Решение по дело №1651/2019 на Районен съд - Бургас

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 785

                                         гр. Бургас, 19.06.2019 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1651 по описа на РС – Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Б.Б.К.” ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 359839-F397431 от 20.09.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 178  ЗДДС за нарушение на чл.96, ал. 1, изречение второ ЗДДС му е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 800 лв. 

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че дружеството в изпълнение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС е подало заявление за регистрация на 09.07.2018 г. за достигнат облагаем оборот 12 месеца назад. Счита, че неправилно е било приложено изречение второ на чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Поддържа, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно какво точно нарушение е извършил жалбоподателят дали това, че не се е регистрирало в срок или за това, че не е начислило ДДС през посочения период. Излагат се твърдения за допуснати нарушения при съставяне на АУАН и НП на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не е посочена дата на извършване на нарушението. Оспорва размерът на санкцията като неправилно определен, както и счита, че дори следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН поради маловажност на случая, като излага доводи в тази насока. Моли се НП да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно уведомени, представляват се от адв. В.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че се доказва, че облагаемият оборотът е бил натрупан за два последователни месеца и съгласно действащото законодателство от 2018 г. правилно е била приложена разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изречение второ ЗДДС.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

 

Свидетелката П.И. в качеството си на главен инспектор по приходите към ТД на НАП - Бургас е извършила проверка във връзка с подадено заявление за регистрация по ЗДДС на 09.07.2018 г. от дружеството-жалбоподател.  При проверката свидетелката И. констатирала, че за последните 12 последователни месеца назад 01.07.2017 г. – 31.06.2018 г. дружеството-жалбоподател е реализирало облагаем оборот в размер на 257248.40 лева, като от които 57403.08 лева са били реализирани в периода от 01.05.2018 г. до 03.06.2018 г., т.е. за период не по-дълъг от два последователни месеца. При така установените обстоятелства свидетелката И. констатирала, че съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изречение второ ЗДДС заявлението за регистрация е следвало да бъде подадено от жалбоподателя в срок от 03.06.2018 г. до 11.06.2018 г. /първия присъствен ден/, а не до 09.07.2018 г.

За установеното нарушение по чл. 96, ал. 1, изречение второ ЗДДС свидетелката съставила срещу жалбоподателя на 31.07.2018 г. АУАН, а впоследствие на 20.09.2018 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката И. са обективни, последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.  

 

От правна страна:

 

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение, че не е ясно за какво нарушение е бил наказан жалбоподателят – дали защото не се е регистрирал в срока по чл. 96, ал. 1 ЗДДС или за това, че не е начислил данък. Както от съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на НП се установява, че е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това, че не е подал в срок от 03.06.2018 г. до 11.06.2018 г. заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1, изречение второ ЗДДС. Не се съдържат фактически положения относно твърдяното от жалбоподателя нарушение по ЗДДС за неначислен данък, поради което не може да се приеме, че му е било вменено като извършено такова нарушение. Ето защо неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл. 18 ЗАНН. 

На следващо място е неоснователно и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, тъй като не е била посочена датата на извършване на нарушението. В случая се касае за извършено нарушение под формата на бездействие, изразяващо се в неизпълнение на законово предвидено задължение в рамките на определен срок. Както в АУАН, така и в НП е посочен периодът от време, през който жалбоподателят е следвало да се регистрира и той не е сторил това. Така отразеният период е достатъчен, за да се приеме, че времето на извършване на деянието под формата на бездействие, е безспорно установено.

Съгласно разпоредбата на чл.96, ал. 1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Изречение второ на същата норма предвижда, че когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Следователно изречение второ на посочената норма предвижда допълнителна предпоставка от тази в изречение първо, а именно оборотът да е бил реализиран за период не по-дълъг от два последователни месеци, включително текущия, както и различен начален момент на възникване на задължението за регистрация – от датата на която е достигнат оборотът. Т.е. двете изречения на чл. 96, сал. 1 ЗФДДС не са алтернативни и не е въпрос на избор, кое да бъде приложено, а предвиждат две различни хипотези, като приложението на всяка една се определя от констатираните налични предпоставки. 

От събраните по делото доказателства и в частност от показанията на свидетелката И. се установява, че за период не по-дълъг от два последователни месеца а именно от 01.05.2018 г. до 03.06.2018 г. дружеството-жалбоподател е реализирало оборот от 57403.08 лева. Правилно така установените по делото обстоятелства АНО е подвел под нормата на чл. 96, ал. 1, изречение второ ЗДДС. Следователно от 03.06.2018 г. е започнал да тече предвиденият 7 -дневен срок за регистрация и е изтекъл на 11.06.2018 г. /първия присъствен ден/. Установява се, че заявление за регистрация е било подадено от жалбоподателя на 09.07.2018 г., т.е. след изтичане на законоустановения срок. Ето защо правилно АНО е приел, че дружеството-жалбоподател е извършило процесното нарушение.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 178 ЗДДС предвижда наказание за юридическите лица „имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 5 000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение. На дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция около предвидения минимум, а именно в размер на 800 лв. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

С процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане на задължените по ЗДДС лица и гарантиране на събираемостта на дължимия данък в републиканския бюджет на страната, поради което деянието не се характеризира с по - ниска степен на обществена опасност и случаят не е маловажен.

 

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

 

Така мотивиран, съдът                                          

                                                            

                                                             Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 359839-F397431 от 20.09.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на „Б.Б.К.” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 178  ЗДДС за нарушение на чл.96, ал. 1, изречение второ ЗДДС му е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 800 лв. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                      

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС