Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 14.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Ж състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕМИСЛАВ ДИМИТРОВ
МЛ.СЪДИЯ: БЕТИНА
БОШНАКОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното
от съдия Анастасова гр. дело № 2449 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 209998 от 08.09.2017
г. по гр.д. № 74868/2015 г. по описа на СРС, 67 с-в е намалено на основание чл.30 ЗН саморъчно
завещание от 12.04.1989 г., извършено от Х. Г.В. ЕГН **********, починала на
09.05.2006г., в полза на Ч.Т.В. ЕГН ********** в размер на 72840 лева, като е
възстановена запазената част на М.Б.В. ЕГН ********** от наследството на Х. Г.В.,
починала на 09.05.2006г. в размер на 5820,69 лева; намалено е на основание
чл.30 ЗН саморъчно завещание от 12.04.1989г., извършено от Х. Г.В. ЕГН **********,
починала на 09.05.2006г., в полза на Ч.Т.В. ЕГН **********
в размер на 72840 лева, като е възстановена запазената част на Х.В.В. ЕГН **********
от наследството на Х. Г.В., починала на 09.05.2006г. в размер на 5820,69 лева;
постановено е на основание чл.36, ал. 1 ЗН връщане в наследството на Х.В.В.,
починала на 09.05.2006г. на завещаните идеални части от недвижим имот -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.403.259.1.4, намиращ се на
четвърти етаж в сграда в гр. София, ул. „*****, състоящ се от четири стаи,
кухня, килер, хол, тоалетна, заедно с две избени помещения от югоизточната
страна на сградата, заедно с 20/100 идеални части от общите части на сградата и
мястото, в което е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор
68134.403.259; осъдена е на основание чл.36, ал.1 ЗН М.Б.В. ЕГН ********** да
заплати на Ч.Т.В. ЕГН ********** сумата 3492.09 лева, представляваща 1/12 от
разполагаемата част от наследството на Х.В.В., починала на 09.05.2006г. поради
намаление на саморъчно завещание от 12.04.1989г. извършено от Х. Г.В. ЕГН **********,
починала на 09.05.2006г., в полза на Ч.Т.В. за възстановяване на запазената част
на М.Б.В.; осъдена е на основание чл.36, ал.1 ЗН Х.В.В. ЕГН ********** да
заплати на Ч.Т.В. ЕГН ********** сумата 3492.09 лева, представляваща 1/12 от
разполагаемата част от наследството на Х.В.В., починала на 09.05.2006г. поради
намаление на саморъчно завещание от 12.04.1989г., извършено от Х. Г.В. ЕГН **********,
починала на 09.05.2006г., в полза на Ч.Т.В. за възстановяване на запазената част
на Х.В.В.; допуснато е да се извърши съдебна делба между М.Б.В. ЕГН **********,
Х.В.В. ЕГН **********, Ч.Т.В. ЕГН ********** и К.В.В. ЕГН ********** по
отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.403.259.1.4, намиращ се на четвърти етаж в сграда в гр.
София, ул. „*****, състоящ се от четири стаи, кухня, килер, хол, тоалетна,
заедно с две избени помещения от югоизточната страна на сградата, заедно с
20/100 идеални части от общите части на сградата и мястото, в което е
построена, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.403.259, при
квоти: 1/18 идеални части за М.Б.В., 1/18 идеални части за Х.В.В., 1/18 идеални
части за К.В.В. и 5/6 идеални части за Ч.Т.В..
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от съделителя Ч.Т.В., в която са развити
съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Излагат се
доводи за неправилно установена фактическа обстановка по спора и неправилно
формирани въз основа на това изводи. Според въззивника, ищците не са доказали
при условията на пълно и главно доказване, че са наследници по закон на общия
наследодател. От приложените по делото доказателства се установявало само
наличие на пълно осиновяване, което изключва наследяване от страна на ищците,
съответно легитимация за предявяване на иска за делба. При правилна фактическа
констатация в посочената част и предявените искове по чл.30 ЗН не следва да
бъдат уважени. Ищците не са легитимирани да предявят претенции по чл.30 ЗН.
Освен това не е налице и превишение на разполагаемата част. Поради това
завещания имот следва да бъде оставен в собственост на ответника Ч.Т.В..
Моли за отмяна решението
на СРС в частта на уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от М.Б.В. и Х.В.В.. В
с.з. въззивната жалба се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила. Излагат, че районният съд правилно е възприел фактите по спора
и е приложил правилно материалния закон. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За да постанови
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в производството е
установено, че по силата на договор за покупко-продажба от 05.08.1958г.,
обективиран в нотариален акт № 165, том XIII, дело № 2305/58г. на нотариус при
СРС /лист 7 от делото на СРС/, Т.В.Т.и Х. Г.В. са придобили по време на брака
си собствеността върху процесния недвижим имот - апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.403.259.1.4 в режим на
семейна имуществена общност.
Приел е за установено,
че страните са наследници по закон на общите наследодатели Т.В.Т., починал на
17.12.2010 г. и Х. Г.В., починала на 09.05.2006 г., като прекия наследодател на
ищците и ответника К.В.В. - В.Т.В. е бил осиновен при непълно осиновяване от П.В.Т..
Тези обстоятелства, според съда, били удостоверени в представеното по делото
влязло в сила решение и допълнително решение към него /л.148 от делото на СРС/.
С оглед това съдът приел, че ищците са легитимирани да предявят искове за делба
на имота, притежаван от техните наследодатели. Съответно, приел е че същите са
легитимирани като наследници, имащи право на запазена част - низходящи
родственици да предявят и искове по чл.30 ЗН за намаляване на саморъчно
завещание 12.04.1989г., с което Х. Г.В. е завещала в полза на ответника Ч.Т.В.
притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота до възстановяване на запазената им
част от наследството.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Във връзка с доводите за неправилност по въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Производствотo e по реда
на чл.341 и сл. ГПК и е образувано по предявени искове за делба на апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.403.259.1.4,
намиращ се на четвърти етаж в сграда в гр. София, ул. „*****, състоящ се от
четири стаи, кухня, килер, хол, тоалетна, заедно с две избени помещения от
югоизточната страна на сградата, заедно с 20/100 идеални части от общите части
на сградата и мястото, в което е построена.
В подадената искова
молба ищците М.Б.В. и Х.В.В. са изложили твърдения, че между тях и ответниците К.В.
и Ч.В. е налице съсобственост по отношение на описания имот, възникнала по
силата на наследствено правоприемство. Поддържат, че завещанието, на което се
позовава ответникът Ч.В. е нищожно, като евентуално правят искане за намаляване
на същото до размера на запазената част.
Ответникът Ч.В. оспорва
иска. Твърди, че общият наследодател на ищците В.Т.В. не е наследник на Х. Г.В.
и Т.В.Т., тъй като е бил пълно осиновен от друго лице. Твърди, че е
изключителен собственик на имота по силата на транслативна сделка от баща си и
завещание в негова полза, направено от майка му.
Ответникът К.В. оспорва
иска, като излага доводи в насока липса на съсобственост между страните.
Фактическата обстановка
установена от първата инстанция се възприема изцяло и от настоящата въззивна
инстанция.
Така, чрез приетите пред
първата инстанция писмени доказателства се установява, че по силата на договор
за покупко-продажба от 05.08.1958г., обективиран в нотариален акт № 165, том
XIII, дело № 2305/58г. на нотариус при СРС, Т.В.Т.и Х. Г.В. са придобили по
време на брака си в режим на СИО /семейна имуществена общност/ собствеността
върху процесния недвижим имот - апартамент, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.403.259.1.4.
Установено е, че Х. Г.В.
е починала на 09.05.2006г., а Т.В.Т.на 17.12.2010г., както и че от брака им са
родени двама сина — В.Т.В. /който е наследодател на ищците и на ответника К.В.В./
и ответникът Ч.Т.В..
Установено е, че приживе
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, том II, рег.№ 4075,
дело № 230 от 2008г. на нотариус рег.№ 303 /лист 9/, Т.В.Т.е продал на ответника
Ч.Т.В. 4/6 идеални части от процесния апартамент.
Съответно със саморъчно
завещание от 12.04.1989г. /л.43 от делото на СРС/ Х. Г.В. е завещала
притежаваните от нея ½ идеални части от имота в полза на ответника Ч.Т.В..
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция СГрЕ, които настоящия
състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК се установява, че завещанието е
написано и подписано от завещателя и при съставянето му са спазени изискванията
на чл.25 от ЗН- съдържа означение на датата, когато е съставено, и е подписано
от завещателя, като подписът е поставен след завещателните разпореждания.
Доводите на въззивника –
ответник, че прекия наследодател на ищците и ответника К.В. – В.Т.В. не е
наследник по закон на Т.В.Т.и Х. Г.В., съдът намира за неоснователни. Чрез
приложеното пред първата инстанция влязло в законна сила решение от 09.12.1964г.
и удостовереното в него допълнително решение се установява непълно осиновяване
по чл.55 СК /1968 г.- отм./ на В.Т.В. от П.В.Т.. Съгласно чл.55 от този кодекс,
правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и
роднините им по произход от друга, се запазват, а права и задължения като между
роднини по произход възникват само между осиновителя, от една страна, и
осиновения и неговите низходящи, от друга, като в този случай родителските права
и задължения преминават върху осиновителя, а рожденият родител не наследява
осиновения. Удостовереното в допълнителното решение сочи, че по силата на
чл.105 ЗПР на приетия Семеен кодекс (обн. ДВ бр.23 от 22.03.1968г.) за
завареното осиновяване са приложени правилата на непълно осиновяване по чл.55
от СК.
В Семейния кодекс не са
регламентирани изрични правни норми за обявяване недействителността на
осиновяването. Не би могло от разпоредбите на СК да се извлече правна
възможност за прилагането правилата за недействителността на договорите в ЗЗД,
тъй като осиновяването не е договор, а специфичен институт на семейното право.
С постановление 3/75 ПВС се прие, че осиновителното решение не е един
осиновителен акт, с който се потвърждава съгласието на участващите в
производството лица, а едно съдебно решение, постановено в едно производство,
което, макар че не е истинско исково производство, е едно особено производство,
но не е и охранително. Дадената възможност осиновителните производства да
влизат в сила и да подлежат на преглед по чл. 225 /отм./ и отмяна по чл. 231 ГПК /отм./, както и възможността да се обжалва решението пред
второинстанционния съд гарантират засегнатите лица.
Предвид изложеното съдът
намира, че е налице непълно осиновяване на В.Т.В. и съответно той се явява
законен наследник и на своите рождени родители Т.В.Т.и Х. Г.В..
Доколкото е установено,
че процесният апартамент е притежаван от общите наследодатели в режим на СИО,
то, след смъртта на Х. Г.В., по силата на закона за съпруга й Т.В.Т.е останала
неговата 1/2 идеална част от имота, a останалата 1/2 идеална част е следвало да
бъде наследена от него и от двамата им синове.
В производството са
установени извършената приживе от наследодателя Т.В.Т.възмездна разпоредителна
сделка и извършеното приживе от Х. Г.В. безвъзмездно разпореждане с останалата
част със саморъчно завещание и двете в полза на
ответника Ч.Т.В..
С оглед и при
съобразяване представените пред първата инстанция писмени доказателства и
констатациите на СТЕ, които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК в
производството е установено, че стойността на процесния апартамент към момента
на откриване на наследството на Х. Г.В. е 145680 лева, а към настоящия момент -
167620 лева. Установено е че запазената част на ищците /която е 2/3 от 1/4/ е
общо на стойност 13635,83 лева, а разполагаемата част е на стойност 20453,75
лева /1/4/. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.29 от ЗН, запазената част
на ищците е накърнена, тъй като те са получили единствено съответните идеални
части от посочените недвижими имоти в землището на с. Хайредин /2/3 от 1/3
идеални части/, които за техния наследодател са на обща стойност 2991,67 лева -
или тяхната част е 1994,45 лева, като накърнението е с разликата между
запазената им част и тази стойност, т.е. възлиза на сумата 11641,38 лева /общо
за двамата/.
Правилни и
законосъобразни са изводите на СРС, че не е налице право на ответника да
задържи целия имот и тъй като стойността на имота към настоящия момент
надвишава разполагаемата част и неговата запазена част взети заедно - сборът им
е 40907,50 лева, а стойността на имота 83810 лева. С оглед това и доколкото е
невъзможно отделянето на имота за допълване на запазената част на ищците,
същият следва да остане изцяло в наследството, а ищците да бъдат осъдени да
заплатят една трета от стойността на разполагаемата част на ответника /тъй като
има и още двама наследници с право на запазена част/, по цена към момента на
намаляването - чл.36, ал.2, вр. ал.1 ЗН, т.е. 6984,17 лева /1/3 от 1/4 от 83810
лева/.
С оглед това при
съобразяване правата на съделителите с оглед разпоредбите чл.5, ал.1 ЗН и чл.9,
ал.1 ЗН следва да бъде допусната съдебна делба между М.Б.В., Х.В.В., Ч.Т.В. и К.В.В.
по отношение на имота при квоти: 1/18 идеални части за М.Б.В., 1/18 идеални
части за Х.В.В., 1/18 идеални части за К.В.В. и 5/6 идеални части за Ч.Т.В..
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Воден от горното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 209998 от 08.09.2017 г. по гр.д. № 74868/2015 г. по описа на СРС,67 с-в, с
което е намалено на основание чл.30 ЗН саморъчно завещание от 12.04.1989 г.,
извършено от Х. Г.В. ЕГН **********, починала на 09.05.2006г., в полза на Ч.Т.В.
ЕГН ********** в размер на 72840 лева, като е възстановена запазената част на М.Б.В.
ЕГН ********** от наследството на Х. Г.В., починала на 09.05.2006г. в размер на
5820,69 лева; намалено е на основание чл.30 ЗН саморъчно завещание от
12.04.1989г., извършено от Х. Г.В. ЕГН **********, починала на 09.05.2006г., в
полза на Ч.Т.В. ЕГН ********** в размер на 72840 лева, като е възстановена
запазената част на Х.В.В. ЕГН ********** от наследството на Х. Г.В., починала
на 09.05.2006г. в размер на 5820,69 лева; постановено е на основание чл.36, ал.
1 ЗН връщане в наследството на Х.В.В., починала на 09.05.2006г. на завещаните
идеални части от недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.403.259.1.4, намиращ се на четвърти етаж в сграда в гр. София, ул. „*****,
състоящ се от четири стаи, кухня, килер, хол, тоалетна, заедно с две избени
помещения от югоизточната страна на сградата, заедно с 20/100 идеални части от
общите части на сградата и мястото, в което е построена, представляващо
поземлен имот с идентификатор 68134.403.259; осъдена е на основание чл.36, ал.1 ЗН М.Б.В. ЕГН ********** да заплати на Ч.Т.В. ЕГН ********** сумата 3492.09
лева, представляваща 1/12 от разполагаемата част от наследството на Х.В.В.,
починала на 09.05.2006г. поради намаление на саморъчно завещание от
12.04.1989г. извършено от Х. Г.В. ЕГН **********, починала на 09.05.2006г., в
полза на Ч.Т.В. за възстановяване на запазената част на М.Б.В.; осъдена е на
основание чл.36, ал.1 ЗН Х.В.В. ЕГН ********** да заплати на Ч.Т.В. ЕГН **********
сумата 3492.09 лева, представляваща 1/12 от разполагаемата част от наследството
на Х.В.В., починала на 09.05.2006г. поради намаление на саморъчно завещание от
12.04.1989г., извършено от Х. Г.В. ЕГН **********, починала на 09.05.2006г., в
полза на Ч.Т.В. за възстановяване на запазената част на Х.В.В.; допуснато е да
се извърши съдебна делба между М.Б.В. ЕГН **********, Х.В.В. ЕГН **********, Ч.Т.В.
ЕГН ********** и К.В.В. ЕГН ********** по отношение на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.403.259.1.4, намиращ се на
четвърти етаж в сграда в гр. София, ул. „*****, състоящ се от четири стаи,
кухня, килер, хол, тоалетна, заедно с две избени помещения от югоизточната страна
на сградата, заедно с 20/100 идеални части от общите части на сградата и
мястото, в което е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор
68134.403.259, при квоти: 1/18 идеални части за М.Б.В., 1/18 идеални части за Х.В.В.,
1/18 идеални части за К.В.В. и 5/6 идеални части за Ч.Т.В..
Решението може да
се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.