Р Е Ш Е Н И Е №260075
Гр.Сливен, 1.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието
на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№ 2105 по описа за 2020г.,
на Сливенски районен съд,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключен договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги и ответника е техен абонат.Сочи се, че по силата на договора на ответника е предоставено мобилно устройство Моторола.Ответникът не е заплатил в срок възникналите си задължения, съгласно договорите и общите условия.Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена, поради което предявяват настоящите положителни установителни искове.Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги ищцовото дружество е прекратило договорите си с ответника и ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 5.91лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, 76.46лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и 220.41лв, представляваща неустойка за предоставено устройство.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 5.91лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, 76.46лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договара за мобилни услуги и 220.41лв, представляваща неустойка за предоставено устройство., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на образуване на заповедното производство.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявения положителен установителен иск за главницата, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявените два положителни установителни иска за неустойка, като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключен договора между Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги, че ищцовото дружество е издало 4 броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и ответника, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, , че общите условия са действали между страните в процесния период, ползването на услугите от ответника, че ищцовото дружество правилно е начислило сумите за ползваните от ответника услуги по договора за предоставяне на мобилни услуги,че страните са договорили неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги и неустойка за предоставяне на устройство, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че се твърди се, че исковете са неоснователни, тъй като представените по делото фактури са частни свидетелстващи документи, едностранно изготвени от ищеца и не носят подписа на ответника.Сочи се, че клаузата за неустойка в полза на мобилния оператор, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.Твърди се, че клаузата е неравноправна, тъй като потребителя не е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите и договора не е сключен при индивидуално договаряне и договора е едностранно прекратен, без ответника да е уведомен, че е предсрочно изискуем.Посочено е, че се дължат сумите за мобилни услуги, но не и неустойките.
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото и да бъдат уважените предявените положителни установителни искове.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител, който моли да бъде отхвърлен предявения иск за неустойка.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.01.2018г. е подписан договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД и Ф.А.А. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 24месеца да се предоставят мобилни услуги, както и мобилен интернет с месечна абонаментна такса в размер на 30.99лв.Със същия договор е предоставен мобилен апарат Моторола на стойност 349.90лв и е направена отстъпка от стандартната цена в размер на 289.91лв, като е заплатена в брой сумата от 59.99лв. В договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му.
На 30.01.2018 г.е подписана декларация съгласие от Ф.А.А., че е получил подписан екземпляр от общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва, като същите са относими за ползваните от него сим карти.
На 15.02.2018 г. е издадена фактура на Ф.А.А. от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 16 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 2.03.2018 г.
На 15.03.2018 г. е издадена фактура на Ф.А.А. от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 16.90 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 30.03.2018 г.
На 15.04.2018 г. е издадена фактура на Ф.А.А. от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 5.91 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 30.04.2018 г.
На 15.05.2018 г. е издадена фактура на Ф.А.А. от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 5.91 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги и неустойка за прекратяване на договора за услуги в размер на 297.87лв. Във фактурата е посочен срок за плащане до 30.05.2018 г.
В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор за плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При ползване на предплатени услуги, ползваните услуги се заплащат в момента на закупуване на ваучер или друго средство за зареждане на сметката. При сключване на индивидуален договор, всеки потребител, страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане. В чл. 27 от ОУ е предвидено, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, нож не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
На 10.02.2020 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от Теленор България ЕАД срещу Ф.А.А. за главница в размер на 5.91 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 297.87лв и направените по делото разноски. В обстоятелства, от които произтича вземането е посочено, че неустойката е формирана от трикратния размер от стандартните месечни абонаменти и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената при предоставянето му в брой.
На 13.02.2020 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден Ф.А.А. да заплати на Теленор България ЕАД в размер на 5.91 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 297.87лв и направените по делото разноски в размер на 205 лв.
Заповедта е връчена на А. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на и е указано на заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил положителен установителен иск и два осъдителни иска, предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения главен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1
от ЗЗД, вр.чл.200,
ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 5.91 лв., представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги. Съдът приема, че така предявения иск е основателен. Безспорно се установи в производството, че
между страните е имало сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 30.01.2018г.,
по силата на който ищцовото дружество се е задължило
да предоставя мобилни услуги на ответника , а ответника се е задължил в
съответния срок след издаване на фактурите да заплаща дължимите суми. В
производството се доказа, че ответника
не е заплатил дължимите суми по фактури за предоставени далекосъобщителни
услуги, съответно от 30.01.2018 г. до 14.04.2018 г. Не се доказа в
производството от ответника да е заплатил процесните
фактури, поради което предявеният иск, ще следва да бъде уважен.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника дължи на ищцовото дружество и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 297.87лв и направените по делото разноски, съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в производството, че страните са се уговорили, че при прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една сим карта до края на срока, както и неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му. В договора е посочено, че на ответницата е предоставено устройство Моторола, като е заплатена цена в брой в размер на 59.99лв, стандартната цена на устройството в брой, без абонамент е 349.90лв, а отстъпката от стандартната цена е в размер на 289.91лв.Претендираната от ищцовото дружество неустойка е в размер на разликата между платената цена и стандартната цена – 289.91лв и част от месечния абонаментен план.По направеното възражение за прекомерност на неустойката съдът приема, че възражението е неоснователно.В самия договор е предвидено, че неустойката при прекратяване на договора е в размер на три месечни абонаментни такси и в случай, че е предоставено устройство има и неустойка за разликата между стандартната цена на устройството без абонаментен план и заплатената цена от абоната, която в случая е 289.91лв, а трикратния размер на месечните абонаменти вноски е в размер на 92.97лв.В исковата молба изрично е посочено, че неустойката за устройство е в размер на 220.41лв, а неустойката за прекратяване на договора за мобилни услуги е в размер на 77.46лв.С оглед изложеното предявения иск за неустойка е основателен и доказан и следва да се уважи.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото
дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в размер
на 810лв.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ф.А.А., ЕГН ********** *** дължи на Теленор
България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: ***.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1
от ЗЗД, вр.чл.200,
ал.1 от ЗЗД сумата от 5.91 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за периода 30.01.2018 г. до 14.04.2018 г., законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 10.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф.А.А., ЕГН ********** *** дължи
на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6,
титуляр на банкова сметка: ***.422, ал.1 от
ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД сумата от 297.87лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителни услуги от 30.01.2018г., от които неустойката за предоставено устройство е в размер на 220.41лв, а неустойката за
прекратяване на договора за мобилни услуги е в размер на 77.46лв.
ОСЪЖДА Ф.А.А., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София,
сграда 6, титуляр на банкова сметка: ***
делото разноски в размер на 810 лв.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: