№ 203
гр. Разград , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20213330200269 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ РИКИ – А ТУР „ ЕООД – Разград, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Разград , ул. „ Абритус „ № 13, вх. А, ап.18,
представлявано от Управител Р. Ш. ИБР., против наказателно постановление № 38-
0001953/05.11.2020 г. на . Директор на РД „ АА „ - Русе, с което за нарушение на чл. 7а, ал.2,
пр.3 от ЗАвП, на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр на дружеството е наложено
административно наказание «имуществена санкция» в размер на 3000 лв.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно, навежда доводи за нарушение на материалния и процесуален закон при
издаването му.
Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е неоснователна
и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.09.2020г., в РД „ АА „ – Русе, контролните органи по ЗАвПревози извършили
комплексна проверка на фирма „ РИКИ – А ТУР „ ЕООД – Разград, ЕИК *********, за
времето от 01.20.2019г. до 30.09.20г. по документи предоставени от жалбоподателя,
съгласно предварително изпратено искане за предоставянето им. В хода на проверката
контролните органи установили, че превозвача притежава Лиценз за международен
автобусен превоз на пътници № 0061 от 01.01.2012г. Констатирало се, че „ РИКИ – А ТУР „
1
ЕООД – Разград, ЕИК *********, на 20.08.20г. е допуснал извършването на совалков
превоз на пътници, с маршрут на движение от гр. Созопол, Р. България – гр. Киев, Р
Украйна, с водач М. С. с ЛНЧ ****, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал.1,т.2 от ЗДвП – не притежава Удостоверение
за психологическа годност, установено след извършена справка в база данни на ИА „ АА „.
Проверката била извършена в присъствие на редовно упълномощено от жалбоподателя лице
и съставяне на Констативен протокол. На превозвача била изпратена покана за явяване на
15.10.2020г. в РД „ АА „ – Русе, управител или упълномощено лице, за съставяне на АУАН
за констатираното нарушение.
На 15.10.2020г. в присъствие на управителя на превозвача бил съставен АУАН бл. №
279110, в който нарушението било описано в посочения начин, квалифицирано от
актосъставителя като такова по чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, връчен срещу подпис на
представителя на дружеството и подписан от него с възражения „ …Има удостоверение за
ПСИХО – издадено от Р Украйна…“. Писмени такива не постъпили в преклузивния срок по
ЗАНН. На база съставеният АУАН, адм. наказващия орган издъл и процесното НП на
05.11.2020г., в което по идентичен с АУАН начин описал нарушението, също го
квалифицирал като такова по чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, а на основание чл.96г, ал.1,пр.2 от
ЗАвП наложил на жалбоподателя административно наказание «имуществена санкция» в
размер на 3000 лв.
НП редовно връчено на представляващия дружеството на 08.02.2021г., жалбата срещу него
постъпила при адм. наказващия орган на 11.02.2021г.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото
доказателства, Констативен протокол за извършена комплексна проверка с приложения,
заверени копия на Разрешително за международен превоз на пътници с автомобилен
транспорт / совалков превоз/, Пълномощно, Декларация, справка в информационната
система на ИА „ АА „. Безпротиворечивите и незаинтересовани показания на свидетелите Й.
П. и Д. Д..
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен
контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
В конкретния казус е безспорно установено, че жалбоподателят има качество на превозвач
съгл. чл.6, ал.1 от ЗАвП и съответно е лице, което носи отговорност за нарушение на чл. 7а
от ЗАвП, т.е. адресат на нормата. От приложените по делото писмени доказателства, се
установява, че М. С. с ЛНЧ **** от една страна с трудов договор е назначен на длъжност „
2
шофьор „ и е включен в списъка с водачите на дружеството, а от друга, че на процесната
дата 20.08.2020г. е извършил международен совалков превоз на пътници от името и за
сметка на дружеството. Безспорно по делото е установено, че Сарапин не притежава
Удостоверение за психологическа годност, издадено по съотметния ред и от съответния
орган. Ето защо съдът от изложеното намира, че от материално правна страна АНО
правилно е посочил нарушената норма и по тази причина намира възраженията на
жалбоподателя в тази връзка за неоснователни. Посочената като нарушена разпоредба на
чл. 7а, ал. 2 пр. 3 от ЗАвП изисква от превозвачите да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност. Чл. 8 от
НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г. изисква наличието на удостоверение за психологическа
годност за лицата постъпващи на работа като водачи на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари. В случая именно тази годност на водача не е била надлежно
удостоверена към процесния момент /процесните превози на пътници/, поради което
дружеството превозвач е нарушило разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 пр. 3 от ЗАвП.
В тази връзка намира възраженията на проц. представител на жалбоподателя за
неоснователни, доколкото, представените от него заверени копия в оригинал и в превод на
български език от украински и полски, Психологични заключения и Медецински доклад не
отговарят на изискванията на ЗАвП.
От процесуална гледна точка НП, както и АУАН са съставени в предвидените за това
срокове, и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Констатираното административно нарушение са правилно квалифицирано и
индивидуализирано като надлежно е оформен самия акт с посочване на дата и място на
извършване, съдържа кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са
кои норми са нарушени с деянията, въз основа на които следва да се подведе нарушителя
под наказателна отговорност. С оглед на това, съдът намира, че с обжалваното НП вярно,
ясно и точно са посочени предпоставките и основанията, които определят и конкретизират
административното нарушение вменено във вина на нарушителя, поради което по своята
форма и съдържание то отговаря на изискванията на чл.57,ал.1 от ЗАНН от формална
страна. От изложеното съдът намира и възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при производството по издаване на
обжалваното НП за неоснователни. В хода на цялото адм. производство е участвало или
упълномощено от жалбоподателя лице или лично управителя на дружеството. От приетите
писмени доказателства категорично и безспорно се установява, че комплексната проверка е
приключила на 30.09.20г., а АУАН е съставен на 15.10.20г. в присъствие на управителя на
жалбоподателя, след изпратена до него и получена нарочна покана. Няма спор и по мястото
на извършване на нарушението, доколкото същото се свързва с дейността му по
местоседалище на дружеството, където с бездействие, чрез неосъществяване на контрол е
допуснато нарушението.
Размерът на административното наказание е законово регламентиран и в случая адм.
3
наказващия орган действа в условията на обвързана компетентност.
Съдът не намира, че случаят е маловажен. Всъщност случаят е типичен – не разкрива по-
малка степен на обществена опасност от типичните нарушения от този тип. Става дума за
специфичен вид изисквания, които явно се неглижират от превозвачите, като очевидно често
се възлагат превози на водачи, неотговарящи на законовите изисквания.
От този изход на делото съдът намира искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски за неоснователно, поради което следва да бъде
оставено без уважение.
Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-0001953/05.11.2020 г. на . Директор на
РД „ АА „ - Русе, с което на „ РИКИ – А ТУР „ ЕООД – Разград, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Разград , ул. „ Абритус „ № 13, вх. А, ап.18,
представлявано от Управител Р. Ш. ИБР., за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, на
основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр на дружеството е наложено административно
наказание «имуществена санкция» в размер на 3000 лв., като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4