РЕШЕНИЕ
№ 1281
гр. Перник, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Е. Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720102942 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Е. Е. Н. и А. С.
Н..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. При изложените твърдения се иска в отношенията между стрА.те да бъде
признато за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество при условията на
разделна отговорност по ½ ид.ч. от следните суми: 1495,60 лева, представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлофициран
имот, находящ се *************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.03.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 272,04 лв. представляваща
1
законна лихва за забава на месечните плащА.я за периода от 09.07.2020 г. до 15.02.2023 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1022/2023 г. на ПРС. Претендират се разноски.
Ответниците не са депозирали писмен отговор. В с.з. се явяват лично и оспорват
предявените искове по основА.е и размер. Акцентира се върху обстоятелството, че и
двамата на практика живеят в различни жилища, а процесният имот е необитаем, поради
което сума не следва да бъде начислявана.
Съдът, след като прецени събрА.те по делото релевантни за спора доказателства
и обсъди доводите на стрА.те, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждА. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основА.е чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. В настоящия случай се
установи, че вземА.ята, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевирА.те в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за стрА.те по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния
период. С доклада по делото съдът е обявил, че служебно известен фактът, че са влезли в
сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в
гр. Перник, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувА. във вестник
Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г., поради което
посоченият правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен като ненуждаещ
се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Тези правила уреждат
взаимоотношенията при продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото
2
дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към
топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник. В конкретния случай,
отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради
което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е
неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството
общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
От представения договор за покупко-продажба от 25.05.1998 г. и препис-извлечение
от акт за граждански брак се установява, че ответникът Е. Н. е придобил възмездно правото
на собственост върху процесния апартамент, докато се е намирал в граждански брак с
ответницата А. Н., сключен през **** По силата на чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г., аналогична
на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. и чл. 21, ал. 1 от сега действащия СК от
2009 г., придобитите от съпрузите през време на брака недвижими и движими вещи и права
върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити,
поради което процесният имот е бил придобит в режим на СИО от двамата ответници.
Видно от преписа-извлечение от акт за сключения граждански брак, същият е бил прекратен
с развод между стрА.те на *********, поради което с прекратяване на брака чрез развод
съпружеската имуществена общност също е била прекратена към тази дата, респ. се е
трансформирала в обикновена дялова съсобственост върху имота при равни квоти между
двамата ответници – по ½ ид.ч., което не се оспорва.
На 17.10.2014 г. ответникът Е. Е. Н. е депозирал до „Топлофикация-Перник“ АД
заявление-декларация за откриване на партида за битови нужди за процесния имот в
**********
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, когато топлоснабденият имот е жилище, което е било притежавано в
режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със
съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1
СК между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг
сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия
имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална
част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което
дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен,
двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността. Договорът между трето
ползващо се лице и топлопреносното предприятие се презумира с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
По аргумент от цитирА.те тълкувателни разяснения, и доколкото след развода между
стрА.те, респ. трансформацията на бездяловата СИО в обикновена дялова съсобственост,
отв. Е. Н. е депозирал заявление за откриване на индивидуална партида на негово име за
процесния имот и партидата на практика се води на негово име (видно от извлечението по
сметки), съдът намира, че в процесния случай налице е индивидуален договор между отв.
Е. Н. и ищцовото топлопреносно предприятие. При наличие на индивидуален договор,
сключен с отв. Е. Н., единствено той е легитимиран да заплаща задълженията за доставка на
топлинна енергия, като исковете срещу отв. А. Н. следва да бъдат отхвърлени поради
липса на пасивна материална легитимация.
По делото е прието заключение на СТЕ, неоспорено от стрА.те, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено. В заключението е
отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискА.
на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. Системата за
дялово разпределение е въведена в СЕС, а между ФДР и ищеца има налично споразумение
за предоставяне на тази услуга, обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. и договор №
76 от 01.09.2017 г. От заключението се установява, че монтирА.те в абонатната станция
уреди за търговско измерване – топломери, са преминали през задължителните периодични
метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения
3
тип, поради което са годни за търговско измерване и показА.ята им могат да се считат за
достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период технологичните разходи
в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по
общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е
подавана за разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на годишния отчет
разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирА. и
определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки.
Изяснено е, че по време на процесния период има монтирА. и свързА. към СИ две
отоплителни тела в жилищни помещения ХОЛ И СТАЯ с монтирА. върху тях
индивидуални разпределители, като за тях е начислена прогноза топлоенергия. След
осигуряване на достъп до имота на 12.05.2021 г. при отчитане на средствата за измерване за
отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., е констатирано, че показА.ята им са нулеви,
поради което и отдадена топлоенергия за тези две отоплителни тела не е разпределена,
което е отразено в изравнителните сметки. Същевременно за отчетен период 18.05.2021 г. –
30.04.2022 г. както на определената основна дата за отчет 18.05.2022 г., така и на
допълнителната дата за отчет 24.05.2022 г. достъп до имота не е бил осигурен, за което е бил
подписан констативен протокол, подписан от представител на СЕС. Поради неосигурения
достъп за отчет при изготвяне на изравнителната сметка за втория отчетен период, визиран
в исковата претенция, ФДР е процедирала съгласно чл.70. ал.2. и ал.4. както и по реда на
т.6.7 и т.6.5. от Приложението към чл.61. ал.1 на Наредба №-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването и е разпределила топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в
имота в жилищни помещения Хол и Стая по изчислителен път (но норматив) съобразно
определените от ФДР топлинна мощност на отоплителните тела и чрез екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата.
По време и на двата отчетни периода - 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и съответно
18.05.2021 г. – 30.04.2022 г. вещото лице е констатирало, че в помещението „Баня“ има
работещо отоплително тяло тип „ЩРАНГ- ЛИРА " (два броя стоманени тръби), свързано
към сградната инсталация и проектирано да отдава топлоенергия както всяко друго
отоплително тяло, без индивидуален разпределител, поради техническа невъзможност за
монтиране на такъв. Изяснено е, че това отоплително тяло отдава непрекъснато
топлоенергия по време па отоплителните периоди, без да има техническа възможност за
регулиране на отдаваната от него топлоенергия. Начисляваната прогнозна топлоенергия,
отдавана от това отоплително тяло по време на отоплителните периоди, е включвана в
общата прогнозна топлоенергия за отопление „Имот“ и е на база разпределен разход от
предходен отоплителен период. Изяснено е, че след провеждане на годишния отчет от
фирмата-топлинен счетоводител разходът за топлинна енергия за отопление е преизчислен,
прогнозно начислените суми са сторнирА., като определената разлика е отразена в
индивидуалната годишна изравнителна сметка.
Съгласно СТЕ, в Общите части на СЕС няма работещи и свързА. към Сградната
инсталация отоплителни тела, поради което на абоната по партида отдадена топлоенергия от
отоплителни тела в общи части НЕ е разпределяна и не са начислявА. суми.
В имота на абоната има монтиран един брой ВОДОМЕР ЗА ТОПЛА ВОДА , като За
процесния период 01.05.2020г. - 30.04.2022г. е отразен статус на ползване на топла вода .. 1
“. т.е. отчет на разхода па топла вода - по водомер. След двата отчетни периода, включени в
процесния период, прогнозната топлоенергия е изравнена е разпределената топлоенергия за
БГВ по отчет на водомера за топла вода за първия отчетен период и на база разход от
предходен период за втория отчетен период. Вещото лице е констатирало от изравнителната
сметка и отчетна карта от 12.05.2021г., че в процесния имот на тази дата е извършен отчет
на водомера за топла вода за отчетен период 01.05.2020г. - 30.04.2021г. Разпределението на
топлоенергия за БГВ за отчетния период е съобразно с отчетения разход от водомера за
топла вода при показА.я: към 01.05.2020г., потвърден от представител на имота.
Аналогично, след отчетен период 01.05.2021 г. - 30.04.2022г. при отчитането на
средствата за измерване на основната дата 18.05.2022г.. както и на допълнителната дата
24.05.2022г. в имота на абоната по партида не е осигурен достъп за отчет и оглед на
водоснабдителната инсталация, за което е бил съставен констативен протокол, подписан от
представител на СЕС. Въпреки неосигурения достъп за отчет по преценка на ФДР на
4
абоната по партида е разпределен разход, съобразно разхода от предходния период с
тенденция при последващ реален отчет да се извърши изравняване е реално отчетеното
показА.е.
През периода е начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от СГРАДНАТА
ИНСТАЛАЦИЯ, пропорционално на отопляемия обем на имота по проект (160 куб.м.) и
само през зимния отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявА. като дължими суми
за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива.
В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. При
така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод,
че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 1495,60 лева.
Съгласно чл. 70, ал.2 и ал.4 Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, аналогично на чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, приложими за процесните периоди, всички клиенти са длъжни да
осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показА.ята на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирА. уреди за дистанционен отчет. Редът за
отчитане на показА.ята на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и в публично известните общи
условия по чл. 150 ЗЕ. На клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните
уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т.
2 (което не се прилага само когато клиентите са монтирали уреди с дистанционен отчет).
Съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката начисляването за всички отоплителни тела
в имота на енергия като отоплителни тела без уреди означава, че топлинната енергия за
отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтирА.те в тях отоплителни тела
се умножи с максималния специфичен разход на сградата.
Съдът намира, че ответникът Е. Н., като клиент, неосигурил достъп за
отоплителния период 2021-2022 г., е имал право по чл. 70, ал.5 от Наредба № 16-334 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването, аналогично по реда на чл. 70, ал. 8 от Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020 г. да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителната
сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за
сградата представител, но в случая няма нито твърдения, нито доказателства да се е
възползвал от това свое право.
При тези съображения съдът възприема доказателствения извод, че от страна на
ответника не е била заявена рекламация срещу отчета на показА.ята на уредите и
разпределението на енергията по изравнителните сметки, не се твърди и не се установява да
е поискал допълнителен отчет.
Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото лице, съдът
намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с
него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на
задълженията за отопление в процесния имот.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребител в сграда-
етажна собственост, който прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имота си,
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Освен собственик или титуляр на вещно
право върху конкретен имот, лицето е съсобственик на сградната инсталация и следва да
поеме припадащата му се част от разходите за топлинна енергия. След като всички
обитатели участват в ползите, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така те трябва
да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части, респ. за сградната инсталация. По сходен
5
начин законодателно са уредени правоотношенията, свързА. със сградната инсталация в
сграда – етажна собственост в други държави–членки на Европейския съюз. Пълен отказ от
ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на
чл. 153, ал. 2 ЗЕ – чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда
от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение по решение на 2/3 от
собствениците и титулярите на вещно право на ползване (в този смисъл са и Решение №
5/22.04.2010 г. на Конституционния съд на РБ по к. д. № 15/2009 г., както и мотивите на ТР
№ 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС). Посоченото напълно
съответства с практиката на СЕС, обективирана в Решение по дело С-708/17 и С-725/17
(образувано по повод на преюдициално запитване), съобразно което се допуска национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
По делото е изслушано и прието заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че
размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от
дължимата ТЕ по компоненти (отопление 928,01 лв. и БГВ в размер на 148,73 лв.), както и
вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер на 37,92 лв. Вещото лице е достигнало
до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на предоставяните от ищеца
услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово разпределение, след
корекциите, съгласно изравнителните сметки (393,62 лв.) и начислената отстъпка отопление
(-12,68 лева) възлиза на посочената в исковата молба стойност – 1495,60 лв. Падежите на
всяко месечно задължение са определени, при съобразяване на клаузите на Общите условия
на дружеството, като няма данни за извършвА. плащА.я. Съдът кредитира изцяло приетата
СИЕ, тъй като същата е изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички
поставени задачи.
В случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се
представят доказателства в този смисъл. Предвид изложеното, предявеният иск за
главницата се явява основателен и следва да бъде уважен до предявения размер от ½ ид.ч.
от процесните задължения с оглед принципа на диспозитивното начало – чл. 6 ГПК,
доколкото в исковата молба от отв. Е. Н. се претендират именно половината от процесните
суми – 747,80 лв., а не цялата главница 1495,60 лв.
По отношение на задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер,
възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и
неизпълнението му в срок. Доколкото потребителят не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено
доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основА.е чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за съответния
период, увеличен с 10 пункта, намира, че законната мораторна лихва върху главницата от
1495,60 лева за периода от 09.07.2020 г. до 15.02.2023 г. г., възлиза на 272,04 лева.
Доколкото искът срещу Е. Н. е предявен за сумата от 136,02 лв., представляваща ½ от
лихвата 272,04 лв., с оглед диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен така, както
е предявен.
Изложеното дава основА.е на настоящия съд да приеме, че предявените искове срещу
отв. Е. Н. са основателни и доказА., поради което следва да бъдат уважени в претендирА.я
от ищеца размер. Исковете срещу А. Н. следва да бъдат отхвърлени по изложените по-горе
съображения за липса на материална легитимация.
По разноските:
6
При този изход от спора на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
заплати половината от сторените от ищцовото дружество разноски в размер на 585,35 лева
в рамките на исковото производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които
следва да му бъдат присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказА.те в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 85,35
лева, половината от които следва да му бъдат заплатени от отв. Н..
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК отв. А. Н.има право на разноски, но няма данни същата да е
поискала и сторила такива.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ съществува изискуемо вземане
срещу Е. Е. Н., ЕГН **********, с адрес за призоваване в *******, за сумата 747,80 лева,
представляваща ½ от сумата 1495,60 лева – главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлофициран имот, находящ се
*************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 136,02 лева, представляваща ½ от
сумата 272,04 лв. – законна лихва за забава на месечните плащА.я за периода от 09.07.2020 г.
до 15.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1022/2023 г. на РС-Перник.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу А. С. Н., ЕГН ********** за признаване з установено в отношенията
между стрА.те съществуването на изискуемо вземане в полза на „Топлофикация-Перник“
АД за сумата 747,80 лева, представляваща ½ от сумата 1495,60 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлофициран имот,
находящ се *************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.03.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 136,02 лева, представляваща ½
от сумата 272,04 лв. – законна лихва за забава на месечните плащА.я за периода от
09.07.2020 г. до 15.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1022/2023 г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 Е. Е. Н., ЕГН ********** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* сумата от 292,68 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство и сумата 42,68 лева – разноски пред Районен
съд Перник в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
ПРЕПИС от решението да се връчи на стрА.те на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7