Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 12.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б отделение, в публичното заседание на петнадесети декември, две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ГЕОРГИ СТОЕВ
при секретаря Йорд. Петрова, като
разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2410 по описа за 2021г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20258887/23.11.2020г. по гр.д. №
55087 по описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 74-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че П. Е.П., ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:*** заплащане сумата от 1599,49 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 27.06.2019г. до
изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент
№ 70 в гр. София, ж.к.
„Надежда – 1-ва част“, бл. ******, абонатен № 127302 за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2018г.; сумата от 32,86лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 27.06.2019г. до
изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 36586/2019г. на Софийски районен съд, като П. Е.П., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******съдебни
разноски от 337,70 лв. по исково
дело и 58,07 лв. по заповедно дело,
като неоснователни са отхвърлени: иска за сумата от 1093,93лв. представляваща стойност
на доставена в имота топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г.; иска за лихва за забава в размер на 477,33лв. за периода от
14.09.2016г. до 13.06.2019г. ; иска за
6,99лв. ,представляващи лихва за забава за периода от 30.06.2016г. до
13.06.2019г. върху главницата за дялово разпределение на енергията, като Т.С.“ЕАД
е осъдена да заплати на адвокат Т.П. на основание на чл. 36, ал.2 от ЗАдв.
възнаграждение от 232,45лв.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25186111/14.12.2020г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете П. Е.П., ЕГН **********
в частта, в която искове са уважени.
Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочила е, че на 20.10.2020г. в първото о.с.з. пред СРС направила възражение за прихващане с вземането й
срещу ответника за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в следствие на
неизпълнение на задължението на ищеца по чл. 78 от Наредбата за топлоснабдяване
№ 16-334 /отм/ да уведоми ЕС ,че топлинен товар е над 50% от проектния
отоплителен товар. В това о.с.з. не бил посочил размер, но доколкото бил
посочил, че уважаването на възражението
ще доведе до погасяване на иска за
главница за топлинна енергия, същото било уточнено. Неправилно районният
съд не пирел за разглеждане това възражение за прихващане и не допуснал
исканата техническа експертиза, която следвало да установи размер на вземането
му към ищеца. Посоченият мотив от СРС, че
разглеждането на възражението ще затрудни процеса не бил основание за същото. Правилно било прието от СРС наличие на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, че
неизпълнението на задължението по чл. 78 от наредбата не водело до отпадане на
задължението за плащане на енергията. Същевременно неправилно не било
съобразено, че претърпените вреди от
потребителя от това неизпълнение може да се предявят в настоящото производство.
Размер на вредите бил разликата над 50% от прогнозния дял на сградна инсталация
по проект, период на вреди от разумен срок за узнаване на завишения товар от ищеца
до уведомяването на етажните
собственици. В случая за първия и за третия отчетен период се установявало че
топлинен товар е над 50%, че етажни собственици сне са били уведомени от ищеца
и от ТЛП за същото и това неизпълнение
довело до претърпяване на вреди в размер на многократно завишените сметки.
Липсата на информация препятствала етажните собственици да вземат решение да
преустановят потреблението Размер на тези вреди били 300лв. – 100лв. за първия
отчетен период 2015/2016г.; и 200лв. за третия отчетен период 2017/2018г. Претендирала
е разноски.
Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******е оспорил жалбата. Претендирал е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претнецията за разноски на насрещната страна.
Третото лице помагач на страната на
въззиваемия-ищец – Т.С.“ЕООД, ЕИК ******не е изразило
становище по жалбата.
С
Определение от 02.03.2022г. и от 12.10.2022г. на място на починалия в хода на
въззивното дело въззивник П. Е.П., ЕГН ********** са конституирани
наследниците й по закон: Т.Х.А., ЕГН ********** – дъщеря; Е.Х.Ц. , ЕГН ********** - дъщеря; наследниците по закон на починалия син на П.П.
– В.Х.К., ЕГН **********, починал на 27.04.2021г. – М.В.К., ЕГН **********, Х.В.К.,
ЕГН **********, С.В.К., ЕГН **********.
С молба от 09.12.2022г. въззивниците Т.Х.А., ЕГН ********** и Е.Х.Ц. , ЕГН ********** са посочили че намаляват размер на възражението за
прихващане на сумата от 129,88лв. Процесуалният им представител е
претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. В последното
ос.з. адв. Т.и като пълномощник на М.В.К.,
ЕГН ********** С.В.К., ЕГН ********** е посочил, че
поддържа тази молба за уточнение.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх.№ 2024635/27.09.2019г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******срещу П. Е.П., ЕГН **********,
с която е поискало от съда да признае за установено на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД, , че П. Е.П.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******заплащане на сумата от 2693,42лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 27.06.2019г. до
изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент
№ 70 в гр. София, ж.к.
„Надежда – 1-ва част“, бл. ******, абонатен № 127302 за периода от 01.05.2015г.
до 30.04.2018г.; сумата от 32,86лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 27.06.2019г. до
изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., сумата от 477,33лв. представляващи
лихва за забава за плащането на главницата от 2693,42лв. за периода от
14.09.2016г. до 13.06.2019г. ; сумата от
6,99лв. , представляващи лихва за забава за периода от 30.06.2016г. до
13.06.2019г. върху главницата за дялово разпределение на енергията, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 36586/2019г. на Софийски районен съд, като
му се присъдят разноски. Навело е
твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е клиент на
топлинна енергия в апартамента, потребил енергия в имота за процесния период,
дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им,
страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът П. Е.П., ЕГН ********** е оспорил
исковете. Посочил е, че сграда не била присъединена към абонатна станция и към топлопреносна
мрежа по надлежен ред, нямало писмен договор за същото, нямало абонатна станция
в сградата и че общият топломер е отговарял на изисквания и изправен. Не била
доставена енергия в количества и на стойност за които са предявени исковете,
дяловото разпределение било неправилно, неверни били данните по счетоводните
записвания на ищеца. Клаузите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ били неравноправни, не
била изпаднала в забава. Евентуално, задълженията били погасени по давност.
Процесуалният и представител е претендирал възнаграждение на основание на чл.
38, ал.2 от ЗАдв.Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.С.“ЕООД, ЕИК ******е
подкрепило исковете.
По делото е
приложено заповедно дело № 36856/2019г. по
описа на СРС, 74-ти състав, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх.
№ 3044579/27.06.2019г. е издадена заповед, с
която е разпоредено П. Е.П., ЕГН **********
да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******сумата от
2693,42лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2019г. до изплащането й,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 70 в гр.
София, ж.к. „Надежда – 1-ва част“, бл. ******,
абонатен № 127302 за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 32,86лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2019г. до изплащането й,
представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.05.2015г.
до 30.04.2018г., сумата от 477,3 лв.
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 2693,42лв. за
периода от 14.09.2016г. до 13.06.2019г. ;
сумата от 6,99лв. ,
представляващи лихва за забава за периода от 30.06.2016г. до 13.06.2019г. върху
главницата за дялово разпределение на енергията, както и съдебни разноски от 114,21лв. , за така издадената заповед
длъжникът е уведомен на 23.07.2019г., на
05.08.2019г. длъжникът е оспорил задълженията по заповедта без да сочи
конкретни основания за оспорването, 29.08.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 27.09.2019г.
По делото е
приет неоспорен от страните договор от 07.03.1994г., съгласно който П.Е. Петрова е закупила по реда на наледба за
държавните имоти апартамент № 70 в гр. София,
ж.к. „Надежда – 1-ва част“, бл. ******, на който се припадат 1,341%
ид.ч. от общите части на сградата.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС , договор
от 15.10.2002г., съгласно който ОС на ЕС
на сграда в гр. София, ж.к.
„Надежда – 1-ва част“, бл. ******, е
избрало и възложило на „Т.с.“ЕООД да извършва дяловото разпределение на
енергията. В списъка на живущи за процесия имот е посочен праводателя на
ответника по договора за дарение - Т. Ц.Т.заявил желание за монтиране на разпределители и
вентили на 5 бр. отоплителни тела, за което е положен подпис от него.
Приети са
ОУ, одобрени от КЕВР на 27.06.2016г., констативни протоколи съставени от
нотариус за публикувани фактури
Приети са
протоколи за отчет, изравнителни сметки, съгласно които П.П. се
води като титуляр на партида за имота, уреди в имота са отчетени реално през
процесния период и е установено че радиаторите за затапени, има потребление на
енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по показания на водомер
С прието
заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че за
периода сградата в която е имота е
топлоснабдена, потребява се енергия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване, общият топломер е бил отчитан ежемесечно, отчитани са
технологични загуби, енергия за имота е определена по показания на водомери при
съобразяване на обстоятелство, че радиаторите за затапени, че обем на имота е
198 куб.м. съобразно който са начислени
сумите за сградна инсталация. Вещото лице е посочило, че през периода 2015/2016г.
и 2017/2018г. топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация е над 50% от
общото количество топлинна енергия за отопление, съответно 53,19% и 61,91%. Това
означавало, че демонтирани радиатори в сграда били повече от монтираните,
свиването на потреблението под 50%
водело до невъзможност абонатната станция да се саморегулира и тя
работела неефективно, защото не може да постигне исканото намаление на
потреблението и сградата започвала да се прегрява. Абонатите били ощетени, особено
тези, които били демонтирали радиаторите си.
В проведено
пред СРС второ о.с.з. на 20.10.2020г. е прието заключението по техническата
експертиза и тогава ответникът е поискал да се приеме за разглеждане
възражението му за прихващане срещу претенцията за топлинна енергия с вземането
му срещу ищеца за обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението по чл.
78 от наредба № 16-334, размер на които вреди бил разликата над 50% от
прогнозния дял.
С
определение от 20.10.2020г. СРС е приел че това възражение за прихващане
ще затрудни значително производството и
е отказал да го приеме за разглеждане.
С прието
пред въззивния съд заключение по допълнителната техническа експертиза вещото
лице след запознаване с документи по делото е посочило, че след годишния отчет на уредите
топлинния счетоводител установява колко отоплителни тела в сградата са
действащи и количеството потребена топла
вода. В случая за първия отчетен период отоплителни тела са функционирали в 22
апартамента, а за третия отчетен период – в 19 апартамента от общо 47
апартамента. Намаленото потребление водело до неефективна работа на
съоръженията в абонатната станция, както и за допълнителни количества топлинна
енергия, отнесени към тази за сградна инсталация. Точният момент в който се
случва намаляването на проектните мощности не можел да да се определи. Посочило
е, че за периода 2016/2017г. нямало превишаване над 50%, Такова превишение
имало за периода 2017-2018г. и в резултат на същото за този период допълнително
разпределени на въззивника били 129,88лв.
С прието
заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че нямало
данни задълженията да са погасени чрез плащане, в счетоводство на ищеца разходите за топлинен счетоводител били
32,86лв. за периода май 2016г.- април 2018г. Изравнителните сметки били
въведени в система на ищеца през юли месец на съответната година.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и цена на дяловото й
разпределение, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК при въведено от ответника възражение за прихващане с негово
вземане срещу ищеца за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на
задължението на ищеца по чл. 78 от Наредба № 16-334/2007г. Неправилно районният
съд е отказал да го приеме за разглеждане по делото. Същото е направено
своевременно – в съдебното заседание, в което е прието заключението по
техническата експертиза, установило, че през периода 2015/2016г. и 2017/2018г.
топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация е над 50% от общото
количество топлинна енергия за отопление.
Затрудняването на производството по делото с разглеждане на това
възражение за прихващане не е основание
за отказ същото да се разгледа и неправилно районният съд е приел обратното.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София”АД , като
ответникът е осъден да й заплати процесните суми, възражение
срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове за процесните суми.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и
един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба
№ 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г.,
отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно
чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът
приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Съдът приема
за установено по делото, че през процесния период П. П. е
била собственик на имота апартамент № 70, гр. София, ж.к. ******и потребената в
този имот топлинна енергия за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2018г. е в размер на 1599,49лв., а цената на
дяловото й разпределение е 32,86лв., като те не са погасени чрез плащане, нито
по погасителна давност. Във въззивното производство не са въведени оплаквания
срещу изводите на СРС в тази им част, при обосноваването на тези изводи
районният съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма, поради което и при съобразяване на разпоредбата на
чл. 269 от ГПК въззивният съд приема за установени тези обстоятелства. Те се
установяват и от приетите по делото неоспорени от страните договор за продажба
на имота, заключенията по основаната съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводната експертиза, които съдът кредитира като неоспорени от
страните, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
При
така възприето съдът приема за
установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за
заплащане на сумата от 1599,49лв. като стойност на потребената в имота топлинна
енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018. и на сумата от 32,86лв. като
стойност на цената на дяловото й разпределение за този период.
При така
възприето следва да се разгледа направеното възражение за прихващане , уточнено пред въззивния съд в последното
проведено о.с.з. – за сумата от 129,88лв. предявено срещу вземането на
ищеца за заплащане на стойност на топлинна енергия в размер на 1599,49лв:
Съгласно
разпоредбата на приложимия в случая чл. 78 от Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от
06.04.2007 г. /отм./ когато топлинният товар на отоплителните тела в сграда -
етажна собственост, е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на
сградата и количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е
по-голямо от количеството на енергията за отопление на имотите, топлопреносното
предприятие е длъжно писмено да уведоми клиентите в сградата - етажна
собственост, и лицето по чл. 139б ЗЕ и да
предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката. При такова уведомяване клиентите могат в едномесечен срок да заявят дали
остават клиенти при променените условия, съответно становището си по мерките по
констативния протокол по т.6.6. от методиката. Неизпълнението
на задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването не съставлява основание за
разваляне на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
сградата - етажна собственост, тъй като не засяга същественото съдържание на материалното
продажбено правоотношение. Дори да е виновно, това неизпълнение не може да има
за последица нито освобождаване, нито намаляване на отговорността на клиентите
на топлинна енергия в сграда - етажна собственост за заплащане на цената на
топлинната енергия за общите части на етажната собственост, каквато обща част
по предназначение е и сградната инсталация (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Договорното
правоотношение по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди
продължава да обвързва страните по него, при неупражнено право на клиентите на
топлинна енергия по чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяването му, при което всяка от
страните дължи изпълнение на поетите договорни задължения при сключването на
договора. При доказани вреди от горното неизпълнение по чл. 78, ал. 1 от
Наредбата за топлоснабдяването етажните собственици е възможно да
противопоставят възражения за прихващане с предмет: вземания за обезщетения за
вреди на основание чл. 82 ЗЗД в размер на разликата над 50% от прогнозния дял
на сградната инсталация по проект, т.е. такъв, какъвто е бил при сключването на
договора с етажната собственост и преди осъществяване на условията по чл. 78,
ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. Периодът, за който могат да се
претендират обезщетения за виновно неизпълнение на задължението на
топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването е от момента на изтичане на разумния срок от узнаване от
страна на топлопреносното предприятие за настъпилите обстоятелства по чл. 78,
ал. 1 до момента на уведомяването на етажните собственици за последните. / В този смисъл т.2 от ТР №
2/17.05.2018 по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС/
В конкретния
случай по делото се установи, че за периода 2015/2016г. и за периода
2017/2018г. че енергията отдадена за сградна инсталация е повече от 50% от
общото количество топлинна енергия за отопление в сградата, че знание за тези
обстоятелства топлинния счетоводител е имал при годишното отчитане на
топломерите и водомерите. Тези обстоятелства
се установяват от прието неоспорено от страните заключение по основната
техническа експертиза, което съдът кредитира като неопровергано от останалите
събрани по делото доказателства. При
така установеното съдът приема, че най-късно с получаването на изравнителните
сметки от ищеца предоставени му от топлинния счетоводител ищецът е узнал за тези обстоятелства. Това е така, защото те сочат начисленията за
сградна инсталация и за отопление за цялата сграда и за отделните имоти, както
и потреблението на енергия за БГВ. Установява се от счетоводната експертиза, че
изравнителните сметки са въведени в система на ищеца през юли месец на
съответната година и от този момент съдът приема, че е възникнало задължението на ищеца по чл. 78,
ал.1 от Наредбата № 16-334/2007г. По делото не се твръди и не се установява
ищецът да е изпълнил това си задължение. При така установеното и като съобрази
заключенията по основната и допълнителната техническа експертиза, съдът приема
за установено по делото, че в резултат от това неизпълнение ответникът е
претърпял вреди в размер на 129,88лв. Вещите лица по основаната експертиза са
били категорични в извода си, че увеличения топлинен товар води до невъзможност
абонатната станция да се саморегулира и тя работела неефективно, защото не можела
да постигне исканото намаление на потреблението и сградата започвала да се
прегрява, като абонатите били ощетени. Съдът кредитира изводите на вещите лица
като категорични, верни и задълбочени, неопровергани от останалите
доказателства по делото, неоспорени от страните.
При така
възприето съдът приема, че вземането на ищеца за топлинна енергия е погасено
чрез прихващане до размера от 129,88лв. и неправилно районният съд е уважил
иска за топлинна енергия за тази сума, поради което решението на СРС в тази част
следва да се отмени и иск следва да се отхвърли.
Доказателства за други претърпени вреди от
въззивника по делото не са ангажирани.
В останалата
част решението на СРС е правилно и следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на страните съобразно
уважената част от исковете при съобразяване на обстоятелството, че
въззивниците Т.А. и Е.Ц. са
представлявани от адвокат безплатно и той е претендирал възнаграждение.
При така
възприето решението на СРС в частта, в която в тежест на ответника по иска са
поставени разноски от 26,87лв. по исково
дело и 4,62лв. по заповедно дело следва да се отмени.
На адв. Т.следва
да се присъди възнаграждение за производство пред СРС в размер на още 18,50лв.
За производство пред СГС на адв. Т.следва да се присъди възнаграждение от по
36,87лв. за всеки един от двамата въззивници за които се твърди и е установено,
че е представлявал безплатно по постигнато за същото съглашение.
За
производство пред СГС въззивниците имат право на разноски за държавна такса в
размер на общо 2,60лв.
На
въззиваемия не следва да се присъждат разноски за производство пред СГС, защото
доказателства, че е направил такива по
делото не са ангажирани. Подаденият отговор на жалбата и допълнителна
молба са бланкетни и не обосновава
извод, му се дължат разноски за
възнаграждение за юрисконсулт.
На третото
лице – помагач не се следват разноски съобразно разпоредбата на чл. 78, а.10 от ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
20258887/23.11.2020г. по гр.д. № 55087 по описа за 2019г. на Софийски районен съд,
74-ти състав в частта, с която е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД , че П. Е.П.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******със седалище и адрес на управление:*** заплащане сумата от 129,88 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 27.06.2019г. до
изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент
№ 70 в гр. София, ж.к.
„Надежда – 1-ва част“, бл. ******, абонатен № 127302 за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 36586/2019г. на
Софийски районен съд, като П. Е.П., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******съдебни разноски от 26,87
лв. по исково дело и 4,62 лв. по
заповедно дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с искова молба вх.№
2024635/27.09.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******срещу П. Е.П., ЕГН **********, починала в
хода на въззивното дело и на чието място са конституирани наследниците й по
закон : Т.Х.А., ЕГН ********** – дъщеря; Е.Х.Ц. , ЕГН ********** - дъщеря;
внуците: М.В.К., ЕГН **********, Х.В.К., ЕГН ********** и С.В.К., ЕГН **********,
за признаване за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от ЗЕ вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че П. Е.П., ЕГН **********, починала в
хода на въззивното дело и на чието място са конституирани наследниците й по
закон : Т.Х.А., ЕГН ********** – дъщеря;
Е.Х.Ц. , ЕГН ********** - дъщеря; внуците М.В.К., ЕГН **********, Х.В.К., ЕГН **********
и С.В.К., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******заплащане на сумата от 129,88лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 27.06.2019г. до
изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент
№ 70 в гр. София, ж.к.
„Надежда – 1-ва част“, бл. ******, абонатен № 127302 за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2018г. като погасен чрез
прихващане с вземане в този размер на П. Е.П., ЕГН **********,
починала в хода на въззивното дело и на чието място са конституирани
наследниците й по закон : Т.Х.А., ЕГН ********** – дъщеря; Е.Х.Ц. , ЕГН **********
- дъщеря; внуците М.В.К., ЕГН **********, Х.В.К., ЕГН **********
и С.В.К., ЕГН ********** срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, представляващо обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението
по чл. 78, ал.1 от Наредба за
топлоснабдяването № 16-334/2007г. /отм/. на Т.С.“ЕАД към П. Е.П., ЕГН **********
като етажен собственик на сграда в гр. София,
ж.к. „Надежда – 1-ва част“, бл. ******
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20258887/23.11.2020г. по гр.д. № 55087 по описа за 2019г. на Софийски районен съд,
74-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на
адвокат Т. С.П. с адрес: ***, офис
236 на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
сумата от общо 92,24лв. /деветдесет
и два лева и 0,24лв/, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство пред СРС на П.П. и пред
СГС на Т.Х.А., и Е.Х.Ц..
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на наследниците на починалата в хода на въззивното
дело въззивник П.Е. П.: Т.Х.А., ЕГН ********** – дъщеря; Е.Х.Ц. , ЕГН ********** - дъщеря;
внуците: М.В.К., ЕГН **********,
Х.В.К., ЕГН ********** и С.В.К., ЕГН ********** на основание на
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 2,60лв.
/два лева и 0,60лв/, представляващи разноски за държавна такса в производството
пред СГС.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.С.“ЕООД, ЕИК ******Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.