№ 204
гр. Ловеч, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310102000 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова
молба от Г. ХР. Х. против “Чез Електро България” АД за отричане на вземане
за доставена електрическа енергия и обезщетение за забава.
Ищецът твърди, че дружеството ответника доставя електрическа енергия
да обект, находящ се на адрес: ***, по открита на негово име партида. Твръди,
че доставката на електрическа енергия до обекта е прекъсната. При справка в
центъра за обслужване на клиенти ищецът казва, че го уведомили, че причина
за прекъсването е незаплатена сума в размер на 1 217,95 лв., от която 620,28
лв. - доставена електрическа енергия за периода януари - април 2012 г. и
597,67 лв. - обезщетение за забава. Ищецът оспорва дължимостта на
посочената сума за доставена електрическа енергия и обезщетение за забава и
евентуално поддържа, че възможността за принуда във връзка с нея е
погасената по давност.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да отрече
съществуването на вземане в размер на 1 217,95 лв., от което 620,28 лв. - цена
на консумирана и незаплатена електрическа енергия, доставена до имот,
находящ се в ***, начислена по партида с клиентски номер 300221490883, за
периода януари 2012 г. до април 2012 г. вкл. и 597,67 лв. - обезщетение за
1
забава поради погасяване възможността за принудителното й събиране и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът не ангажира в срок отговор /отговорът е ангажиран извън
срока по чл. 131 ГПК/.
В хода на производството ищецът се представлява от адв. С., който по
същество излага становище за основателност на заявената претенция и
съображения в тази насока.
Ответникът се представлява от юрисконсулт СВ. ТР., който по същество
излага становище за неоснователност на иска по съображения, изложени в
отговора на исковата молба.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и
становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът има открита партида за доставка на електрическа енергия при
ответника с клиентки № 300221490883. По партидата са отразени задължения
по пет фактури, издадени за периода април 2010 до април 2012 г. на обща
стойност 620,28 лв. Върху непогасените задължения по партидата на ищеца е
начислено и обезщетение за забава, което към 24.02.2022 г. е в размер на
623,20 лв. Началната датата, от която е начислено обезщетението за забава е
24.04.2010 г. /справка за неплатени задължения към 16.03.2022 г./
Според представена справка от “Чез Разпределение България”
електрическата енергия до обект, находящ се на адрес: ***, клиентски номер
300221490883, е преустановено на 13.03.2012 г. по искане на крайния
снабдител “Чез Електро България” АД, съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ. Към
25.03.2022 г. не е получено искане от крайния снабдител за възстановяване
захранването на обекта.
Предявен е иск за отричане съществуването на вземане за доставена
електрическа енергия и обезщетение за забава, с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК.
Претенцията за не дължимост на вземанията за доставена електрическа
енергия се основата на възражения за погасяване възможността за събирането
им със съдействието на държавната принуда. Според актуалната практика на
ВКС по искове за отричане съществуването на вземания за доставена
2
електрическа енергия поради изтекла давност интереса от искова защита е
наличен, когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за
завеждане на делото, но го е оспорил в хода на производството /арг. в тази
насока са изложени в мотивите на Решение № 83/23.05.2018 г. по гр. д. №
3448/2017 г. на III ГО на ВКС, в което е прието, че интерес от отричане
съществуването на вземане, поради погасяването му по давност не е наличен,
кога ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане
на делото и го е признал в хода на производството/.
По настоящото делото ответникът с предпроцесуалното си поведение е
дал повод за завеждане на делото. По партидата на ищеца ответникът е
начислил задължения за доставена електрическа енергия. По тези
задължения, касаещи периода април 2010 г. до април 2012 г., ищецът не е
предложил изпълнение, а ответникът е поискал от доставчика на електрическа
енергия да преустанови доставката на електрическа енергия, което
фактически е сторено. В периода 2012 г. до 2022 г. /в рамките на последните
десет години/ ответникът не е предприел действия по събиране на вземането
си и не е поискал възстановяване доставката на електрическа енергия. Наред с
това, в хода на производството той е оспорил иска, като е поддържал, че
вземанията за доставена електрическа енергия са дължими /доводи в тази
насока са изложени в хода на производството/. Казаното е основа за
формиране на извод за наличие на интерес за отричане на вземанията.
Ответникът е навел възражение /доводи/, че след изтичане на
разписаните в закона срокове вземането му продължава да съществува,
поради което съществуването му в рамките на исков процес не може да бъда
отречено. Заявеното становище не се споделя.
Действащата правна уредба дава възможност на титуляра на едно
вземане да търси неговото изпълнение. Предложеното такова, дори и след
изтичане на давностния срок, има погасителен ефект и не подлежи на
връщане. Изтичането на предвидената в закона давност установява не само
забрана за провежда на принудително изпълнение срещу вземането, но и
забрана да се установи неговото съществуване или несъществуване, т. е при
погасяване на вземането, предмет на заявена отрицателно установителна
претенция по давност, въпреки възможността за изпълнение на вземането от
длъжника доброволно, съществуването на вземането не може да бъде
3
призната, т. е. искът да се отхвърли на това основание.
Ищецът има открита партида за отчитане на доставена електрическа
енергия до обект, находящ се в Ловеч, присъединен към електропреносната
мрежа. Доставката на електрическа енергия до обекта е прекъсната през 2012
г. поради непогасяване в срок на задължения от потребителя. За вземанията
си срещу ищеца ответникът не се е снабдил с изпълнителен лист и не е
предприел действия по принуда.
Плащане по вземанията за доставка на електрическа енергия /част от
вземането, за което се търси отричане в хода на производството е за доставка
на електрическа енергия/ потребителят дължи периодично - в рамките на
отделни времеви отрязъци. Задължението му е повтарящо се, в като в рамките
на връзката по доставка на електрическа енергия, той многократно дължи
изпълнение /плащане/, макар и за вземания в различен размер. Казаното
определя периодичния характер на вземанията за доставка на електрическа
енергия, от където следва, че те се погасяват с кратка 3-годишна давност.
Изискуемостта, забавата и давността за всяко вземане за цената на доставена
електрическа енергия настъпват поотделно, тъй като се касае за
самостоятелни задължения, макар и те да произтичат от един и същи
правопораждащ факт.
С оглед на изложеното, за вземането по първата фактура от 09.04.2010 г.,
с падеж 23.04.2010 г. давността е изтекла на 23.04.2013 г.; за вземането по
втората фактура от 04.01.2012 г., с падеж 20.01.2012 г., давността е изтекла на
04.01.2015 г; за вземането по третата фактура от 03.02.2012 г., с падеж
20.02.2012 г., давността е изтекла на на 20.02.2015 г; за вземането по
четвъртата фактура от 02.03.2012 г., с падеж 20.03.2012 г., давността е изтекла
на 20.03.2015 г; за вземането по петата фактура от 05.04.2012 г., с падеж
20.04.2012 г., давността е изтекла на 20.04.2015 г.
Към датата на отнасяне на спора пред съд /26.10.2021 г./ давността е
изтекла за всички вземания за доставена електрическа енергия, начислени по
партидата на ищеца. По тях ищецът дължи изпълнение само по своя
инициатива, но не и със съдействието на държавата.
Върху вземанията за доставена електрическа енергия е начислено и
обезщетение за забава. Възможността за принудителното му събиране също е
погасена по давност по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
4
От изложеното следва извода, че искът за отричане на вземания за
доставка на електрическа енергия и обезщетение за забава се явява
основателен в заявения размер.
Ищецът е заявил искане за разноски. По делото са ангажирани
доказателства за сторени разноски в размер на 351,90 лв. /51,90 лв. –
държавна такса, ведно с такса за превод и 300,00 лв. – платено адвокатско
възнаграждение/. При изхода на спора разноски в установения размер следва
да се възложат за заплащане на ответника.
Ответникът също е заявил претенция за разноски, която при изхода на
спора следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център, че Г. ХР. Х., с ЕГН
**********, с адрес: *** не дължи сумата от 1 217,95 лв. /хиляда двеста и
седемнадесет лева деветдесет и пет стотинки/, от която 620,28 лв. - цена на
консумирана и незаплатена електрическа енергия, доставена до имот,
находящ се в ***, начислена по партида с клиентски номер 300221490883 и
597,67 лв. - обезщетение за забава.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център да заплати на Г. ХР. Х., с ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 351,90 лв. /триста петдесет и един лева и
деветдесет стотинки/ - сторени разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с горните
данни, за присъждане на сторени разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Ловеч.
Съобщението да ищеца да се връчи чрез адв. С. на адрес: ***.
Съобщението до ответника да се връчи на адрес ***.
5
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6