О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 371 от 25.02.2020г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и осми януари две
хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретар Вяра Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2842 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.Д.Н. с ЕГН ********** *** против Решение № 200/08.11.2019 год. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, с което е потвърден административен акт – писмо изх. № 94-Д-336/1/16.05.2019 год. на Зам.директор на ТД на НАП Бургас. В съдебно заседание, жалбоподателя лично поддържа депозираната жалба, не ангажира доказателства, различни от административната преписка и формулира искане за отмяна на оспорения акт.
Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП”– гр. Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. И. оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и
реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна
предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
От приложените по административната преписка доказателства
се установява, че на 18.04.2019год. жалбоподателя
Д.Д.Н. е депозирал пред ТД на НАП Бургас Искане за прихващане или
възстановяване с вх.№ **********/18.04.2019г., с което се претендира
възстановяване на недължимо платени суми за задължителни осигурителни вноски,
вписани по следния начин: „за 2007 год. по протокол, за 2009 год. по протокол,
за от 01.2010 – 06.2010 год. по протокол – приложен“. В така депозираното
искане не са заявени конкретните размери на претендираните за възстановяване
суми. Към искането са приложени Констативен протокол №
КП-5-02-00514227/18.01.2019 год. на ТП на НОИ Бургас, Задължителни предписания
№ ЗД-1-02-00514231/18.01.2019 год. на ТП на НОИ Бургас, писмо изх. №
1029-02-144/04.01.2019 год. на Началник сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на
НОИ Бургас, Заповед № ЗР-5-02-00513513/17.01.2019 на ТП на НОИ Бургас, както и
три броя протоколи на ТД на НАП Бургас.
По повод така депозираното
искане, с писмо изх. № 94-Д-336/16.05.2019 год., Зам. Директора на ТД на НАП
Бургас е уведомил Н., че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК,
искането за прихващане или възстановяване се разглежда само, ако е подадено до
изтичане на 5 години от 1 януари на годината следваща годината на възникване на
основанието за възстановяване. Предвид това, органа е приел, че подаденото от Д.Н.
след този срок искане не следва да се разглежда и да се остави без последствия.
По административната преписка липсват доказателства, така изготвения отговор да
е бил надлежно връчен на жалбоподателя.
След като не е получил
отговор на депозираното искане, на 28.09.2019 год. Д.Н. е направил запитване по
електронен път на електронната поща на ТД на НАП Бургас относно подаденото
заявление. Във връзка с това, на 03.09.2019 год. Началника на Отдел „Услуги на
клиенти“, Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас е уведомил заявителя също
по електронен път, че до него е било изпратено уведомително писмо от 16.05.2019
год., копие от което писмо е приложено към кореспонденцията по електронен път.
След като се е запознал с писмо
изх. № 94-Д-336/16.05.2019 год. на Зам. Директора на ТД на НАП Бургас,
жалбоподателя е депозирал чрез ТД на НАП Бургас до Дирекция „ОУИ“ (понастоящем
„ОДОП“) гр. Бургас жалба, с която е оспорил отказа да се разгледа заявлението
му. В жалбата е заявено, че основанието за възстановяване е Задължително
предписание № ЗД-1-02-00514231/18.01.2019 год. на ТП на НОИ Бургас, поради
което не са изтекли указаните 5 години от възникване на основанието за
възстановяване.
По повод подадената жалба,
с Решение по жалба срещу административен акт № 200/ 08.11.2019 год., Директора
на Дирекция „ОДОП“ Бургас е потвърдил административен акт – писмо изх. №
94-Д-336/16.05.2019 год. на Зам. Директора на ТД на НАП Бургас, като
законосъобразен.
Недоволен от така
постановеното решение, Д.Д.Н. е оспорил същото, по повод което оспорване е
образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба са оспорени
изводите на решаващия орган, като на първо място е оспорен довода, че
осигуровките за процесните периоди са изначално недължимо внесени. На следващо
място е оспорено и твърдението на решаващия орган, съгласно който, към момента
на подаване на заявлението за възстановяване е изтекъл указания в чл. 129, ал.
1 от ДОПК пет годишен давностен срок.
При извършената служебна проверка за законосъобразност и
обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен
състав констатира, че той е произнесен от
компетентен орган, но в нарушение на процесуалните и
материалноправни разпоредби на приложимия закон. Този извод се налага поради
следните съображения:
При преценката на законосъобразността и обосноваността на оспорения акт, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.
В настоящият случай, оспорения административен акт - писмо изх. № 94-Д-336/ 16.05.2019 год. на Зам. Директора на ТД на НАП Бургас е издаден с правно основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази правна норма, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. В случая, органа по приходите е отказал да разгледа така депозираното искане, като се е позовал именно на обстоятелството, че указания в нормата 5-годишен срок е изтекъл. С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че в случая е налице производство по реда на чл. 197 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, а именно обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт.
В случая, действително в потвърдителното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас са развити подробни доводи относно изначалната недължимост на направените от жалбоподателя задължителни осигурителни вноски за процесните периоди м.01-12.2007 год., м.01-12.2009 год. и м. 01-06.2010 год. Несъгласен с така развитите доводи, жалбоподателя е обосновал конкретни възражения в сезиращата съда жалба. Настоящия съдебен състав счита, че както доводите на решаващия орган, така и възраженията против тях относно дължимостта, респ. недължимостта на направените от жалбоподателя задължителни осигурителни вноски за процесните периоди са изцяло ирелевантни по отношение на настоящия правен спор. В случая, дали въпросните суми, са дължимо или недължимо внесени от жалбоподателя съставлява въпрос по съществото на искането за възстановяване. Отговор на така поставения въпрос по същество би могъл да бъде даден едва след извършена по реда на чл. 129, ал. 2 от ДОПК ревизия или проверка. С оглед на това и като приема, че така развитите от решаващия орган доводи, както и възраженията против тях, развити в жалбата са изцяло неотносими към предмета на спора, настоящия съдебен състав счита, че не дължи произнасяне по въпроса относно дължимостта, респ. недължимостта на направените от жалбоподателя задължителни осигурителни вноски за процесните периоди
В настоящия казус, същественото е дали са изтекли указаните в чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК 5 години, т.е. дали депозираното от Д.Д.Н. искане за прихващане или възстановяване е процесуално допустимо за разглеждане. Анализът на цитираната вече норма на чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК показва, че искане за прихващане или възстановяване се разглежда само и единствено ако не е изтекъл указания 5-годишен давностен срок, изчислен от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. В този смисъл, изтичането на посочения срок съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на искането.
В сезиращата съда жалба е заявено, че така указания от нормата срок не е изтекъл, тъй като основанието за възстановяване е възникнало в следствие на постановени от контролен орган на ТП на НОИ Бургас Задължителни предписания № ЗД-1-02-00514231/18.01.2019 год., т.е. 5-годишния срок започва да тече от 18.01.2019 год. и към момента не е изтекъл. Във връзка с така заявеното твърдение, настоящия съдебен състав приема следното:
От приложените по делото доказателства се установява, че във връзка с подадено от Д.Д.Н. *** заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, със Заповед № ЗР-5-02-00513513/17.01.2019 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е разпоредено да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Д.Д.Н., като е определен и конкретния контролен орган – старши инспектор по осигуряването, който да извърши указаната проверка. В изпълнение на така издадената заповед е била извършена указаната проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КП-5-02-00514227/18.01.2019 год. Видно от този констативен протокол е била проверена цялата налична информация в информационната система на НОИ за самоосигуряващото се лице, в т.ч. и представените от лицето документи. В резултат на това е установено следното: Д.Д.Н. е осъществявал дейност като самоосигуряващо се лице – съдружник в „Теленет консулт“ ЕООД („Теленет 95“ ООД до 04.07.2008 год.) с ЕИК ********* и осигурителен № 20014067. Лицето е декларирало, че упражнява дейност от 12.10.2004 год. със заявен вид осигуряване и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и е прекъснало дейността от 01.07.2010 год. След анализ на наличната информация, по години е установено следното:
- за 2004 год. има подадени коректни данни с декл. Обр. № 1 и всички дължими авансово осигурителни вноски са внесени в размерите и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ върху минималния месечен осигурителен доход. Не са установени доходи, върху които се дължат осигурителни вноски при определяне на окончателния размер на осигурителния доход;
- за 2005 год. има подадени коректни данни с декл. Обр. № 1 и всички дължими авансово осигурителни вноски са внесени в размерите и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ върху минималния месечен осигурителен доход. Не са установени доходи, върху които се дължат осигурителни вноски при определяне на окончателния размер на осигурителния доход;
- за 2006 год. има подадени коректни данни с декл. Обр. № 1 и всички дължими авансово осигурителни вноски са внесени в размерите и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ върху минималния месечен осигурителен доход. Не са установени доходи, върху които се дължат осигурителни вноски при определяне на окончателния размер на осигурителния доход;
- за 2007 год. има подадени данни с декл. Обр. № 1 и има внесени осигурителни вноски в размерите и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ върху минималния месечен осигурителен доход. Установено е, че в представена от лицето подадена в ТД на НАП Бургас годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък и данните от публикувания в Търговския регистър годишен финансов отчет за 2007 год. няма декларирани извършени разходи и получавани приходи през 2007 год. Не са установени данни дружеството да е упражнявало дейност и да е отчитало приходи или разходи, съгласно счетоводното законодателство, поради което, проверяващия е приел, че данните с код за вид осигурен 12 за периода януари-декември 2007 год. са неоснователно подадени и следва да се заличат;
- за 2008 год. има подадени коректни данни с декл. Обр. № 1 и всички дължими авансово осигурителни вноски са внесени в размерите и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ върху минималния месечен осигурителен доход. В представена от лицето подадена в ТД на НАП Бургас годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък и данните от публикувания в Търговския регистър годишен финансов отчет за 2008 год. е имало декларирани извършвани разходи и получавани приходи през 2008 год. и е формиран положителен финансов резултат от упражняваната от дружеството дейност;
- за 2009 год. има подадени данни с декл. Обр. № 1 и има внесени осигурителни вноски в размерите и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ върху минималния месечен осигурителен доход. Установено е, че в представена от лицето подадена в ТД на НАП Бургас годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък образец 1010а, в която в т. 1 на част ІV „Данни за дейност на данъчно задълженото лице“ е декларирано, че за данъчния период, данъчно задълженото лице не е извършвало дейност и не дължи данъци по ЗКПО. Не са били установени данни дружеството да е упражнявало дейност и да е отчитало приходи или разходи, съгласно счетоводното законодателство, поради което, проверяващия е приел, че данните с код за вид осигурен 12 за периода януари-декември 2009 год. са неоснователно подадени и следва да се заличат;
- за януари-юни 2010 има подадени данни с декл. Обр. № 1 и има внесени осигурителни вноски в размерите и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ върху минималния месечен осигурителен доход. Установено е, че в представена от лицето подадена в ТД на НАП Бургас годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък образец 1010а, в която в т. 1 на част ІV „Данни за дейност на данъчно задълженото лице“ е декларирано, че за данъчния период, данъчно задълженото лице не е извършвало дейност и не дължи данъци по ЗКПО. Не са били установени данни дружеството да е упражнявало дейност и да е отчитало приходи или разходи, съгласно счетоводното законодателство, поради което, проверяващия е приел, че данните с код за вид осигурен 12 за периода януари-юни 2010 год. са неоснователно подадени и следва да се заличат.
Във връзка с горните констатации, обективирани в констативния протокол, контролния орган на ТП на НОИ Бургас е издал до Д.Д.Н. Задължителни предписания № ЗД-1-02-00514231/18.01.2019 год., с които е разпоредено на лицето да заличи некоректно подадената декларация за месеците януари-декември 2007 год., януари-декември 2009 год. и януари-юни 2010 год. с декл. Обр. 1 в ТД на НАП Бургас за самоусигуряващо се лице. Видно от вписания ръкописен текст, Д.Н. е получил цитираните задължителни предписания на 18.01.2009 год. Предвид така дадените задължителни предписания и след подадено от Н. Заявление с вх. № 94-Д-96/01.02.2019 год., с три броя протоколи от 07.02.2019 год., съставени от ТД на НАП Бургас, задължителните предписания са изпълнени, като данните за посочените периода са били заличени.
След заличаване на данните за посочените три периода, жалбоподателя Д.Д.Н. *** искане за прихващане или възстановяване с вх. № **********/18.04.2019 год. В същото, на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК е заявено искане да бъде извършено възстановяване на недължимо платени и събрани суми за задължителни осигурителни вноски, които лицето е посочило по следния начин: за 2007 год. по протокол; за 2009 год. по протокол; от 01.2010 – 06.2010 год. по протокол. Към така депозираното искане са били приложени констативния протокол на ТП на НОИ, задължителното предписание, както и трита протокола на ТД на НАП за заличаване на данните.
По повод така депозираното искане, с писмо изх. № 94-Д-33616.05.2019 год., Зам. директора на ТД на НАП Бургас е уведомил Н., че съгласно разпоредбите на чл. 129, ал. 1 от ДОПК искането за прихващане или възстановяване се разглежда само, ако е подадено до изтичане на 5 години от 1 януари на годината следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. С оглед на това, жалбоподателя е уведомен, че подаденото от него след този срок искане не следва да се разглежда и остава без последствие.
Недоволен от така получения отговор, Д.Д.Н. е оспорил същия пред Директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас. След запознаване с жалбата и приложената към нея административна преписка, решаващия орган е постановил Решение № 200/08.11.2019 год. с което е потвърдил административен акт – писмо изх. № 94-Д-33616.05.2019 год. на Зам. директора на ТД на НАП Бургас като законосъобразен. В мотивите на цитираното решение е прието, че жалбата е процесуално допустима, доколкото оспореното писмо има характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и с него се засягат законни права и интереси на жалбоподателя. Разглеждайки жалбата по същество, решаващия орган е приел същата за неоснователна. За да формира този правен извод, Директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас е приел, че направените от жалбоподателя задължителни осигурителни вноски изначално са недължимо платени, предвид липсата на осигурителен доход за тези периоди. В този смисъл е обоснован извода, че от момента на внасянето на тези вноски, жалбоподателя е разполагал с правната възможност да поиска да му бъдат възстановени планетите суми. В този смисъл и с оглед обстоятелството, че последното плащане на ЗОВ е извършено от жалбоподателя на 16.04.2010 год., решаващия орган е приел, че крайния момент, до който Д.Н. е имал правна възможност да направи искане за възстановяване на недължимо платените ЗОВ, подлежащо на разглеждане като допустимо по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ДОПК е 31.12.2015 год.
След анализ на така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения: На първо място, съда споделя доводите на Директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас относно правния характер на писмо изх. № 94-Д-33616.05.2019 год. на Зам. директора на ТД на НАП Бургас. В същото е обективиран отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на акт за възстановяване на претендирани ЗОВ. В този смисъл, настоящото производство следва да се разгледа по реда и при условията на чл. 197 от АПК - обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт, субсидиарно приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК.
От анализа на описаната по-горе фактическа обстановка се обосновава извод, че както органа по приходите, така и решаващия орган са приели, че искането на жалбоподателя за възстановяване на претендираните ЗОВ не може и не следва да се разглежда, тъй като са изтекли повече от 5 години от възникване на основанието за възстановяване. В този смисъл, в писмото на Зам. Директора на ТД на НАП Бургас липсват конкретни мотиви, но същите могат да се изведат от потвърдителното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас. В същите, както вече се посочи, е прието, че процесните ЗОВ са недължимо внесени, поради което основание за тяхното възстановяване е възникнало още от момента на внасянето им. В случая е установено, че последно внесената ЗОВ е от 16.04.2010 год., поради което, 5-годишния давностен срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК за заявяване на искане за възстановяване на недължимо внесените ЗОВ е започнал да тече от 01.01.2011 год. (годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване) и е изтекъл към 31.12.2015 год.
Настоящият съдебен състав не споделя така развитите мотиви и формирания въз основа на тях правен извод. В случая, основанието за възстановяване е факта на заличаване на данните, подавани с декл. Обр. 1 по Наредба Н-8 от 2005 год. (отм.), което заличаване е възникнало и е удостоверено с приложените по делото три броя протоколи на ТД на НАП Бургас. От приложените протоколи се установява, че същите са от 07.02.2019 год., от който момент следва да се счита, че подадените данни за осигуреното лица са заличени. До заличаването им, въз основа на подадените декларации обр. 1 и обр. 5 здравноосигурителните вноски са дължими и изискуеми. В този смисъл следва да се има предвид, че задължението за внасяне на ЗОВ възниква с факта на тяхното деклариране. Едва след заличаване на подадените от лицето данни може да се приеме, че основанието, въз основа на което ЗОВ са внасяни е отпаднало. С оглед на това следва да се приеме, че основанието за възстановяване – факта на заличаване на данните, подавани с декл. Обр. 1 е възникнало на 07.02.2019 год., към който момент данните са заличени.
Предвид горното и в съответствие с нормата на чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, 5-годишния давностен срок е започнал да тече от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване (основанието е възникнало на 07.02.2019 год.) и изтича към 31.12.2024 год., т.е. към момента не е изтекъл.
В съответствие с така развитите мотиви, в случая е налице депозирано искане за възстановяване на недължимо платени ЗОВ, което е подадено в законоустановения срок. В този смисъл са налице процесуалноправните предпоставки за разглеждане на искането и произнасяне с акт по същество за уважаване, респ. отхвърляне на заявеното искане. С оглед на това, отказа на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт (акт за прихващане или възстановяване) се явява неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен и в съответствие с разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от АПК, субсидиарно приложим по реда на § 2 от ДР на ДОПК преписката следва да се върне на административния орган за постановяване на акт по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК,
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Административен
съд – гр. Бургас, втори състав
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ изричния отказ на Зам.директор на ТД на НАП Бургас да разгледа Искане за прихващане или възстановяване с вх.№ **********/18.04.2019г. подадено от Д.Д.Н. с ЕГН ********** ***, обективиран в писмо изх. № 94-Д-336/16.05.2019 год. на Зам.директор на ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 200/ 08.11.2019 год. на Директор на Дирекция „ОДОП гр. Бургас.
ВРЪЩА преписката на административния орган - Зам.директор на ТД на НАП Бургас за постановяване на административен акт по същество.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: