Р Е Ш Е Н И Е
57/31.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл.
Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №2294 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №И - 4709/12.08.2019 год. на Кмета на Община Шумен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.472 ал.5 от ЗВМД и чл.426 от ЗВМД на Н.А.И., ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.172 т.2 от ЗВМД. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
излага доводи за незоконосъобразност
на НП, тъй като НП не му било връчено, поради което не бил запознат с него.
Счита, че вмененото нарушение не е доказано от страна на административно –
наказващият орган, както и че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Жалбоподателят , редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Явява се процесуален представител – адв. Пл. Н.от ШАК, който поддържа жалбата.
Процесуалният представител на Община
– Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като в
съдебно заседание излага съображенията си в тази насока.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК. Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима по
следните съображения: Съгласно
чл.58 ал.1 ЗАНН “Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на
нарушителя и на поискалия обезщетение”. Разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН
регламентира като изключение от общото правило възможност за „неприсъствено“
връчване на наказателното постановление, когато нарушителят не е намерен на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. При наличието на
регламентираните в нея предпоставки административнонаказващият орган отбелязва
дата върху наказателното постановление, от която то се счита за връчено на
нарушителя, без това действително да се е случило. Става въпрос за кумулативно
предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, при което, за да е
проявен съставът на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно
връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения
адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. Съответно,
ако посочените предпоставки са налице, се счита, че наказателното постановление
е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства. Съдът
намира, че в конкретният случай не са
изпълнени предпоставките на цитираната ал.2. Направени са два опита за връчване на НП от служители на Община Шумен, които са посетили адреса,
на който жабоподателят не бил открит. Когато НП е връчено при условията на чл. 58 ал. 2 ЗАНН, задължение
на органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т.е. че
нарушителят не само да не е
намерен на посочения от него адрес, но и да не пребивава на него и новият му адрес да е неизвестен. От разпита на актосъставителя се установява, че
АУАН е бил съставен при посещение на адреса, на който пребивава нарушителя, в
негово пръсъствие. Съдът намира, че не е спазена необходимата
процедура по чл. 58 ал. 2 от ЗАНН и не е
направено необходимото за връчване на НП, поради което обжалваното НП не е
влязло в сила и депозираната срещу него жалба се явява допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
22.04.2019г. свидетелите Д.Х.Д. и И.М.И.
- служители в ГООР при РУ
гр.Шумен били изпратени от МОД в „Оперативна дежурна част“ при ОДМВР – Шумен на адрес
ул. „Шуменска комуна“ №4 в гр.Шумен, във връзка с постъпил сигнал за три кучета, които са били извън двора на
имота на посочения адрес и са изплашили малко дете. При пристигане на адреса
свидетелите били посрещнати от лицето С.К..
Същата им обяснила, че при преминавайки
с дъщеря си покрай имота, от него излезли три кучета, които започнали да
лаят и се спускали към детето, което
побягнало, а кучетата го подгонили. На место било и детето, което било
разстроено, уплашено и плачело. Полицейските служители разговаряли и с живущата
на адреса Ф.Д.И., която им обяснила, че кучетата вече били вързани в двора.
Показала им и изготвените на кучетата паспорти. Констатациите от проверката
свидетелите Д. и И. отразили в докладна записка
до началника на РУ гр.Шумен, която впоследствие била изпратена на
компетентните органи в Община Шумен. Във връзка с постъпилата докладна записка св.
А.Р., заедно със свой колега се
срещнал с лицето подало сигнала С.К.,
която пред тях изложила, че кучетата, които са изплашили детето са били общо
четири – три от тях били домашни и след инцидента са били прибрани от жената, а
четвъртото било улично. На 13.05.2019г.
свидетелите Р.Р., А.Р. и Л.К. *** посетили и имота, находящ се на ул. „Шуменска комуна“ №4
в гр.Шумен, с цел извършване на проверка. Установили, че в имота се отглеждат
три кучета. При проверка на ветеринарните им паспорти констатирали, че
жалбоподателят Н.И. е собственик на две
от тях, регистрирани с имената Л.и Л., а
Ф.Д.И. на едно с име Р..
Същият ден св. Р.Р. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 11360 за нарушение на чл.172 т.2 от
ЗВМД за това, че жалб. И. в качеството си на собственик на домашен любимец –
куче порода „микс“ на име Л.“, не е изпълнил задължението си да вземе мерки
животното да не създава опасност за хората и други животни, с това че е
допуснал кучето да напусне имота, с което била създадена опасност, изразяваща се
в уплаха на малко дете на улицата. При
предявяване на акта жалбоподателят не отразил възражения. Не се е възползвал и
от правото си да депозира писмени възражения в законоустановения срок. Въз основа на
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е
възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.426 от ЗВМД на Н.А.И., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.172 т.2 от ЗВМД.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила , което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на определената им компетентност. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. АУАН е бил надлежно предявен и връчен на
жалбоподателя. Доводът на жалбоподателят, че ненадлежното връчване на НП, опорочава адвинистративнонаказателния
процес и е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, съдът намира за
неоснователен. Доколкото разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН регламентира като изключение от общото
правило възможност за „неприсъствено“ връчване на наказателното постановление, невръчването му само по
себе си не води до незаконосъобразност на издаденото НП. Неспазването на необходимата процедура по чл. 58 ал. 2 от ЗАНН има за резултат не влизане в сила на НП, поради което и депозирана срещу него жалба се явява допустима. Не е нарушено и
правото на защита на лицето, тъй като в съдебното производство има възможност
да го реализира в пълен обем.
Обществените отношения, свързани с
отглеждането на домашни любимци - кучета и контрола по спазване изискванията към тези дейности, са
регламентирани от Закона за ветеринарномедицинската
дейност. В чл. 172 т.2 от ЗВМД е създадено задължение
за собствениците на домашни любимци да вземат мерки животните да не създават
опасност за хората или други животни. Нарушаването на нормата представлява
административно нарушение по чл.
426 от ЗВМД. АУАН
се съставят от инспектори от общините, а НП се издава от кмета - чл. 472 ал.4
и 5 от ЗВМД.
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен начин се установява, че в имота обитаван от
жалбоподателя, находящ се в гр.Шумен, ул. „Шуменска комуна“ №4 се отглеждат три
кучета, две от които /Л.и Л./ са собственост на жалбоподателя. С поцесното НП
жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задълженията си като
собственик по отношение на кучето Л., порода „микс“, да вземе мерки животното да не
създава опасност за хората. От
обстоятелствената част на АУАН и издаденото НП се установява, че конкретното
неизпълнение се изразява в това, че е допуснал кучето да напусне имота, с което е била създадена опасност за малко дете на
улицата, което се е изплашило от действията на кучето.
Свидетелите Д.Х.Д. и И.М.И.
са посетили на адреса, веднага след подаване на сигнала. Към този
момент кучетата вече са били прибрани в имота, но свидетелите са възприели
състоянието на детето – изплашено и разстроено. Майката също била изплашена. Относно тези обстоятелства показанията им съставляват пряко
доказателство. Разговаряли са с майката и с живущата на адреса Ф.Д.И., поради което съдът като косвени доказателства възприема
данните съдържащи се в техните показания относно обстоятелствата изложени от
тях. Пред полицейските служители Ф.Д.И. не е отрекла кучетата да са напускали двора. Още в
докладната записка те са отразили, че според И.едно от кучетата било излязло,
започнало да лае, при което К.и дъщеря й се изплашили, след което тя го
прибрала и вързала. Няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да
сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е
извършил, поради което съдът кредитира показанията им в цялост. Обстоятелствата,
които майката на детето е изложила пред тях, впоследствие е потвърдила и пред
св. А.Р. като не са налице противоречия. Твърдението й, че от имота са излезли
три кучета, кореспондира с установеното от инспекторите от Община Шумен,
относно броя на кучетата, които се отглеждат там.
От приетата
фактическа обстановка безспорно се извежда правния извод за осъществен
фактически състав на чл. 172 т. 2 от
ЗВМД, тъй като очевидно жалбоподателят като собственик на домашен
любимец – куче, на посочените дата и място не е взел мерки животното да не
създава опасност за други хора. Съдът
намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на
съда за различни констатации от тези отразени
в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган. Административно
наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и правилно е приложил
съответната санкционна разпоредба.
Ето защо, съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и
незаконосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №И - 4709/12.08.2019 год. на Кмета на Община Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.472 ал.5 от ЗВМД и чл.426 от ЗВМД
на Н.А.И., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание “глоба” в
размер на 100
лева, за нарушение на чл.172 т.2 от
ЗВМД.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен
съдия: