РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. **** 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело №
20244230101480 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че е дъщеря и наследник по закон на
покойната Л.К.С., с ЕГН **********, б.ж. на град **** починала на 21.10.2024 година
в болницата в град **** Твърди също, че малко след раждането й родителите й са се
разделили и тя е отгледана от баща си. Майка й имала последващ брак, от който се
родила първата ответница, като поради този факт тя рядко се виждала с майка си и не
поддържали близки отношения. Баща й заминал да работи по корабите, а тя израснала
по детски домове.
В исковата молба се твърди, че през юни 2023 година чрез нейна позната й
било предадено съобщение от майка й, която по това време се намирала в старчески
дом в село ****, община **** че има нужда от помощ и иска да я види. До този
момент ищцата не знаела, че майка й се намира в дом.
Според изнесеното в исковата молба ищцата веднага заминала за дома в село
**** и се срещнала с майка си, която като я видяла се разплакала и й казала, колко
много съжалява, че я е изоставила. Споделила, че напоследък не се разбира много
добре с ответницата с мъж, за който Л.С. твърдяла, че е много лош и че преди да отиде
в дома за стари хора е бита от М. и въпросния мъж, тъй като са я карали да подписва
някакви документи, а тя отказала.
Ищцата твърди, че от този момент започнала да посещава майка си в дома
1
поне веднъж месечно, като й носела всичко от което се нуждаела. С. й споделила, че е
помолила персонала на дома да не казват на ответницата за тези посещения, както и че
са я принудили да прехвърли вилата на Крушевския баир, но не помнела какви
документи е подписвала. Споделила, че тъй като се издържа сама, парите от пенсията
й не стигат. Оплакала се, че внукът й – вторият ответник бил ходил само веднъж да я
види. Ищцата твърди, че след смъртта на майка си на 21.10.2024 година е разбрала от
персонала на дома в село ****, че майка й е плащала сама разходите си, единствено за
последния месец парите били преведени от М..
С нотариален акт № 125, том IV, рег. № 7039 дело № 598 от 2007 г. на
Нотариус с рег. № 298 НК с РД- района на РС **** вписан в СВ гр. ****майка й е
продала на ответницата – нейна дъщеря и на ответника – нейн внук ПИ 562.111 по
одобрения кадастрален план на местност „Крушевски баир“ в землището на гр. ****с
площ от 1105.30 кв.м., ведно с построените в имота: ПОСТРОЙКА ЗА СЕЗОННО
ПОЛЗВАНЕ с площ от 30.3 кв.м. , ПРИСТРОЙКА с площ от 11.3 кв.м. и
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 18.1 кв.м. срещу задължение за гледане и
издръжка. Според ищцата задълженията по договора не са изпълнявани от
ответниците по отношение на прехвърлителката от сключване на договора и до
смъртта й, тъй като ако не е уговорено друго, гледането следвало да се осъществява в
процесния имот, а не в социални домове; на майка й не била предоставена цялата
необходима издръжка от страна на ответницата и тя се издържала само от пенсията си,
като след заплащане на таксата за дома, оставащите й средства не били достатъчни да
води живота, който била водила до този момент. Затова ищцата счита, че е налице
пълно неизпълнение на договора от страна на ответниците и моли съда да развали
договор за гледане и издръжка сключен във формата на нотариален акт № 125, том IV,
рег. № 7039 дело № 598 от 2007 г. на Нотариус с рег. № 298 НК с РД- района на РС
**** вписан в СВ гр. **** На 09.07.2025 г. ищцата с уточняваща молба иска разваляне
на горецитирания договор до размер на нейния наследствен дял, а именно – ½
идеална част. Представени са писмени доказателства, които съдът е приел. Претендира
и разноските по делото.
В законния месечен срок по чл. 131 ГПК ответниците, чрез пълномощника си
– адв. В. Д. от САК са представили писмен отговор, в който са изложени
обстоятелства, касаещи живота на страните до 2007 година, когато е извършена
прехвърлителната сделка. Ответницата М. М. твърди, че е отгледана от баба си и дядо
си, че е станала финансово независима още преди да навърши пълнолетие и още
тогава започнала да подпомага майка си. В периода от 1986 г. до 2007 година
ответницата и майка й Л. почти непрекъснато са живели в едно домакинство. След
сключването на брак от страна на М. през 1991 година с мъж от Етрополе, от 2000
година в дома на М. в Етрополе заживели майка и и нейният партньор Б., които те
издържали. През 2004 година, след разпадането на брака на М., тя заедно с втория
2
ответник – сина си Д. се прибрали в ****и заживели в дома на Б., като през това време
ответницата изцяло поела издръжката на детето, майка си и Б.. Според изнесеното в
исковата молба процесният имот бил закупен през 2006 година изцяло със средства на
ответницата, но на името на нейната майка, тъй като ответницата се притеснявала от
това, че ако придобие на свое име имота, той ще стане СИО, а тя вече била в доста
лоши отношения със съпруга си. След нормализиране на отношенията между М. и
вече бившия й съпруг, имотът бил прехвърлен с цитирания по- горе нотариален акт на
М. и сина й Д.. Ответницата твърди, че не й е известно за по-ранни контакти на
ищцата с майка им.
След прехвърлянето на имота през 2007 година, всички страни по сделката
живеели в имота в едно общо домакинство в дома на Б., с който Л. била във
фактическо съжителство. За покриването на всички разходи се грижела М., тъй като
пенсията на Л. била малка, а Б. нямал доходи.
Започнали да облагородяват с общи усилия имота на Крушевски баир. През
2013 г. М. заедно със своя тогавашен партньор заживели в имота и започнали да му
правят ремонт.
През 2014 г. след смъртта на партньора на Л. Б., всички се изнесли от
апартамента му в ****и заживели в процесния имот. Всички подобрения в имота били
финансирани от М. и извършени с труда на нейния партньор и синът й.
Междувременно здравето на Л. започнало да се влошава, подвижността й
също. Трудните условия /често спиране на тока, снеговалежи при зимни условия/
станали причина Л. да пожелае през 2020 година да бъде настанена в дома в село
Добромирка. След настаняването й в този дом М. занесла хладилник, стелажи, посуда,
телевизор, като по време на престоя на Л. там се налагало и често да я води на лекар.
В края на 2020 г. Л. напуска Дома в Добромирка и до настаняването й в Дома
за стари хора в село ****, община ****тя живяла в общо домакинство с М., като
поради влошаване на здравословното й състояние, грижите за нея, които М. полагала
ставали все повече.
През юли 2021 година починал партньорът на М. и обитаването на процесния
имот от двете жени станало все по-трудно. Л. отново пожелала да бъде настанена в
Дом. След настаняването и в дома в село ****, М. отново направила необходимото за
битовото й устройване. Посещавала я по няколко пъти в месеца, пазарувала й, оставяла
й пари. Л. заплащала таксата на ръка, а разходните документи били издавани на нейно
име, като потребител на соц.услуга. През периода на престоя й в дома се наложило Л.
два пъти да постъпва в болница, като М. била неотлъчно до нея.
В ОИМ се твърди също, че след смъртта на Л., М. уредила и заплатила
всички формалности по погребението й и направила по традиционния християнски
помен на 40 ден от смъртта, както и че към настоящия момент се грижи и поддържа
3
гроба й.
Що се касае до другия ответник Д., в ОИМ се твърди, че той е посещавал
баба си, макар и по – рядко, поради многобройните си ангажименти. Предлагал й е да
я вземе при себе си в София, за да й осигури по-добри медицински грижи, но тя
категорично отказвала.
В ОИМ се сочи, че до получаване на исковата молба, М. е нямала представа
за посещенията на ищцата при Л..
В заключение ответницата обобщава, че за периода от момента на
прехвърляне на имота 2007 г. до 2020 г. е живяла в едно домакинство със своята майка,
като се е грижила за нея и й е осигурявала необходимата издръжка.
От съда се иска да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 87, ал.
3 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и поради това следва да бъде отхвърлен.
Представени са писмени доказателства, които съдът е приел. Претендират се
и разноските по делото, направени от двамата ответници.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Между страните няма спор, че процесният недвижим имот е бил собственост
на Л. К. С., която е майка на ищцата и на първата ответница.
С нотариален акт № 125, том IV, рег. № 7039 дело № 598 от 2007 г. на
Нотариус с рег. № 298 Недялка Косева с РД - района на РС **** вписан в СВ гр. ****
Л. С. е продала на ответницата – нейна дъщеря и на ответника – нейн внук ПИ 562.111
по одобрения кадастрален план на местност „Крушевски баир“ в землището на гр.
****с площ от 1105.30 кв.м., ведно с построените в имота: ПОСТРОЙКА ЗА
СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ с площ от 30.3 кв.м. , ПРИСТРОЙКА с площ от 11.3 кв.м. и
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 18.1 кв.м. срещу задължение за гледане и
издръжка, като двамата ответници са се задължили да я гледат и издържат до края на
живота й, лично или чрез трети лица, да се грижат за лечението и лекарствата й, да й
осигуряват здравословна и питателна храна и да я погребат съобразно обичаите. По
време на сключване на сделката ответницата не е била в граждански брак.
Видно от удостоверението за наследници на прехвърлителката тя е починала
на 21.10.2024 година и оставила за законни наследници двете си дъщери. Ищцата е
една от тях. Приживе майката не е предявила иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което
предявеният от ищцата иск е иск на наследник. Съгласно трайната съдебна практика
законен наследник може да осъществи разваляне на договора поради неизпълнението
му съобразно размера на субективното си право, произтичащо от наследяването. В
случая е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, съгласно която децата на
4
починалия наследяват по равно, т.е. от прехвърления от майката недвижим имот,
частта на ищцата би била ½ /една втора/ идеална част. Именно до този размер може да
се претендира разваляне на договора, каквото е и искането на ищцата.
С оглед вида на предявения иск, доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1
ГПК е разменена. Това е посочено в доклада на съда, а именно – ответниците носят
доказателствената тежест, че са изпълнявали пълно и точно задълженията си по
договора за гледане и издръжка. Ищцата е достатъчно само да твърди, че е налице
неизпълнение от страна на купувача и да докаже сключване на договор за гледане и
издръжка.
Тъй като договорът е действал в продължение на 17 години, от съществено
значение за изясняване на обстоятелствата и решаване на спора е да се обсъди как
всъщност е преживявала възрастната жена и кой реално е полагал грижите за
съществуването й.
Показанията на ищцовите свидетели касаят период от малко повече от година
преди смъртта на Л.С. и по никакъв начин не дават яснота относно това какви грижи
са полагали М. и синът й Д. за нея в периода от прехвърляне на имота до 2023 година,
когато ищцата започнала да посещава майка си в дома в село ****.
От показанията на свид. Д. С., която е служител в ЦНСТ в с. ****, става ясно,
че е била помолена от Л.С. да се свържи с дъщеря й К., която до този момент не я била
посещавала, като Л. не посочила конкретни причини за това. Според събраните в хода
на производството доказателства единствено М. е идвала при майка си редовно,
носила й е различни неща /торби/, като свидетелката С. смята, че именно тя е плащала
потребителската такса, въпреки че не можа да каже със сигурност по какъв начин се
заплащат таксите в дома – дали на ръка или по банков път. Според показанията на
свидетелката посещенията на М. са продължили и след като К. е започнала да идва в
Дома.
Свид. М.Г. /съпруг на ищцата/, чиито показания съдът прецени по реда на чл.
172 от ГПК с оглед всички други данни по делото, предвид възможността му от
заинтересованост, свидетелства, че е закарал съпругата си в село ****, когато от тяхна
съседка им е била предадена молбата на Л. дъщеря й К. да я посети в дома.
Присъствал е лично на срещата между съпругата си и нейната майка, която е поискала
да й се закупят някои неща. Л. е искала да я вземат в дома си в село Горна Росица и да
се грижат там за нея, но според Георгиев това било невъзможно, предвид
обстоятелството, че вече се грижели за друга възрастна жена. След първото
посещение, което било през лятото на 2023 година, продължили да ходят при Л. по 2-3
пъти в месеца. Известно им е било, че М. също продължавала да посещава майка си
/обикновено в събота и неделя/, като К. била предупредена изрично да не ходи тя
тогава. Свидетелят обяснява, че Л. направила пълномощно на съпругата му, което
5
било заверено от Кмета на село Горна Росица, като с това пълномощно К. трябвало да
получава полагащата се на Л. рента, но всъщност текста на пълномощното бил доста
по-обширен /“като генерално“/. Свидетелят заяви също така, че той и съпругата му не
са знаели, че Л. била настанена преди това в дома за стари хора в с. Добромирка,
община ****
Свидетелите на ответниците установяват по какъв начин те /основно първата
ответница/ са подпомагали финансово Л.С. и са се грижили за нея. От свидетелските
показания на свид. Д.Н., притежаващ имот в съседство на Крушевския баир от 2003
година, се установи безспорният факт, че след придобиване на процесния имот, в
началото Л. и съжителят й Б. са си ходили често, а след смъртта на Б. и след като е бил
облагороден имота и направена постройка с баня и тоалетна за Л., тя, дъщеря й М. и
нейният партньор В. са се преместили за постоянно там. Свидетелят Н. обясни, че
през 2020 година поради влошеното си здравословно състояние Л. постъпила за
няколко месеца в Дома в село Добромирка, като през пролетта на следващата година
се е прибрала при дъщеря си на Крушевския баир и е живяла заедно с нея до
постъпването си в Дома в село ****, където е починала през 2024 година. По време на
съвместното си съжителство в имота, М. се е грижела за осигуряване на дърва за
огрев, за поддръжката на имота, за пазаруване, да води майка си Л. на лекар и
фризьор. Според показанията на свидетеля Л. водила добър живот и не била лишавана
от нищо.
От свидетелските показания на свид. Д.Д. става ясно, че майка й /вече
покойница/, е била фризьор, който е посещавала Л.С.. До смъртта на майка й през
2022 година Л. редовно е посещавала фризьорския салон, винаги придружавана от
дъщеря си М..
От показанията на свид. К.Р. – колега и близък на М. М., става ясно, че той
няколко пъти е карал с колата си М. до Дома в село ****, за да носи различни неща на
майка си Л., както и да карат последната на фризьор в **** като в нито един от тези
случаи Л. не е изказвала някакво недоволство срещу М. и Д., като изключим, че
понякога се е сърдела, че не са й купили определено нещо, но свидетелят счита, че
това се дължало на тежкия характер на Л.. Същият свидетел твърди, че М. е
посещавала майка си по няколко пъти в месеца по време на престоя й в дома в село
****.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, предвид това, че това са
изцяло техни лични наблюдения относно взаимоотношенията между Л.С., от една
страна и ответниците от друга, касаещи продължителни периоди от време.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът прави
следните правни изводи: Практиката на ВКС на РБ по отношение на алеаторните
договори е постоянна и трайна в годините и най-общо казано може да се изрази така:
6
"Поетото от приобретателя по договор за гледане и издръжка задължение трябва да
бъде изпълнявано не епизодично, а ежедневно, непосредствено и непрекъснато", т. е.
касае се за задължение с продължително изпълнение; "Приобретателите на имот по
договор за гледане и издръжка са длъжни да престират такава издръжка на
прехвърлителите, която да съответства на всичките им нужди"; "Дори частичното
неизпълнение от страна на приобретателя по договор за гледане и издръжка е
основание за неговото разваляне. Недаването на съдействие от страна на
прехвърлителя не освобождава приобретателя от поетите задължения".
Задължението за гледане и издръжка изисква постоянно и непрекъснато
изпълнение от страна на длъжника. Ако това изпълнение е непостоянно и непълно,
което води до невъзможност прехвърлителите да живеят спокойно, несмущавано и без
намаление на жизнения си стандарт, това неизпълнение е значително и то обосновава
развалянето на договора. Освен това длъжниците следва да осигурят такава издръжка,
която да е достатъчна за продавачите да посрещнат всички свои насъщни нужди, като
изпълнението на договора трябва да бъде адекватно на нуждите на прехвърлителите, т.
е. към всеки конкретен момент да се преценяват техните потребности.
По своята същност задължението за гледане и издръжка не търпи забава. То
трябва да се извършва цялостно. Не е допустимо да се дели на периоди.
Алеаторният договор е средство за постигане на социална цел и е способ да
се обезпечат и предоставят социално-битови условия на прехвърлителя и да му се
осигури един нормален и спокоен живот. Срещу това той предоставя на приобретателя
своя недвижим имот. Неизпълнението на задълженията е свързано с разваляне на
договора и връщане обратно в патримониума на прехвърлителите или техните законни
наследници на недвижимия имот.
Безспорен факт е, че договорът за прехвърляне на собственост срещу
задължение за издръжка и гледане се сключва с оглед на личността и изпълнение по
договора дължи само той /извън моралните задължения на други лица/.
Съдът обаче ще отбележи, че в съдебната практика вече е налице съществена
промяна при разглеждане и решаване на този вид казуси, което очевидно е свързано и с
променените условия и стандарт на живот, с възможностите, които гражданите на
България получиха за свободно движение както в страната, така и в чужбина. И тъй
като правото е отражение на живота, то се променя /в тълкуването на различни правни
норми/ с оглед новите възможности на хората. В тази връзка съдът ще отбележи ТР №
6 от 15.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 6/11 г., ОСГК, което категорично, със
задължителна за съдилищата сила, измени съдебната практика в случаите, когато
имотът е прехвърлен срещу гледане и издръжка на две лица, а задълженията са били
изпълнявани само от едно от тях. В решението се приема, че "неизпълнението от
другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора нито изцяло, нито само
7
по отношение на този длъжник... ". А преди това съдебната практика приемаше точно
обратното – че изпълнение дължат и двамата длъжници.
Като има предвид тази тенденция, съдът в своето решение ще се позове на
Решение № 20 от 13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК /с незадължителен вече характер/, което касае
идентичен случай. В това решение са засегнати следните съществени и релевантни
въпроси: след като алеаторният договор се сключва с оглед на личността, може ли той
да се изпълнява от трето лице /лица и това трето лице може ли да освободи длъжника
като изпълни вместо него; задължен ли е прехвърлителят да приеме изпълнение от
трето лице, ако в договора не е уредена изрично тази възможност; ако приеме такова
изпълнение следва ли кредиторът да се счита за удовлетворен.
На тези въпроси следва да се отговори, тъй като е безспорно, че единият от
ответниците – внук на прехвърлителката през част от действието на договора не е
живял в едно домакинство с нея, т. е. той обективно не се е грижила за нея.
Законът не определя насрещните права и задължения на двете страни по този
вид договор и затова той е ненаименован. Тяхното съдържание се определя от
конкретния договор. В случая, в сключения между страните договор е уговорено, че
"купувачите се задължават да гледат и издържат продавачката, лично или чрез трети
лица, да се грижат за лечението и лекарствата й, да й осигуряват здравословна и
питателна храна и да я погребат съобразно обичаите в страната".
В цитираното по-горе решение ВКС е приел, че дори и в определен период
към края на живота си прехвърлителката обективно да е имала нужда от повече грижи,
"не се твърди, нито са събрани доказателства тя да е била недоволна от получените и
да е била съгласна да приема повече грижи". Освен това ВКС е посочил, че ако
продавачът е приемал грижи от трето лице и те са били достатъчни за нуждите му,
това не се счита за неизпълнение от приобретателя. Затова е прието, че "ответниците
са изпълнявали задълженията си по договора според желанието на прехвърлителката и
доколкото тя е била склонна да приема предлаганите грижи и издръжка". Нещо повече,
прието е също, че е налице изпълнение на договора и когато през последните две-три
години от живота си продавачката е пожелала да живее в Социални домове в село
Добромирка и в село ****, където е продължавала да получава необходимата
издръжка и внимание от дъщеря си М..
Съдът приема напълно мотивите от това решение на ВКС и счита, че то
отразява напълно динамиката на съвременните отношения и зачита по безспорен начин
волята на прехвърлителя и неговото отношение и поглед по договорните отношения.
Това особено се отнася за случаите, когато недвижим имот е прехвърлен на низходящ
или друг много близък човек. Всъщност договорът е действал много години и през
този период от време Л.С. е имала достатъчно възможности да поиска развалянето му
8
поради неизпълнение от страна на внука й, но очевидно тя е осъзнавала житейски
мъдро, чу неговият живот се е развил така, че той е заминал да учи в друго населено
място, след което е започнал работа в град София и се е установил да живее там.
Освен това от показанията на свидетеля Д.Н. се установява, че Д. се е „имал“ много с
баба си и че всеки път, като си е идвал в **** й е помагал, като й цепел дърва и др. Не
следва да се забравя и всеизвестната привързаност на възрастните хора към техните
внуци, което, при липсата на доказателства за обратното, дава на съда основание да
приеме, че Л.С. не е имала намерение да разваля договора нито в един момент.
Тя очевидно е разчитала на финансовата помощ на първата ответница и съдът
счита, че всички събрани и неоспорени по делото доказателства /писмени и гласни/
сочат за оказвана такава помощ, както и че С. във всички случаи е получавала грижи,
съпоставими с нейната възраст, интереси и нужди.
Мотивиран от горното, съпоставяйки съдебната практика и правната
характеристика на този вид договор с конкретните обстоятелства, изведени на базата
на представените от страните доказателства, съдът стига до извода, че ответниците са
изпълнявали задълженията си да гледат и издържат прехвърлителката – майка на
първата ответница и баба на втория ответник и то през целия период от сключване на
договора до смъртта й.
Затова предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
И двете страни правят искане за заплащане на разноски по представен списък
по чл. 80 ГПК.
От страна на защитника на ищцата се прави възражение за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът, в настоящия му състав, намира
за неоснователно. Безспорно, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските,
като не е обвързан от минимални прагове. Нормата на чл. 78 ал. 5 от ГПК въвежда две
кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е
прекомерно /съобразно фактическата и правна сложност на спора/ и насрещната страна
да е направила искане за прекомерност на претендираните разноски. Размерът следва
да е справедлив, обоснован и съобразен с действителната правна и фактическа
сложност на делото. В тази връзка съдът намира, че по настоящото дело, предвид
неговия предмет и тежест, и обстоятелството, че ответниците са двама, възражението
за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар не следва да бъде уважено.
С оглед изхода на спора разноските на ищцата остават в нейна тежест, а на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК тя следва да заплати на ответниците сумата от 2000 лв. –
адвокатско възнаграждение.
9
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: село
**********, община **** област Габрово, ***********, против М. С. М., с ЕГН
********** и Д. В. М., с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. **** ул. „*********,
иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на Договор за покупко-продажба на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен във формата на Нотариален
акт № 125, том ІV, рег. № 7039, дело № 598 от 2007 г. на Нотариус Недялка Косева с
рег. № 298 НК с район на действие – Районен съд гр. **** вписан в Служба по
вписванията- ****с вх. Рег. № 3058 от 04.10.2007 година, акт. № 18, том XI, дело №
2402/2007г., до размер на ½, идеална част от недвижимия имот, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: село **************, община
**** област Габрово, ул. **********, да заплати на М. С. М., с ЕГН ********** и Д.
В. М., с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. **** ул. „*****************, сумата от
2000.00 /две хиляди/ лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Разноските на ищцата остават в нейна тежест.
Уведомява страните, че следва в шестмесечен срок след влизането в сила на
решението да извършат отбелязване съгласно ПВ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – **** _______________________
10