Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 335 от 20.12.2019 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар С. К.и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 183 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Н.Я.К., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие „Самораново” към Затвора – Бобов дол, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София. Предявен е иск с право основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 10000,00 (десет хиляди) лева за претърпените от него на 04.12.2018 г. неимуществени вреди – уронване на човешкото му достойнство и пораждане у него на чувство за несигурност, вследствие на незаконосъобразното му лишаване от един час престой на открито на 04.12.2018 г. от длъжностни лица от администрацията на Затвора– Бобов дол. Претендира се и заплащане на законната лихва върху сумата от 10000,00 лева, считано от 04.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на направените разноски по производството на делото.
Ищецът твърди, че на 04.12.2018 г. бил призован по дело в 09:30 часа в Районен съд – Дупница. Заедно с А. Б.в 07:20 часа били закарани със служебен автомобил на Затворническо общежитие „Самораново” в Затвора – Бобов дол и след това – конвоирани до Районен съд – Дупница. След приключване на делото били конвоирани обратно до Затвора – Бобов дол, където пристигнали около 11:25 – 11:30 часа. Към 14:30 часа в Затвора – Бобол дол били доведени още трима лишени от свобода от Затворническо общежитие „Самораново” – П.В.К., С.З.С. и Е. (не са посочени други имена на последния). Ищецът твърди, че многократно е молил да се организира връщането им същия ден до затворническото общежитие. След това е поискал да бъде изведен на открито, но му било отказано с мотив, че служителите имат твърде много работа. Около 16:30 часа ищецът и горепосочените трима лишени от свобода били настанени в наказателния карцер. Килията била с малко прозорче и без отдушник, а трима от настанените в нея пушели цигари. Ищецът заявява, че не е пушач и пушенето в килията му пречeло. На 05.12.2018 г. след закуска били закарани в Затворническо общежитие „Самораново”. К. твърди, че лишаването му от един час престой на открито на 04.12.2018 г. довело до уронване на човешкото му достойнство и пораждане у него на чувство за несигурност.
По делото е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител по пълномощие юрисконсулт Е. Г., с който искът се оспорва като неоснователен. Посочено е, че на процесната дата Н.К. е бил извън Затворническо общежитие „Самораново”, поради това че е следвало да бъде конвоиран до Районен съд – Дупница по дело, заведено от него срещу лишения от свобода А. Б. К. е напуснал е общежитието в 7:45 часа на 04.12.2018 г., като бил закаран със служебен автомобил в Затвора – Бобов дол. В 08:35 часа той е напуснал района на Затвора – Бобов дол, като бил конвоиран от служба „Съдебна охрана” до Районен съд – Дупница, за да се осигури присъствието му в съдебното заседание по делото. На 04.12.2018 г., след приключване на съдебното заседание, ищецът бил конвоиран от служба „Съдебна охрана” и върнат в Затвора – Бобов дол в 10:40 часа. Поради невъзможност още същия ден да бъде транспортиран до Затворническо общежитие „Самораново” по-късно К. бил настанен в спално помещение в затвора, отговарящо на изискванията и предназначено за лишени от свобода, настанени в общежитие от откри тип. Ищецът настоявал да бъде върнат в затворническото общежитие още същия ден и не е поставял искания пред служителите за упражняване на правото му на престой на открито. В отговора се твърди, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия от страна на затворническата администрация.
Адвокат С.М. – назначена за служебен адвокат на ищеца, поддържа исковата молба.
Юрисконсулт Г. поддържа отговора на исковата молба. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на предявения иск.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода при лек режим в Затворническо общежитие „Самораново” към Затвора – Бобов дол. Във връзка с участието му по дело в Районен съд – Дупница на 04.12.2019 г. той е напуснал общежитието в 7:45 часа на същата дата, като бил закаран със служебен автомобил в Затвора – Бобов дол. В 08:35 часа К. напуснал района на Затвора – Бобов дол, като бил конвоиран от служба „Съдебна охрана” до Районен съд – Дупница, на същата дата – 04.12.2018 г., след приключване на съдебното заседание, бил конвоиран от служба „Съдебна охрана” и върнат в Затвора – Бобов дол в 10:40 часа, видно от извлечението от Книгата за движението на лишените от свобода, която се води и съхранява на Пост 1 (пропуск) на Затвора – Бобов дол). Поради невъзможност още същия ден да бъде транспортиран до Затворническо общежитие „Самораново” по-късно К. бил настанен в спално помещение в затвора, отговарящо на изискванията и предназначено за лишени от свобода, настанени в общежитие от откри тип. В същото спално помещение били настанени и други лишени от свобода, сред които П.В.К. и С.З.С.. Видно от Книгата за движението на лишените от свобода, която се води и съхранява на Пост 1 (пропуск) на Затвора – Бобов дол, С. е постъпил в Затвора – Бобов дол на 04.12.2019 г. в 14:15 часа, а К. – на 04.12.2018 г. в 14:30 часа. На 05.12.2018 г. в 11:30 ч. К. заедно с П.К., С.С. и Е.Д. А. напуснали затвора, като били превозени със служебен автомобил до Затворническо общежитие „Самораново”.
По искане на ищеца в съдебното производство са разпитани като свидетели С.З.С. и П.В.К., а по искане на ответника –П.И.П. (командир на отделение в Затвора – Бобов дол, дежурен на 04.12.2018 г.) и Б.К.В (служител в Затвора – Бобов дол, на смяна в зоната за повишена сигурност на 04.12.2018 г.). От показанията на свидетелите се установява, че на 04.12.2018 г. К. не е провел престой на открито. Свидетелите С. и К. заявяват, че ищецът е поискал устно престой на открито, но такъв не му бил осигурен. Свидетелят К. сочи и че К. искал да излезе на открито, тъй като в килията се пушело и това му пречело. Свидетелят В. заявява, че е попитал К. и другите лишени от свобода в стаята за делегация дали искат престой на открито, но те отказали. Заявява и че служителите не са им дали да попълнят декларации за престой на открито, тъй като са очаквали да бъдат закарани в Затворническо общежитие „Самораново”.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 285, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС искът се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс и се предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая искът е предявен срещу надлежен ответник, доколкото Затворът – Бобов дол е териториална служба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, по отношение на която като място за лишаване от свобода последната осъществява пряко ръководство и контрол; освен това дейността по управление на местата за лишаване от свобода е административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца, които се предполагат до доказване на противното (чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при ответника, конкретно изразяващи се в лишаване на ищеца от един час престой на открито на 04.12.2018 г. На основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от 1 час на ден. В чл. 71 , ал. 10 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) е посочено, че престоят на открито с изолираните в наказателна килия и с настанените в зоните за повишена сигурност се провежда отделно от останалите, като извеждането и прибирането на лишените от свобода става под контрола на дежурния главен надзирател или дежурния командир на отделение. Съгласно чл. 71, ал. 12 от ППЗИНЗС индивидуален отказ от престой на открито се прави с писмена декларация. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 04.12.2018 г. администрацията на Затвора – Бобов дол не е осигурила на ищеца един час престой на открито. По делото не е представена изрична писмена декларация на ищеца за отказ от престой на открито.
Безспорно законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури, от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлагат на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. Независимо че от събраните по делото доказателства се установи, че администрацията на Затвора – Бобов дол не е изпълнила задължението си по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 71, ал. 10 от ЗИНЗС да осигури на ищеца един час престой на открито на 04.12.2018 г., съдът намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, доколкото не се установи бездействието от страна на затворническата администрация да е довело до подлагане на ищеца на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Касае се за инцидентен случай, в който престоят на открито не е могъл да бъде проведен – К. е приведен по делегация в Затвора – Бобов дол на 04.12.2018 г. в 10:40 часа и откаран на следващия ден в 11:30 часа в Затворническо общежитие „Самораново” към Затвора – Бобов дол, където изтърпява наказание лишаване от свобода при лек режим. Понесеното от ищеца ограничение – лишаване от престой на открито на 04.12.2018 г., при инцидентното му пребиваване му на тази дата в Затвора – Бобов дол, предвид и липсата на данни за влошено здравословно състояние, не е достигнало онази степен на суровост и унизително третиране, че да предизвика сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване (делото „Георгиев срещу България” на ЕСПЧ). Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен (вж. в т. см. и Решение №6193/23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №12306/2017 г., III о., Решение №1328/31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5693/2018 г., III о. и Решение №15007/05.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10866/2017 г., III о.)
Независимо от изхода на спора на ответника не следва да се присъжда възнаграждение за юрисконсулт, доколкото в това производство при отхвърляне на иска ищецът да не дължи такова (вж. в т. см. и Определение № 1622/06.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 614/2019 г., VIII о.).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Я.К., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие „Самораново” към Затвора – Бобов дол, иск с право основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София да му заплати обезщетение в размер на 10000,00 (десет хиляди) лева за претърпените от него на 04.12.2018 г. неимуществени вреди – уронване на човешкото му достойнство и пораждане у него на чувство за несигурност, вследствие на незаконосъобразното му лишаване от един час престой на открито на 04.12.2018 г. от длъжностни лица от администрацията на Затвора – Бобов дол, ведно със законната лихва върху сумата от 10000,00 лева, считано от 04.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: