№ 8635
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110162412 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Г. П. С., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал.
2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че Г. П. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 5408,35 лева за главница - цена на доставка на
топлинна енергия за имот в **********, жилище на целия етаж първи, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 15.03.2022 г. до изплащане на
вземането, със сумата 622,79 лева за мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
23.02.2022 г.; сумата 53,33 лева за главница - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
15.03.2022 г. до изплащане на вземането, със сумата 07,43 лева за мораторна лихва за период
от 02.03.2020 г. до 23.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 13528/2022 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в
качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не
изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, съобразно приложимите ОУ от 2014г., както и съдебни
разноски.
Ответникът оспорва исковете като нередовни, недоказани, по основание и размер.
Възразява по твърденията за наличието на пасивна материална легитимация по спора.
Прави възражение за давност. Оспорва акцесорните вземания поради липса на покана за
плащане. Счита, че претендираната стойност на топлинна енергия не съответства с реално
доставеното количество.
Третото лице-помагач на страна на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
1
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът представя съдебно-спогодителен протокол от 18.06.1993 г. по гр.дело
№1048/1993 г., съгласно който в дял и изключителна собственост на Г. П. С. се пада
недвижим имот, а именно жилището в целия първи етаж в сградата в **********. Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът приема, че през
исковия период като собственик на имота ответникът се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота, и
отговаря за неплатените суми към ищеца. Сключването на писмен договор не е условие за
възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление
на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на
правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ –
ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е
сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно
е дали ответникът фактически е обитавал имота.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния
съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, за това, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и
преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период 01.05.2018-
30.04.2021 г. реално потребеното количество топлинна енергия, след отчет на 1 бр.
технически изправен водомер за топла вода и 7 бр. топлинни разпределители, е на стойност
сумата 7688,92 лв., като в нея не са включени лихви или стари задължения, като за сметка на
ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция.
От заключение на съдебна счетоводна експертиза, неоспорено от страните и
преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че ответникът е извършил плащания за
м.05.2018-м.11.2018 г. и по Обща фактура от м.07.2019 г., но не изцяло, касаеща отчетен
период 01.05.2018-30.05.2019 г., при което неплатената главница възлиза на сумата 5408,35
лв. за цена на доставка на топлинна енергия, и 53,33 лв. за цена на извършена услуга дялово
разпределение.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
15.03.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
2
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2021 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три
години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди
15.03.2019 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор (вж.
ОУ на л.60 от делото) са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според
чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според
правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези
парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са
дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. Предвид това поначало
покрито е с давностен срок вземането за главница за периода 01.05.2018-31.12.2018 г. В
конкретния случай следва да се приеме, че при извършените плащания за този период и на
осн. чл. 116, б.а от ЗЗД длъжникът е признал вземанията и давността е прекъсната, поради
което относимото възражение за изтекла давност е неоснователно.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за неплатената главница за цена на топлинна
енергия за периода 15.09.2019-23.02.2022 г. в размер на сумата 622,79 лв., определен на осн.
чл. 162 от ГПК, като в останалата част акцесорната претенция е неоснователна.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства и заключения съдът
приема, че са предоставени услугите за дялово разпределение в предявения размер на иск и
същият подлежи на уважение.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява уреден ред и
начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -15.03.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, всяка страна има право на съдебни разноски. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното
производство. В полза на ищцовото дружество и по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съразмерно на уважената част от исковете следва да се пресъди общо сумата 995,46 лева за
3
платени държавни такси, възнаграждение на вещи лица и юрисконсулт, последното на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, определено от Съда в предвидения минимален
размер по чл. 25-26 от НЗПП.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. П. С., с ЕГН:**********, с адрес:
*********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 5408,35 лева за главница - цена на доставка на топлинна енергия за
имот в **********, жилище на целия етаж първи, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 622,79 лева за
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 23.02.2022 г.; сумата 53,33 лева за главница -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
13528/2022 г. по описа на СРС; като иска за сумата 07,43 лева за мораторна лихва за периода
от 02.03.2020 г. до 23.02.2022 г., начислена върху главницата за цена на извършена услуга
дялово разпределение – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. П. С., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: **********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 995,46 лева – съдебни разноски по ч.гр.дело №13528/2022 г. и
гр.дело №62412/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4