№ 175
гр. Благоевград, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20211200500945 по описа за 2021 година
Производството по настоящото в.гр.д.№945/2021г. по описа на Окръжен
съд-Благоевград е образувано след отмяна на Решение №3371/24.07.2019г. по
в.гр.д. №289/2019г. на Окръжен съд-Благоевград и връщането му за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд, с Решение №60110/18.10.2021г.
по гр.д.№46/2021г. на ВКС, II г.о.
Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби - въззивна
жалба вх.№767/25.01.2019г. от М. М. Ш. против Решение №50/04.01.2019г.,
постановено по гр.д.№1272/2016г. по описа на Районен съд-Р., и въззивна
жалба вх.№2220/14.03.2019г. от М. М. Ш. против Решение
№1077/27.02.2019г. за поправка на явна фактическа грешка на Решение
№50/04.01.2019г., постановено по гр.д.№1272/2016г. по описа на Районен съд-
Р.. С Решение №50/04.01.2019г., постановено по гр.д.№1272/2016г. по описа
на Районен съд-Р., по предявен от ищцата Ф.Ю. К. срещу ответниците М. М.
Ш., С. ДЖ. М., С. С. М., ДЖ. ЮС. М., С. ЮС. М., С. ЮС. М., А.Ю. Д. и Х.Ю.
Д., всички от гр.Я., иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, е прието за
установено, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на Ф.Ю.
К. – Д. Ю.Ш., починал на 30.08.1963г., е бил собственик на следния недвижим
земеделски имот: 0.157 дка от нива с площ от 0.200 дка в м.“Л.“, при съседи:
С.П., Д., като ответниците са осъдени да заплатят на М.К.Б. сумата от
1 772.33 лв., представляваща сторени разноски по делото. С Решение
№1077/27.02.2019г. за поправка на явна фактическа грешка е допусната
поправка на Решение №50/04.01.2019г., като ответниците следва да заплатят
1
сумата от 1 772.33 лв., представляваща сторени разноски по делото, на Ф.Ю.
К. /а не на М.К.Б./.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на Решение
№50/04.01.2019г., постановено по гр.д.№1272/2016г. по описа на Районен съд-
Р. поради липса на доказателства за наличието на висящо административно
производство пред административния орган по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ, което
означавало и липса на правен интерес от предявяването на иск с правно
основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Първоинстанционното решение се атакува като неправилно поради
постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Оспорва се формирания от първостепенния съд извод, че спорният имот е
придобит по давност от наследодателя на ищцата - Д. Ш. от преди
образуването на ТКЗС. По делото липсвали доказателства както за
установяване на началото на давностното владение, така и за неговия краен
период, доколкото не било доказано имотът да е внесен в ТКЗС именно от
наследодателя на ищцата.
С въззивната жалба се оспорва идентичността между притежавания от
наследодателя на ищцата имот към момента на колективизацията и
възстановения на ответниците имот, а оттам недоказано останало и наличието
на спор за материално право между страните. Сочи се, че от заключението на
допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза се установявало, че
претендираният от наследниците на Д. Ш. имот е с площ от около 1 дка,
който съвпадал с възстановения имот на наследниците на С.П. с около 143
кв.м. /след като се приспадне и ширината на денивелацията между двата
имота около 14 кв.м./, а останалите 850 кв.м. от претендирания имот попадали
извън възстановения на ответниците – в съседен на него имот. Съдът
следвало да приспадне и установения на място път в размер на 24 кв.м., на
чието място преди образуване на ТКЗС е имало стар коларски път, който не е
влизал нито в площите на сега отразения в картата имот на името на С.П.,
нито в претендирания от наследниците на Д. Ш. преди образуване на ТКЗС
имот. Настоява се, че от събраните доказателства се установявало, че на
мястото е имало един имот, а не два съседни имота.
Във въззивната жалба се сочи, че първостепенният съд не е обсъдил
събраните по делото доказателства, посредством които се доказвало
направеното от ответниците по иска възражение, че наследодателят им преди
образуването на ТКЗС е бил собственик върху възстановения им имот в
м.“Л.“ с площ от 0.511 кв.м.
С въззивната жалба се обжалва решението на Районен съд-Р. и в частта му
за разноските. Възразява се, че в полза на ищцата е присъдено
възнаграждение за двама адвокати, вместо за един адвокат, каквото било
изискването на закона; твърди се прекомерност на адвокатското
възнаграждение и липсата на договор за правна защита досежно платеното
възнаграждение за явяване в 8 съдебни заседания, каквито не били проведени.
Поддържа се с въззивната жалба и оплакване за допуснати от
2
първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил и ценил по еднакъв начин
всички събрани по делото доказателства, като е стигнал до правните си
изводи за придобиването на имота по давност от наследодателя на ищцата
преди образуването на ТКЗС в противоречие със събраните гласни
доказателства. От друга страна бил обсъждал и основал решението си на
неприети от него доказателства по делото, а именно Опис-декларация за
внасяне на земеделски имоти в ТКЗС на името на Д. Ю.Ш., каквато липсвала
представена по делото.
По подробно изложените в жалбата съображения се иска от въззивния съд
да обезсили Решение №50/04.01.2019г., постановено по гр.д.№1272/2016г. по
описа на РС Р. като недопустимо и да прекрати производството по делото, а в
условията на евентуалност се поддържа искането да отмени изцяло
обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон, като необосновано, и да постанови ново решение, с което
да реши спора по същество, като отхвърли изцяло предявения установителен
иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Претендират се и направените
разноски пред двете съдебни инстанции.
В предвидения по чл.263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок по делото е
депозиран писмен отговор от процесуалните представители на Ф.Ю. К. /ищца
в първоинстанционното дело/, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Излагат се доводи, че районният съд е постановил правилно и
обосновано от събраните по делото доказателства съдебно решение. Оспорват
се наведените с въззивната жалба доводи за недопустимост на обжалваното
решение. Сочи се, че в кориците на делото се намира съдебно удостоверение,
издадено от Районен съд-Р., от което е видно, че пред същия съд е висящо
адм. дело №9/2016г. с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, по което е
обжалван отказа на ОСЗ-Я. да възстанови правото на собственост върху
спорния земеделски имот на наследниците на Д. Ш., поради което и
неоснователни се явявали доводите, че настоящото производство е
недопустимо поради липсата на висящо производство по чл.14, ал.3 от
ЗСПЗЗ.
В отговора се поддържа, че по делото са събрани убедителни писмени и
гласни доказателства, от които се установявало, че наследодателят на ищцата-
Д. Ю.Ш. е владял спорния имот явно, непрекъснато и необезпокоявано от
никого в периода от 1937-38г. до внасянето му в ТКЗС през 1958г., поради
което го е придобил по давност на основание чл.34 от Закона за давността/
отм./. Излагат се съображения, че при извършения на място оглед от съда са
установени както местоположението на спорния недвижим имот, така и ясно
изразената граница между имотите на Ш.и и П.. Поддържа се, че въз основа
на заключението на вещото лице се установявало, че макар двата имота да са
съседни, същите към момента на възстановяването им се застъпват на площ
от 156.29 кв.м. Излагат се съображения, че съдът правилно не е приспадал от
квадратурата на имота площта на пътя, тъй като от събраните по делото
3
доказателства се установявало, че този път е създаден през последните години
и не е съществувал от преди образуването на ТКЗС. Оспорват се като
несъстоятелни доводите поддържани с въззивната жалба, че преди
образуването на ТКЗС на място не били съществували два отделни имота.
Сочи се, че никой от свидетелите по делото не бил дал показания в тази
насока, като напълно се опровергавали и твърденията за съществуването на
път върху част от спорния имот от преди образуването на ТКЗС. Изразява се
несъгласие с всички наведени във въззивната жалба доводи относно размера
на присъдения от първоинстанционния съд хонорар за адвокатско
възнаграждение.
По подробно изложените в писмения отговор съображения, до въззивния
съд е отправено искане да остави въззивната жалба без уважение като
неоснователна и да потвърди като правилно и обосновано обжалваното
решение на Районен съд-Р.. Претендират се и направените разноски пред
двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба на М. М. Ш. срещу Решение за поправка на явна
фактическа грешка №1077/27.02.2019г. по гр.д.№ 1272/2016г. по описа на
Районен съд-Р. се поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да
приложи разпоредбата на чл.247, ал.3 от ГПК и да насрочи открито съдебно
заседание преди да се произнесе за наличието на явна фактическа грешка.
Доразвиват се изложените в жалбата срещу основното решение доводи
досежно размера на присъдения на насрещната страна адвокатски хонорар.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка, в който
се излагат съображения за неоснователност на жалбата.
В хода на въззивното производство е починал ответникът С. ДЖ. М. и на
негово място са конституирани наследниците му АХМ. С. М., ЮС. С. М. и
АЙШ. АХМ. М..
Съобразно дадените указания в Решение №60110/18.10.2021г. по гр.д.
№46/2021г. на ВКС, II г.о., пред настоящата инстанция е допусната
допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
И.К..
Пред въззивния съд жалбоподателката М. М. Ш., редовно призована, се е
явилa лично и с адв.Е.Я.. Доразвиват се съображенията за неправилност на
постановения първоинстанционен съдебен акт и се настоява за неговата
отмяна.
Въззиваемата Ф.Ю. К., редовно призована, не се явява лично. За нея се
явяват адв.Р.К. и адв. М.П., които пледират за потвърждаване на решението
на районния съд като правилно и законосъобразно.
Въззиваемите АХМ. С. М., ЮС. С. М., АЙШ. АХМ. М., С. С. М., ДЖ. ЮС.
М., С. ЮС. М., С. ЮС. М., А.Ю. Д. и Х.Ю. Д., редовно призовани, не се
явяват лично и не се представляват.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
4
обстановка:
Производството по гр.д.№1272/2016г. по описа на Районен съд-Р. е
образувано по искова молба вх.№10535/05.12.2016г., с която е предявен
установителен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ от ищцата Ф.Ю. К. срещу
ответниците М. М. Ш., С. ДЖ. М., С. С. М., ДЖ. ЮС. М., С. ЮС. М., С. ЮС.
М., А.Ю. Д. и Х.Ю. Д..
В исковата молба /ведно с поправената искова молба/ се твърди, че ищцата
Ф.Ю. К. е наследница на Д. Ю.Ш., бивш жител на гр.Я., а ответниците са
наследници на С.М.П., бивш жител на гр.Я.. Сочи се, че наследодателят на
ищцата приживе е притежавал земеделски имот в землището на гр.Я., а
именно – нива с площ от 0.200 дка в местността „Л.“, землището на гр.Я., при
съседи: С.П., Д.и и път. Този имот наследодателят е придобил на основание
давностно владение, упражнявано от 1937г. до образуване на ТКЗС – 1957-
1958г. При образуване на ТКЗС имотът бил внесен от наследодателя Д. Ш., а
по време на ТКЗС му бил даден за лично ползване. От тогава /1957г./ до днес
имотът се владеел само и изключително от наследниците на Д. Ю.Ш..
Твърди се, че след влизане в сила на ТКЗС описаният в исковата молба
земеделски имот бил заявен за възстановяване от наследниците на Д. Ю.Ш. в
сроковете по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ. С Решение №1445/16.01.1996г. на ОбПК-Я.
имотът е възстановен на наследниците на Д. Ю.Ш. в стари реални граници.
Ф.К. обосновава правото си на иск с твърдението, че след многобройни
заявления до ОСЗГ-Я. и искания за снабдяване със скица на възстановения
имот, се установило, че собствеността върху част от имота /0.157 кв.м./ била
възстановена, след завършена процедура пред ОСЗГ-Я., на наследниците на
С.М.П.. С Протокол №Я1445/20.05.2016г. ОСЗГ-Я. отказала да се произнесе
по заявлението с мотива, че 0.157 дка от имота попадат във възстановен имот
на наследниците на С.М.П. по преписка №01138. От материалите по
посочената преписка било видно, че наследниците на С.М.П. в сроковете по
чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ също заявили за възстановяване имот в местността „Л.“
с площ от 0.5 дка, при съседи: М. Д. и дере. В исковата молба се твърди, че
двата заявени имота са съседни. Освен това, наследниците на П. са заявили за
възстановяване имот, който граничи с „дере“, а в резултат на приключилата
процедура по ЗСПЗЗ им бил възстановен имот, който няма съсед „дере“. Сочи
се, че имотите възстановени в тази местност са в стари реални граници, които
са запазени и налични до днес. Отказът на ОСЗГ-Я. по Протокол
№1445/20.05.2016г. бил обжалван по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и по него
било образувано адм.д.№9/2016г. по описа на Районен съд-Р..
В исковата молба се твърди, че е налице спор за материално право по
отношение на 0.157 дка като част от нива с площ от 0.200 дка, поради което
до съда е отправено искане да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на
ТКЗС наследодателят на Ф.Ю. К. – Д. Ю.Ш., починал на 30.08.1963г., е бил
собственик на основание давностно владение на следния недвижим
земеделски имот: 0.157 дка от нива с площ от 0.200 дка в м.“Л.“, при съседи:
5
С.П., Д..
По делото е подаден отговор от ответницата М. М. Ш., в който сочи, че
преди образуване на ТКЗС процесният имот е бил собственост на С.М. П.
/С.М. П./, починал на 07.07.1991г. Същият е придобил имота по наследство от
своите родители, които са му го прехвърлили при сключване на брака му през
1926г. От тогава до внасянето му в ТКЗС П. е владял имота спокойно и
несмущавано, поради което го е придобил по давност. Твърди се, че имотът е
внесен в ТКЗС именно от него. Ответницата М.Ш. сочи, че С.М. П. с
нотариално завещание от 10.06.1991г. й е завещал цялото си недвижимо
имущество, в т.ч. ливада с площ от 0.511 дка в местността „Л.“, имот
№066027, който имот пък ответницата дарила на тримата си внука на
22.12.2015г. Сочи, че от началото на реституционните процедури през 1991г.
имотът се работил от С.П., а след неговата смърт – от ответницата. Поради
възникнали спорове с ищцата, преустановили работата на имота за няколко
години, като от 2013г. имотът отново се обработвал от ответницата и нейните
близки. Имотът бил възстановен на наследниците на С.П. с окончателно
решение №138/14.07.1995г. на ПК-Я., потвърдено с Решение
№01138/15.12.2014г. на ОСЗ-Я.. Ответницата настоява, че не е надлежно
пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Възразява, че ищцата
не може да претендира чужди права от името на всички наследници на Д. Ш.,
а може да предяви иск само за своята идеална част от наследството на
наследодателя си. Ответницата моли за прекратяване на производството
поради недопустимост, евентуално за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателствени средства, от
които се установява следното:
Ищцата Ф. ХЮС. КР. е наследница по закон на Д. Ю. Ш., бивш жител на
гр.Я., починал на 30.08.1963г.
Ю. Д. Ш. като наследник на Д. Ю.Ш. е подал заявление вх.
№Я1445/06.03.1992г. до Поземлена комисия-гр.Я. за възстановяване на
имоти, като в заявлението под номер 3 фигурира нива с площ от 200 кв.м. в
местността „Л.“ при съседи: С.П., Д.и. Към преписката е представено Препис-
извлечение от Служба „Земеделие“ при Общински народен съвет-гр.Я., с
което е удостоверено, че на Д. Ю.Ш. с данъчен регистър от 1956г., партида
№569 се води следния селскостопански имот – нива от 0.2 дка в местността
„Л.“.
С Решение №1445/16.01.1996г. по заявление вх.№Я1445/06.03.1992г. на
Поземлена комисия-гр.Я., на наследниците на Д. Ю.Ш. е възстановено
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
на следния имот: нива от 0.200 м., осма категория, находяща се в землището
на гр.Я. в местността „Л.“ при граници /съседи/: С.П., Д.и, заявен с пореден
номер 3 от заявлението и установен с Емлячен регистър гр.Я. 1956г.
Ответниците по предявения иск са наследници на С.М. П., бивш жител на
гр.Я., починал на 07.07.1991г. От приетите удостоверения за идентичност на
6
имена се установява, че други имена на наследодателя на ответниците са С.М.
П. и С.М. П..
Представена е Опис-декларация на полските имоти на С.М.П., член на
ТКЗС, на подлежащи на групиране в кооперативните блокове, в която под
номер 4 фигурира Нива в местността „Л.“ с площ от 0.5 дка.
С Решение №138/14.07.1995г. по заявление вх.№01138/15.11.1991г.
Поземлена комисия-гр.Я. е възстановила на наследниците на С.М.П. правото
на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива
с площ от 0.500 дка, седма категория, находяща се в землището на гр.Я.,
местността „Л.“, при граници /съседи/: М. Д., дере. Видно от представеното
заявление вх.№01138/15.11.1991г. имотът е заявен под номер 4 като нива в
местността „Л.“ с площ от 0.5 дка при граници - М. Д., дере.
С Решение №01138/15.12.2014г. на Общинска служба по земеделие и гори-
гр.Я. по заявление вх.№01138/15.11.1991г. е възстановено правото на
собственост на наследниците на С.М. Петельов в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на ливада с площ от 0.511 дка, девета
категория, местността „Л.“, имот №066027 по картата на землището, при
граници /съседи/: №066016 – нива на насл. на А.М.С., №066028 – ливада на
Община Я..
С Протокол №Я1445/20.05.2016г. Общинска служба по земеделие и гори-
гр.Я. е постановен отказ да бъде възстановено правото на собственост на
наследниците на Д. Ю.Ш. по заявление с вх.№Я1445/06.031992г. по следните
мотиви: при идентифициране на границите на заснетия имот в местността
„Л.“ в землището на гр.Я., е установено, че 0.157 дка от същия попадат във
възстановен имот на наследниците на С.М.П. с преписка №01138, поради
което е налице спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Този отказ
бил обжалван пред РС-Р. от Ф.Ю. К., като е налице образувано и висящо
адм.д.№9/2016г. по описа на съда, видно от приложеното Удостоверение от
РС-Р..
В хода на съдебното дирене пред районния съд са събрани гласни
доказателствени средства.
По искане на ищцовата страна са разпитани свидетелите А.Д., А.О., Г.Г. и
Я.Г..
По искане на ответната страна са разпитани свидетелите Б.М., С.Д. и А.Л..
Свидетелите А.Д., А.О., Б.М. и С.Д. са разпитани при извършения на място
оглед на имотите на двете страни.
Св.А.Д., на 80 г., твърди, че преди да почине баща й през 1954г. е виждала
Ш.и да поливат мястото, да садят боб и картофи. След 1954г. Ш.и си
работили имота. От дете помнила как Ш.и ползват имот. Сочи, че мястото, на
която се намират по време на огледа е било на Ш.и и е било до пътя, който е
долу. Нагоре над тяхното място, от горната страна е бил имота на П., който
граничил с дере. Границата между двата имота е сливата, тази граница е била
отпреди.
Св.А.О., на 72г., твърди, че имотът на огледа е на Ш.и. Ш. го е работил по
7
време на ТКЗС. Ш.и са идвали на имота и преди ТКЗС. Садяли боб, картофи,
имотът им бил 1-2 ара. Границата на имота била до пътя. Съседният имот на
Ш.и е имота на С.. Сочи, че сливата е делила двата имота. В съседство
дъщеря й има имот.
Св.Г.Г., на 83г., заявява, че познава Д. Ш.. Последният е имал имот в
местността „Л.“, който бил не повече от 2 ара. Свидетелят няма имот в
местността, но е ходил да бере цветя и сливи в имота. Съседи на имота отгоре
са П., а отдолу са Д.и. Вдясно е имота на Д.и, Ш. е в средата, а на П. е отляво.
Д.и били съседи на П.. Наблизо имало дере, което било откъм мястото на П..
Имотите на П. и Д.и опирали до дерето. До имота на Ш. има черен път.
Неговият имот не опирал до дерето. Ш. работил имота преди образуване на
ТКЗС /1957-1958г./. Свидетелят го е виждал там, както и негови близки и
преди и след ТКЗС. В имота Ш. садял картофи и боб, а в единия край режел
дърва. П. също работили на техния си имот. П.ото място било наклонено към
дерето, а на Ш.и мястото било на равно. Между имотите на Ш.и и П. имало
голяма слива – сливата я имало и сега. Между мястото на Ш.и и П. имало
синор преди образуване на ТКЗС, и в момента имало нещо като синор.
Виждал е С.П. на неговия си имот след ТКЗС. Старите синори от преди ТКЗС
съществували и след ТКЗС и съвпадали. Сливата между двата имота още
съществува и е на синора. Д.и също си ползвали имота.
Св.Я.Г., на 73 г., сочи, че познава Д. Ш.. Той имал имот в м.“Л.“ – около 2
ара. Бабата на свидетеля имала градинка над техния имот. Съседи на Ш. били
П. и Д.и. П. и Д.и граничили с дерето. Мястото на Ш. не граничило с дере, а
граничило с път. Имотът на П. граничил с дере. На границата между двата
имота имало джанки и сливи – тази слива я имало до днес. Сливата била на
синура. Ш.и работили мястото до ТКЗС. Ш.и и П. били съседни имоти.
Мястото на С.П. било много по-голямо от на Ш.. Жената на С.П. работила на
техния имот до ТКЗС.
Св.Б.М., на 87г., има имот в същата местност. Омъжила се е, когато е била
на 25г. през 1955г. и е дошла в Я.. Оттогава познава С.П.. Сочи, че при огледа
се намират на имота на С.П.. От преди образуването на ТКЗС той е имал
градина около половин декар. Съседи са били дере, М. Д., Д. и И.Д.. От
лявата страна се намира имота на Д.и. Твърди, че от горе до долу, до пътя,
имотът е на С.П.. П. садели боб. На имота е виждала С., съпругата му и М..
Ш.и нямали място тук и не ги е виждала. Те имали имот на друго място в
„Лазарето“. При втория разпит свидетелката сочи, че това, което са работили
Ш.и преди ТКЗС било на С.. С. имал това място от баща му. Отдолу бил
насадил акация. В мястото на Ш. имало джанки. Твърди, че Д. Ш. е взел
имота от С.П. без пари. Мястото на П. се работило от аргати – те сядали боб
и картофи.
Св.С.Д., на 52 г., има място в местността. Има го от първата му съпруга –
оженил се през 1991г. Тогава на мястото имало стар човек – П.. Твърди, че
мястото е негово. От 15-20-годишен помни, че мястото е на П..
Св.А.Л., на 70 г., заявява, че С.П. е имал имот в местността „Л.“ от горната
8
страна. В него садели боб, картофи. Преди ТКЗС мястото се обработвало от
С. и М.. По време на ТКЗС се обработвало от М.. Твърди, че Д. Ш. не е имал
място тук. Знае от С., че е имал много имоти и е давал на Ш. да работи някои
негови ниви. Преди ТКЗС Ш. е работил мястото на П. – дал му е два ара от
долната страна на имота. Това го знае от С.. Имотът на Ш. граничи с пътя.
Виждала е Ш. да работи този имот. Частта, която се е работила от Ш. е
внесена в ТКЗС от С.П. – общо 4 ара. Твърди, че в средата на имота няма
дървета.
Пред първата инстанция е допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж.И.К.. При извършения от вещото
лице оглед на място в присъствието на представители на двете страни вещото
лице е установило, че съществува път и доста голяма денивелация, преди да
се стигне до мястото на двата имота. От експертното заключение се
установява, че така както са описани в преписките с вх.№Я1445 и вх.№01138
границите на имотите, те са съседни. Имотът на ищцата е разположен към
западната страна и граничи с имота на ответниците, като и двата имота имат
един общ съсед Д.и. Имотът на ответниците граничи с дере, което е
разположено на североизток. При разпита в съдебно заседание вещото лице
обяснява, че при огледа свидетелите са посочили границата между двата
имота. На границата имало дървета със сливи – дънери от сливи, от които има
израстъци. Тези сливи са се намирали на денивелацията в северния край пред
сградата в имота на ответниците. Самият синор няма ширина и е почти
отвесен, като вещото лице потвърждава, че сливата между имота на Ш.и и П.
стои на място.
В заключението е посочено, че първоначално в Картата на възстановената
собственост е отразен един имот с №066004 с площ от 1 128 кв.м. при съседи:
№00271 – полски път, №066003 – нива земи по чл.19, №066017 – нива земи по
чл.19, №066016 - нива на наследници на А.М.С.. Впоследствие е изготвена
скица-проект, като от така описания имот е обособен имот №0660027 с площ
от 511 кв.м. с начин на трайно ползване ливада и е записан на Т.Ш., ХЮ. Ш. и
М. М. Ш.в. Останалата част от квадратурата на имот №066004 е обозначена с
№066028 с площ от 617 кв.м.
В Комбинираната скица към експертното заключение /л.284/ с червен
непрекъснат контур е отразен възстановеният имот на ответниците, а с червен
пунктир е отразен претендираният имот от ищцата. Така както са
възстановени и отразени в КВС имотите се застъпват. Площта, която е
застъпена в западната част на имот №0660027 /възстановен на ответниците/ е
156.29 кв.м. Това застъпване е онагледено в Скица №К03140/29.12.2015г.
/л.279 от първоинстанционното дело/, където спорната част представлява
частта от възстановения на ответниците имот /очертан с червен контур/, която
попада в претендирания от ищцовата страна имот /очертан с жълт контур/.
Имотът на ответниците в КВС не граничи с дере – при възстановяването на
имота той е бил изместен и така, както е отразен в КВС, няма съсед дере. В
комбинираната скица с черен пунктир с точки /очертано с жълто/ е отразена
9
зоната на оврага между двата имота, който е с площ от 35 кв.м., от които
14.25 кв.м. са заснети като част от претендирания от ищцата имот /заключени
между червената пунктирана линия в посока запад до черната пунктирана
линия/. Пътят, за който говорят свидетелите е пътят, по който минават колите
- той е обозначен като имот №00271. Перпендикулярно на главния път има
друг път, който служи за достъп до имотите и който е създаден след това. В
площта от 156.29 кв.м., в която се застъпват двата имота, са включени 29.60
кв.м. от този съществуващ на място черен път, минаващ и през двата имота,
отразен в Скица №К03140/29.12.2016г. /л.264 от първоинстанционното дело/,
представляваща част от заключението. При разпита в съдебно заседание
вещото лице е обяснило, че според него спорът идва от денивелацията между
двата имота, като Ш.и претендират, че имотът им се намира на равната част.
Пред въззивната инстанция е назначена допълнителна съдебно-техническа
експертиза. В Комбинирана скица /л.50 от въззивното дело/ в лилав цвят е
оцветен възстановеният на ответниците имот /очертан с плътна червена
линия/ с площ от 0.511 кв.м.; в кафяв цвят е претендираният от ищцата имот
/очертан с червена пуктирана линия, така както е заснет от поддържащата
фирма, а после отразен в картата на възстановената собственост; в жълт цвят
е оцветен минаващият през двата имота път – общо 44.40 кв.м., от които 30.53
кв.м. попадат в имота на С. П., а 13.87 кв.м. – в имота на Д. Ш.. Отразена е
плевнята в имота на П., пред която има денивелация и края на равното място.
На самата денивелация има дървета със сливи и съвпада с границите на
отразения в КВС имот на Ш.и. Денивелацията между двата имота с дърветата
е очертана с черна пунктирана линия /слога между имотите/. В съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че дърветата със сливите, посочени от
свидетелите като граница между двата имота, се намират точно на червената
пунктирана линия.
Вещото лице е представило Извадка от кадастралната карта, одобрена със
Заповед №РД-18-722/15.10.2019г., като същата е насложена върху ЕТК. В
жълто е оцветен имота, така както е заявен от наследниците на С.П., а в
зелено – имота, заявен от наследниците на Д. Ш.. В съдебно заседание на
зададения въпрос как би бил разположен имота на П., ако граничеше с дере,
вещото лице е обяснило, че разстоянието между имота и дерето не може да се
използва за земеделски нужди поради съществуващата денивелация и откос
към дерето.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е иск за установяване на
собственост към минал момент - моментът на обобществяване на процесния
имот в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска
организация.
Ищцата е активно процесуално легитимирана по предявения иск. Съгласно
задължителните разяснения по т.3 от Тълкувателно решение №1 от 1997г. по
гр.д. №11/1997г. на ОСГК на ВКС, предявяването на иск по чл.14, ал.4 от
10
ЗСПЗЗ от един от наследниците е акт на обикновено управление за защита на
общи права. Те произтичат от факта на притежание на земеделската земя от
наследодателя към момента на включването й в селскостопанските
организации. С решението на съда по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ този факт се
установява еднакво и ползва всички наследници, дори и да не са участвали в
производството. В производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато се касае до
наследствена земя, наследниците са обикновени другари и участието на
всички не е задължително. Исковата молба, подадена от един от тях ползва и
останалите за заявените с нея общи факти /в този смисъл е и Решение
№191/04.10.2013г. по гр.д.№917/2012г. на ВКС, II г.о./.
Ответниците също са процесуално легитимирани по предявения иск.
Неоснователни са възраженията на ответницата М.Ш., че не е легитимирана
да участва в производството, тъй като е прехвърлила правата си на трети
лица. Ответници по иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ могат да бъдат само
титулярите по решението на общинската служба по земеделие и гори, с което
са признати или възстановени права върху земеделски земи, но не и третите
лица, придобили права от тях /Решение №118/26.09.2016г. по гр.д.
№2093/2015г. на ВКС, I г.о./.
Правен интерес от предявяване на установителния иск за собственост по
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по
чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ. В настоящия случай ищцата е обосновала правния си
интерес от предявяване на иска с наличие на висящо производство по реда на
чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, по което е образувано адм.д.№9/2016г. по описа на
Районен съд-Р. /видно от приложено по делото удостоверение от РС-Р. – л.47
от първоинстанционното дело/.
Спор за материално право е налице не само в случаите, когато различни
лица претендират, че са били собственици на определен имот към момента на
обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на
собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за
точното им местоположение. В последния случай искът по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ е единственият способ да се установи имотът на коя от страните е
имал местоположение, съответстващо на процесния имот. В тази хипотеза
предмет на доказване е не правото на собственост, а старите реални граници
към момента на обобществяването на притежаваните от всяка от страните
имоти и в този случай за установяване на собствеността е достатъчен всеки от
документите, визирани в чл.12 от ЗСПЗЗ /Решение №94/02.06.2011г. по гр.д.
№920/2010г. на ВКС; Решение №18/19.02.2016г. по гр.д.№4592/2015г. на
ВКС, II г.о.; Решение №127/25.08.2015г. по гр.д.№3806/2014г. на ВКС, I г.о.;
Решение №241/31.05.2011г. по гр.д.№747/2010г. на ВКС; Решение
№35/22.02.2012г. по гр.д.№419/2011г. на ВКС, II г.о./. Това принципно
положение е застъпено и в Решение №60110/18.10.2021г. по гр.д.№46/2021г.
на ВКС, II г.о., с което настоящото дело е върнато за ново разглеждане. В
него е прието, че спорът по делото е за точното местоположение на двата
имота в старите им реални граници. Когато се твърди, че на ищцата и на
11
ответниците са възстановени в стари реални граници съседни имоти, които се
застъпват в някаква част, искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим само за
частта от имота на ищцата, която се застъпва с възстановения на ответниците
имот /Решение №149/16.12.2020 г. по гр.д.№865/2020г. на ВКС, I г.о./.
Съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателствени
средства и заключенията на съдебно-техническата експертиза, водят до
извода, че всеки от праводателите на страните – Д. Ю.Ш. и С.М.П., е
притежавал имот в местността „Л.“, общ.Я. към момента на
обобществяването на земеделски имоти. От писмените доказателства, се
установява следното: на името на Д. Ш. по данъчния регистър от 1956г.,
партида №569, е записана нива от 0.2 дка в местността „Л.“ /без отразени
граници/съседи/ - видно от представеното препис-извлечение от данъчния
регистър от 1956г., издадено от Служба „Земеделие“ при Общински народен
съвет-гр.Я.; от друга страна С.П. е внесъл в ТКЗС нива от 0.5 дка в
местността „Л.“ /също без описани граници/съседи/ - видно от представената
Опис-декларация на полските имоти на С.М.П., член на ТКСЗ, на подлежащи
на групиране в кооперативните блокове.
Тези писмени доказателства кореспондират и на събраните по делото
гласни доказателствени средства, които потвърждават, че Д. Ш. и С.П. са
притежавали имоти във въпросната местност. В тази насока са показанията на
свидетелите А.Д., А.О., Г.Г. и Я.Г., които твърдят, че преди образуването на
ТКЗС Д. Ш. е имал нива от 1-2 ара в м.“Л.“, която обработвал. Твърдят, че
С.П. също е имал имот в местността преди ТКЗС, който имот обработвал.
Свидетелите описват местоположението и границите на двата имота – имотът
на Ш. отдолу граничил с пътя, а отгоре граничил с имота на П.; последният
пък се простирал до дерето. Съседи и на двата имота били Д.и, които били
откъм дерето. Мястото на Ш. било на равно, а на П. - било наклонено към
дерето. Между двата имало имало синор, който се е запазил и до днес. На
синора имало дървета със сливи, които още стоят на място. При извършения
пред първата инстанция оглед на място свидетелите са посочили границата
между двата имота, а именно - синора със сливите, разделящ имотите.
Показанията на св.А.Д., А.О., Г.Г. и Я.Г. частично се потвърждават от
показанията на св.Б.М. и А.Л., които също твърдят, че преди образуване на
ТКЗС Д. Ш. и С.П. са работили на въпросните ниви в м.“Л.“. Твърдят, че Ш.
обработвал мястото, което се простирало долу до пътя и в него имало джанки,
садял боб и картофи; мястото, което било над него се работило от П..
Свидетелките Б.М. и А.Л. обаче твърдят, че се касаело за един имот, който
се простирал до долу, до пътя, и който имот бил на С.П.. Той бил дал част от
него на Ш. като аргат, за да го работи. Съдът не дава вяра на показанията на
двете свидетелки в тази им част, първо защото, както и те самите заявяват –
това им е било казано от самия С.П.. Второ, показанията на св.Б.М. са
вътрешно противоречиви. При първия си разпит пред районния съд същата е
заявила, че на мястото не е виждала Ш.и, а при втория разпит вече твърди, че
е виждала Ш. да обработва мястото, да сади боб и картофи, но знаела, че
12
имотът не е негов, а на П.. Св.Мемчова знае, че имотът на П. е бил половин
декар, а в същото време при разпита си го очертава с граници чак до пътя,
което по площ е значително повече. Св. А.Л. също твърди, че имотът на П.
граничи с пътя. В тази им част показанията на двете свидетелки противоречат
не само на останалите гласни доказателствени средства, но и на приобщените
писмени доказателства, от които се установява, че С.П. е внесъл в ТКЗС нива
с площ от 0.500 дка, като наследниците му са заявили за възстановяване имот
с такава площ, който не граничи с пътя. Твърденията на св.А.Л., че целият
имот е 4 ара и е внесен в ТКЗС от С.П., също не намира опора в останалия
приобщен по делото доказателствен материал. От писмените доказателства се
установява, че С.П. е внесъл в ТКЗС нива с площ от 0.500 дка, какъвто
именно е заявен за възстановяване пред органа на поземлената собственост. А
показанията й в частта, в която сочи, че между двете места няма дървета, са в
колизия с всички останали гласни доказателствени средства и заключението
на съдебно-техническата експертиза по делото. В този смисъл съдът не дава
вяра на показанията на двете свидетелки в частта им, че имотът, който Ш. е
обработвал, бил част от един голям имот на П., простиращ се чак до пътя и
който П. бил внесъл в ТКЗС.
Показанията на св.С.Д. са неотносими към правния спор. Свидетелят не е
бил роден към момента на образуване на ТКЗС. Споделя впечатления от
времето около 1991г., когато се оженил и дошъл в местността. За тогава
твърди, че е видял възрастния С.П. /починал през 1991г./ да работи на
мястото.
Свидетелските показания относно местоположението и границата между
двата съседни имота на Д. Ш. и С.П. кореспондират на заключението на
съдебно-техническата експертиза, приета пред първата инстанция. Вещото
лице е категорично, че така както са описани имотите в заявленията за
възстановяването им, подадени пред поземлената комисия /преписките с вх.
№Я1445 и вх.№01138/, се касае за съседни имоти - имотът на ищцата
/наследник на Ш./ е разположен към западната страна и граничи с имота на
ответниците /наследници на П./, като и двата имота имат един общ съсед -
Д.и, а имотът на ответниците граничи с дере, което е разположено на
североизток. Вещото лице заявява, че на място има синор, който е почти
отвесен. На този синор има сливи и той е посочен от свидетелите като
граница между двата имота. Този синор се намира на денивелацията между
имотите. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите относно
местоположението на границата между двата съседни имота на Ш. и П. и
приема, че именно сливите на синора са представлявали старата граница
между двата имота, която е ясно изразена и е запазена и до днес. В съдебно
заседание пред настоящата инстанция вещото лице е заявило, че на
комбинираната скица към експертното заключение /л.50 от въззивното дело/
дърветата със сливите, посочени от свидетелите като граница между двата
имота, се намират точно на червената пунктирана линия, която линия е
границата на претендирания от ищцата имот. На запад от тази граница се
13
намира имотът на Ш.. Площта, с която се застъпват възстановеният на
ответниците имот /очертан с червена непрекъсната линия/ и площта на
претендирания от ищцата имот /очертан с червена пунктирана линия/ на
комбинираната скица /л.50 от първоинстанционното дело/ е изчислена от
вещото лице на 156.29 кв.м. Неоснователни са доводите на ответниците, че от
тази площ следва да се приспадне площта на оврага, попадащ в имота на Ш..
Общата площ на слога между двата имота е 35 кв.м., от които 14.25 кв.м. са
заснети като част от претендирания от ищцата имот /заключени между
червената пунктирана линия в посока запад до черната пунктирана линия/.
Тези 14.25 кв.м. са в имота на Ш., съобразено с границата между имотите,
поради което липсва основание да бъдат приспадани, след като не са в
границите на имота на П.. Същото важи и за минаващия през двата имота път,
от който в имота на Ш. попадат 13.87 кв.м. Този път не е съществувал към
момента на образуване на ТКЗС, никъде не е отразен като граница на
имотите, респ. свидетелите също не го посочват, създаден е през последните
години, в каквато насока е и заключението на съдебно-техническата
експертиза.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказатества води до извода,
че Д. Ш. и С.П. са притежавали съседни имоти във въпросната местност, като
границата между имотите беше безспорно установена. Този извод не може да
се разколебае от представената от вещото лице в съдебно заседание Извадка
от кадастралната карта, която е насложена върху ЕТК от 1957г., в която е
отразен един имот /оцветен в жълто/, без да има разписен лист към него. Още
пред първата инстанция вещото лице е обяснило, че първоначално в КВС е
отразен един имот №066004 с площ от 1 128 кв.м. и е записан като земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ /касае се за същия имот, очертан в жълто на извадката от КК
– л.59 от въззивното дело/. От нея не може да се направи извод, че на място е
имало един имот, който е бил собствен на П.. Североизточната граница на
така отразения имот е дере. Видно е от скиците, а и се потвърждава от
заключението на вещото пред първата инстанция, че имотът на ответниците,
така както им е възстановен, не граничи с дере. В съдебно заседание пред
настоящата инстанция вещото лице потвърждава, че между възстановения
имот на П. и дерето има 4 метра, а денивелацията е 6-7 метра. В подкрепа са
показанията на св.Г., който сочи, че имотът на Ш. е на равното, а на П. е
наклонен към дерето. Североизточната граница на възстановения на
ответниците имот е изместена спрямо заявения за възстановяване от тях
имот.
По гореизложените съображения, правилен се явява крайният извод на
първоинстанционния съд, че към момента на образуване на ТКЗС
наследодателят на Ф.Ю. К. – Д. Ю.Ш., починал на 30.08.1963г., е бил
собственик на спорната реална част от нивата с площ от 0.2 дка, която се
застъпва с възстановения на ответниците имот.
Съгласно практиката на ВКС, при иск за защита на реална част от
недвижим имот, се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот,
14
така и на спорната реална част, която трябва да се посочи точно кое място от
имота заема, чрез описване на границите и площта й. Тази индивидуализация
може да се извърши и чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на
разглеждане на спора.
В настоящия случай съдебният състав констатира, че е налице
недостатъчна индивидуализация на процесната спорна реална част в
диспозитива на първоинстанционното съдебно решение, в което е отразена
само площта на тази част и то посочена в размер от 0.157 кв.м., който не
съответства на заключението на съдебно-техническата експертиза. Съдът не е
описал местоположението и границите на спорната част, евентуално чрез
препращане към скицата към заключението на съдебно-техническата
експертиза, която онагледява разположението им. В Решение
№147/09.01.2018г. на ВКС по гр.д.№615/2017г., II г.о., ГК, е прието, че при
ясно изразена воля на съда, т.е. при валидно съдебно решение, допуснатата
неточна или непълна индивидуализация на границите на имота е относима не
към допустимостта на съдебния акт, а към неговата правилност. В
диспозитива на първоинстанционното решение съществува неточност
относно площта на процесната спорна част, предмет на делото, като не са
индивидуализирани границите на същата. Изложеното налага отмяна на
обжалваното решение в частта, с която е индивидуализиран имота и
постановяване на друго, в което да се посочат площта и границите на
спорната реална част, която е графично отразена в: Скица
№К03140/29.12.2015г. /л.279 от първоинстанционното дело/ и
представляваща частта, с която се застъпват възстановеният на ответниците
имот /очертан с червен контур/ и претендираният от ищцовата страна имот
/очертан с жълт контур/; в Комбинираната скица към съдебно-техническата
експертиза /л.284 от първоинстанционното дело/, където спорната част е
отразена като частта от очертания с червен непрекъснат контур имот
/възстановен на наследниците на П./, която попада в очертания с червен
пунктиран контур имот /на наследниците на Ш./; както и в Комбинираната
скица към допълнителната съдебно-техническа експертиза /л.50 от
въззивното дело/ - частта от очертания с червен непрекъснат контур имот
/оцветен в лилаво/, която попада в очертания с червен пунктиран контур имот
/оцветен в кафяво/, включващ и оцветения в жълто път, заключен между
червения непрекъснат контур и червения пунктиран контур.
Неоснователна е въззивната жалба срещу Решение №1077/27.02.2019г. за
поправка на явна фактическа грешка в Решение №50/04.01.2019г., с което е
уточнено, че ответниците следва да заплатят сумата от 1 772.33 лв.,
представляваща сторени разноски по делото, на Ф.Ю. К., а не на М.К.Б.. С
така обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал поправка на
име на лице в диспозитива на решението си, привеждайки го в съответствие с
действителната си воля, отразена в мотивите на решението и съобразно
страните, които са участвали в производството. Съгласно разпоредбата на
чл.247, ал.3 от ГПК съдът не е бил длъжен да провежда открито съдебно
15
заседание по делото. Решението за поправка за явна фактическа грешка
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищцата Ф.Ю. К. следва да бъдат присъдени
сторените разноски в производството.
След обезсилване на решението на въззивната инстанция и връщане на
делото за ново разглеждане, по отговорността за разноски се произнася съдът
с приключващия акт по смисъла на чл.81 от ГПК, като следва да се произнесе
надлежно по всички претенции на страните за разноските пред всички
съдебни инстанции по спора /Определение №60191/28.06.2021г. на ВКС по
гр.д.№ 737/2020г., IV г.о., ГК/.
В производството пред първата инстанция ищцата е претендирала разноски
по представен списък в размер на 1772.33 лв., които са присъдени в цялост. С
въззивната жалба се оспорва първоинстанционното решение в частта за
разноските. В Определение №224/09.05.2016г. по гр.д.№5263/2015г. на ВКС,
IV г.о., Определение №139/15.04.2021г. по ч.гр.д.№1832/2020г. на ВКС, IV
г.о. е прието, че подаването на въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение запазва висящността на спора пред съда, вкл. и в частта за
извършените разноски. В тези случаи въззивната жалба в частта за разноските
не представлява молба по чл.248 от ГПК, а подлежи на разглеждане от
въззивния съд, който е длъжен да се произнесе с решението си както по
съществото на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение по
съществото на спора, така и по направените с жалбата оспорвания на това
решение в частта му за разноските, т.е. въззивният съд е длъжен да се
произнесе по жалбата в нейната цялост. Въззивният съд може да остави
въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение
по съществото на спора, но да измени същото в частта за разноските, ако
прецени, че те са неправилно определени и оплакванията на жалбоподателя в
тази насока са основателни.
Oснователни са възраженията на жалбоподателката, че неправилно
районният съд е присъдил адвокатско възнаграждение за двама адвокати на
ищцата. Действително в производството пред районния съд е представен
договор за правна защита и съдействие, сключен от Ф.Ю. К. с двама
упълномощени адвокати, с уговорено и платено общо възнаграждение в
размер на 500 лв. Настоящият състав приема, че така договорената и платена
сума, при липса на повече уточнения, е за двама адвокати, доколкото липсват
данни някой от тях да е работил безплатно. Поради това и доколкото
съгласно чл.78, ал. 1 от ГПК отговорността за разноски се ограничава до
заплатеното само за един адвокат възнаграждение, ответникът отговаря за
половината от така заплатеното възнаграждение или за 250 лв. Във връзка с
това, предявеното от ответната страна възражение за прекомерност според
сложността на делото, следва да се отхвърли като неоснователно, доколкото
този размер е под минималния в конкретния случай от 300 лв., определен
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
16
възнаграждения. В Определение № 142/21.03.2019г. на ВКС по ч.т. д.
