№ 10686
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110145874 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от /фирма/
срещу /фирма/, положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318 от ТЗ, вр.
чл. 102, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответника за сумата в размер на
4000,00 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение
на договорно задължение на ответника да заплаща
разходите, свързани с ползването на автомобил Рено
Мастер с ДК № ************* за вземане във връзка с
наложена имуществена санкция по издадени 2 бр.
електронни фишове серия Г № 0060062 и 0060063 от
18.10.2023г., в размер на 2000,00 лева по всеки един от
фишовете, във връзка с Предварителен договор за покупко-
продажба № 67118/А от 20.06.2023г. и договор за покупко-
продажба № 0078484/А от 27.03.2024г. с нотариална заверка
1
на подписите, рег. № ***** на Нотариус Л.Б., с рег. № *** в
НК, с район на действие, районна на СРС, и за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 22850/2024 г. по описа на СРС, 45- ти състав.
В исковата молба се твърди, че между ищеца, като
продавач и /фирма/, като купувач е сключен предварителен
договор за покупко-продажба № 67118/А от 20.06.2023г. по
силата на който продавачът се задължава да продаде на
купувача 36 броя свои автомобили, един от които е товарен
автомобил Рено Мастер, с ДК № *************. Твърди, че
/фирма/ е намерил краен купувач на автомобила –
ответното дружество, което на 28.07.2023г. е заплатило
продажната цена на автомобила въз основа на издадената
му фактура № **********. Поддържа, че с приемно-
предавателен протокол от 03.08.2023г. автомобилът е
предаден на /фирма/, като на купувача е предадена и
действащата полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ № BG/22/123001934430 от
27.06.2023г., издадена от /фирма/. Твърди, че на 26.10.2023г.
ищецът получил 2 бр. електронни фишове № серия 0060062
от 18.10.2023г. и № 0060063 от 18.10.2023г., издадени от
ОДМВР София за извършено нарушение на чл. 483, ал.1,т.1
от КЗ, във вр. чл. 638, ал.4 и ал.1,т.2, във вр. чл. 461,т.1 от
КЗ, поради което на ищцовото дружество, като собственик
на автомобила била наложена имуществена санкция в
размер на 2000,00 лева за всяко от нарушенията. Ищцовото
2
дружество заплатило размера на санкциите. На 27.03.2024г.
с договор за покупко-продажба № 0078484/А от 27.03.2024г.
собствеността върху автомобила била прехвърлена, но
въпреки отправените искания и представяне на
доказателства за заплащане на санкциите, сумите не били
възстановени от ответника. Освен това ищцовото
дружество при извършена проверка установило, че след
предаването на автомобила ответникът не заплатил втората
дължима вноска по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което действието на полицата било
прекратено. Ответникът не сключил нова застраховка
„Гражданска отговорност“ и доколкото нарушенията са
извършени преди прехвърляне на собствеността санкциите
били наложени на /фирма/.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба. Във възражението подадено по реда на чл.
414 от ГПК ответникът възразява, че дължи сумите, като
посочва, че не става ясно за какво са наложени санкциите
по двата електронни фиша серия Г № 0060062 и № 0060063
от 18.10.2023т. Посочва и че ищцовото дружество, като
продавач по предварителния договор е друго лице - /фирма/.
В съдебно заседание ищецът /фирма/, редовно призован,
се представлява от юрисконсулт Димитров, който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата
претенция.
3
Ответникът /фирма/, редовно призован в съдебно
заседание, не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото на основание чл. 235, ал.2 от
ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на иска са сумите по издадената в
производството по ч.гр.д. № 22850/2024г. по описа на СРС,
45-ти състав Заповед за изпълнение на парично зъдължение
по чл. 410 от ГПК от 09.05.2024г. Срещу заповедта е
подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК, като след
изрични указания на съда, ищецът е депозирал настоящата
искова претенция. В тази връзка същата е депозирана от
легитимна страна, в полза на която е издадена заповед за
изпълнение, в срока по чл. 415 от ГПК, при наличието на
правен интерес, поради което е допустима.
В производството при очертаване предмета на
доказване по правилата на чл. 154 от ГПК, в тежест на
ищеца бе да докаже, че между него и ответника е сключен
процесния договор, по силата на който е следвало да
продаде на ответника товарен автомобил Рено Мастер с ДК
№ *************, предмет на договора, че е изпълнил
своите задължения по договора, тоест, че е прехвърлил
собствеността върху автомобила, че съгласно договора за
ответника е възникнало задължение да заплаща разходите,
4
свързани с ползването на автомобила, възникване на вреда
вследствие неизпълнението на това задължение, стойността
й и съответното заплащане, а при доказване на
горепосочените факти и обстоятелства, в тежест на
ответника бе да докаже положителният факт на заплащане
на сумите.
Следва да се посочи, че в срока по чл. 131 от ГПК не е
подаден отговор на исковата молба от ответника с
релевирани срещу исковете възражения. Характера на тези
обективирани във възражението не са от категорията да
задължават съда да ги вземе предвид при решаване на
спора по същество в производството по чл. 422 от ГПК.
Освен това тези възражения са неоснователни.
Отговорността на ответника произтича от предварителен
договор за покупко-продажба № 67118/А от 20.06.2023г.,
сключен между /фирма/, като продавач и /фирма/, като
купувач, като в чл. 6, ал.1 от договора страните договорили,
че купувачът има право през срока на договора да посочи
трето лице, което да придобие право на собственост върху
автомобил, описан в чл.1 от договора, или правото да
ползва автомобила. Това искане следва според
договореното да бъде отправено с уведомление, отправено
най-малко пет дни преди изтичане срока на договора и в
което уведомление следва да е идентифицирано третото
лице. По делото такова уведомление липсва, но от приетите
писмени доказателства – фактура № ********** от
5
28.07.2023г., платежно нареждане и приемно-предавателен
протокол от 03.08.2023г., неоспорени от ответника, е видно,
че именно той е третото лице – закупило автомобила. От
протокола за предаване е видно, че на ответника е
предадена и действащата полица „Гражданска
отговорност“ № BG/22/123001934430 от 27.06.2023г.,
сключена със /фирма/. При това положение ответникът е
заместил първоначалния купувач в правата и
задълженията му по договора, досежно процесният
автомобил на основание горепосочената клауза. Едно от
тези задължения е посоченото в чл. 4 от договора, а именно
купувачът да заплаща всички разходи, свързани с
ползването на автомобила. Собствеността на последния е
прехвърлена едва на 27.03.2024г., като до прехвърлянето и в
срока на договора, ищецът е получил два броя фишове №
серия Г 0060062 от 18.10.2023г. и № 0060063 от 18.10.2023г.,
издадени от ОДМВР – София за извършено нарушение по
чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ, вр. чл. 638, ал.4 и ал.1, т.-2, вр. чл.
461, т.1 от КЗ, а именно незаплащане на дължимите вноски
по полицата за „Гражданска отговорност“, прекратяване
поради това обстоятелство на договора, несключване на нов
договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Видно е
че ищецът доколкото собствеността на автомобила е негова
е заплатил на два пъти сума от по 2000,00 лева, видно от
платежните нареждания, приети на л.17 и л.18 от досието по
делото, вследствие неизпълнение задължението на
ответното дружество да заплаща разходите, дължими във
6
връзка с ползването на автомобила. Санкцията е наложена
и заплатена по време на действието на предварителния
договор за покупко-продажба, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника. Отделно със
заплащането на санкциите ищецът е претърпял
имуществена вреда, под формата на пряка такава в
причинна ввръзка с неизпълнието на договорното
задължение на ответника.
Исковете са доказани и по размер и поради
гореизложените мотиви същите следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца в заповедното производството следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 130,00 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил разноски, както следва:
80,00 лева за държавна такса, като на ищеца следва на
основаание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата з заплащане на правната помощ да му се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
200,00 лева. Или на ищеца в исковото производство следва
да му се присъдят разноски в размер на 280,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /фирма/, ЕИК ********* срещу
/фирма/, ЕИК **********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че /фирма/
дължи на /фирма/, сумата в размер на 4000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно
задължение на ответника да заплаща разходите, свързани с
ползването на автомобил Рено Мастер с ДК №
************* за вземане във връзка с наложена
имуществена санкция по издадени 2 бр. електронни фишове
серия Г № 0060062 и 0060063 от 18.10.2023г., в размер на
2000,00 лева по всеки един от фишовете, във връзка с
Предварителен договор за покупко-продажба № 67118/А от
20.06.2023г. и договор за покупко-продажба № 0078484/А от
27.03.2024г. с нотариална заверка на подписите, рег. №
***** на Нотариус Л.Б., с рег. № *** в НК, с район на
действие, районна на СРС, и за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в производството по ч.гр.д. № 22850/2024 г. по описа на
СРС, 45- ти състав.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/фирма/, ЕИК *********, сумата в размер на 130,00 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
8
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/фирма/, ЕИК *********, сумата в размер на 280,00 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9