Решение по дело №752/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1517
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 17 септември 2019 г.)
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20197180700752
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1517

 

 

гр. Пловдив, 11 юли 2019 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д.Й.и участието на прокурора …, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 752 по описа за 2019  г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по  чл.215 от ЗУТ във връзка с чл.196 ал.4 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р.К.М., ЕГН **********,***, срещу заповед № РД 19-132/12.02.2019 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив.

Твърди се неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед с доводи, че липсват изложени мотиви за издаването ѝ.

Заема се и тезата, че процесната тръбна конструкция, фактически представляваща асмалък, отдавна е с постоянен статут на търпимост, тъй като е изградена със съгласието на кметството и всички тогавашни собственици на жилищата, построени в имота през 1969 г.

Освен това, същата не пречи на пространството и е полезна за всички, живеещи в имота.

Не на последно място, според жалбоподателя, за премахването на  процесния асмалък следва да има решение за целта на Общото събрание на всички живущи в жилищната сграда, каквото в този случай липсва.

В крайна сметка се иска отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Не се претендират разноски.

Ответникът – Кмет на Район Централен при Община Пловдив, чрез надлежен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата.

Не се претендират  разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, а именно административната преписка, достигна до следните фактически установявания  и правни изводи:

Предмет на процесното оспорване е Заповед № РД-19-132/12.02.2019 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив, с която, на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ като неподходящо по местоположение и разположение насаждение, находящо се в имот с идентификатор 56784.520.1278 по КК на гр.Пловдив, с административен адрес ***, е наредено да бъде премахнат обект „тръбна конструкция - лозница-асмалък“, находяща се в имот с идентификатор 56784.520.1278 по КК на гр.Пловдив, с административен адрес ***.

Заповедта е издадена от компетентен орган при условията на надлежна делегация – заповед № 13 ОА 556 от 05.03.2013 г. на Кмета на Община Пловдив на л.17 по делото.

Съставен е констативен протокол (л.13) за обследване на обстоятелствата по чл.195, ал.5 и чл.196, ал.1 от ЗУТ.

От осъществения на място оглед от комисията е констатирала, че по южната фасада на жилищен блок с административен адрес ***, е изградено съоръжение „лозница-асмалък“ съставляващо се от 7 вертикални стоманени тръбни елемента, трайно закотвени към земната повърхност. Вертикалните елементи са свързани помежду си посредством метални профили, образуващи едноотворни рамки.Върху горния пояс на металните рамки в перпендикулярна посока са монтирани метални елементи трайно закотвени в сградата. Установено е, че така изграденото съоръжение представлява лека метална конструкция в терен общинска собственост, монтирано от неизвестен извършител. В крайна сметка е изведено като заключение предложение на комисията за премахване на гореописаното съоръжение като неподходящо по местоположение и разположение насаждение.

Между страните няма спор по фактите.

Макар и заповедта да е насочена към неизвестен извършител, настоящият състав на съда счита, че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването ѝ, обоснован от обстоятелството, че същият е засадил и изградил 1/2  от асмите – молба на л.23 по делото.

Това обстоятелство не се оспорва от ответника – изрично становище в този смисъл по протокол от съдебно заседание, проведено на 13.06.2019 г. – л.38 по делото.

 От последния не се оспорва и времето/мястото на изграждането на съоръжението, както и неговия обем.

Процесният асмалък е разпореден за премахване предвид неподходящото му местоположение и разположение в терен общинска собственост.

Неоснователно е в тази насока основното оплакване по жалбата, че той е търпим. На първо място, следва да се има предвид, че това понятие касае строежи, какъвто безспорно не е асмалъка и на второ място, видно от самия текст на нормата на чл.195, ал.5 от ЗУТ, в обхвата на приложното ѝ поле попадат и търпими строежи при условие, че същите са неподходящи по местоположение например.

Процесният асмалък представлява лека метална конструкция в общински терен. Именно местоположението на тази метална конструкция, съответно насаждението, разположен на общински терен го прави неподходящ по местоположение/разположение в какъвто смисъл са и констатациите на комисията.

В хода на административното производство обаче е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, което само по себе води до отмяна на оспорената заповед.

Настоящият състав на съда счита, че в конкретния случай, преди издаването на заповедта не е изпълнено императивното изискване на чл.196, ал.2 от ЗУТ за изслушване на заинтересованите лица.
         Действително, в част „изслушване“ на констативния протокол е посочено, че собствениците са редовно уведомени със съобщение, но видно от съдържанието на самото съобщение (л.6 по делото) посредством същото се съобщава на собствениците за датата и часа на извършването на огледа от страна на комисията, а то не представлява покана към тях за изслушването им, съответно за предоставянето им на възможност да изразят становище по повод процесния асмалък каквато е целта на нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ.

 

 Неизслушването на ЗЛ по реда на чл.196, ал.2 от ЗУТ представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед, което налага нейната отмяна.

 

Предвид гореизложеното, жалбата се явява основателна.

 

По разноските:

От страна на жалбоподателя не са претендирани разноски, съответно такива не следва да бъдат присъждани.

  

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-19-132/12.02.2019 г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС. 

 

 

           Председател: