№ /03.07.2018
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при
секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 1374 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗПП/.
Образувано е по жалбата
на „Т.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен срещу Заповед № 166 от
12.03.2018 година на председателя на Комисията за защита на потребителите, с
която е разпоредена забрана за използване на заблуждаваща нелоялна търговска
практика, изразяваща се в предоставяне на информация за продажните цени на
предлаганите в търговския обект - магазин „Булмаг“ стоки, чрез рекламна брошура
и етикети, поставени непосредствено до продуктите в насипно състояние, която да
заблуждава или да е в състояние да въведе в заблуждение, въпреки че информацията
е фактически точна, по отношение цената за 1 килограм от стоката.
Жалбоподателят твърди,
че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, както и че актът е издаден при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че административният орган е започнал производството по сигнал
на лице, което няма качеството на потребител, както и че заповедта не съдържа
мотиви, както и че не осъществен състава на чл. 68д, ал. 1, пр. 2, вр. ал. 2,
т. 4 от ЗЗП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената
заповед.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира
направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът –
председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. В писменото становище от 25.04.2018 година
възразява, че производството е започнало въз основа на извършена проверка на
компетентните органи, а не по сигнал на потребител. Поддържа, че заповедта е
издадена при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № 166 от
12.03.2018 година на председателя на Комисията за защита на потребителите е
разпоредена забрана за използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика,
изразяваща се в предоставяне на информация за продажните цени на предлаганите в
търговския обект магазин „Булмаг“ стоки, чрез рекламна брошура и етикети,
поставени непосредствено до продуктите в насипно състояние, която да заблуждава
или да е в състояние да въведе в заблуждение, въпреки че информацията е
фактически точна, по отношение цената за 1 килограм от стоката. Заповедта е
съобщена на жалбоподателя на 22.03.2018 година /л.22 от административната
преписка/. Жалбата е депозирана на 04.04.2018 година, поради което е спазен
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Подател на жалбата е адресатът на заповедта,
поради което същата е подадена от активно процесуално легитимирана страна.
Административното
производство е започнало въз основа на сигнал вх. № Ц-03-8645 от 12.10.2017
година (л.17 от делото) от
„Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД.
С писмо вх. №
В-01-524/06.11.2017 година (л.16 от делото) сигналът е препратен до директора
на Регионалната дирекция в гр. Варна.
В Констативен протокол
от 22.11.2017 година (л.72-76 от административната преписка) са обективирани
констатациите на контролните органи при извършената проверка. Подробно описано
е, че стоките са с цена за 100 грама, която е с по-голям шрифт от посочената
цена за килограм. Приложен е снимков материал.
С Докладна записка изх.
№ Ц-03-8645 от 30.01.2018 година главният директор на Главната дирекция
„Контрол на пазара“ е сезирал председателят на Комисията за защита на
потребителите за налагане на принудителна административна мярка.
С Протокол № 05 от
12.02.2018 година Комисията за защита на потребителите е взела решение, че
описаната в Констативния протокол от 22.11.2017 година търговска практика е
нелоялна, заблуждаваща по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 68д, ал. 2,
т. 4, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП.
Въз основа на решението
е издадена оспорената заповед.
От фактическа стана по делото е безспорно, че жалбоподателят
е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, който продава
и предлага за продажба стоки. Безспорно е също, че за процесния период търговецът е предлагал
в търговския си обект описаните в Констативния протокол от 22.11.2017 година
стоки, като цената е посочена с по-едър шрифт за 100 грама и с по-дребен шрифт
за килограм. Констативният протокол от 22.11.2017 година е официален
свидетелстващ документ с обвързваща материална доказателствена сила, неоспорен
от жалбоподателя, поради което съдът приема фактическите отразявания в него за
верни.
Спорът по делото е
досежно правилността на приложението на материалния закон.
Основният фактически
състав на нелоялната търговска практика изисква кумулативно наличието на три
елемента: първо, да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стока или услуга; второ, тази практика да
противоречи на изискването за
добросъвестност и компетентност; и трето, да променя или да е в състояние да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Първият от трите кумулативни елемента е налице.
Законодателят е приел, че търговска практика, която е заблуждаваща по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, е нелоялна, т.
е. противоречи на изискването за
добросъвестност и компетентност. Следователно установяването на заблуждаваща
реклама означава наличие и на втория елемент на фактическия състав на
нелоялната търговска практика. Заблуждаващата търговска практика може да се
осъществи чрез заблуждаващи действия или чрез заблуждаващи бездействия. За да е налице заблуждаваща търговската
практика чрез действия трябва практиката да съдържа невярна, и следователно
подвеждаща информация или дори информацията да е фактически точна относно един или повече от
законово определените елементи, практиката трябва по някакъв начин, включително
чрез цялостното представяне, да заблуждава или да е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител като го подтиква или е възможно да го подтикне
да вземе решение за сделка, което в противен случай не би
взел. Следователно фактическия състав на заблуждаващата търговска практика чрез
действия изисква да се установи първо, съдържанието и верността на
предоставената информация, второ, цялостното й въздействие в състояние ли е да
въведе в заблуждение средния потребител, и трето, в състояние ли е да го
мотивира да вземе решение, което без това въздействие не би взел. Елементите на
фактическия състав следва да са налице кумулативно.
В случая, от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят
е предоставил фактически точна информация относно естеството на продуктите
съгласно чл. 68д, ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Предоставена е информация и за
основните характеристики на продуктите по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 2 от ЗЗП. Чрез нея
потребителят е информиран точно и за
специфичните вкусови качествата на продуктите. Предоставена е и информация за цената
на продукта съгласно чл. 68д, ал. 2, т. 4 от
ЗЗП – цената е посочена за 100 грама и за килограм.
Въпросът е така
предоставената информация, при отчитане на цялостното й представяне, в
състояние ли е да въведе в заблуждение потребителя.
Преценката за възможността за
въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се направи спрямо средния
потребител - чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Българският
законодател не е дал легално определение на понятието среден потребител. Законът
за защита на потребителите, съгласно § 13а, т. 12, въвежда Директива 2005/29/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от
11.05.2005 година относно нелоялни търговски практики от
страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (Директива 2005/29/ЕО).
Съгласно т. 18 на преамбюла на директивата общностният акт приема като база за сравнение средния потребител, който е
сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като
отчита обществените, културни и лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. Средният
потребител е посочен като база за
сравнение и в чл.
6 и 7 на Директивата, регламентиращи заблуждаващите търговски практики.
В практиката си Съдът на
Европейския съюз трайно е приел, че националните юрисдикции трябва да вземат
предвид възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в
разумни граници наблюдателен и съобразителен (виж решение от 16.07.1998 година по дело Gut
Springenheide, С-210/96, Recueil I-04657, т. 31; решение от 13.01.2000 година по дело Estee Lauder,
C-220/98, Recueil I-00117, т. 27-30; решение от 19.09.2006 година по дело Lidl Belgium,
C-356/04, Recueil, стр. I-8501, т. 78; решение от 12.05.2011 година по дело Ving Sverige
AB, C-122/10, т. 23).
Цялостното представяне
на информацията за предлаганите продукти не дава основание
да се направи извод, че средният, сравнително наблюдателен и предпазлив
потребител не би могъл да установи разликата и би могъл да бъде заблуден.
Цената е посочена за 100 грама от продукта и за килограм, като не е налице
разминаване между обявените цени (примерно при включването на отстъпка за
закупено по-голямо количество). Средният,
сравнително наблюдателен и предпазлив потребител е добре и правилно информиран
за цената на продукта.
Легално определение на понятието „Цена за единица мярка“
се съдържа в § 13, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите и това е „крайната
цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и
такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки,
търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки,
търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1
метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър.“.
Съдът намира, че търговецът е спазил изискването.
Посочването и на цена за 100 грама е житейски обосновано и улеснява клиентите.
Предвид горното съдът
намира, че оспорената заповед следва да се отмени, като незаконосъобразна.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че съгласно чл.
165, ал. 3, т. 2 от ЗЗП Комисията за
защита на потребителите е специализиран държавен орган, който има законовата
компетентност да осъществява контрол върху нелоялните търговски практики.
Именно реализирайки тази си компетентност, както и в съответствие с
персоналната компетентност на председателя на Комисията да налага принудителни
административни мерки - ал. 4, т. 6 на чл.
165 ЗЗП, административният орган е издал оспорената заповед, въз основа на
извършена проверка. Без значение е дали Комисията се е самосезирала или е
работила по подаден сигнал, както и дали сигналът е подаден от лице по чл. 178,
ал. 1 от ЗЗП.
С оглед изхода на спора
на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски в размер на 550 лева – 50 лева – платена държавна
такса и 500 лева – изплатено адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1 от 9.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът намира, че изплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Спорът не е усложнен от фактическа страна и по делото е
проведено едно съдебно заседание. Сумите за пощенски разходи и банков превод не
се дължат.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
166 от 12.03.2018 година на председателя на Комисията за защита на
потребителите, с която е разпоредена забрана за използване на заблуждаваща
нелоялна търговска практика, изразяваща се в предоставяне на информация за
продажните цени на предлаганите в търговския обект - магазин „Булмаг“ стоки,
чрез рекламна брошура и етикети, поставени непосредствено до продуктите в
насипно състояние, която да заблуждава или да е в състояние да въведе в
заблуждение, въпреки че информацията е фактически точна, по отношение цената за
1 килограм от стоката по жалбата на „Т.“ ООД със седалище и адрес на управление
гр. Шумен, ул. „Еделвайс“ № 8, ЕИК *********.
ОСЪЖДА Комисията за
защита на потребителите гр. София, пл. „Славейков“ № 4А ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.“ ООД със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Еделвайс“ № 8, ЕИК ********* сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок пред Върховния
Административен съд на Република България.
СЪДИЯ :