№ 1248
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100503589 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3589/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.И.А. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20225853 от 29.12.2021 г постановено по гр.д.
№32673/2020 г на СРС , 56 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на
“Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 228,15 лева цена на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.06.2017 г – 30.04.2018 г за ап.№56 в гр.София ж.к******* ,
ведно със законната лихва от 22.07.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от
44,81 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2017 г – 02.07.2020 г
; и сумата от 287 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ . Не
са налице договорни отношения с ищеца , защото липсва писмен договор по чл.149 ал.1 ЗЕ и
не са приети ОУ на ищеца . Радиаторите в апартамента са демонтирани на 14.08.2015 г .
Налице са неравноправни клаузи в договор с потребител . Извлечението от сметка не
отговаря на нормативните изисквания . Начислени са лихви по-големи от установените в
закона .Топломерът не е законно монтиран и сертифициран . На въззивника не са връчени
фактури . Счетоводството на ищеца не е редовно . Дяловото разпределение е
незаконосъобразно и такса мощност не се дължи . Процесните задължения са погасени по
давност .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
1
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 07.01.2022 г
и е обжалвано в срок на 21.01.2022 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи въззивният съд следи служебно за дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на исковете .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно в обжалваната част .
На практика въззивникът оспорва цялостната уредба на доставките на топлинна енергия .
Въззивникът би искал тази уредба да е различна – да има възможност да се „откаже“ от
доставките , като цялата тежест на загубите от де факто отопляваното му жилище се
възложи на останалите собственици и ползватели в сградата или на ищеца .
Съдът не може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не
противоречи нито на Конституцията , нито на европейското право . Правилно СРС е приел ,
че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153
ЗЕ . Този факт е доказан от документи за собственост на стр.30-37 от делото пред СРС . С
Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
2
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е доказан с молба –декларация за
откриване на партида от 30.01.2001 г.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с
ответниците, но с оглед подаването на молба-декларация дори и тази форма е спазена .
Чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ е неотносим и касае взаимоотношения с друг вид страна – доставчик на
топлинна енергия . Липсват законоустановени специални изисквания за реквизити на
процесния договор за доставка на топлинна енергия . Задължението на ищеца е да доставя
топлинна енергия съгласно нормативните изисквания , а задължението на ответника е да
заплаща тази топлинна енергия по установените цени и в сроковете посочени в ОУ .
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е
специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ . Ищецът е представил
доказателства , че процесните ОУ са надлежно публикувани.
Доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ , като СТЕ доказва и
че процесния имот е топлоснабден за процесния период. Според СТЕ измерването и
отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано
съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид вида на сградната
инсталация и отопляемия обем на жилището и общите части . От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка
на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ доказва законно измерване и
отчитане на топлинната енергия . Топломерите в ЕС отговарят на законовите изисквания и
имат издадени свидетелства за проверка .
Не е предмет на делото да се изследва законосъобразност на извлечение от сметки като
частен документ . Предмет на делото е стойността доставената топлинна енергия в имота на
ответника .
СТЕ установява , че третото лице помагач е извършвало дялово разпределение за етажната
3
собственост на ответника като не са били налице възражения от управителните органи на
етажната собственост . Такса мощност не е начисляване на въззивника .
Не е необходимо ищецът да издава данъчни фактури на ответника, тъй като същият е
битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС
; както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителя .
Не се констатират неравноправни клаузи в ОУ на ищеца , които да имат отношение към
процесните суми за топлинна енергия .
За процесния период са в сила ОУ /2016 г / представени към исковата молба . Съгласно
чл.33 от ОУ /2016 г / не е необходимо публикуване на съответните сметки на интернет сайта
на ищеца , съответно изпадането в забава не е обвързано от подобно обстоятелство /както
това беше по ОУ-2014 г /. Лихвата - само върху окончателните сметки - тече след изтичане
на 45-дневен срок от периода , за който се отнасят - чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г. /
Законосъобразно СРС е приел , че след като исковата молба е подадена на 22.07.2020 г , то
не са погасени в 3-годишна погасителна давност задълженията за главница за периода
01.06.2017 г – 30.04.2018 г
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед
изхода на делото в тежест на въззивника са 50 лева – юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20225853 от 29.12.2021 г постановено по гр.д.№32673/2020 г
на СРС , 56 състав , в частта , с която С.И.А. ЕГН ********** от гр.София е осъден да
заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 228,15 лева цена на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2017 г – 30.04.2018 г за ап.№56 в гр.София
ж.к******* , ведно със законната лихва от 22.07.2020 г до окончателното заплащане на
сумата ; сумата от 44,81 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.09.2017 г – 02.07.2020 г ; и сумата от 287 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА С.И.А. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* ,
гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5