Р
Е Ш Е Н И Е
№ … гр.Свиленград,08.11..2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски Районен Съд в публичното си
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Районенсъдия: Христо Георчев,
с участието на
секретаря Ангелина Добрева ,като разгледа
докладваното от съдия Христо Георчев АНД № 673 по описа на съда
за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1253-002117 на
ОДМВР Хасково, дата 15.05.2019 г. издадено
от Димо Христов Чобанов на длъжност началник сектор към ОДМВР Хасково, С-Р Пътна
Полиция Хасково упълномощен с Заповед № 12533-260/05.12.2018 г. на Директор ОДМВР Хасково, въз основа на АУАН Д374347/19.11.2018
г. съставен от Т.Р.Т. на длъжност мл. автоконтрольор към
ОДМВР Хасково, група контрол на пътното движение по главни пътища и Автомагистрали Хасково, против Р.С.Р., ЕГН/ЛНЧ **********
с адрес *** СУМПС № *********, кат. С,
води се на отчет ,за това, че на
19.11.2018 г. в 16;20 часа в община Свиленград на път Автомагистрала № А-4,като
водач на товарен автомобил - Фолксваген Транспортер с per № Х5322КМ, държава България при обстоятелства: Горепосоченото
лице управлява товарен автомобил Фолксваген Транспортер с per номер Х5322КМ бял, собственост на ф-ма Авто-Хит ЕООД Булстат
********* гр. Димитровград. При извършената
проверка в система РСОД се установило, че водача
управлява без сключена задължителна застраховка ГО и е извършил: 1) лице.което не е собственик и
управлява МПС във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е
нарушил чл.638 ал. 3 от КЗ, поради което
и на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.638
ал.З от КЗ, му е наложено админиистративно наказание - Глоба в размер на 400лв.
Жалбоподателят Р.С.Р., нередовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият
орган Сектор към ОДМВР, сектор ПП- Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Страна
Районна прокуратура - Свиленград, редовно призована, не изпраща представител.
Т.Р.Т., редовно призован, се явява.
П.Б.К.,
редовно призован, се явява.
По
хода на делото Съдът докладва, че жалбоподателят
е бил призован на адреса в гр.Димитровград, бул. „Стефан Стамболов“ №9, вх.Г,
ет.6, ап.18, тоест на адреса, който е
посочен в Административно наказателната преписка и по конкретно в Наказателното
постановление. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на Снежана Сотирова – съседка от апартамент №5, повече от две години
апартамента на жалбоподателя е продаден
и същата не може да посочи друг адрес на лицето.Съдът е постановил да бъде изготвена
справка от НБД Население, видно от която
за постоянен и за настоящ адрес ***, на който е била изпратена и призовката.
Отделно от това Съдът е разпоредил на ОЗ „Охрана“ - Хасково да изпълни
задълженията си по връчване на
призовката. Изпратено ни е писмо с докладна записка от инспектор Димитров при ОЗ „Охрана“ - Хасково в която се посочва, че е
посетил адреса, но лицето Р.Р. не е било открито. В жилището не е имало никой. От проведен разговор със съсед Коста Костов е установил, че
жалбоподателя е продал апартамента си преди повече от година и няма информация къде
живее в момента. Обобщавайки и преценявайки тези данни Съдът, счете, че са
извършени възможните процесуални действия за призоваване и съобщаване на жалбоподателя за съдебното заседание.
Изчерпан се оказа необходимия процесуален
ресурс в тази посока, поради което Съдът
намери, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН в
която изрично се посочва, че съдът дава ход на делото и в случаите когато жалбоподателят не е
бил намерен на посочения от него адрес.
Жалбата е подадена в седмодневен ,предвидения от
закона изискуем преклузивен срок , от надлежна страна, легитимно лице имащо правен интерес да обжалва , пред компетентен орган ,
поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя
суспензивен и девулативен ефект.
Съдът , след като обстойно
прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено следното
:
Свидетелят Т.Р.Т. и свидетелят П.Б.К. – на
19.11.2018 г. след обяд, работили по Автомагистрала „Марица“ и изпълнявали
вменените им задължения извършвайки
рутинни проверки на движещите се превозни средства. Спряли за проверка
товарен автомобил марка „Фолксваген“. При извършената проверка в системата
с база данни на автомобилите,
било отчетено, че този автомобил няма сключена задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, при което му се налагало глоба по Кодекса за застраховането – чл. 638 на водача,.
Последният не бил собственик на автомобила. Св. Т. съставил акта в присъствието на колегата си , като
свидетел и водача на автомобила - жалбоподателя.Акта бил предявен
на лицето, връчен му бил препис
от него, срещу подпис. На място нямал възражения.
Горните факти се
установяват от приетите , като доказателства по делото писмени материали
съдържащи се в административно-наказателната преписка,допринасящи за изясняване
на обстоятелствата по делото и са установени по предвидения в закона ред;
показанията на свидетелите- актосъставителя и свидетеля по акта ,като
доказателства възпроизведени от гласните
доказателствени средства , а именно разпитите им проведени по време на съдебното дирене, които
са последователни ,логични,изразени убедително,съответстващи на другите данни
по делото, поради което ,съдът ги възприема изцяло и оценя като добросъвестни.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото Наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното наказание,съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законния срок и от лице
имащо правен интерес,поради което е процесуално допустима.По делото безспорно
се установи от непротиворечивите и кореспондиращи помежду си гласни и писмени
доказателства,че на инкриминираната дата жалбоподателя е управлявал МПС във
връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”на автомобилистите.При
издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите,
изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и на основание чл. 638, ал.
3 от КЗ, наложил процесното наказание.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение от
жалбоподателя.
Въз основа на Акта
е издадено обжалваното НП.При
разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността
на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
аргумент от чл. 314, ал.
1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13,
чл. 107, ал.
2 и чл. 313-314 НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (чл. 647, ал.
2 КЗ и предвид приложената по делото заповед); в предвидената от
закона писмена форма и съдържание – чл. 42
и чл. 57 ЗАНН,
както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Съдът намира, че
наказващият орган е дал точно и ясно описание на вмененото в отговорност на
въззивника нарушение, вкл. е направил коректна правна квалификация на
противоправното деяние.
При извършената преценка
на законосъобразността на АУАН съдът счита, че същият се явява формално
законосъобразен, тъй като отговаря на
изискванията на чл. 40 и
следващите от ЗАНН. В този аспект, актът съдържа необходимите
задължителни реквизити изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като при това излага ясно и точно описание на фактическите
обстоятелства на процесните нарушения. Следва да се посочи и това, че при
съставянето му не се наблюдават съществени отклонения от материалноправно и
процесуалноправно естество, които да рефлектират върху неговата
законосъобразност.
Налице е и редовна
процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на
санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което
хронологически предхожда връчването му.
Съдът намира за уместно да отбележи следното с
оглед релевираните доводи в жалбата относно приложението на чл.
638 ал.3 от КЗ. Нормата на чл. 638, ал.
3 от КЗ санкционира липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" по отношение на водача - лицето несобственик, което управлява
МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В този смисъл, тази административно наказателна разпоредба,
съдържа едновременно диспозицията и санкцията, поради това изводимо от нея е и
правилото за поведение, т.нар. диспозиция, очертано негативно, наред и след като
е предвидена санкция за неизпълнението му. Разбирана така, последната разширява
кръга на субектите, обвързани при управление на МПС от задължението за
сключване на застраховка „Граждаска отговорност", която е задължителна,
съгласно регламента на чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.Чл. 638. (1)
гласи и въвежда , като санкционно релевантно поведение следното - на лице по чл. 483, ал.
1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага:
1. глоба от 250 лв.
– за физическо лице;
2. имуществена
санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.
(2) При повторно
нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е 800 лв., а по ал. 1, т. 2 – 4000 лв.
(3) Лице, което не
е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.
Чл. 483. (1)
Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и
всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор; Свидетелските
показания, кредитирани от Съда, обосновават преки и категорични изводи относно
обективният факт, че към момента на проверката , жалбоподателят -несобственик е
управлявал автомобил и за това МПС не е
имало действащ Договор за застраховка „Гражданска отговориост", която е
задължителна. След като е така, жалбоподателят, предприемайки ползването, т.е.
управлението на това МПС, за което не е имало сключен валиден Договор за застраховка
„Гражданска отговорност" за годината,
безспорно е консумирал административно наказателния сьстав на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Няма данни по делото, а и не се твърди същото МПС да е било спряно от
движение..Осьщественото от жалбоподателя деяние, във форма на бездействие е
съставомерно и по субективен признак, извьршено е виновно - по небрежност,
доколкото жалбоподателят, като водач на МПС, който го ползва и управлява пo
обществени пьтища е бил дльжен и следвало да знае изискването и задължението за
сключване на задьлжителна застраховка .Гражданска отговорност", съответно да
положи необходимата грижа да сьобрази
поведението си с това изискване; като общественоопасните последици от
извършеното той е съзнавал и могьл да предвиди тяхното настьпване.
Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ
за управляване на МПС, във връзка с използването на което няма сключен и
действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
на физическо лице се налага административно наказание „Глоба" а размер на
400 лв. Административното наказание „Глоба" в размер на 400 лв. е правилно
и законосъобразно определено, както пo вида си,
така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв - фиксиран за
посочената сума. Правна и фактическа възможност за
намаляване на наложеното админисгративно наказание не сьществува, предвид
фиксираният размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона, липсва основание за определянето й под този минимум.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки
за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП. респ. налагането
на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна. не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по
аргумент от чл. 57 or ЗАНН - процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения
фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива
обществена опасност по-ниска oт обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай според
Съда, И това е така както поради неговия формален характер - за съставомерността
му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради
това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно
респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисьл .Съдът приема
преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. Съгласно ТР №
1/12.12.2007 г. по тълк. д. 1/2003 г. Общото събрание на наказателната колегия
е взето решение, че преценката на административния орган за маловажност на случая
по чл. 28 от ЗАНН
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Легалната дефиниция
на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН,
са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания,
по въпросите за отговорността. Съгласно посочената по-горе дефиниция,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съгласно
разпоредбата на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му
бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност"
следва да се прави на база фактическите данни всеки конкретен случай - вид на
нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му,
вредоносните последици, степента на обществена опасност и т. н., при
съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност.
Предвид горните критерии и фактите установени от районния съд, в настоящия
случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК,
във вр. с чл. 11 от ЗАНН,
за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно.
Обжалваното НП е издадено от АНО оправомощен
със Заповед № 12533-260/05.12.2018 г. на Директор ОДМВР Хасково изрично посочена
в санкционния акт. От сьдържанието на цитираната Заповед, която е и приложена към административно наказателната
преписка и на която изрично се позовава процесното НП, същата оправомощава АНО да издава НП вьв връзка с
констатираните нарушения пo КЗ действащ към момента на издаване на
Постановлението. Оправомощаването с въпросната Заповед е в съответствие с настъпилата
законодателна промяна на КЗ, в сила от 01.01.2016 година (обн. ДВ брой 102 от
29.12.2015 година). С приетия нов КЗ и по-специално в разпоредбата на чл. 647ал.
2 от КЗ, отново е предвидена възможност респ. е допустимо делегирането на посочените
правомощия от овластения по закон наказващ орган на други длъжности лица, които
да упражняват санкционна власт, като издават НП и налагат наказания, но само пo
отношение нарушенията, за които КЗ е предвидил съответните компетенции.
Оправомощаването, обаче е правно регламентирано вече в друга правна норма с
друго цифрово означение, от различен нормативен акт, като е променена и
цифровата номерация на административнонаказателните разпоредби, включени в предметния
обхват на законовата делегация. Съгласно чл, 647, ал. 2 от КЗ (в сила от
01.01.2016 година) за нарушенията по чл. 638, ал. 1-3 и ал. 5 и чл. 639 от КЗ,
НП се издават от Директора на ОДМВР в чийто район е установено нарушението, или
от оправомощено от него длъжностно лице. На посочения като АНО-Началник е било
възложено с надлежна Заповед да издава НП за нарушения на чл. 683, ал. 3 от КЗ по
реда на чл. 647, ал. 2 от КЗ.
След обстоен анализ
на събраните по делото доказателства и преценени в тяхната цялост и взаимна
връзка, съдът достигна до изграждане на обоснования извод, че при издаването на
наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, такива
довели
до накърняване правото на защита на жалбоподателя. В конкретната хипотеза,
правилно и законосъобразно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Водим от горното и
на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът:
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-1253-002117 на ОДМВР ХАСКОВО, дата 15.05.2019 г. издадено от Димо Христов
Чобанов на длъжност началник сектор към ОДМВР ХАСКОВО, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
ХАСКОВО упълномощен с Заповед № 12533-260/05.12.2018 г. На Директор ОДМВР
Хасково, въз основа на АУАН Д374347/19.11.2018 г. Съставен от Т.Р.Т. на длъжност мл. автоконтрольор към
ОДМВР Хасково, група контрол на пътното движение по главни пътища и Автомагистрали Хасково, против Р.С.Р., ЕГН/ЛНЧ **********
с адрес *** СУМПС № *********, кат. С, води се на отчет ,за това, че на 19.11.2018 г. в 16;20 часа в
община Свиленград на път Автомагистрала № А-4,като водач на товарен автомобил -
Фолксваген Транспортер с per № Х5322КМ, държава България при обстоятелства: Горепосоченото лице управлява товарен автомобил
Фолксваген Транспортер с per номер Х5322КМ Бял, собственост на ф-ма Авто-Хит
ЕООД Булстат ********* гр Димитровград. При извършената проверка в система РСОД
се установило, че водача
управлява без сключена задължителна застраховка ГО и е извършил:1) лиц което не е собственик и
управлява МПС във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е
нарушил чл.638 ал. 3 от КЗ, поради което
и на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.638
ал.З от КЗ, му е наложено админиистративно наказание - Глоба в размер на 400лв.,КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд-гр.Хасково . .
Районен съдия: