за въззивно
обжалване поради неоснователността на жалбата му. На застрахователят се дължат
разноски от 58лв- за юрк. защита, при определен от съда пълен размер на дължимото се
възнаграждение от 100 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260002 от 17.01.2022 г, постановено по т. д. № 7395/2021
г на Софийски окръжен съд, ГО, 1 състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск
5
от М. П. П. против ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД за сумата от 5 000лв до 9 000лв
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която М. П. П. е осъдена да
заплати разноски по делото за сумата над 522.11лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД с ЕИК ********* да заплати на
М. П. П. с ЕГН ********** сумата от още 4 000 лв, представляващи разликата между
присъдените 5 000 лв и дължимите се 9 000 лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.08.2019 г, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.02.2021 г до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение 260002 от 17.01.2022 г, постановено по т. д. №
7395/2021 г на Софийски окръжен съд, ГО, 1 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД с ЕИК ********* да заплати на
адвокат Я. Д. от САК сумата от още 33.46лв – за защита пред СОС на осн. чл. 38 от
ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД с ЕИК ********* да заплати на
М. П. П. с ЕГН ********** сумата от 323.81лв- направени пред САС разноски за
адвокатска защита, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД с ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от още 160лв- държавна такса и по сметка на
Софийски апелативен съд- сумата от 80лв държавна такса за въззивното производство,
на осн. чл.78, ал. 78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА М. П. П. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве АД с ЕИК ********* сумата от 58.00лв- разноски по делото , на осн. чл.81 вр.
чл. 78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касациона жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6