О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№677 26.06.2020 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
като разгледа докладваното от член-съдията Семкова
ВЧНД №877 по описа на ПдОС за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.8 НПК.
С определение №407/28.02.2020 г. по
ЧНД №8151/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХVII н.с. е отменено постановление
на РП - Пловдив от 25.11.2019 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №47/2018 г.
по описа на сектор „РПТ“ при ОД на МВР гр.Пловдив, водено срещу Д. С. К., ЕГН **********
за престъпление по чл.343,
ал.1, б.Б, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК.
Отмяна на горепосочения съдебен акт и
потвърждаване на прекратителното постановление се претендира от прокурор при
РП-Пловдив в депозирания протест, както и от обвиняемия, който чрез защитника
си е подал жалба срещу същия.
Пловдивският окръжен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно
и в тяхната съвкупност и вземайки предвид изложените в протеста и жалбата оплаквания,
прие за установено следното:
Досъдебното производство е започнало
на 23.06.2018 г. при условията на чл.212, ал.2 НПК с първо действие по
разследване оглед на местопроизшествие за престъпление по чл.343, ал.1, б.Б вр.
чл.342, ал.1 НК. В хода на развилото се досъдебно производство под наказателна
отговорност за същото като обвиняем е привлечен Д. С. К. за това, че на
22.06.2018 г. в гр. П. при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***, е нарушил правилото
за движение по пътищата, регламентирано в чл.25, ал.1 ЗДВП, и по
непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на В.Д.Д., ЕГН **********:
едната, изразяваща се в изкълчване на лява глезенна става с отворено счупване
на скочната кост, довело до трайно затрудняване на движението на долен ляв
крайник за 3-4 месеца, както и втора, свеждаща се до счупване на
голямопищялната кост на дясната подбедрица в долната част, довело до трайно
затрудняване на движението на долния десен крайник за около 5 месеца.
При постановяване на обжалваното
определение първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка, изложена и в прекратителното постановление:
Обв.Д. К., свид.В.Д., както и свид.А.Ч.
са правоспособни водачи на МПС, първият - категории В и М, вторият – категории
А, В и АМ, а третият – категории А и В.
На 22.06.2018 г. около 22.00 часа
свид.В.Д. заедно със своя приятел свид.А. Ч. се движили с мотоциклетите си по
бул.“Д.“ в гр.П. с поставени предпазни
каски на главите си. Свид. Д. управлявал мотоциклет „Ямаха XJ6” с peг. № ***. На кръстовището на бул. „Д.“
с ул. „В.Л.“ двамата приятели спрели мотоциклетите си, тъй като светофарната
уредба светила червена светлина, като се били престроили в лявата лента за
движение, защото трябвало да направят ляв завой на кръстовището в посока бившия
завод „А. М.“. Когато светофарът светнал зелена светлина, свид. Д. и свид. Ч.
потеглили с мотоциклетите си, при което направили ляв завой и продължили да се
движат по ул. „В. Л.“ в посока бившия завод „А. М.“. Пътното платно имало три
ленти, като и двамата се движили в лявата лента на движение. Свид. Д. бил
отпред, а свид.Ч. - зад него. В тяхната лента за движение, пред мотора на свид.
Д. нямало други движещи се моторни превозни средства. С приближаването на
следващото кръстовище, което се намирало до бензиностанция „Лукойл“, отпред
вече имало два автомобила, които били спрени, защото светофарът на кръстовището
светил червена светлина. Единият автомобил, жълт на цвят, марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с peг. №*** бил в средната
лента за движение и се управлявал от обв.Д.К.. Другият автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, неустановен по делото, както и неговият водач, бил
застанал в крайна дясна лента. Когато свид. Д. и свид.Ч. наближили
кръстовището, светофарната уредба светнала зелена светлина, при което двата
автомобила потеглили от кръстовището и се движили пред тях. Свидетелите също
преминали с мотоциклетите си през кръстовището, като продължили да се движат в
лявата лента за движение в посока от юг на север. Мотоциклетът на свид. Д. се
движил напред, а след него този, управляван от свид. Ч.. Времето било сухо, без
валежи, а пътната настилка - асфалтова, суха и без неравности. Непосредствено
след като двамата свидетели преминали през кръстовището, обв. К., който до този
момент се движил в средната лента за движение, навлязъл с автомобила си в
лявата лента, в която зад него се движил мотоциклетът на свид. Д.. Свидетелят
задействал екстрено спирачната система на мотоциклета, за да предотврати
сблъсък с лекия автомобил, но задната част на мотора поднесла, след което свид.
Д. паднал от мотоциклета, който от своя страна се ударил в предпазната ограда,
разделяща двете платна за движение, и плъзгайки се, достигнал задната лява част
на управлявания от обвиняемия лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с
peг. № *** и се ударил в
нея. Свид. Ч., който се движил
с мотоциклета си след свид.Д., като видял, че задният стоп на мотоциклета на
приятеля му светнал, веднага предприел безопасно спиране на своя мотоциклет. Видял
обаче как приятелят му паднал от мотоциклета си, а лекият
автомобил „Фолксваген“ спрял на известно
разстояние - горе на моста в посока бившия завод „Ален Мак“.
Малко след това, около 23.00 часа, свид. А. Ш.,
прибирайки се от работа, минал с автомобила си покрай настъпилото ПТП и
предполагайки, че може да има пострадали хора, сигнализирал за случилото се на
тел. 112. Свид.С.Д., който живеел в близост до бензиностанция „Л.“, чул силен
шум, идващ именно от посочената бензиностанция. След като разбрал, че е
настъпило ПТП, той също се обадил на тел. 112. Междувременно, свид.Ч. отишъл
при свид.Д., за да разбере в какво състояние се намира. Приятелят му бил
контактен, но в шок от случилото се и видимо не изглеждал добре, оплаквайки се от
болки в краката. Свид.Ч. заедно с две непознати за тях лица успели да го
пренесат на тротоара, а после преместили на последния и мотоциклета му. Водачът
на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, неустановен по делото, също
отишъл да помогне, но малко след това си тръгнал. Обвиняемият преместил
автомобила си в дясното платно за движение за безопасност на другите участници
в движението, след което останал на място, но стоял настрани и видимо бил притеснен
от случилото се.
На място най-напред пристигнала линейка, а след това и
полицейските служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив: свид.
С. Д.и свид. М. Б., които установили
самоличността на двамата водачи на МПС-та, участници в настъпилото ПТП.
Полицейският служител свид. Б. съставил констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 410 от 22.06.2018 г., както и план-схема на възникналото ПТП
от същата дата. Свид. Д. бил откаран в болнично заведение за оказване на
медицинска помощ.
От заключението по изготвената съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 202/2018 г. на свид. Д. се установявало, че на
същия било причинено: изкълчване на лява глезенна става с отворено счупване на
скочната кост и счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица в
долната част. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп
предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава по
данните по делото- при настъпилото ПТП, с което са в пряка причинна връзка.
Уврежданията в областта на лява глезенна става причиняват трайно затрудняване
движенията на долен ляв крайник за 3-4 месеца, тоест средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.1 НК; счупването на голямопищялната кост причинява трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник за около 5 месеца, тоест средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 НК.
Съгласно заключението по автотехническата експертиза, ударът е настъпил в лявата лента на източното платно за движение
в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира,
както следва: по дължина на бул. „Васил Левски“ в началото на мост на ЖП линии,
по широчина - около средата на лявата лента. Скоростта на движение на л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № *** при наличните данни
по делото не може да бъде определена по аналитичен път, поради което въз основа
на свидетелските показания е прието, че скоростта на движение на посочения
автомобил непосредствено преди произшествието е била около 50 км/ч. Скоростта
на движение на мотоциклета „Ямаха XJ6”, при наличните данни по делото, не
може да бъде определена по аналитичен път, поради което съгласно свидетелските
показания е прието, че непосредствено преди произшествието е била около 60
км/ч. Тъй като с предприетата маневра - смяна на лентата, водачът на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № *** е принудил
водача на мотоциклет „Ямаха XJ6” да задейства екстрено спирачната система, вследствие на
което мотоциклетът е загубил странична устойчивост и е паднал, то е прието, че
водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да избегне
произшествието, като отложи маневрата си и навлизането в лявата лента, за да
пропусне движещият се там мотоциклет „Ямаха XJ6”. При реакция на водача
на мотоциклет „Ямаха XJ6” в момента, в който л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“
е бил отклонен вече на 5 градуса наляво и е щял да навлезе в лявата лента, с
екстрено задействане на спирачната система и запазване устойчивостта на мотоциклета,
водачът на мотоциклет „Ямаха XJ6” би имал техническа
възможност да изостане зад л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № *** и така да избегне
произшествието. Тъй като мотоциклет „Ямаха XJ6” се е движил със
скорост 60 км/ч, то водачът му е имал техническа възможност да избегне
произшествието, като се движи със скорост 50 км/ч, при което не би се наложило
да задейства екстрено спирачната система при предприетата маневра смяна на
лентата от л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, тъй като при движение с
еднакви скорости удар между тях не би настъпил, предвид дистанция от около 10 м,
на която те са се движили един след друг. Най-вероятен от техническа гледна
точка е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: Водачът
Д.К. е управлявал л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № ***, по средната лента на
платното за движение на бул. „Васил Левски“ в посока от юг на север. През това
време водачът В.Д. е управлявал мотоциклет „Ямаха XJ6” по лявата лента на
платното за движение на същия път в същата посока, зад посочения лек автомобил.
В един момент водачът на лекия автомобил е предприел маневра- смяна на лентата,
като е навлязъл в лявата лента. Водачът на мотоциклет „Ямаха XJ6” е реагирал, като е
задействал екстрено спирачната система, в следствие на което мотоциклетът е
загубил странична устойчивост и е паднал. Така мотоциклетът „Ямаха XJ6” се е плъзнал и като е
настигнал л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № *** е настъпил удар в задната
лява част на лекия автомобил. След удара последният е спрял, след което е бил преместен на мястото и
в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на МП, а
мотоциклетът „Ямаха XJ6” е паднал, след което е бил преместен на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са: водачът
на мотоциклет „Ямаха XJ6” В.Д. се е движил със скорост 60
км/ч, поради което се е наложило да задейства екстрено спирачната система, тъй
като при движение със скорост 50 км/ч не би се наложило да задейства екстрено
спирачната система при предприетата маневра смяна на лентата от л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № ***, тъй като при
движение с еднакви скорости, удар между тях не би настъпил, предвид дистанция
от около 10 м, на която те са се движили един след друг. При предприетото
екстрено задействане на спирачната система, водачът на мотоциклет „Ямаха XJ6” В.Д. е загубил
устойчивост и е паднал с мотоциклета, тъй като при запазване устойчивостта на мотоциклета, той би
изостанал зад л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № ***. Водачът на лекия автомобил
е предприел маневра - смяна на лентата в
момент, когато това не е било безопасно, тоест без да се съобрази с
положението, посоката и скоростта на движение на мотоциклет „Ямаха XJ6”.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена допълнителна
автотехническа експертиза, която да отговори на
същите въпроси като предходната експертиза, но като се вземе предвид факта, че на
Д.К. е повдигнато обвинение за горецитираното престъпно посегателство, като в
това си процесуално качество същият не дава обяснения и депозираните от него
показания като свидетел не могат да бъдат използвани. Експертното заключение
съвпада с първоначално изготвеното.
Въз основа на описаната в постановлението фактическа
обстановка, която първостепенният съд е счел за детайлно и обстоятелствено
изложена откъм поведение на обвиняем, пострадало лице, време и място на пътния
инцидент, прокурорът е стигнал до извод за недоказаност на обвинението поради
недостатъчност на процесуално годни доказателства, които да обосноват по
несъмнен начин реализиране на процесното посегателство от обв.К., доколкото:
*
показанията на свид.Д. и тези на свид.Ч. не можели да се приемат като дадени от
лица, които да са безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото, след
като първият е пострадал , а вторият - негов приятел;
*поскриминалните
възприятия на свидетелите Ш., Д., Б.и Д.не допринасят за изясняване на
обстоятелства по делото;
* допълнителната автотехническа
експертиза е изготвена на база свидетелски показания поради факта, че
местопроизшествието не е било запазено.
Контролираната съдебна инстанция е счела прекратителното
постановление за неправилно, тъй като макар и да се солидализира с описаната в
същото фактология, е приела, че изложените от обвинението изводи са неправилни,
поради което и издаденият прокурорски акт е отменен.
Недоволни от отменителното определение
са останали прокурорът и обвиняемият, поради което са депозирали протест, респ.
жалба срещу същия в законоустановения
срок. В този смисъл същите са допустими, а разгледани по същество – неоснователни,
поради следните съображения:
Действително в хода на разследването
са осъществени всички възможни действия по разследването. Въпреки реализираните
оперативно-издирвателни мероприятия, не се е стигнало до установяване както на
лицето, което към инкриминирания момент също е управлявало МПС пред водачите на
мотоциклетите и е оказало помощ на пострадалия, така и на другите две лица -
също притекли се на помощ на последния. Несъмнено, непосредствено след
инцидента и мотоциклетът на пострадалия, и лекият автомобил на обвиняемия са
били преместени от пътното платно, поради което и при извършване на огледа
местопроизшествието не е било запазено. Съвсем правилно е отбелязано в
постановлението, че в настоящото производство могат да бъдат ценени единствено
дадените от страна на обвиняемия обяснения, но не и депозираните в качеството
му на свидетел показания. На база събраните доказателствени източници и
изключвайки посочените в постановлението такива, остава неясно как прокурорът е
изложил така детайлна фактическа обстановка при твърдение за „липса на процесуално годни доказателствени
средства“. В този смисъл, ако той действително считаше описаните за такива,
то би следвало да изложи съвсем различна и много по-кратка фактология по случая,
което очевидно не е така, поради което и направените от същия изводи за недоказаност
на обвинението са неправилни, доколкото не кореспондират на тази фактология.
Ето защо напълно законосъобразен и изцяло точен е изводът на първостепенния
съд, че ако представителят на държавното обвинение бе изключил счетените за пристрастни,
необективни и некореспондиращи с останалите доказателства по делото било
кратките обяснения на обвиняемия, било показанията на пострадалия или свид.Ч.
като негов приятел, било поскриминалните възприятия на свидетелите, за които е
приел, че с нищо не допринасят за изясняване на процесното деяние, той би бил
поставен в невъзможност да реализира така пълно описание на фактите в мотивната
част на прекратителното постановление.
Съвсем прецизен е и изводът на
контролираната инстанция, че преки възприятия относно инцидента имат три установени
по делото лица- обвиняемият, дал изключително кратки обяснения, но с
категоричност посочил предприетата от него към инкриминирания момент маневра
„изпреварване“, пострадалият и приятелят му свид.Ч., управлявали мотоциклетите
си въпросната вечер непосредствено преди настъпване на ПТП-то. Несъмнено
показанията и на двамата следва да бъдат детайлно анализирани, доколкото
първият се явява пострадал от произшествието, а вторият- негов приятел. Ако
обаче не бе отчел само тези обстоятелства, а бе и съпоставил тези показания помежду
им, от една страна, а от друга – и с обясненията на обвиняемия, както и с показанията
на останалите четирима свидетели – Д., Б., Ш. и Д., за които липсвало съмнение
относно обективността им, прокурорът бе направил диаметрално различен извод
касателно процесуалната годност на събраните доказателствени източници. Поради
това и несъстоятелна се явява изведената в този смисъл претенция в протеста. Ето
защо съвсем законосъобразно първостепенният съд е изразил становище, че е наложително
анализът на доказателствената маса да бъде реализиран не само спрямо всяко отделно
доказателство, но и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, защото единствено по
този начин би могъл да се направи извод относно тяхната годност и на тази база
да се даде законосъобразна преценка относно процесното посегателство и участието
на обвиняемия в него. Всеки друг извод би бил неправилен, доколкото не почива
на точен и детайлен анализ на доказателствената маса. В този смисъл
прекратителното постановление се явява необосновано поради допуснато съществено
процесуално нарушение при оценката на доказателствата, защото неоснователно е
игнориран част от даказателствения материал, както и не е реализиран пълен
анализ на събрания такъв, поради което напълно правилно контролираният съд го е
отменил.
Претендираните и в протеста, и в
жалбата възражения въззивната инстанция счете за неоснователни.
Действително, както беше вече споменато,
в хода на разследването са били изчерпани възможностите за по-нататъшно
попълване на делото с доказателствени източници, но установената от прокурора
фактология е достатъчно подробна, а попълването й с липсващите според него
детайли следва да се реализира единствено чрез съвкупен анализ на
доказателствения материал, какъвто в случая не е направен. Несъмнено, в
показанията на всички свидетели има известни разминавания, но те са
незначителни и като цяло не влияят за установяване с нужната прецизност на
изискуемата по делото фактология. Указаните по-горе свидетелски показания не
само се допълват, но и са взаимно подкрепящи се. Действително само част от тях
са на лица с преки и непосредствени впечатления от случилото се на
инкриминираната дата, но след като и производните такива не само не им
противоречат, но и ги допълват, то е неоправдано да бъдат счетени за такива, които по никакъв начин не
допринасят за изясняване на процесните обстоятелства. Безспорно, при проведения
им разпит полицейските служители не споменават за конкретно разказаното им от
двамата водачи, участвали в ПТП-то, но проследявайки показанията на всеки от
тях се налага изводът, че част от изложените възприятия същите имат именно от
проведените разговори с водачите, доколкото след като не са очевидци на ПТП-то
няма как да възпроизведат изнесените при разпитите им данни относно инцидента. Обстоятелството,
че същите не са изготвили допълнителни писмени документи във връзка с ПТП-то, на
което са били изпратени, не обосновава извод, че заявеното при разпитите им
следва да бъде поставено под съмнение, още повече че нямало достатъчно
доказателства за настъпилия инцидент. Факт е, че такъв е настъпил на
установените в хода на разследването място и време, както и че са налични и обяснения,
респ.показания както на участниците в същия, така и на още няколко лица. Това
налага всички те да бъдат детайлно анализирани и съпоставени помежду им, защото
е незаконосъобразно част от тях да се считат за процесуално негодни единствено
въз основа на самостоятелния им прочит и оценка. Действително експертът е
направил някои свои изводи единствено и само въз основа на показанията на свид.Д.
и свид.Ч., на както вече многократно се посочи, неправилно е част от
показанията и на двамата да се считат за негодни откъм процесуална стойност.
Основания за негодност липсва, като прокурорът сам би стигнал до този извод,
ако бе извършил необходимия анализ на събраната по делото доказателствена маса
и то в нейната пълнота. Безспорно единствено обвиняемият е съобщил, че към
инкриминирания момент е предприел маневра „изпреварване“, за каквато друг никой
не съобщава, но всички останали са единодушни, че е навлязъл в съседната лента
на движение, след което е настъпил инкриминираният инцидент. Ето защо неоснователна
се явява критиката в протеста към първостепенния съд относно посоченото, защото
последният съвсем правилно е констатирал, че причината за навлизането в
съседната пътна лента - поради изпреварване или не, не е от съществено
значение, че да опровергае основното - навлизането на МПС-то от една лента в
друга чрез предприемане на съответната маневра.
Ако се бе запознала подробно и
детайлно с обжалвания съдебен акт, защитата щеше да констатира, че първата
инстанция не е дала указания, нито е приела, че следва да се даде вяра на
показанията на свидетелите Д. и Ч., защото се били допълвали от други
доказателствени източници. В същия е посочено, че неоснователно част от тях са
приети за негодни поради пристрастност и заинтересованост, защото не са
обсъдени и съпоставени с показанията на други свидетели, разпитани по делото. Несъстоятелна
е и претенцията, че обвинението се крепи единствено на показанията на горните
свидетели, след като същите не са обсъдени в пълнота с останалите
доказателствени източници. Както стана ясно, поради поведението и на
обвиняемия, и на лицата, оказали помощ на свид.Д. произшествието не е било запазено,
но това обстоятелство не променя факта, че инцидент е настъпил. Интересуващите
процеса факти, които не са могли да бъдат установени именно поради това, могат
да бъдат попълнени с други процесуално допустими способи за събиране и проверка
на доказателства. Останалите, поставени за разглеждане в жалбата въпроси не са
от компетентността на настоящата инстанция и то в рамките на настоящото
производство, а от друга страна, досъдебното производство е било прекратено
поради недоказаност на обвинението, а не заради неизвършване на деянието от
страна на обвиняемия, както се твърди в жалбата.
Предвид горните
съображения въззивният съд намира за законосъобразен и обоснован направения в
протестирания и обжалвания акт извод за необоснованост на прекратителното
постановление. Едва след
извършване на точен, подробен и съвкупен анализ на доказателствената маса, държавният
обвинител ще следва да направен извод относно доказаност на обвинението.
Незаконосъобразният такъв налага потвърждаване на постановеното определение.
По
изложените съображения и на осн. чл.243, ал.8 НПК Пловдивският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№407/28.02.2020 г. по ЧНД №8151/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХVII н.с.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: