ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 151305.10.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивX състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна И. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20205300502092 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. В. Г. , , с която се моли за отмяната
на определение № 260407 от 28.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 1450 от
2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.с-в, с което е оставено без
уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса по
производството.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Х-ти гр. с-в, като разгледа делото
намери следното:
Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за
обжалване, изхожда от лице, имащо право на жалба и като такава е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
Производството по гр.д.№ 1450 от 2020 г. по описа на Районен
съд –Пловдив е образувано по искова молба от 29.01.2020 г. на Г. В. Г.
против П. Г. Г. , като е предявен иск по чл.30 от ЗН за възстановяване на
запазената част на ищеца от наследството, останало от М. Т. Г., поч. на
06.02.2016 г. поради извършени в полза на ответницата завещания и
дарения. Исковата молба е подадена чрез адв. Д. П., за когото са
представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
удостоверяващ плащането от ищеца на адв.Пенев на адвокатско
възнаграждение от 2000 лв.
На 16.07.2020 г. ищецът Г. Г. е подал молба до съда за
освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, тъй като не
разполага със средства да заплати същите. Посочил е, че към момента на
1
подаването на исковата молба е разполагал със средства, като е заплатил
адвокатския хонорар на адв.П., но на 11.06.2020 г. трудовото му
правоотношение е било внезапно прекратено, като е регистриран като
безработен в Бюрото по труда и получава обезщетение за безработица в
размер на 250 лв. Заявил е, че не притежава движимо и недвижимо
имущество, страда от заболявания, като се нуждае от средства за лечението
им. С молбата са представени 4 бр. епикризи , заповед от 11.06.2020 г. за
прекратяване на трудовия договор на ищеца в срока за изпитване,
регистрационна карта на ищеца в Бюро по труда с дата на регистрация
16.06.2020 г. Представено е удостоверение от 01.07.2020 г. на СВп - Пловдив .
След дадена му от съда възможност Г. Г. е представил декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, като е декларирал, че не
притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, както и че
семейството му реализира доход от 580 лв. месечно. Представил е и
декларация за материално и гражданско състояние, с която е декларирал, че
няма месечен доход, не упражнява дейност като едноличен търговец, не
извършва услуги с личен труд, нито селскостопанска дейност, а съпругата му
реализира месечен доход от 580 лв.
С разпореждане от 07.08.2020 г. ПРС е постановил служебно
изискване на информация от НАП – Пловдив и НОИ – Пловдив относно
имущественото състояние на молителя. Изискал е справка от АВп относно
вписванията, заличаванията и отбелязванията на името на ищеца, както и
справка от ОД на МВР относно регистрирани МПС на негово име. След
постъпването на такава информация, с обжалваното тук определение ПРС е
приел, че молителят се е разпоредил с недвижими имоти, но притежава
земеделски такива придобити от доброволна делба. Приел е, че молителят
временно е останал без работа и няма заболявания, които да му пречат да
полага труд.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира така
постановеното определение за неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно
налични средства, както и с възможност за набавяне на такива от
притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване
съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани
обстоятелства. Преценката на всички критерии следва да се направи с оглед
всеки конкретен случай, след като е налице цялостна представа за
финансовото състояние на лицето и неговото семейство. Нормата е насочена
не само към лица без доходи, а и към лица, които получават някакви доходи,
2
но те са недостатъчни.
В случая е налице промяна в материалното положение на молителя,
настъпила в хода на първоинстанционното производство, като същия е
останал внезапно без работа и не реализира собствени доходи, а съпругата му
получава трудово възнаграждение в минимален размер.
Видно от представената с частната жалба справка от АВп, молителят
притежава по 1/20 идеални части от земеделски земи, от които не може да
реализира достатъчен самостоятелен доход.
Ето защо следва да се приеме, че молителят няма достатъчно средства
да заплати държавната такса за производството по делото. Обжалваното
определение като неправилно ще се отмени, а вместо него ще се постанови
друго такова по същество, с което молителят ще бъде освободен от
заплащането на държавна такса.
По изложените мотиви, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260407 от 28.08.2020 г., постановено по
гр.д.№ 1450 от 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.с-в, с което
е оставено без уважение искането на Г. В. Г. за освобождаване от внасяне на
държавна такса по производството, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Г. В. Г. от заплащане на държавна такса по
производството по гр.д.№ 1450 от 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІІІ гр.с-в.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3