№1974/2018г., I т.о. е прието, че е ирелевантно дали общото заплатено
възнаграждение за двамата адвокати е в размер съответстващ на минималния
по наредбата; при наличието на императивната правна норма на чл.78, ал.1 от
ГПК, постановяваща, че на възмездяване подлежат разноските за един
процесуален представител, разширителното й тълкуване при съобразяване на
други норми от по-низш порядък, каквито са тези по Наредба №1/2004г., е
недопустимо; въведените с наредбата минимални размери не могат да
обосноват задължение за съда да ги съобрази в нарушение на повелителната
норма на чл.78, ал.1 от ГПК. В подкрепа на тези изводи са още: Определение
№92/26.03.2019г. по к.т.д.№1647/2018г. на ВКС, II т.о.; Определение
№204/11.11.2020г. по к.т.д.№2418/2019г. на ВКС, I т.о.; Определение
№13/16.01.2014г. по к.т.д.№2931/2013г. на ВКС; Определение
№134/28.03.2019г. по к.ч.гр.д.№888/2019г. на ВКС; Определение
№258/30.07.2018г. по гр.д.№4409/2017г. на ВКС, III г.о.; Определение
№43/02.02.2018г. по к.т.д.№852/2017г. на ВКС; Определение
№31/21.02.2011г. на ВКС по гр.д.№4700/2008г., III г.о.; Определение
№474/27.06.2013г. на ВКС по ч.т.д.№2209/2013г. и др.
По отношение на останалите 800 лв. заплатен адвокатски хонорар за
явяване в 8 съдебни заседания, в приложената по делото разписка е видно, че
същите са заплатени само на един адвокат, поради което неоснователни са
доводите, че са присъдени в нарушение на чл.78, ал.1 от ГПК. Същите са
дължими на основание чл.7, ал.9 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, доколкото по делото са проведени общо 11
съдебни заседания, поради което по силата на посочената разпоредба за всяко
съдебно заседание след второто се дължи възнаграждение в размер на 100 лв.
Видно е, че във всичките 11 съдебни заседания е участвала адв.П., на която
единствено е платено възнаграждението. В 10 от заседанията е участвала и
адв.Кацарска, но на нея не е заплатено адвокатско възнаграждение за явяване
в съдебните заседания след второто /Решение №203/1.02.2017г. на ВКС по
к.т.д.№905/2017г./. Не могат да бъдат споделени възраженията, че въпросните
800 лв. адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като по делото не е
представен договор за правна защита. За уважаване на претенцията за
разноски не се изисква задължително представяне на договор за правна
защита – достатъчно е да се приложат доказателства за упълномощаване на
адвокат, който се е явил по делото и такива за заплатено възнаграждение на
същия /т. 1 и т. 2 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС;
Определение №572/10.07.2018г. по гр.д.№4948/2017г. на ВКС, III г.о./. По
изложените съображения първоинстанционното решение в частта за
разноските следва да отменено за присъдената сума над 1 522.33 лв.
По гореизложените съображения и цитираната съдебна практика,
доколкото през двете въззивни инстанции и пред касационната инстанция
също са представени договори за правна защита и съдействие ведно с
пълномощно в полза на двама адвокати, при общо уговорено адвокатско
17
възнаграждение, при прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК,
същото следва да бъде редуцирано на половина. Съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото присъдените възнаграждения не
могат да бъдат определени като прекомерни. В полза на ищцата Ф.Ю. К.
следва да бъдат присъдени направените в производството по в.гр.д.
№289/2019г. по описа на ОС-Благоевград разноски за платено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв. /л.21/; в производството
пред ВКС по гр.д.№46/2021г. - 55 лв. за държавни такси; и 375 лв. за
адвокатско възнаграждение за един адвокат /л.30/; в производството пред
настоящата въззивна инстанция - 200 лв. за адвокатски хонорар за един
адвокат /л.26/ и 150 лв. за СТЕ /л.57/, или общо разноски за двете въззивни и
за касационната инстанция в размер на 1180 лв. Дължимият от страната
остатък за допълнителната СТЕ в размер на 6.25 лв. не е заплатен в указания
от въззивния съд срок и не подлежи на присъждане.
Така мотивиран, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №50/04.01.2019г., постановено по гр.д.№1272/2016г. по
описа на Районен съд-Р. в частта, в която е индивидуализирана спорната
реална част от нива с площ от 0.200 дка в местността „Л.“, общ.Я., при
съседи: С.П., Д., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено, че недвижимият имот, представляващ реална част
от нива с площ от 0.200 дка в местността „Л.“, при съседи: С.П., Д., който към
момента на образуване на ТКЗС е бил собственост на наследодателя на Ф.Ю.
К. – Д. Ю.Ш., починал на 30.08.1963г., е със следната индивидуализация:
реална част с площ от 156.29 кв.м., графично отразена в Комбинираната скица
към допълнителната съдебно-техническа експертиза /л.50 от в.гр.д.
№945/2021г. на ОС-Благоевград/, представляваща частта от очертания с
червена непрекъсната линия имот, оцветен в лилаво /възстановен на
наследниците на С.П./, която част попада в и се застъпва с очертания с
червена пунктирана линия имот, оцветен в кафяво /заснет на наследниците на
Д. Ш./, и включваща и оцветеният в жълто път, заключен в горепосочените
граници, като скицата, подписана от съдебния състав, представлява
неразделна част от решението.
ОТМЕНЯ Решение №50/04.01.2019г., постановено по гр.д.№1272/2016г. по
описа на Районен съд-Р. в частта за разноските, за сумата над 1522.33 лв. до
присъдения с решението размер от 1772.33 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №50/04.01.2019г., постановено по гр.д.
№1272/2016г. по описа на Районен съд-Р. в останалата част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1077/27.02.2019г. за поправка на явна
фактическа грешка на Решение №50/04.01.2019г., постановено по гр.д.
№1272/2016г. по описа на Районен съд-Р..
ОСЪЖДА М. М. Ш., ЕГН **********, гр.Я., ул.“...“ №19, АХМ. С. М.,
18
ЕГН **********, ЮС. С. М., ЕГН **********, АЙШ. АХМ. М., ЕГН
**********, С. С. М., ЕГН **********, ДЖ. ЮС. М., ЕГН **********, С.
ЮС. М., ЕГН **********, С. ЮС. М., ЕГН **********, А.Ю. Д., ЕГН
**********, и Х.Ю. Д., ЕГН **********, всички с адрес гр.Я., ул.“...“ №230,
да заплатят на Ф.Ю. К., ЕГН **********, гр.Я., ул.“...“ №33 сумата от 1180
лв., представляваща сторени по делото разноски пред двете въззивни и пред
касационната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19