Р Е Ш Е Н И Е
23.02.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
11.02. 2021
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Мирослав Саневски
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна
Агонцева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1110 2020
дело № по описа за година.
„МОНТАЖИ” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“,
ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, е предявило срещу
А.Л.А., ЕГН: **********, с адрес: *** и
В.Л.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.
310, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на настанителна Заповед № РД1204/12.04.1976г. на генералния директор на ДСО „Монтажи“ и в последствие сключен Договор за наем от 20.03.2001г. отдал за временно и възмездно ползване на Асенов А., ЕГН: ********** (наемател) следния недвижим имот: Апартамент № 73, находящ се в гр. Дупница, ж.к. „Бистрица“, бл. № 2, вх. Г, ет.1, ап.1, със застроена площ от 64.96 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на жилището: от изток, север и юг-дворно място, от запад-стълбищна клетка и апартамент № 74, ведно с мазе № 89, със застроена площ от 7.77 кв.м., при съседи на мазето: от север-дворно място, от юг-коридор, от изток-мазе № 88, който имот е собственост на ищеца по силата на Акт № 1626/21.02.1985г. за държавна собственост на недвижим имот и Нотариален акт № 133, том I, рег. № 3113, дело № 302 от 10.07.2000г. за собственост на недвижим имот по описа на нотариус Стефан Сотиров, peг. № 293 на НК, с район на действие PC - Дупница.
Наемателят Асенов А. не погасявал наемните си вноски. Същият починал на 08.01.2004 г., за което съставен Акт за смърт № 18/08.01.2004г., като след смъртта си е оставил като наследници по закон ответниците по делото, които продължават да ползват имота и не предоставят достъп на ищеца до него.
С нотариална покана с peг. № 171, том І, акт № 10 от 16.01.2019г. по описа на нотариус Стефан Сотиров, с район на действие ДРС, е поканен наемателя или негов пълномощник доброволно да се яви в седемдневен срок от датата на получаване в кантората на нотариуса, за да предаде на „Монтажи“ ЕАД, фактическото владение на имота, ведно с прилежащите ключове към него. Нито наемателят А., нито някой от неговите наследници, не са се явили в нотариалната кантора в така дадения срок. В тази връзка нотариусът залепил уведомление по чл. 47 от ГПК.
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да опразнят и да му предадат владението върху процения имот. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника А.Л.А., чрез назначения му от съда особен представител, с който се оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Особеният представител оспорва наличието на наемно правоотношение между страните, както и твърденията на ищеца, че ответникът осъществява фактическа власт върху процесния имот. Ответникът В.Л.А. не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приетите като доказателства по делото Акт №
1626/21.02.1985г. за държавна собственост на недвижим имот и Нотариален акт №
133, том I, рег. № 3113, дело № 302 от 10.07.2000г. за собственост на недвижим
имот по описа на нотариус Стефан Сотиров, peг. №
293 на НК, с район на действие PC
– Дупница, ищецът е собственик на описания в исковата молба Апартамент №
73, находящ се в гр. Дупница, ж.к. „Бистрица“, бл. № 2, вх. Г, ет.1, ап.1, със
застроена площ от 64.96 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, при съседи на жилището: от изток, север и юг-дворно място, от
запад-стълбищна клетка и апартамент № 74, ведно с мазе № 89, със застроена площ
от 7.77 кв.м., при съседи на мазето: от север-дворно място, от юг-коридор, от
изток-мазе № 88.
Видно от приетите като доказателства Заповед №
РД1204/12.04.1976г. на генералния директор на ДСО „Монтажи“ и в последствие
сключен Договор за наем от 20.03.2001г., ищецът отдал описания имот за временно
и възмездно ползване на Асенов А., ЕГН: **********, починал на 08.01.2004 г.,
Акт за смърт № 18/08.01.2004г.
Видно от приетото като доказателство Удостоверение за наследници изх. № 4631/29.11.2019г., издадено от общ. Дупница, ответниците по делото са наследници по закон от първа степен (синове) на Асенов А..
По делото са приети като доказателства и Декларация от 19.07.2000г. от Асенов А. и съпругата му Величка Василева Александрова, с която същите са декларирали, че живеят в процесния апартамент, заедно със сина си А.Л.А., както и имущественото си състояние; Молба от 19.02.2000г. от Асенов А. до ищеца, с която моли ищеца да му бъде разрешено да закупи жилището, в което живее със семейството си; приети са и писма от ищеца до Асенов А., с което последният е уведомен, че има неплатени задължения за наем. С писмо изх. № 93-00-173/05.07.2001г., получено на 09.07.2001г. (л.19-20 от делото), ищецът е поканил Асенов А. да заплати сумата от 7200.00 лв., представляваща продажната цена на апартамента, в срок до 31.07.2001г., след което имота ще му бъде прехвърлен по нотариален ред, като го е уведомил изрично, че ако не заплати в срок посочената сума, писмото се счита за предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение.
Към исковата молба е приложена и нотариална покана от 16.01.2019г. от ищеца до ответника А.А., с която същият е поканен да предаде владението на имота в седемдневен срок от получаване на поканата. Нотариусът е връчил поканата по реда на чл. 47 от ГПК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите и , работещи в ищцовото дружество, които съдът прецени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК и кредитира като обективни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, както и на свидетелката -съседка на имота.
Свидетелите и дават показания, че процеснитя апартамент бил един от ведомствени апартаменти на „Монтажи“ ЕАД, отдавани под наем на работници на дружеството. Повечето от наемателите в последствие си закупили апартаментите, но наемателят А. имал неплатени задължения за наем, плащането на които било предпоставка за закупуването на имота. Последният подавал многократно молби за закупуване на апартамента, в който живеел със съпругата и децата си, но поради неплащане на старите задължения за наем и цената, не се стигнало до закупуването му. След смъртта на А. и съпругата му, в апартамента останали да живеят синовете му, които отказвали както да плащат старите задължения за наем, така и да закупуват жилището.
Свидетелката дава показания, че никой не живее в процесния апартамент от около четири години, а преди това там живеели А., който починал през 2004г. и съпругата му, която починала през 2017г. Единият от синовете на Любомир-В.-не е посещавал имота от 1993г., а другият-А.-от повече от четири години.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Основателността на осъдителен иск с тази квалификация се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало наемно правоотношение между страните, прекратяване на правоотношението и релевирано неизпълнение от наемателя на задължението да върне наетата вещ. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение - връщане на вещта, ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт - точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти.
С оглед на изложеното, по делото се установява, че между ищеца и наследодателя на ответниците Асенов А. е възникнало наемно правоотношение по силата на описаната настанителна заповед, по силата на което наемателят е получил фактическата власт върху процесния апартамент.
Впоследствие наемното правоотношение е било прекратено едностранно от наемодателя, поради неплащане на дължимия наем от страна на наемателя. В тежест на наемодателя е възникнало задължение да върне имота на ищеца. При прекратяване на наемното правоотношение задължение на наемателя е да върне имота в състоянието, в което го е приел (при отчитане на обичайното му овехтяване), като го освободи от внесените в него вещи и го предаде заедно с ключовете за достъп на наемодателя като надлежна страна по договора /виж решение № 214/23.01.2017 г. по т.д. № 1642/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 73/08.04.2016 г. по гр. д. № 5376/2015 г. на ВКС, IV г.о./. След смъртта на Асенов А., задължението за връщане на наетия имот е преминало в патримониума на неговите наследници по закон-ответниците по делото , по силата на възникналото универсално правоприемство. В тежест на ответниците по делото е да докажат изпълнение на това свое задължение, което те не са сторили.
Поради това, следва да се приеме, че са налице
предпоставките за уважаване на иска по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, осъществен по реда на чл. 310, т. 2 от ГПК, а именно:
продължило след прекратяване на наемното правоотношение ползване на процесния
имот, въпреки изричното противопоставяне на наемодателя. От друга страна
практиката на ВКС в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК е такава, че
при иск за предаване държането на нает имот, исковата молба би могла да се
счита за предизвестие по чл. 238 ЗЗД, ако договорът е безсрочен или страните са
уговорили трансформацията му в такъв. За разлика от изявлението по чл. 87,
ал. 1 ЗЗД, при предизвестието по чл. 238 ЗЗД не се дава срок за изпълнение при
плащането на наемната цена, като следва да се отбележи, че тя не е и предмет на
иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
За пълнота следва да се посочи, че както показанията разпитаните свидетели, така и събраните писмени доказателства сочат на многократно отправени покани от страна на ищцовото дружество към ответниците за предаване държането на имота. Този извод не се разколебава от показанията на свидетелката , която сочи, че в имота не се живее от около четири години (след смъртта на съпругата на А.), но свидетелства, че ответникът А. е посещавал, преди това, майка си в същия имот. Дори и да се приеме, че двамата ответници не са ползвали процесния имот, те са имали задължението да предадат същия на наемодателя по прекратения договор за наем.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците
следва да заплатят на ищеца сторените по делото разноски в размер на общо 873.50
лв., от които: за адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат-823.50 лв.
и за внесена държавна такса-50.00 лв.
Ответникът В.Л.А. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
и сумата от 315.00 лв., представляваща внесен депозит за възнаграждение на назначения
на този ответник от съда особен представител.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Л.А., ЕГН: **********, с адрес: *** и В.Л.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ОПРАЗНЯТ И ВЪРНАТ НА „МОНТАЖИ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, държането върху следния недвижим имот: Апартамент № 73, находящ се в гр. Дупница, ж.к. „Бистрица“, бл. № 2, вх. Г, ет.1, ап.1, със застроена площ от 64.96 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на жилището: от изток, север и юг-дворно място, от запад-стълбищна клетка и апартамент № 74, ведно с мазе № 89, със застроена площ от 7.77 кв.м., при съседи на мазето: от север-дворно място, от юг-коридор, от изток-мазе № 88.
ОСЪЖДА А.Л.А., ЕГН: **********, с адрес: *** и В.Л.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „МОНТАЖИ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, сторените разноски по делото в размер на общо 873.50 лв. (осемстотин седемдесет и три лева и петдесет стотинки), от които: за адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат-823.50 лв. и за внесена държавна такса-50.00 лв.
ОСЪЖДА В.Л.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МОНТАЖИ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, сумата от 315.00 (триста и петнадесет) лева, представляваща внесен от ищеца депозит за възнаграждение на назначения на този ответник от съда особен представител.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: