№ 16129
гр. София, 07.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110126086 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „...............“ ЕАД срещу Г. П. П. (1/2 част) с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във
връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 438.78 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. и за сумата от 23.74 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 53.42 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 15.10.2020 г. и за сумата от 4.97 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 15.10.2020 г.
Предявени са искове от „...............“ ЕАД срещу А. П. П. (1/2 част) с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от
ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 438.78
лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г. и за сумата от 23.74 лева, представляваща главница за дялово разпределение
за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 53.42 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 15.10.2020 г. и за сумата от 4.97 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 15.10.2020 г.
1
Ответниците Г. П. П. и А. П. П. са получили препис на исковата молба и в срока по
чл.131 ГПК са подал писмен отговор. Заявяват, че не е са потребители на топлинна енергия
в процесното жилище през въпросния период. Твърдят, че липсва облигационна връзка,
междустраните по делото. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Претендират
разноски.
С Определение № 9496/12.03.2023 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „............“ ООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 12.08.2003 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението
Договор №2345/01.09.2003 г. По делото е прeдставен Договор № 312/08.07.2011 г. между
ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-
помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден.
Ответниците не успяха да проведат обратно доказване.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
От приложените по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавен жилищен фонд от 20.11.1969 г.;
Удостоверение за наследници №2088/31.08.1992 г.) и Данъчна декларация за притежаваните
недвижими имоти на територията на Република България по чл.26 от ЗМДТ от 09.03.1998 г.
се установява, че процесния недвижим имот- апартамент 4, находящ се в гр.София, район
“Красна поляна“, ж.к.“Западен парк“, блок 9, вход А, етаж 1 е придобит в съсобственост (по
1/2 идеална част от имота) от Г. П. П. и А. П. П., на основание чл.5, ал.1 ЗН.
Предвид изложеното, ответниците са потребители по смисъла на закона на
доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с
„...............“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
2
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г.
на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 304.34 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 444.13 лева и сумата от изравнителните сметки (за
доплащане) от 70.79 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 819.26 лева,
включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни
сметки (за доплащане).
Съдът приема за основателно възражението на ответниците, че част от исковете са
погасени по давност. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя
на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от
ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на 23.10.2020 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от
ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна
давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която
изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 22.10.2017 г.).
Според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза погасена по давност е
сумата в размер на 110.89 лева, представляваща главница за периода от 01.05.2017 г. до
22.10.2017 г., както и сумата от 38 лева, представляваща мораторна лихва.
В тази връзка предявения срещу Г. П. П. иск следва да бъде уважен за сумата от 407.08
лева, представляваща главница за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от
23.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
по чл.410 ГПК – 23.10.2020 г., до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 462.52 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 22.10.2017 г. следва да бъде
отхвърлен.
Предявения срещу А. П. П. иск следва да бъде уважен за сумата от 407.08 лева,
представляваща главница за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от
23.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
по чл.410 ГПК – 23.10.2020 г., до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 462.52 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 22.10.2017 г. следва да бъде
отхвърлен.
Предявеният иск за мораторна лихва срещу Г. П. П. следва да бъде уважен за сумата
от 39.39 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 58.39 лева следва да бъде
отхвърлен, съобразно чл.119 ЗЗД.
Предявеният иск за мораторна лихва срещу А. П. П. следва да бъде уважен за
сумата от 39.39 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 58.39 лева следва да
бъде отхвърлен, съобразно чл.119 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски. На ищеца на
3
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 967.12 лева (по
483.56 лева за всеки от ответниците), представляваща разноски- за държавна такса от 168.19
лева, възнаграждения за вещи лица от 672.78 лева и юрисконсултско възнаграждение от
126.15 лева, съразмерно на уважената част от исковете. На ответника Г. П. П. на основание
чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъди сумата от 23.85 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете. На ответника А.
П. П. на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъди сумата от 23.85 лева,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени от „...............“ ЕАД, ЕИК ...............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Г. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, район “Красна поляна“, ж.к.“Западен парк“, блок 9, вх. А,
ет. 1,ап. 4, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2
ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 407.08 лева,
представляваща главница за топлинна енергия и дялово разпределение и за периода от
23.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
по чл.410 ГПК – 23.10.2020 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 462.52 лева и за периода от
01.05.2017 г. до 22.10.2017 г. и иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД,
съществуване на вземането за сумата от 39.39 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 15.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 58.39 лева, съобразно правилото по чл.119 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени от „...............“ ЕАД, ЕИК ...............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против А. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, район “Красна поляна“, ж.к.“Красна поляна“, блок 15А, вх.
Б, ет. 5,ап. 39, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100,
ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 407.08 лева,
представляваща главница за топлинна енергия и дялово разпределение и за периода от
23.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
по чл.410 ГПК – 23.10.2020 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 462.52 лева и за периода от
01.05.2017 г. до 22.10.2017 г. и иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД,
съществуване на вземането за сумата от 39.39 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 15.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 58.39 лева, съобразно правилото по чл.119 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район “Красна поляна“,
4
ж.к.“Западен парк“, блок 9, вх. А, ет. 1,ап. 4, да заплати на „...........“ ЕАД, ЕИК ...............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 78,
ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 483.56 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район “Красна поляна“,
ж.к.“Красна поляна“, блок 15А, вх. Б, ет. 5,ап. 39, да заплати на „...........“ ЕАД, ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на
основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 483.56 лева, представляваща разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на Г. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
район “Красна поляна“, ж.к.“Западен парк“, блок 9, вх. А, ет. 1,ап. 4, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК, сумата от 23.85 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на А. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
район “Красна поляна“, ж.к.“Красна поляна“, блок 15А, вх. Б, ет. 5,ап. 39, на основание чл.
78, ал.3 ГПК, сумата от 23.85 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лице-
помагач „............“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Братя Бъкстон“ № 85.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5