Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №9701 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 30.04.2018 г. по гр.д. №60493/2016 г. на
Софийския районен съд, 138 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от
288,44 лв., представляваща лихва за забава за периода 31.12.2013 г. –
19.01.2016 г. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода мес.11.2013
г. – мес.04.2015 г.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа,
че ежемесечно е публикувал данни за дължимите от потребителите суми, което
обстоятелство не е и оспорено от ответника. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Д.Г.К. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.с.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано в частта, в която искът с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ е уважен, поради което решението в
тази част е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Тъй като решението на СРС е влязло в законна
сила в посочената по-горе част, то спорът по настоящото дело се съсредоточава
върху обстоятелството дали ответникът е изпаднал в забава за плащането на
потребената и незаплатена топлинна енергия през процесния период, която възлиза
на сумата от 3071,32 лв.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 т.1,2 и 3 от ЗЕ,
независимо от избрания начин от потребителя на топлинна енергия за плащане на
цената, то задължението е винаги за месечна вноска или изравнителна вноска.
За част от процесния период са действали ОУ/2008 г.,
като в чл.33 ал.1 от същите се сочи, че потребителите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по отношение на
вземанията за периода мес.11.2013 г. – мес.03.2014 г. по силата на цитираните
разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било нужно да бъде канен от ищеца, доколкото
задълженията му са били срочни.
За периода мес.04.2014 г. – мес.04.2015 г. са действали ОУ/2014
г. Съгласно чл.31 ал.1 от същите, клиентите заплащат топлинната енергия по един
от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна
вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в
сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал.1 /т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 ОУ/2014
г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността
на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Анализът на
тези разпоредби налага извод, че падежът на сумите по ежемесечните фактури,
обективиращи прогнозните суми, настъпва с изтичането на 30-дневен срок от
датата на издаването и публикуването им, а не с изтичане на 30-дневния срок от
издаване на общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия. Съгласно
чл.33 ал.5 ОУ/2014 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва се
начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако не са
заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на купувача. Доколкото ответникът не оспорва факта, че
общите фактури са публикувани и че сумата по тях са изискуеми, то обезщетение
за забава в размер на законната лихва се дължи.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че
ответникът дължи лихва за забава върху главницата от 3071,32 лв.,
представляваща цена на неизплатената топлинна енергия за периода мес.11.2013 г.
– мес.04.2015 г., която лихва за забава за периода 31.12.2013 г. – 19.01.2016
г. възлиза в общ размер на сумата от 282,96 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен искът за лихва за забава за сумата от 282,96
лв. и вместо него вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от
ищеца срещу ответника установителен иск следва да бъдат уважен до посочения
по-горе размер. В останалата обжалвана част, с която искът за лихва за забава е
отхвърлен за разликата над сумата от 282,96 лв. до пълния предявен размер от 288,44
лв., решението на СРС следва да бъде потвърдено.
С изхода на
делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК
следва да се присъдят допълнителни разноски за производството пред СРС,
съразмерно с уважената част на иска, в общ размер на сумата от 82,70 лв. и във
въззивното производство – в размер на сумата от 24,53 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 98,10 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на
сумата от 11,40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №397605/30.04.2018 г., постановено
по гр.д. №60943/2016 г. по описа на СРС, ГО, 138 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, срещу Д.Г.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за
сумата от 282,96 лв., представляваща лихва за забава за периода 31.12.2013 г. –
19.01.2016 г., и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415
ал.1 ГПК, че Д.Г.К., ЕГН **********,
адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.86 ЗЗД сумата
от 282,96 лв., представляваща лихва за забава за периода 31.12.2013 г. –
19.01.2016 г. върху главницата от 3071,32 лв. - доставена топлинна енергия за
периода мес.11.2013 г. – мес.04.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.Г.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 82,70 лв., представляваща разноски за
производството пред СРС и сумата от 122,63
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Г.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 11,40 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.