№ 30537
гр. София, 12.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Частно гражданско
дело № 20211110132035 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от А. И. Т., с която се иска допълване на постановеното по делото
определение от 14.01.2022 г., като й бъдат присъдени направените разноски в размер на 350
лв., представляващи заплатено адвокатското възнаграждение.
Ответникът по молбата – „У.Б.Г.“ ЕООД – не представя отговор в срока по чл. 248,
ал. 2 ГПК.
В нормата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска
съдът да се произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в
частта за разноските, при наличието на определени предпоставки.
В случая се касае до искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските.
Определението от 14.01.2022 г. не е връчено на длъжника А. И. Т., предвид което срокът по
чл. 248, ал. 1 ГПК не е започнал да тече по отношение на длъжника. Молбата е подадена в
срок, с оглед на което е допустима.
Същата е и частично основателна.
С определение от 14.01.2022 г. съдът е обезсилил изцяло заповед за изпълнение на
парично задължение от 13.09.2021 г., тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника А. И. Т., по което заявителят „У.Б.Г.“ ЕООД не е представил
доказателства в срока по чл. 415, ал. 5 ГПК, че е предявил иск за вземането по заповедта.
Видно от своевременно представения договор за правна защита и съдействие от
11.10.2021 г. длъжникът е заплатил адвокатско възнаграждение за правна консултация и
процесуално представителство по делото по изготвяне и подаване на възражение в размер
на 350 лв.
Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски /арг. от чл. 81 ГПК/. Съдебни разноски са дължими за
1
всяка една защита под формата на процесуално действие /каквото е и подаването на
възражение по чл. 414 ГПК/, без оглед характера на производството – исково или заповедно.
За процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на
заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 от чл. 7 на
Наредбата, но на базата на половината от стойностите на претендираните суми /арг. от чл. 7,
ал. 7 от Наредба № 1/ 2014 г.
Налице е изрична норма, въвеждаща правило за начина, по който се изчислява
възнаграждението в производствата по издаване на заповед за изпълнение. При наличие на
нормативно фиксиран размер на възнаграждението за процесуално представителство в
заповедно производство, ирелевантно значение има обхвата на правна защита и съдействие,
осъществена от адвоката, както и правните последици от същите.
Както при подаването на едно формално заявление с бланкетни твърдения,
заявителят може да се ползва от разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г., така и
при използването на законовата възможност по чл. 414 ГПК, възразилият длъжник следва да
може да се ползва от тази възможност. Заявителят е този, който преценява дали
производството да се развие в исково или не, към този момент възражението е изиграло
ролята си и е препятствало заповедта в едностранното производство да влезе в сила.
Нежеланието да се проведе исково производство от страна на заявителя не следва да
ограничава правата на длъжника в производството – изцяло или частично, едно от които е да
ползва правото си на разноски за незаконосъобразното накърняване на права в нормативно
определените размери. Подаването на възражение, което препятства влизането в сила на
заповедта, има процесуално отражение, поглъща всички действия, за които са определени
размери на адвокатско възнаграждение в чл. 6 от Наредбата, поради което и за него без
съмнение се прилага чл. 7, ал. 7 от същата.
В този смисъл на длъжника е следвало да се присъди на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
300 лв., представляваща заплатено адвокатското възнаграждение, която кореспондира с
минималния размер в приложимата разпоредба – чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата в редакцията й ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г., приложима към процесния случай,
предвид датата на договора за правна защита и съдействие.
Съдът е пропуснал да стори това, поради което и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение от 14.01.2022 г. по гр. д. 32 035/2021 г. на Софийски
районен съд, ГО, 153 състав в частта му за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „У.Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С.. да заплати на А. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П. сумата 300 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, като отхвърля искането в
2
останалата част.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3