РЕШЕНИЕ
№ 2292
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330107986 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1
ГПК.
Ищецът Л. Е. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, бул. „***“ № **, ет.
*, е предявил срещу ответницата Т.Ц. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„***“ № *, ет. **, ап. ***, иск за делба на Поземлен имот № *** от кв. ** по
плана на село ***, общ. ***, обл. ***, одобрен със Заповед № *** г., находящ
се в село ***, общ. ***, обл. ***, целия със застроена и незастроена площ от
600 кв.м., който имот участва в УПИ *** от кв. **, с площ на парцела 585
кв.м. и е с неприложена улична регулация от запад за 15 кв.м., при граници:
от изток - имот № ***, от запад – улица, от югозапад и юг – улица.
В исковата молба се излагат съображения, че ищецът е придобил 2/3 ид.
част от процесния имот по силата на договор за дарение, обективиран в
Нот.акт № ***, том *, рег. № *** г. на *** ***, рег. № *** по НК. Сочи се, че
ответницата е придобила 1/3 ид. част от имота по силата на дарение,
оформено с Нот.акт № ***, том *, рег. № *** г. на *** ***рег. № *** по НК.
Твърди, че в имота са били построени сгради, съсобствеността върху които е
прекратена с договор за доброволна делба, сключен между праводателите на
страните. С настоящата искова молба се иска от съда да се допусне до делба
единствено дворното място, съставляващо ПИ №***от кв. ** по плана на с.
***, при квоти 2/3 ид. части за ищеца и 1/3 ид. част за ответницата.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Т.Ц. Д. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва като неоснователен иска за делба. Счита
имота за неподеляем. Оспорва фактическите твърденията в исковата молба
1
относно постройките в имота. Сочи, че върху процесния имот е учредено
вещно право на ползване в полза на лелята на страните – П. С..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Пловдив, VI състав, е сезиран с иск за делба с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
За уважаване искът за делба, по делото следва да се установи, че
предметът на делбата е годен обект на правото на собственост, че страните са
носители на съответна идеална част от правото на собственост върху
включения в делбената маса имот, както и че в производството участват
всички съсобственици.
Доколкото предмет на делба е застроено дворно място без изградените
върху него постройки следва да се има предвид, че съгласно указанията в т. 1,
б. „д“ от Постановление № 2 от 4.V.1982 г., Пленум на ВС, не може да се
допусне делба на съсобствен парцел, в който има две или повече
самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са
изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на
парцела. В този случа се приема, че парцелът е обща част и съсобствеността
върху него е неразделно свързана с отделните сгради. С актуалната практика
на ВКС обаче е прието допустимостта на съдебната делба на застроено
съсобствено дворно място да се преценява с оглед състоянието на имота към
момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на
производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота.
Така Решение № 227 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г., I г. о.,
ГК, Решение № 293 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., II г. о.,
ГК, Решение № 201 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2585/2015 г., I г. о.,
ГК, Решение № 131 от 27.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 600/2016 г., I г. о., ГК,
Решение № 66 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3499/2016 г., I г. о., ГК и
др. Цитираната практика отчита запазеното действие на т. 1, б. „д” от ППВС
№ 2/1982 г., но приема, че изводът за недопустимост на делбата на съсобствен
парцел, застроен със сгради, които са собственост на някои от съделителите, е
обоснован само в хипотеза, когато в рамките на производството в неговата
първа фаза съдът е проявил необходимата активност да изследва
възможността от дворното място да се обособят два или повече
самостоятелни урегулирани поземлени имота при спазване на изискванията
на чл. 201, ал. 2 ЗУТ.
При настоящата хипотеза това е сторено. По делото е изслушано
заключение на в.л. В.Г., което е кредитирано от съда като компетентно
изготвено. Вещото лице сочи, че процесното дворно място е в устройствената
зона за жилищно застрояване на с. Красново, в която връзка е посочил и
изискванията за минимални размери на урегулираните поземлени имоти
според чл. 19, ал. 1 ЗУТ, вкл. и в производство по делба. Констатирал е, че от
делбения имот могат да се образуван два нови УПИ, в която насока е
изготвил скица-проект и е определил площите на новообразуваните УПИ,
2
съобразно квотите в исковата молба, а именно: УПИ***, кв. *** с площ от
211 кв.м. и УПИ ***, кв. **, с площ от 392 кв.м. Според заключението на в.л.
Г. така предложеното разделение на делбения имот отговаря на изискванията
на чл. 19 ЗУТ за поделяемост. При огледа на място пък вещото лице е
констатирало, че понастоящем в имота съществува само една сграда,
означена със сигнатура ПМЖ с площ от 92 кв.м. За останалите сгради вещото
лице сочи, че са премахнати, като на тяхно място са поставени два метални
контейнера с общ покрив.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че е допустима делбата на
процесното дворно място. От една страна се установи, че понастоящем
липсват две сгради в имот с различни собственици. Видно от заключението
на вещото лице в имота съществува само една сграда. Наличните в дворното
място метални контейнери, независимо, че са поставени върху бетонни
фундаменти, не може да се приеме, че имат статут на самостоятелни сгради.
Поради това и дворното място няма статут на обща част, респ. делбата му е
допустима. Делбата на дворното място е допустима и с оглед на изложената
по-горе съдебна практика и предвид заключението на вещото лице за
поделяемост на парцела. Видно от заключението имотът може да се раздели
на два отделни УПИ, които да отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ и да
са съобразени със заявените в исковата молба квоти в съсобствеността.
Следователно, дори да беше запазена вече премахната постройка, то делбата
отново би била допустима. В тази насока и доколкото делбата на процесното
дворно място е годен обект, спрямо който може да се упражнява
потестативното право на делба, то следва да се разгледа въпросът с правото
на собственост върху парцела и квотите на страните в съсобствеността.
Видно от представения Нот.акт за доброволна делба № ***, том *, рег.
№ ***, нот.дело № *** г. на *** ***, рег. № ***, лицата П. С. А., Г. С. А. и А.
С. Ц., са извършили делба на дворното място, предмет на настоящото дело,
ведно с построените в него сгради. В дял на Г. А. са разпределени 2/3 ид.ч. от
парцела, както и собствеността върху две второстепенни постройки,
съответно с площ от 26 кв.м. и 20 кв.м., както и гараж с площ от 11 кв.м. А. Ц.
е получила 1/3 ид.ч. от двора и цялата построена в него жилищна сграда с
мазе. Съделителката П.А. пък си е запазила пожизнено право на ползване
върху целия поземлен имот, ведно с построените в него сгради.
С договор за дарение, обективиран в Нот.акт № *** том *, рег.№ ***,
нот.дело №*** г. на ******, Г. А. е дарила на ищеца Г. Д. получената от нея в
резултат на делбата идеална част от двора и изключителната собственост
върху двете второстепенни постройки и гаража. С друг договор за дарение,
обективиран Нот.акт № *** том *, рег.№ ***, нот.дело № *** г. на *** ***, А.
Ц. е дарила на ответницата Т.Ц. получената от първата в резултат на делбата
1/3 ид.ч. от двора, ведно с цялата жилищна сграда в него.
По силата на описаните по-горе разпоредителни сделки настоящите
страни са станали съсобственици в процесното дворно място, представляващо
поземлен имот № *** от кв.** по плана на с. ***от *** г., при квоти 2/3 ид.ч.
за ищеца и 1/3 ид.ч. за ответницата. В тази насока следва да се допусне между
Л. Е. Д. и Т.Ц. Д. делба на посочения в исковата молба имот, при
3
установените квоти. Обстоятелството, че лицето П. А., съгласно Нот.акт за
доброволна делба № ***, том *, рег.№ ***, нот.дело № *** г., си е запазила
право на пожизнено ползване върху дворното място, не е пречка за допускане
на делбата. Правото на ползване на трето лице върху делбения имот не
рефлектира върху квотите в съсобствеността, нито може да лиши някой от
съделителите от правото да иска тази съсобственост да бъде ликвидирана
посредством съдебна делба на имота. Следователно ще се допусне поисканата
делба на дворното място, като запазеното право на ползване на П. А. ще
следва да се отчете при оценката на имота във втората фаза на делбата.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Л. Е. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, и Т.Ц. Д. ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. „***“ № *, ет. **, ап. ***, на следния недвижим имот:
Поземлен имот №***от кв.*** по плана на село ***, общ. ***, обл. ***,
одобрен със Заповед № *** г., находящ се в село ***, общ. ***, обл. ***,
целия със застроена и незастроена площ от 600 кв.м., който имот участва в
УПИ *** от кв. **, с площ на парцела 585 кв.м. и е с неприложена улична
регулация от запад за 15 кв.м., при граници: от изток - имот № ***, от запад –
улица, от югозапад и юг – улица, ПРИ КВОТИ: за Л. Е. Д., ЕГН **********
– 2/3 ид. части; и за Т.Ц. Д., ЕГН ********** – 1/3 ид. част;
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4